Р Е Ш Е Н И Е № 589
/неприсъствено/
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 25.08.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на шести
август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр.Дело № 661 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от В.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Видахим”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, ул.“Бдин“ 12, офис 12, представлявано от Юрий Юнишев.
Предявени са
искови претенции с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от ищеца, в
качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по мястото, където
обичайно полага своя труд – гр.Видин, т.е. искът е подсъден на РС – Видин
съобразно съдебното райониране на страната.
Твърди се от
ищеца, че след дългогодишна работа в ответното дружество е получил
професионални заболявания “Бронхитис Хроника”, установени по надлежния ред с
протокол на ДКЗП при Работническа поликлиника - Видин № 1 от 18.01.1990г., за
което му е бил съставен и акт за професионално заболяване № 33 от 13.03.1990г.
Поддържа се,
че с няколко решения на ТЕЛК ищеца е преосвидетелстван, като с последното ЕР №
1592/09.10.2013г. на ТЕЛК при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – гр.София му е
призната намалена трудова работоспособност от професионалното заболяване със
срок на инвалидността 3 години години, като поради придобиването на право на
пенсия за прослужено време и възраст, последното ЕР на ТЕЛК е станало безсрочно
по силата на закона.
Посочва, че в резултат на усложненията на
първоначалното му заболяване, болките и страданията на ищеца се увеличили
значително; загубил трайно своята работоспособност и жизнени сили; зачестили
пристъпите му на задух и се наложило да бъде на постоянно поддържащо лечение с
медикаменти и инхалатори, както и че за да поддържа живота си е принуден да
спазва на хигиенно – диетичен режим /ХДР/, изразяващ се в прием на лекарства и
на допълнителна усилваща храна, което е свързано със изразходване на
допълнителни средства.
Иска се от ищеца, Съдът да постанови
решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му заплати: Обезщетение
за претърпени имуществени вреди, произтичащи от необходимостта ежедневно да
спазва Хигиенно-диетичен режим, за което се налага изразходване на допълнителни
средства за усилена храна и постоянно приемане на лекарства в размер на 765
лева, за периода от 01.02.2020г. до 01.05.2020г. /или по 255 лева месечно/,
ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец,
за който се дължи обезщетението до окончателното издължаване. Претендират се
направените разноски по делото. Ищецът ангажира писмени доказателства.
Ответникът не е подал отговор, не е взел
становище по иска и не е правил доказателствени искания.
Ищецът е поискал съдът да се произнесе
с неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.
Съдът, като разгледа постъпилата искова
молба и взе предвид направеното искане, намира, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение. Налице са кумулативно предпоставките по
чл.238 от ГПК: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Със съобщението, изпратено до ответника е
връчен препис от исковата молба и доказателствата, указани са му последиците от
неспазване на
сроковете за
размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, и с оглед на представените
с исковата молба и приети писмени доказателства, искът се явява вероятно
основателен. Ноторно известно е на съда и пресъждането в полза на ответника
обезщетение на същото основание срещу същия ответник в претендирания размер за
предходни периоди.
На основание чл.239, ал.2 от ГПК
решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се пресъдят разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на 300 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати на съда разноските по делото: 50 лева за дължима
се държавна такса.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Видахим” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.“Бдин“
12, офис 12, представлявано от Юрий Юнишев, да заплати на В.М.М.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 765 /седемстотин
шестдесет и пет/ лева за периода от
01.02.2020г. до 01.05.2020г. /или по 255 лева месечно/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, произтичащи от необходимостта ищецът ежедневно
да спазва Хигиенно-диетичен режим поради професионалното му заболяване “Бронхитис
Хроника”, установено по надлежния ред с протокол на ДКЗП при Работническа
поликлиника - Видин № 1 от 18.01.1990г., за което му е бил съставен и акт за
професионално заболяване № 33 от 13.03.1990г., за което се налага да изразходва
допълнителни средства за усилена храна да приема постоянно лекарства, ведно със законната
лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за който се дължи
обезщетението до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Видахим” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.“Бдин“ 12,
офис 12, представлявано от Юрий Юнишев, да заплати на В.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска, в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА „Видахим” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.“Бдин“
12, офис 12, представлявано от Юрий Юнишев, да заплати на РС – Видин, Държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 50
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :