Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
17.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 165 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.В.Г. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
60/ 09.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 155/ 2022 г. по описа на РС –
Момчилград. Претендира се неправилност на съдебния акт, тъй като съдът не е
разгледал и анализирал подробно изложените съображения в жалбата. Твърди се, че
изводът на PC – Момчилград за техническа изправност на АТТС не е подкрепен с
доказателства, поради което е необоснован. Решението на съда е постановено при
непълнота на доказателствения материал. В приетата
като доказателство по АНД № 155/2022г, на PC - Момчилград
административно-наказателна преписка е приложено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване за видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, която е стационарна система за установяване на нарушения на
скоростта и е различна от системата, с която е констатирано извършеното
нарушение.
Посочва се, че не са
събрани нови доказателства за годността на използваното техническо средство. От
изброените протоколи за последваща проверка за
съответствие на мобилна система за видеоконтрол не може да се направи
категоричен извод, че същата отговаря на изискванията за годност на техническото
средство. Като следващо основание за неправилност на обжалваното решение се
сочи, че в електронния фиш не е описано точното място на извършване на
нарушението. Претендира се и друго самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш, изразяващо се в това,
че при посочване правната квалификация
на нарушението е допуснато нарушение на процесуалните правила, което ограничава
правото на защита на жалбоподателя. В ЕФ е посочена правна квалификация на
нарушението: "нарушение на чл. 21 ал. 2 във вр.
с чл. 21 ал. 1 ЗДвП". Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП въвежда максималната
разрешена скорост в/извън населено място за различните категории пътни превозни
средства, като в ал. 2 е посочено, че когато ограничението на скоростта е различно
от посоченото в ал. 1, това е обозначено с пътен знак. Твърди се, че се касае
за различни състави на административни нарушения, като водачът на ППС нарушава
или общата разрешена скорост за движение в/извън населено място (с което
нарушава разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП) или управлява ППС със скорост,
превишаваща допълнително указаната с пътен знак скорост (в който случай би
нарушил разпоредбата на чл. 21 ал.2 3ДвП).
Изразява се
становище, че ОДМВР-Кърджали незаконосъобразно е използвала АТСС за измерване
на скоростта и за установяване на процесното
нарушение. ОДМВР е следвало да използва АТСС, проверено от трета независима
страна. Поради това се твърди, че електронният фиш е назакосъобразен.
Искането е да се отмени оспореното решение и спорът да се реши по същество,
като се отмени ЕФ, издаден от ОДМВР – Кърджали. Претендира се присъждане на
деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован,
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът – ОД на
МВР – Кърджали, редовно призован,чрез упълномощен от директора, процесуален
представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 155/ 2022 г. по описа на РС –
Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на
жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:
С оспореното
решението РС – Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба, серия
** № ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на М.В.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено
с автоматизирано техническо средство на 20.06.2022 г. в *** часа на път ***
км.*** м. Със същото решение е осъдил жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., в полза
на ОДМВР – Кърджали.
РС – Момчилград е
приел за установено от фактическа страна, че ЕФ е законосъобразен, защото в
него е отразено мястото на нарушението. Същото е установено с технически изправно
АТТС. Изложил е мотиви и за размера на административното наказание.
Решението е правилно.
В касационната жалба са
изложени твърдения за това, че не са събрани доказателства за годността на
използваното техническо средство, тъй като приложеното в административнонаказателната
преписка удостоверение за одобрен тип средство за измерване касае друго АТТС.
АС – Кърджали, в
настоящия касационен състав, не споделя този довод поради следните съображения:
Действително в
приетата, като доказателство по а.н.д. № 155/ 2022 г. на РС – Момчилград,
административно наказателна преписка се съдържа удостоверение за одобрен тип
средство за измерване за видеорадарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „ MultaRadar SD580“. Санкционираното
нарушение на скоростта е установено с „Мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата на движение – TFR1-M“.
За тази система действително не е приложено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване. От справка в сайта на Български институт по метрология
се установява, че на 24.02.2010 година с
Р-*** е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване TFR1-M,
представляващо Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение. Удостоверението е валидно до 20.02.2020 година. Както е посочено и в
касационната жалба, в административнонаказателната
преписка се съдържат протоколи за последваща проверка
на същото средство за измерване, които удостоверяват съответствието му с
установените изисквания.
Предвид разпоредбата
на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, чл.
43, ал. 4 от ЗИ, във връзка със заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ, следва, че измерването на скоростта на автомобила е
извършено с годно техническо средство.
Следващият довод в
касационната жалба, че в ЕФ не е описано точното място на извършване на
нарушението също не може да бъде споделен. От съдържанието на ЕФ се установява,
че нарушението е извършено на 20.06.2022 година, извън населено място, по
посока на движение от *** към ***, при ограничение на скоростта 50 км/ч.,
въведено с пътен знак В-26. В административнонаказателната
преписка се съдържа снимка на посочения пътен знак. Това обстоятелство е
отбелязано и в съставения Протокол, рег. № 318р-9280/ 21.06.2022 г. Поради
изложеното, касационната инстанция приема, че в ЕФ е описано ясно мястото на
извършване на нарушението.
В касационната жалба
се твърди също, че посочените за нарушени разпоредби чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП създават неяснота на повдигнатото административонаказателно
обвинение. Касационният състав на АС – Кърджали намира за неоснователен
изложения довод, тъй като в чл.21, ал.1 от ЗДвП се съдържа нормативно
предвидено ограничение на скоростта в населено и извън населено място. В ал.2
на чл.21 от същия закон е посочено, че Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. При събраните доказателства в производството пред РС – Момчилград
не остава никаква неяснота относно това за какво нарушение на скоростта е
издаден ЕФ, а именно – превишаване на скоростта извън населено място, като
ограничението за скорост е въведено с пътен знак.
От изложеното следва,
че оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в
сила.
При този изход на
спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 от ЗАНН, в
полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 60/ 09.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 155/ 2022 г. по
описа на РС – Момчилград.
Осъжда М.В.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати в полза на ОДМВР –
Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.