Р Е Ш Е Н И Е № 260020
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ЕКАТЕРИНА
РОГЛЕКОВА
при участието на
секретаря Красимира Кутрянска, в присъствието на прокурора Георги Пенев,
разгледа докладваното от съдия Ек. Роглекова ВНАХД № 912 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на обвиняемия Г., подадена чрез защитника му адв. И.Д., против
Решение от 10.02.2020г. по АНД №
5391/2019г. по описа на Районен съд –
гр. Пловдив, както и жалба и допълнение към същата от адв. Д..
С Решението
първата инстанция е признала А.И.Г. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
09.12.2016 г. в гр. Пловдив при управляване на моторно превозно средство – лек
автомобил „Дачия Логан“ с peг. № *** е нарушил правилата за движение - чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на А.Т.З.от гр. П. изразяваща се в счупване на трета,
четвърта и пета метатарзални кости на лявото ходило, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от около 3-3,5 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 343,
ал. 1, б. „Б“ предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78А от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
В жалбите се
посочва, че се обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, иска се
отмяната му, както и постановяване на ново, с което Г. да бъде признат за
невинен и оправдан. Пред въззивната инстанция, жалбоподателят не се явява
лично, като защитникът му моли постановения съдебен акт да бъде отменен и Г.
оправдан.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
за правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствата, събрани в хода на
наказателното производство, като моли последното да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и
провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено
следното: Решението на Пловдивския районен съд е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която се споделя от въззивния съд и която е следната:
Обвиняемият А.И.Г. е роден на *** ***, aп. *,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работещ,
неосъждан с ЕГН **********.
Обвиняемият Г. е правоспособен водач на МПС с
категории В и М и издаден СУМПС № ***. Той работел като *** в пицария „В.“,
находяща се в гр. П. на ул. „П.Д. П.“ № **. Обвиняемият ползвал лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ***. Обикновено паркирал автомобила зад
пицария „В.“ в междублоковото пространство, където имало вътрешна улица и
паркинг. В същата пицария работела като хигиенистка и пострадалата А.З..
На 09.12.2016 г. на работа в пицарията били
обвиняемият Г., А. З., и.и. – на длъжност **, Н.Б. – на длъжност **, Н.Р. – на
длъжност **и А.Х. – на длъжност **. Около 22 ч. Х. си тръгнала от обекта.
Около 23:00 ч. работното време на пицарията
приключвало, както и смяната на обвиняемия, който тръгнал да се прибира. Той
излязъл през задният вход на заведението, който се използвал от персонала и при
доставки на продукти, за да стигне до личния си автомобил. Същият ден той бил
паркирал личния си автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** от лявата страна на
паркинга до тротоара до блока, ориентиран в западната част на платното за
движение на улица, успоредна на ул. „П. Д. П.“, и източно от нея, успоредно на
блока на гърба на пицарията. Предницата на автомобила била насочена в посока
Търговски център „Г.“ /т.е. на север/, а задната част на автомобила - към ул.
„Б.“. По същото време, около 23:00 ч., приключила работната смяна и на
пострадалата А.З.. Тя също си тръгнала през задния, служебен, вход на
заведението.
Обвиняемият влязъл в автомобила си и го
привел в движение на заден ход в посока от север на юг. Движел се с около 2
км/ч. Същият погледнал през огледалата за задно виждане, но не се убедил, че
пътят зад превозното му средство, е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Той неизвършвал непрекъснато
наблюдение на пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му
сигнализира, в случай че възникнат опасности. Височината на бордюра, до който
бил спрял, е 12 см. Г. заходил с автомобила си косо с изнасяне на предната част
на автомобила на изток, а задната на север, в следствие на което задна лява гума
от автомобила се възкачила на западния тротоар, който се намирал в подножието
на блока и и на който се излизало от служебния вход на заведението. В същото
време свидетелката З. се намирала на същия тротоар – западния, като се движили
на юг към ул. „Б.“. Докато обвиняемият се придвижвал назад с лекия си автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № ***, настъпил удар в задната лява част на автомобила,
като задното му ляво колело преминало през ходилото на левия крак на
пешеходката А.З.отвън на вътре. Обвиняемият усетил съпротивлението от удара,
спрял веднага автомобила, след което го преместил напред. Слязъл от него и
забелязал, че пострадалата се намирала в близост до автомобила. Тогава Г. се
притеснил, влязъл обратно през задния вход в заведението, налял чаша вода и
съобщил на Н.Р., че блъснал „**“. Последният пък съобщил на управителката - и.и.,
че Г. „блъснал ** А.“. Обвиняемият се върнал обратно при З. и й предложил да
седне в автомобила му. Пострадалата седнала в автомобила и свалила ботуша си,
тъй като изпитвала силни болки и левия й крак започнал да се подува. Не след
дълго се появила дъщерята на З. – А.А., която обичайно пресрещала майка си по
път към дома им. Обвиняемият предложил да ги закара до болнично заведение, но
същите отказали, като поискали да ги закара само до дома им и предпочитали да
отидат с автомобила на А. Тя именно закарала пострадалата в МБАЛ „Свети Георги“
ЕАД - Пловдив, където й извършили медицински изследвания и рентгенография на
глезена и ходилото. На 10.12.2016 г. А.З.подала жалба във връзка с инцидента до
IV РУ към ОД на МВР Пловдив.
За определяне характера и степента на
нанесените при пътно-транспортното произшествие травматични увреждания на
свидетеля А.З., по досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на експертизата на
свидетеля А.З.е било причинено: счупване на няколко ходилни кости на ляво
стъпало /трета, четвърта и пета/. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и
отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното
производство - при станало ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Причинено е
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за около три - три и
половина месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
По делото са били назначени и изготвени три
комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи /КСМАТЕ/.
Първата КСМАТЕ изготвена от вещите лица инж.
С. М.и д-р Д. М.е направила извод, че на пострадалата е била причинена травма в
основите на 3-та, 4-та и 5-а метатарзални кости на лявото ходило вследствие на
непълно прегазване на лявото ходило в посока от вън на вътре, т.е. лявото
ходило е било притиснато от задно ляво колело на автомобила, като колелото не е
преминало напълно през ходилото, а след първоначално притискане, автомобилът е
спрял и се е преместил, за да го освободи. Съгласно анализа ударът е настъпил
на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 5-5,5 м южно от ориентира приет в
протокола за оглед и по ширина на около 0,5 м източно от западната граница на
платното за движение (от бордюра на тротоара). Скоростта на движение на лекия
автомобил непосредствено преди задействане на спирачната му система (и в
момента на удара) е била около 2 км/ч. От момента на навлизане на пешеходката
на платното за движение водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Най-вероятен от техническа гледна точка е
механизмът на настъпване на ПТП, в който водачът е управлявал лекия автомобил,
като е бил паркирал в западната част на платното за движение на улица, която е
успоредна на ул. „П. Д. П.“ и източно от нея, с предна част в посока на север.
През това време пешеходката е била на западния тротоар. В един момент водачът
на автомобила е потеглил на заден ход, в посока от север на юг, в следващия
момент пешеходката навлязла на платното за движение в посока от запад на изток,
от ляво на дясно зад автомобила. Така е настъпил удар в задната лява част на
автомобила, като задно ляво колело е преминало през ходилото на левия крак на
пешеходката. В момента на удара водачът е реагирал, като е спрял, след което е
преместил автомобила напред.След удара пешеходката е останала в близост до автомобила,
а последният е установен на мястото и в положението посочени от водача му така,
както е отразено в протокола за оглед. Като основна причина за настъпилото ПТП
от техническа гледна точка е посочено навлизането на пешеходката на платното за
движение зад движещия се на заден ход автомобил на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно.
Назначена на досъдебното производство е и
КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. В.С., д-р М. Б.и А. П., която е следвало
да отговори на същите въпроси, с които се е занимала и предходната експертиза.
Те е приела, че на пострадалата било причинено счупване на левите трета,
четвърта и пета стъпални кости, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на долен ляв крайник за около 3-3,5 месеца опи обичаен ход на
оздравителния процес. Причинено е по директен механизъм от действието на твърд
тъп предмет от удар или притискане, със или върху такъв и е възможно да бъде
причинено при прегазване или притискане с гумата на лекия автомобил през лявото
стъпало на пострадалата. Най-вероятно ударът е настъпил на платното за движение
в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по
дължина на около 5-5,5 м южно от ориентира приет в протокола за оглед и по ширина
на около 0,5 м източно от западната граница на платното за движение (от бордюра
на тротоара). Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди
задействане на спирачната му система (и в момента на удара) е била около 2
км/ч. От момента на навлизане на пешеходката на платното за движение водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Експертите са стигнали до извода, че са възможни два механизма за настъпване на
произшествието.
Механизъм I, при който водачът е управлявал лекия автомобил, като
е бил паркирал в западната част на платното за движение на улица, която е
успоредна на ул. „П. Д. П.“ и източно от нея, с предна част в посока на север.
През това време пешеходката е била на западния тротоар. В един момент водачът
на автомобила е потеглил на заден ход, в посока от север на юг, в следващия
момент пешеходката навлязла на платното за движение в посока от запад на изток,
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Така е настъпил
удар в задната лява част на автомобила, като задно ляво колело е преминало през
ходилото на левия крак на пешеходката. В момента на удара водачът е реагирал,
като е спрял, след което е преместил автомобила напред.След удара пешеходката е
останала в близост до автомобила, а последният е установен на мястото и в
положението посочени от водача му така, както е отразено в протокола за оглед.
Механизъм II, при който водачът е управлявал лекия автомобил, като
е бил паркирал в западната част на платното за движение на улица, която е
успоредна на ул. „П. Д. П.“ и източно от нея, с предна част в посока на север.
През това време пешеходката е била на западния тротоар. В един момент водачът на
автомобила е потеглил на заден ход, в посока от север на юг, катое заходил косо
с изнасяне на предната част на автомобила на изток, а задната на север,
вследствие на което задната лява гума от автомобила се е възкачила на западния
тротоар. В този момент пешеходката се е намирала зад автомобила от страната на
водача, с посока на движение от север на юг. В резултат на скорости и на
пресичане на траектории е настъпил удар (контакт) в задната лява част на лекия
автомобил със задната лява част на пешеходката, след което задно ляво колело е
преминало през ходилото на левия ѝ крак. Водачът реагирал в момента на
удара и спрял автомобила, след което той бил преместен напред от водача, а
пешеходката останала в близост до него. От техническа гледна точка причината за
настъпилото ПТП не могла да бъде еднозначно и категорично определена, поради
различните механизми на възникване на ПТП. При механизъм I (удар настъпил на платното за движение) основната
причина е, че пешеходката е навлязла на платното за движение зад движещия се на
заден ход лек автомобил на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно. При механизъм II (удар
настъпил на тротоара) причината е приета, че водачът на лекия автомобил е
навлязъл на тротоара при движение на заден ход на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно.
В допълнителна КСМАТЕ от 07.02.2018 г. отново
са изследвани две възможни хипотези на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, като експертите от преходната експертиза е следвало да отговорят
на въпроса дали водачът е има техническа възможност за предотвратяване на ПТП
при изложените от тях механизми. В Хипотеза IA (настъпване на контакт в зоната
на задно дясно колело) експертите са заключили, че горната лява част на лявото
стъпало на пострадалата е невъзможно да попадне под задна дясна автомобилна
гума и движение от вътре на вън на автомобилната гума. В Хипотеза 1Б е направен
извод, че от момента на навлизане на пешеходката на платното за движение
водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране при време на престой на пешеходеца на платното за движение, попадаща в
коридора на автомобила за време по-малко от 1,06 сек. При престой за това време
или за повече от него водачът би имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати ПТП. Експертите дават извод, че такъв
механизъм е принципно възможен, но не се откриват данни за него, както и че при
неправилно интерпретиране на мястото на удара такава хипотеза не може да бъде
отхвърлена.
Съгласно хипотеза II механизмът на
пътнотранспортното произшествие се е осъществил като водачът на л. а. „Дачия
Логан“ е имал техническа възможност да възприеме габаритите на платното за
движение и да не се възкачва на тротоара, като не се изключва и в процеса на
изпълняваното движение на заден ход на автомобила да участва и „лице помагач“,
което да напътства водача.
Назначена е и съдебнотехническа експертиза,
съгласно която върху представените за изследване чифт ботуши няма наличие на
следи от автомобилни гуми.
Правилен е изводът на
първата инстанция, че така описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от обясненията на обвиняемия А.Г., дадени пред орган на
досъдебното производство, от показанията дадени в съдебното производство от
свидетелите А.З., И.К., Н.Б. (, А.Х., А.А., Н. Р., както и прочетените по реда
на чл. 281 от НПК показания дадени на досъдебното производство от свидетелите И.К.,
А.З., Н.Б., А.Х., А.А., писмените доказателства - протоколи за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбуми към тях, документи за преглед на пациент и
медицински изследвания, протокол за доброволно предаване на веществени
доказателства, протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум
към него, справка за нарушител/водач, назначените по ДП съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 50/17, комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза от вещите лица М. и М., комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза от вещите лица С., Б. и П., допълнителна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза от вещите лица С., Б. и П.,
протокол за извършена съдебнотрасологическа експертиза № 648 от вещото лице Ж.от
БНТЛ, както и разпита на вещите лица в съдебно заседание при приемане не
заключенията им, справка за съдимост, характеристична справка и останалите
доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от
съда.
Въззивната инстанция е солидарна със
заключението, че доказателствената съвкупност не са установени и липсват противоречия.
Факт е, че гласните и писмени доказателства еднопосочно и непротиворечиво
установяват фактическата обстановка, възприета от първата инстанция, като са непротиворечиви
и взаимнодопълващи се.
Точно е заключението, че показанията на
всички свидетели и обясненията на обвиняемия за мястото му на работа, както и
това на пострадалата, за възникване като цяло на въпросния инцидент, като
време, място и участници – съвпадат.
Детайлно е даден отговор защо
първостепенния съд, касателно въпроса къде конкретно е настъпило произшествието,
е кредитирал показанията на пострадалата З., съотнесени към показанията на дъщеря
ѝ, свидетелката А. Настоящата инстанция също ги приема за достоверни и последователни през цялото
разследване, подкрепени и от експертните заключения.
Възприета е единствино правилната теза
относно относно скоростта на лекия автомобил, а именно 2 км/ч, застъпена от
вещите лица по категоричен начин.
Спор е възникнал относно механизма на
настъпване на ПТП и по-конкретно на пътното платно или на тротоара. След анализ
на доказателствената съвкупност, районен съд е дал вяра на вещите лица и по-конкретно
на очертания механизъм II от
първоначалната експертиза и хипотеза II от
допълнителната. Детайлно е описано и аргументирано, че водачът на лекия автомобил /обвиняемият/ е
потеглил на заден ход, в посока от север на юг, като е заходил косо с изнасяне
на предната част на автомобила на изток, а задната на север, задната лява гума
се е възкачила на тротоара, където се е движила в този момент пострадалата в
посока север-юг и в резултат на скорости и пресичане на вектори на движение е
настъпил удар между тях.
Въззивният съд от своя страна също
възприема становището, че това е
единствено възможната хипотеза за настъпване на травматичните увреждания, тъй
като процесите и силата упражнена върху стъпалото на пострадалата сочат имено
на такава посока на движение на лявата задна автомобилна гума – пресичането на
стъпалото на крака на З. под ъгъл в посока от външната към вътрешната му
страна.
Следвайки горния ход на разсъждения,
правилно е отхвърлена възможността
стъпалото на З. да попадне под задна дясна гума и вследствие на това да
настъпят уврежданията на пострадалата. За този извод са взети предвид както
експертните заключения, така и подробните разяснения на вещите лица и
доказателствата по делото, кредитирани от първата и настояща инстанция.
Доводите в тази насока са представени убедително и логично, поради което и са
правилни и законосъобразни.
За травматични увреждания – първата инстанция
е оценила като пълни и достоверни
заключенията на съдемномедицинската експертиза по писмени данни, както и
първите две комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи. Няма
спор, че същите са изготвени с професионалната научна област на вещите лица,
които разполагат с необходимите знания и професионален опит. Ето защо и съдът в
този му състав изцяло кредитира и заключението посочените експертни заключения.
Много задълбочено и професионално е
изследвано поведението обвиняемия след настъпване на инцидента от районен съд и
окръжен изразява пълното си съгласие с възприетата обстановка – а именно -
преустановяване на движението на автомобила, предоставяне на чаша вода на
пострадалата и предлагане от обвиняемия на помощ. В тази насока са обясненията
на обвиняемия, показанията на Р., на З. и А..
Въззивният съд се солидаризира с
констатацията на контролирания състав относно достоверността на дадените от
обвиняемия обяснения в коя част те следва да се кредитират и в коя – не.
Въз основа на тази напълно изяснена
фактическа обстановка първостепенният съд адекватно е приел, че осъществената
от обвиняемия деятелност се подвежда под състава на чл. 343, ал. 1, б. „Б“ предл. 2-ро вр. чл.
342, ал. 1 от НК, поради което въззивната инстанция намира от правна страна
следното:
Визираното престъпление засяга обществените
отношения свързани с транспортната безопасност. Тя е единство от нормално
функциониране на механичния транспорт и неприкосновеността на човешкия живот,
здраве и собственост.
Изпълнителното деяние се изразява в
нарушаването на правилата за движение, които са установени в нормативните
актове свързани с транспортната безопасност. Няма спор, че обвиняемият е
нарушил чл. 40, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението” и чл. 40, ал. 2
от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”.
Несъмнено
е, че обвиняемият като участник в движението в качеството му на водач на МПС не
се е съобразил със задълженията си при движение на заден ход и не се е убедил,
че пътят му зад превозното средство е свободен и с движението си няма да
създаде опасност за другите участници в движението, каквито несъмнено са
пешеходците.
Безспорно
е доказано, че вследствие на неспазване на правилата е настъпило ПТП и
телесните повреди на пострадалата, в каквато насока са всички обсъдени
доказателства по делото. Въззивният съд споделя застъпеното становище от
първата инстанция, че е неоснователно
възражението на защита, свързващо причината за настъпване на инцидента с
поведението в голяма степен от страна на пострадалата, от една страна поради липсата на
доказателства в тази насока и от друга поради иррелевантността им, досежно задълженията
на водача.
Налице
е доказана причинно-следствената връзка с процесното ПТП и увредите по
пострадалата, като в тази насока са правилно обсъдени показанията на
пострадалата и обясненията на обвиняемия, съвпадащи със заключението на
експертите, изготвили назначените по делото експертизи, касаещи травматичните
увреждания и механизма им на причиняване.
От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като обвиняемият не е
целял и не е предвиждал общественоопасните последици на причиненото от неговото
поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е
могъл да стори това.
При провеждането на дейността по справедливо
отмерване на следващото се на обвиняемия наказание, районният съд правилно е
установил, че са налице предпоставките за приложение на института
"Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание" по реда на чл.
78а, ал. 1 НК. по
чл. 342, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК е лишаване от свобода до
три години или пробация. Деецът не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност, с деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице
и отрицателните предпоставки на чл.
78а, ал. 7 от НК.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а
от НК е трябва да съществуват едновременно предвидените в ал. 1 положителни
предпоставки и да липсват отрицателните такива визирани в ал. 7 на същата
норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява осъществяване
при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ от
страна на държавата, чрез налагане на наказание да постигне определени
обществени цели и да порицае дееца за извършено от него престъпление, като я
замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки. Нормата на чл. 78а
от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира
наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява
възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на
наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца /Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСНК/.
Точно са отчетени смекчаващите и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства за обвиняемия и в тази
насока – законосъобразно и справедливо е определено наложеното на обвиняемия
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, което в пълна степен
ще изпълни своята превонтивна и превъзпитателна функция.
Въззивната иннстанция намира заправилен изводът, че на основание чл. 343г
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 4 от НК не следва
на обвиняемия да се налага наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, което предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – като млада
възраст, чисто съдебно минало, съдействие на разследването и на поведение след
инцидента би надхвърлило пределите на целите на наказанието и несправедливо би
ограничило правото на труд на обвиняемия.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл.
189, ал. 3 от НПК с решението си районният съд е възложил в тежест на
обвиняемия разноските по делото.
След обобщаване на резултатите от извършената
на основание чл.
314 от НПК служебна проверка, въззивната инстанция не констатира основания
за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради
което и прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.
334‚ т. 6 и чл.
338 от НПК‚ Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 10.02.2020г. по
АНД № 5391/2019г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, 11 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.