О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
350
гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като
разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 401/2020 г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 244 и чл. 407 от ГПК, образувано по частна жалба на С.Д.К. чрез процесуалния му представител адвокат Т.М. срещу Определение № 597 от 10.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1497/2019 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 9651/26.03.2020 г. за допускане на предварително изпълнение на постановеното по делото въззивно Решение 45 от 10.01.2020 г. в частта досежно присъдените за малолетните деца Д. С. и С. С. К. издръжки - дължими от майката Е.Б. В., и за издаване на изпълнителен лист досежно тези издръжки. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата като основателна.
От ответната страна е депозиран отговор за неоснователност на частната жалба. Претендират се направените за производството по нея разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Ще се разгледа по същество.
С Решение № 1910/17.05.2019 г. , пост. по бр.д. № 11301/2018 г. на РС – Пловдив е прекратен брака на Е.Б.К. и С.Д.К. – по вина и на двамата съпрузи, постановено е след развода съпругата да носи предбрачната си фамилия В., ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга С., упражняването на родителските права върху малолетните деца Д. и С. са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения на децата с бащата и е осъден последният да им заплаща месечни издръжки, считано от влизане в сила на решението.
Първоинстанционното решение е обжалвано от С.Д.К. *** в частта, с които родителските права са предоставени на майката и съответно той е осъден да заплаща издръжки за децата, както и му е определен режим на лични отношения с тях.
С въззивното решение № 45/10.01.2020 г. по в.гр.д. № 1497/2019 г. жалбата е уважена, като в казаните по горе части решението на РС – Пловдив е отменено и упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата, при него е определено и местоживеенето им на конкретно посочен адрес, определен е режима на лични отношения между децата и майката и последната е осъдена да им заплаща месечни издръжки – считано от влизане в сила на решението. Срещу решението е депозирана касационна жалба от Е. В.
С оглед този начален момент на дължимостта на издръжките и предвид факта че спорът относно тях и относно обуславящото ги предоставяне упражняване на родителските права не е разрешен с влязло в сила решение е отказана от въззивния съд с обжалваното определение молбата на К. за издаване на изпълнителен лист за присъдените на децата издръжки като подлежащи на предварително изпълнение. Изложени са подробни мотиви в тази насока и е посочено че така присъдените издръжки не са по иск с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК – когато дължимостта е от деня на неизпълнението, а по иск с правно основание чл. 49 от СК, при който на основание чл. 59 ал. 2 от СК съдът се произнася служебно по въпроса за издръжките на ненавършилите пълнолетие деца и правото на издръжка възниква по силата на закона с влизане в сила на решението за развода или най – късно с влизане в сила на същото в частта му относно упражняването на родителските права. Затова макар по принцип на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК съдът да постановява предварително изпълнение на решение, с което присъжда издръжка, то в конкретния случай това основание за допускане на предварително изпълнение не е налице.
В частната жалба се поддържа че предварителното изпълнение в конкретния случай е по силата на закона - чл. 404 т.1, предложение второ от ГПК, съгласно който невлезлите в сила осъдителни въззивни решения подлежат на принудително изпълнение. Поради което и тъй като в случая не са налице изключенията на чл. 243 от ГПК / дори напротив съгласно ал. 1, предложение второ на разпоредбата изречение първо от същата не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка /, искания изпълнителен лист за присъдените на децата издръжки на основание постановено от закона предварително изпълнение следва да бъде издаден. Поддържа се че въззивното решение е акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения – упражняването на родителските права, местоживеенето и оттам и издръжката на децата – с осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение. Жалбоподателят поддържа още че депозирането на искането за издаване на изпълнителния лист е мотивирано от подадената от насрещната страна касационна жалба, периода на чието разглеждане ще е продължителен и без издаване на искания изпълнителен лист, ще бъде лишен за дълъг период от време от възможността да получава издръжките на децата в качеството им на техен законен представител, упражняващ родителските права. Пояснавя че досежно предоставените му родителски права не иска изпълнителен лист поради факта, че отпреди завеждане на делото и до момента децата са при него и той едностранно упражнява родителските права поради дългогодишното отсъствие на майката от дома и семейството.
Така поддържаните доводи са към конкретния спор неотносими.
Вярно е че невлезлите в сила осъдителни въззивни решения – в т.ч. и тези, представляващи акт на спорна съдебна администрация - са изпълнително основание и подлежат на незабавно принудително изпълнение – чл. 404 т. 1, предложение второ от ГПК.
Вярно
е че съгласно чл. 242 ал. 1 във вр. чл. 243 ал. 1 от ГПК съдебните решения, с
които се присъжда издръжка подлежат на предварително изпълнение, което не може
да бъде осуетявано дори ако вследствие на него на ответната страна може да се
причини вреда.
Спецификата в конкретния случай е че присъдената с въззивното решение издръжка е такава по чл. 59 ал. 2 във вр. чл. 49 от СК, която е дължима за в бъдеще - от влизане в сила на решението за прекратяване на брака и за упражняването на родителските права, от който момент настъпва прекратяването на съвместното упражняване на родителските права и издръжката по чл. 59 ал. 2 от СК става изискуема – както правилно е приел окръжният съд, позовавайки се на ТР № 11/3.3.1969 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС и на Решение № 383/12.10.2010 г. на ВКС, III г.о. по негово гр.д. № 1883/2009 г.. Доколкото в случая този момент не е настъпил – предвид депозираната срещу въззивното решение касационна жалба от насрещната страна и тъй като за предходен период издръжка за децата на основание чл. 143 от СК по делото не е търсена, съответно не е присъдена със съдебното решение, то правилно е отказано исканото предварително изпълнение на решението в частта му досежно постановените издръжки. За същите на основание гореизложеното не е налице и основание за незабавно изпълнение на решението по чл. 404 т.1, изречение второ от ГПК. Като такива по чл. 59 ал. 2 от СК те не се дължат до влизането в сила на съдебното решение, а от този момент насетне – както са и присъдени.
Предвид изложеното обжалваното
определение е правилно, жалбата срещу
него е неоснователна и ще се остави без уважение.
С оглед постановения инстанционен резултат частният жалбоподател С.К. следва да заплати на ответната по жалбата страна Е. В. направените от нея за настоящото производство деловодни разноски в размер на 200 / двеста / лева - възнаграждение за един адвокат.
На основание ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС, ОСГТК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.
И Съдът
О П Р Е Д Е Л И
Оставя без уважение като неоснователна частна жалба вх. № 15078/10.06.2020 г. от С.Д.К. чрез процесуалния му представител адвокат Т.М. срещу Определение № 597 от 10.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1497/2019 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на К. вх. № 9651/26.03.2020 г. за допускане на предварително изпълнение на постановеното по делото въззивно Решение 45 от 10.01.2020 г. в частта досежно присъдените за малолетните деца Д. С. и С. С. К. издръжки и за издаване на изпълнителен лист досежно тези издръжки.
Осъжда С.Д.К., ЕГН – ********** да заплати на Е.Б. В., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 200 / двеста / лева – възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: