Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 366 09.03.2021 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС,първи състав, в открито заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: К. Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 12
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.107 от ДОПК и чл.9б, вр. чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на „Мила 2004“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.12, представлявано от управителя В.
Н. Димитров, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул. „Тр.Китанчев“ №53, офис 3, чрез адв. Полина В., срещу Отказ, изх. № 30-4268-1 от 22.01.2020 г., издаден от орган
по приходите- гл.експерт „КРДС“ в Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ -община
Поморие, потвърден с Решение № 30-4268-2 от 07.12.2020 г. на Директора
на Дирекция „ПМДТ“-община Поморие, с който е отказана корекция на основата за
изчисляване на данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим
имот, собственост на дружеството, представляващ жилище-апартамент № 611, площ
66,02 кв.м., с адрес гр.Поморие, м.Кротиря, жилищна сграда №6.
Жалбоподателят
сочи, че процесният имот бил деклариран като жилище/апартамент с декларация по
чл.14 от ЗМДТ, в която изрично било посочено, че имотът не се ползва със
стопанска цел. Същият е разположен в жилищна сграда. Въпреки декларираните
обстоятелства, административният орган определил основата за облагане с МДТ на
база отчетна стойност, вместо на база данъчна оценка. Това довело до
начисляване на по-висок размер на ДНИ и ТБО. Сочи, че сезирал община Поморие с
искане за корекция на основата за облагане на жилището, но бил постановен
отказ, тъй като имотът бил собственост на ЮЛ и същият бил отдаден под наем,
което според органа означавало, че дружеството извършва стопанска дейност с
апартамента. След като отказът бил оспорен по административен ред, било
постановено решение, с което отказът бил изцяло потвърден. В жалбата се излагат
възражения, според които имотът се ползва изцяло за жилищни нужди и се оспорват
изводите на решаващия орган, че имотът има стопанско предназначение. Иска се
отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане.
Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмена молба (л.103) заявява, че няма възражения по хода на делото, не
ангажира доказателства. По същество, поддържа жалбата и иска присъждане на
разноски.
Ответникът
– директор на дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при община Поморие,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище
(л.94) оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Излага хронология по
постановяване на спорния административен акт и изтъква, че от събраните в хода
на административното производство доказателства, се налагал извод, че
отдаването под наем на жилището е част от обичайната търговска дейност на
търговското дружество. На следващо място е посочено, че с оглед сградата, в
която се намирал имотът, същият бил нежилищен, тъй като не отговарял на
изискванията по Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, от намира за установено от
фактическа страна следното:
С
нотариален акт № 35, том І, рег. № 0328, дело № 31 от
13.07.2010 г. на нотариус Д.Горанов(л.34), дружеството-жалбоподател придобило
собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Поморие, местност „Кротиря“
в жилищна сграда за сезонно ползване № 6, а именно: жилище–апартамент № 611,
състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, дрешник,
баня/тоалетна и тераса с външно стълбище към терена, с идентификатор
57491.16.605.6.1, находящ се на първи етаж.
По делото е
представено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищни
сгради, включително сградата, в която се намира процесното жилище, издаденото
на 21.05.2010 г. от гл.архитект
на община Поморие (л.57). В това
удостоверение е отразено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти и съответното разрешение за строеж.
На 26.02.2019 г. „Мила 2004“ ЕООД подал в община Поморие
декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 20555 (л.65-70), включително част ІІІ,
която се попълва от данъчнозадължени лица – предприятия с посочена отчетна
стойност 70 595,68 лв.
На
01.06.2019 г. процесният апартамент бил отдаден под наем на физическо лице за
живеене (л.10).
На 19.12.2019 г. дружеството подало втора декларация по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ (л.71-76), където в част ІІІ била посочена отчетна стойност 39 863
лв.
И в двете декларации по чл.14 от ЗМДТ имотът изрично е
деклариран като жилищен (л.66, л.72) със съответните параметри на парцела и
сградата, където се намира.
С втората декларация било депозирано и искане до кмета на община
Поморие (л.17), в което дружеството желае да бъде извършена корекция на
основата за облагане с МДТ, като се вземе предвид, че имотът представлява
жилище, и данъчната основа не следва да е отчетната стойност, а данъчната
оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ.
По повод искането била назначена
проверка, в хода на която от жалбоподателя били изискани документи и писмени
обяснения (л.30). В депозираните писмени обяснения (л.32) бил посочен титулът
за собственост върху имота, както и, че същият бил отдаден под наем на
физическо лице, което го използва за жилищни нужди. Уточнено било, че имотът не
се ползва за извършване на производствени, търговски, селскостопански и други
подобни дейности, а се използва съгласно предназначението му – ваканционен
жилищен имот. Отново било поискано да бъде коригирана основата за облагане,
като се определи правилен размер на задължението за целия период, в който
същото било грешно определено.
На 22.01.2020 г., главен експерт „КСРД“
в дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при община Поморие, в качеството
на орган по приходите, постановил отказ за корекция на основата за облагане на
недвижимия имот (л.40), тъй като била правилно определена. Този извод бил
мотивиран с факта, че собственикът на имота е юридическо лице, което извършва
търговска дейност с недвижими имоти. Направен бил анализ на понятията жилищни и
нежилищни имоти и било посочено, че за да бъде определен имота като жилищен
меродавно е обстоятелството дали същият се обитава постоянно и дали се ползва
за задоволяване на жилищни нужди, а не дали е апартамент, къща, вила или др.
Обсъдено е обстоятелството, че имота се отдава под наем, поради което не можело
да се приеме, че служи за задоволяване на жилищни нужди.
С Решение №
30-4268-2/07.12.2020 г. директорът на Дирекция ПМДТ при община Поморие е потвърден
отказа за корекция на основата за изчисляване на ДНИ и ТБО за собствения на
жалбоподателя имот. В това решение отново е извършен анализ на понятията жилищни и нежилищни имоти, въз основа на който
било прието, че в конкретния случай не се касае за жилищен имот и основата за
облагане с ДНИ и ТБО била правилно определена.
Административен съд – Бургас, като взе
предвид доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съобрази следното:
С разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.144 от ДОПК и при обжалване на други актове по реда на ДОПК, е предвидено, че
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред. В конкретния случай процесният отказ изх. № 304268-1 от 22.01.2020 г. на гл.експерт „КСРД“
в Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при община Поморие /л.39-40 от делото/ е обжалван по
административен ред и потвърден с Решение № 30-4268-2/07.12.2020 г. на
директора на Дирекция ПМДТ при община Поморие.
Решението на директора
на Дирекция ПМДТ при община Поморие било съобщено на
упълномощен представител на „Мила 2004“ ЕООД на 16.12.2020 г. (л.16). Жалбата
била депозирана до съда чрез административния орган на 30.12.2020 г.
Предвид
посоченото, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта, има правен
интерес от оспорване и след изчерпване на оспорването по административен ред.
Жалбата съдържа изискуемите реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена от адресата на акта, по съществото си неблагоприятен за
дружеството. Налице са предпоставките за разглеждане на същата по същество, при
което съдът констатира следното:
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението, по същия ред.
Според чл.4,
ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. В конретния
случай, оспореният отказ е издаден от компетентен орган – Йордан Коев, гл.
експерт „КСРД“ в дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при община
Поморие, съобразно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ. Същият бил надлежно упълномощен
със Заповед № РД-16-1650 от 23.12.2019 г. на кмета на община Поморие (л.64).
Актът е
в изискуемата писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Същият е мотивиран, като
в решението постановено от по-горестоящия орган са възприети фактическите и
правни предпоставки за издаване на отказа за корекция.
В
настоящото производство страните не спорят по фактите. Няма спор, че
собствеността е на търговско дружество, както и относно естеството на
упражняваната от него дейност, нито относно отдаването на имота с наемен
договор.
Различна е интерпретацията на фактите и тяхното правно значение според
двете страни.
Спорът е на плоскостта на принципната основа,
върху която се начислява данъка съгласно чл.21 от ЗМДТ – отчетната стойност или
данъчната оценка. Жалбоподателят твърди, че имотът се ползва за жилище, поради
което основата за определяне на ДНИ следва да бъде данъчната оценка. На
противоположно становище е ответната страна, която счита, че данъчната основа
за определяне на ДНИ следва да е по-високата стойност между отчетната и
данъчната оценка, тъй като процесният имот се ползва за стопанска дейност –
отдаване под наем, респективно няма жилищно предназначение.
Облагането
с данък на недвижимите имоти на територията на страната е уредено в глава II, раздел I от ЗМДТ.
Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗМДТ (в редакцията към момента на процесния отказ 01.01.2020
г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Според
разпоредбата на чл.19 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната
оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която
се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
От
своя страна чл.21, ал.1 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите
имоти на предприятия е по-високата между отчетната им стойност и данъчната
оценка, съгласно приложение 2, а за жилищни имоти – данъчната им оценка
съгласно Приложение 2.
Действително,
както сочи административният орган, за нуждите на ЗМДТ не е предвидена легална
дефиниция на понятията „жилищни/нежилищни имоти“. Понятието „жилище“ е
дефинирано в §5, т.30 от ДР на ЗУТ, според който „жилище“ е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Предвид посочените
правни норми и неоспорените от административния орган писмени доказателства,
съдът приема, че процесният недвижим имот отговаря на изискването за жилище,
тъй като представлява съвкупност от няколко помещения за живеене. Същият бил
надлежно деклариран, според всички строителни книжа и документът за
собственост, като никъде в декларациите не се сочи, че е с предназначение,
различно от жилищен.
Образецът
на декларацията по чл.14 от ЗМДТ изисква от декларатора, в категорията
„жилищна“ да посочи един от зададените варианти: къща, вила, лятна кухня,
жилищен блок, гараж (самостоятелна сграда), друга второстепенна сграда (обори,
хамбари, навеси и др.), а в категорията на „нежилищни“ се декларират:
търговските, производствените, селскостопанските и други нежилищни сгради. В конкретния случай и в двете декларации няма отбелязване в
частта за нежилищен. Отбелязване има в частта жилищен, съответно в първата –
жилищен блок, а във втората – къща, вила, лятна кухня. Въпреки това,
административният орган определил, че имотът е нежилищен, тъй като бил собствен
на търговско дружество, отдавал се под наем и предметът на дейност на
дружеството-собственик бил дейност с недвижими имоти, което изключвало
задоволяване на жилищни нужди.
Видно
от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ от значение за определяне на данъчната
основа при начисляването на ДНИ върху недвижимите имоти на предприятията е само
предназначението на облагаемия имот. От доказателствата не се установява
процесният имот да се ползва за извършване на производствени, търговски,
селскостопански и други подобни дейности, напротив всички доказателства сочат
на извод, че имотът се използва според предвиденото в строителните книжа
предназначение „жилище“, отдаден под наем за живеене (договор за наем, л.10),
следователно същият може да бъде определен като постоянно обитаем жилищен имот.
Обстоятелството, че имотът се отдава под наем, т.е. чрез него дружеството
реализира приходи (л.11), е ирелевантно за определяне размера на ДНИ и ТБО, тъй
като не променя характеристиките му на жилищен имот. ЗМДТ не разграничава
жилищните имоти на предприятията, според това дали се ползват за търговската
дейност – за реализиране на приходи или служат само за задоволяване на жилищни
нужди на собственици, работници, служители или трети лица. Отдаването под наем
на жилищни имоти, собствени на търговски дружества, действително представлява
стопанска дейност, но е предмет на облагане по реда на други закони и не следва
да носи допълнителна тежест на тази категория субекти на правото на собственост.
По
изложените съображения съдът намира за неправилен извода на административния
орган, че имотът на жалбоподателя следва да се облага с ДНИ и ТБО като
„нежилищен имот на предприятие“, поради обстоятелството, че е собственост на
юридическо лице и се отдава под наем. Соченото в отказа правно основание §5,
т.29 от ДР на ЗУТ е неотносимо, тъй като дава определение на понятието „жилищна
сгрaда“ и не изисква от конкретен имот
(жилище) да е постоянно обитаемо, за да бъде определен като жилищен. В този
смисъл са и указанията на Решение № 7368
от 17.05.2019 г. на ВАС на РБ по адм.д. № 1602/2019 г.
При
тези констатации, процесният отказ следва да бъде отменен, а преписката върната
на компетентния административен орган за произнасяне съобразно мотивите на този
съдебен акт, тъй като решаването на въпроса по същество, т.е. промяната в
данъчната основа не е от компетентността на съда, а на съответните
административни органи.
При
този изхода на спора и с оглед своевременно
направеното искане от жалбоподателя, в полза на оспорващата страна следва да
бъдат присъдени направените по делото и доказани съдебни разноски в размер на
50лв., представляващи заплатена държавна такса (л.13). Други разноски по делото
не се твърдят и не се доказват.
Мотивиран
от горното, на основание чл.160 от ДОПК, §2 от ДР на ДОПК, вр. с чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „МИЛА
2004“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Валентин Николов Димитров,
Отказ, с изх. № 30-4268-1 от 22.01.2020 г., издаден от гл.експерт „КРДС“ в
дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ при община Поморие, потвърден с
Решение № 30-4268-2 от 07.12.2020 г. на директора на дирекция „ПМДТ“ при община
Поморие, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ВРЪЩА преписката на ответния административен орган за ново произнасяне по
искане вх.№ 30-4268-1/19.12.2019 г. от „Мила 2004“ ЕООД, ЕИК ******** за
извършване на корекция на данъчната основа за облагане на недвижим
имот, собственост на дружеството, представляващ жилище-апартамент № 611, площ
66,02 кв.м., с адрес гр.**, при спазване на дадените указания относно тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
община Поморие да заплати на „Мила 2004“ ЕООД, ЕИК ********
представлявано от управителя Валентин Николов Димитров, разноските по делото в
размер на 50 /петдесет/ лева, съставляващи платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: