Решение по дело №7349/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3938
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100507349
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 03.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с. МАРИНА ГЮРОВА                     

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7349 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 46458/20.02.2019г. по гр.д. № 72902 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******е осъдено да заплати на С.Х.С., ЕГН ********** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД  сумата от 2500лв., ведно със законната лихва от 08.11.2017г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 27.06.2017г.  от виновно противоправно поведение на водач на лек автомобил „Опел Фронтера”, рег. № *******, застрахован при З.”Б.И.”АД  по застраховка „Гражданска отговорност” ; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 15лв., представляващи обезщетение за забава на плащане на главница от 3000лв. за периода от 21.10.2017г. до 07.11.2017г.; З.Б.И.”АД е осъдено да заплати на адв. Ц.В. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.  сумата от 207,50лв. , а на СРС на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 200лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 2500лв. до предявен размер от 10 000лв., като С.Х.С., ЕГН ********** ищецът е осъден да заплати на ответника„Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******съдебни разноски от 645лв.

Срещу така постановено решение  е депозирана въззивна жалба вх.№ 5045212/15.03.2019г. от ищеца С.Х.С., ЕГН ********** в частта, с която  е отхвърлен иска му за плащане на  горница над 2500лв. до предявен размер от 10 000лв. и за лихва върху тази горница от застрахователното събитие до изплащането й. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че присъдения размер на обезщетението не отговаря на справедливостта. От процесното ПТП бил получил контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда с подкожен хематом, контузия на лявото рамо, бил е хоспитализиран, имал е световъртеж, замаяност, лекувал се около 2 месеца, приемал обезболяващи лекарства, имал дразнене от слънчева светлина, ограничено било използването му на електронни устройства, имал нужда от чужда помощ при обслужване на ежедневните потребности първите няколко седмици, преживял силен стрес, емоционална нестабилност, безпокойство и справедливо обезщетение било 10 000лв. Оспори е поради прекомерност претенция за разноски на въззиваемия.

Въззиваемият-ответник по исковете Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2025936/12.10.2017г.  на С.Х.С., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Ц.В.,***, офис 5 срещу „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******с адрес: гр. София, бул. „*******, с  която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва от 27.06.2017г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от причинени на 27.06.2017г. от виновно противоправно поведение на И.Г.Д.като  водач на лек автомобил „Опел Фронтера”, рег. № *******, застрахован при З.”Б.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/03/116002003590/2016г., като му се присъдят и разноските по делото. Навел е твърдения, че на 27.06.2017г. в гр. Русе на ул. „Николаевска” пред „Експресбанк” пресичал на пешеходна пътека, когато водачът на застрахования пи ответника автомобил поради движение с несъобразена скорост и недостатъчно внимание го блъснал, при което ищецът получил контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда с подкожен хематом, контузия на лявото рамо, бил  хоспитализиран за 4 дни, приемал обезболяващи лекарства за главоболието, медикаменти за контузиите, имал  проблеми със съня, преживял силен стрес, безпокойство и справедливо обезщетение било 10 000лв, поканил ответника да му плати сумата, но ответникът определил такова от 500лв., което не било достатъчно. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че  процесните вреди не са настъпили от ПТП с механизъм, посочен от ищеца, оспорил е констативния протокол за ПТП. Евентуално ищецът бил допринесъл за вредите, нарушавайки правилата за движение по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, евентуално било налице случайно събитие. По искането на ищеца за плащане на обезщетение бил платил сумата от 500лв.  на 08.11.2017г и това било справедливото обезщетение. Претендирало е разноски.

С определение от 25.05.2018г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 27.06.2017г. ответникът е бил сключил валиден договор за застраховка ГО за отговорността на И.Г.Д.като  водач на лек автомобил „Опел Фронтера”, рег. № *******.

По делото  са приети Констативен протокол за ПТП  № 707/160/27.06.2017г., носещ подписи на служители на МВР, посетили местопроизшествие, акт № 17-1085-001433/27.06.2017г., Наказателно постановление  № 17-1085/001433, платежно нареждане от 12.07.2017г., съгласно които на 27.06.2017г. в гр. Русе на пешеходна пътека пред Експресбанк” на ул. „Николаевска” е настъпило ПТП, при което И.Г.Д.като  водач на лек автомобил „Опел Фронтера”, рег. № *******не пропуснал на пешеходна пътека е блъснал пешеходеца С.Х.С., на когото е поставена диагноза „сътресение на мозъка, разкъсна рана на главата над лявото око, контузия на лява  лакътна става, на водач на МПС е наложено наказание глоба за нарушение на чл. 119 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, която водач е платил на 12.07.2017г. В протокола за ПТП е посочено, че водач на МПС е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по полица № BG/03/116002003590/2016г.

По делото са приети лист за преглед, история на заболяване, изследвания , Епикриза от 30.06.2017г., издадена на УМБАЛ Русе”АД, съгласно които  на 27.06.2017г. ищецът е бил прегледан в болница по спешност след ПТП, като е поставена основна диагноза „мозъчно сътресение, контузна рана в областта на лява вежда и подкожен хематом, контузия на ляво рамо”, хоспитализиран е за 4 дни, направени са изследвания, предписано е медикаментозно лечение.

Приети са искане, писмо, платежно нареждане,  съгласно които ищецът е поискал от ответника да му заплати обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди , на 29.09.2017г. ответникът е е определил обезщетение от 500лв. и ги е наредил по сметка на ищеца на 08.11.2017г.

С прието по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документите е посочило, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, водач не пропуснал пешеходеца. Нямало данни за скоростта на движението нито на автомобил, нито на пешеходец.

Разпитан по делото св. И.Д.е заявил, че  на 27.06.2017г. управлявал „Опел Фронтера” и участвал в ПТП. Улицата била с две лети за движение в неговата посока-ул. Николаевска”, широко било , всичко се виждало, имало и пешеходна пътека почти на завоя, имало висок храст, погледнал не видял някой да пресича, но в момента в който завивал отново погледнал дали отляво не идва някой и тогава ударил човека. Вероятно пешеходецът не бил видял автомобила заради храста, този храст попречил и на свидетеля да види пешеходеца. Движел се с около 20-30км/ч., видял човека в момента на удара, спрял веднага, дошла линейка и полиция, реално на пешеходеца нищо му нямало, удар настъпил на пешеходната пътека.

Разпитан по делото св. Т.Г.С.е заявила, че е съпруга на ищеца, съседка й се обадила на 27.06.2017г. и казала, че видяла автомобил да блъска ищеца докато той бил по средата на пешеходната пътека и бил откаран в болница, свидетелят отишла в болницата и видяла, че ищецът е неадекватен, правили му изследвания, по цялата лява страна имал травми-сцепена лява вежда, прежулена леви буза, крак, ръка, не искал да говори с тях през целия престой в болницата от 4 дни. Посочил е, че ищецът страдал от епилепсия, получавал пристъпи нощем в леглото, само веднъж преди 25 години получил пристъп на улицата, средно веднъж на 2 месеца получавал пристъпи, но преди инцидента много помагал на свидетеля. След инцидента ищецът не можел да пази равновесие и да ходи сам до тоалетната, имал болки в лявата ръка и рамо и не можел да се облича, лежал, изписали му лекарства, казали му да лежи до края на месеца, да не гледа телевизия, да не слуша радио, да не е на светло в стаята, станал сприхав и страхлив, не искал да ходи в пенсионерския клуб 1 месец, нито да се разхожда покрай р. Дунав, станал особняк, страхувал се да пресича улици, стоял като „сепнат” и не искал да пресича,1 месец свидетелят му помагала.

С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с доказателствата по делото е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е  претърпял контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда с подкожен хематом, контузия на лявото рамо. Посочило е, че контузията на главата е довела до временно разстройство на здравето за около 20-25 дни, тази травма обичайно е свързана с леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж, понижен мускулен тонус, хипорефлексия , нарушения в уринирането, забавена сърдечна дейност, спадане на артериално налягане, разстройство на дишането, като след проясняване на съзнанието има паметови нарушения, дезориентация за време, загуба на паметта на събития преди или след мозъчното сътресение, главоболие, повръщане, безсъние, психомоторна възбуда. При ищеца нямало данни сътресението да е протекло по-тежко и по-продължително от обичайното, в дългосрочен план не се очаквало да изпитва болки и страдания. Разкъсно-контузната рана на веждата е излекувана за около 10-14 дни, възстановяване от контузията на лявото рамо било за 7-10 дни. Ако състоянието на ищеца от черепно-мозъчната травма било по-тежко то щяло да има медицинска документация за същото, такава нямало, поради което оздравителния процес бил  за около 20-25 дни.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението :

Доколкото договора за застраховка „Гражданска отговорност” е сключен  през 2016г. и като  застрахователното събитие е настъпило през 2017г., то съдът приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51  и чл. 86 от ЗЗД .

За да бъде уважени така предявените искове  по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при  ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.

Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка ГО на автомобилисти покрива отговорността на  застрахования за причинени на трети лица,  вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди,  като застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на  тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365, ал.2 от КЗ.

Съдът приема за установено по делото, че на 27.06.2017г. в гр. Русе на пешеходна пътека пред „Експресбанк” на ул. „Николаевска” е настъпило ПТП, при което И.Г.Д.като  водач на лек автомобил „Опел Фронтера”, рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата и не е пропуснал на пешеходна пътека е блъснал пешеходеца С.Х.С., в следствие на което ищецът е претърпял контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда с подкожен хематом, контузия на лявото рамо, към този момент ответникът е бил обвързан с водача на автомобила от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/03/116002003590/2016г . Тези обстоятелства се установяват от събрани по делото писмени и гласни доказателства, заключения по съдебните експертизи, решението на СРС не е обжалвано в частта, в която исковете са уважени за 2500лв., поради което и обвързват страните със сила на пресъдено нещо за тези обстоятелства.

Съгласно  разпоредбите на чл. 51 и чл. 52  от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на обезщетението,  на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).

Съдът приема, че от приетите по делото медицински документи, заключение по съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира,  като неопровергани от други доказателства и резултат от лични впечатления на свидетеля, по делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на възраст от 72 години е претърпял контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда с подкожен хематом, контузия на лявото рамо, бил е хоспитализиран за 4 дни, след това за около 1 месец се е лекувал с медикаменти, не е можел да пази равновесие, имал е нужда от чужда помощ, за да отиде до тоалетна поради невъзможност да пази равновесие, страхувал се е да пресича, отказвал е да излиза, забранено му е било да гледа телевизия, да слуша радио, слънчева светлина, за около 7-10 дни се е възстановил от травма  на ляво рамо, за около 10-14 дни е възстановена травма на лицето, от контузията на главата се е възстановил за около 1 месец. При така установеното, съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е 5000лв. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял травмата, сравнително краткия период на възстановяване и на интензивните болки, но и стресовия механизъм на настъпването на вредите, преживеният стрес и уплах ,  както и характера на самата травма, довела и до загуба на съзнание, необходимостта от чужда помощ за около 1 месец, нежеланието да излиза, замайването и главоболието, социално-икономическите условия в страната към 2017г., както и че от контузиите ищецът се е възстановил напълно,  краткия период на нужда от помощ при ежедневното му обслужване поради невъзможността да пази равновесие

При така възприето и като съобрази установено плащане на сумата от 500лв. от ответника на ищеца, то съдът приема, че иск е основателен за 4500лв.. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта, с която е отхвърлили иска за сумата от 2000лв. следва да се отмени и  иск за тази сума следва да се уважи. Върху тази сума следва да се присъди лихва от 21.10.2017г. до изплащането й. Конкретни оплаквания срещу извода на СРС за момент, от който се дължи лихва -15 работни дни след 29.09.2017г., когато е направено искането за обезщетение, не са изложени, районният съд не е нарушил императивна правна норма , поради което и като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК то решението на СРС и в тази част следва да се потвърди.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да се  отмени в частта за главница от 2000лв. и за лихва от 21.10.2017г. до изплащането й, в останалата обжалвана част решението потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 188,50лв. следва да се отмени.

На адв. В., представлявала безплатно ищеца в производство пред СРС и СГС следва да се присъди възнаграждение в тежест на ответника по исковете както следва: за производство пред СРС в размер на още 85лв.;  възнаграждение за производство пред СГС от 146,67лв.

На въззивника следва да се присъдят разноски за производство пред СГС от 40лв.

Ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от още  60лв. разноски за държавна такса и за вещи лица.

Въззиваемият  има право на разноски за адвокат от 484,44лв. с ДДС. Възражението за прекомерност на уговорено е претендирано  възнаграждение за адвокат от 800лв. е основателно. Сложността на делото пред въззивния съд не  е висока и затова в тежест на въззивника следва да се постави само минималния размер на възнаграждение за адвокат по Наредба № 1/2004г. в приложимите й редакции.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 46458/20.02.2019г. по гр.д. № 72902 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска на С.Х.С., ЕГН ********** срещу „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******с правно основание чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД  за заплаща не сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от 21.10.2017г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 27.06.2017г.  от виновно противоправно поведение на водач на  автомобил Опел Фронтера”, рег. № *******, застрахован при З.”Б.И.”АД  по застраховка „Гражданска отговорност” и в частта, с която С.Х.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******съдебни разноски от 188,50лв. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА  Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******да заплати на С.Х.С., ЕГН ********** сумите, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД  сумата от още 2000лв., (две хиляди лева), ведно със законната лихва от 21.10.2017г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 27.06.2017г.  в гр. Русе от виновно противоправно поведение на водач на автомобил Опел Фронтера”, рег. № *******, застрахован при З.”Б.И.”АД  по застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/03/116002003590/2016г. ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 40лв(четиридесет лева), представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.

ОСЪЖДА  Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******да заплати на адв. Ц.В. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.  сумата от 231,67лв. , ( двеста тридесет и един лева и 0,67лв),  представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в производство пред СРС и СГС.

ОСЪЖДАЗастрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******на Софийски районен съд  на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от още 60лв. (шестдесет лева), представляващи разноски за държавна такса и за вещи лица.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46458/20.02.2019г. по гр.д. № 72902 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА  С.Х.С., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 484,44лв (четиристотин осемдесет и четири лева и 0,44лв).

Решението е окончателно – арг. по чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК – търговски спор.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.