Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 18ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1793 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №20190903145330, срещу отказ № 20190821151722-4/27.08.2019
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който
е отказано вписването на обстоятелства по партидата на дружеството „4.х.“ ООД,
ЕИК ********, а именно прехвърляне на дружествен дял. Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, поради което моли съда да
отмени същия. Излага в жалбата, че отказът е постановен при неправилно
приложение и несъобразяване със стълкновителните норми на чл. 61 и чл.98, ал.1
от КМЧП, както и чл. 1, ал.2, б.d от Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове,
подписана в Хага. Счита, че за прехвърлянето на дружествените дялове съгласно
горепосочените разпоредби от КМЧП формата се определя от правото на държавата
по местоизвършване на сделката или където е сключен договора, в случая Кралство
Нидерландия, поради което този документ е валиден. Счита, че не намират
приложение специалните правила на чл. 56-60 от КМЧП, които уреждат статута на
юридическите лица, тъй като правилата на чл. 61 и чл.98 ал.1 се явяват
специални норми и едностранното подчиняване на режима на прехвърлителния
договор към изискванията на чл. 58, т.6 от КМЧП необосновано игнорирало
насрещната престация по договора. Счита, че приложение следва да намери
Хагската конвенция, а всеки от документите е заверен в цялост от нотариус, но
нормативната уредба на Кралство Нидерландия не урежда заверка на подпис и
съдържание отделно, респ. едновременно както в България. Сочи, че
международният акт има приоритет и след като Конвенцията третира заверените в Кралство
Нидерландия документи като публични актове, без да се интересува от
процедурата, уредена на национално ниво в съответната държава.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявлението и след
извършена справка в електронната партида, намира следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление по образец с вх.№20190821151722/21.08.2019г., депозирано от
адвокат С. по силата на изрично пълномощно, са заявени за вписване
обстоятелства по партидата на дружеството, а именно нов едноличен собственик на
капитала, прехвърляне на дружествените дялове. Към заявлението е представен
договор за прехвърляне на дружествени дялове, който е сключен февруари 2019г.,
без попълнена дата и място, съгласно който М.Б.прехвърля на С.К.А.притежаваните
25 дружествени дяла с номинална стойност от 10 лв. всеки от капитала на „4.х.“
ООД, като договорът е с апостил от 05.04.2019г., поставен съгласно печата в
Ротердам. Видно от приложения документ, същият е със заверка от нотариус в Б.,
Нидерланция на 04.03.2019г., като се посочва, че е „прегледано за заверка на
подписа на г-н М.Б.“ и „Тази декларация не съдържа никаква преценка относно
съдържанието на прикачения документ, като долуподписаният не е информирал
лицето относно съдържанието и последствията. По идентичен начин е оформен и договора
също от февруари 2019г. без датата, с който Л.А.В.Р.прехвърля своите
дружествени дялове от капитала на процесното дружество, като същото е отразено
и в заверката от нотариус Я.М.Т..
На 22.08.2019г. по партидата са обявени указания от длъжностното лице, а
именно, че прехвърлянето на дружествени дялове се извършва с договор с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието едновременно, а
приложените документи не са такива. Предвид горното са дадени указания за
представянето им. Последвала е обяснителна записка от заявителя, в която сочи,
че документите са заверени съгласно местния закон, но във последващи указания е
посочено, че страните следва да съобразят българското право и извършат сделката
в съответната за него форма. Последвала е нова обяснителна записка и дадени за
трети път указания със същото съдържание, като длъжностното лице е посочило, че
прехвърлянето на дялове е специален вид сделка, чиято валидност се определя от
чл.129, ал.2 от закона. На 27.08.2019 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с
мотиви, че въпреки дадените указания, заявителят не е представил договорите за
прехвърляне на дружествените дялове, съобразени с изискванията за форма
съгласно чл. 129, ал.2 от ТЗ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР, от процесуално легитимирано
лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е
допустима..Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по
чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва
да провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона. Разпоредбата на чл. 22,
ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя
когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по
закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след
неизпълнението им да постанови отказ.
По основателността на жалбата, съдът намира, че спорът се свежда до това
дали договорите за прехвърляне на дружествените дялове са в изискуемата форма,
като длъжностното лице се е позовало на чл. 129, ал.2 от ТЗ и че се изисква
едновременно заверка на подписите и съдържанието им, а в случая съдържанието не
е заверено от нотариуса.
На първо място съдът намира, че доколкото жалбоподателя се позовава на
приложение на чужд закон, но същият не е част от българското и европейското
законодателство, за да е длъжен съдът да го познава и прилага, той следва да
установи съдържанието на чуждото право, от което желае да се ползва, а
документ, удостоверяващ твърдението на заявителя, че националния закон на
Кралство Нидерландия не познава едновременната заверка на подписа и
съдържанието на документа не е представен. Съгласно чл. 43, ал.1 КМЧП,
установяват се действащите в друга държава правни норми, като доказателствената
тежест за това е на страната, която се ползва и позовава на тях, т.е. в случая
на жалбоподателя и именно той, ако желае прилагането на това право, следва да
установи съдържанието му. Такива доказателства заявителят не е приложил нито пред
АВ, нито пред съда с частната жалба. Съдът намира, че няма как да бъде
възприето твърдението му, че нормативната уредба на Кралство Нидерландия не
уреждала заверка на подпис и съдържание отделно, респ. едновременно, тъй като и
в двата договора в заверката изрично е отразено от нотариуса, че същата се
прави само за подписа, но не и за съдържанието. Следователно от посоченото от
самия нотариус следва, че не е заверен документа като съдържание, а само
подпис, дори е посочено от нотариус нотариус Я.М.Т., че е прегледано само за
заверка на подписа и , че тази декларация не съдържа никаква преценка относно
съдържанието на прикачения документ, като долуподписаният не е информирал
лицето относно съдържанието и последствията. След като нотариусът изрично се е
позовал на факта, че не е заверявал съдържанието на документа, следва да се
приеме, че е възможна и процедура по заверката му. Следователно не се
установява надлежно твърдението на заявителя, че нормативната уредба на
Кралство Нидерландия не уреждала такава заверка.
Особеност на процесния
прехвърлителен договор е, че е с международен елемент, доколкото страните по
него са чуждестранни физически лица, а мястото на сключване е извън територията на
Република България. Това налага обсъждане на въпроса за приложимото право към
формата на този договор. Стълкновителните норми относно този въпрос се съдържат
в българския КМЧП, а не в Регламент № 593/2008 за приложимото право към
договорните задължения, от чийто обхват са изрично изключени въпросите,
уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или
некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания /чл. 1, ал. 2,
буква "е"/. Същевременно, на формата на сделките в КМЧП са посветени
две разпоредби - чл. 61 и чл. 98. Първата има общ характер и урежда формата на
правните сделки, а втората е специална спрямо нея - урежда формата на част от
правните сделки /договорите/. Съдържателна разлика между двете разпоредби обаче
няма, доколкото и в двете хипотези за приложимо право към формата е обявено
правото на държавата, което е приложимо към сделката /договора/, или правото на
държавата по местоизвършването на сделката /местосключването на договора/. В случая, обаче,
длъжностното лице не е посочило, че не е спазена форма за действителност на
процесната сделка – договора за прехвърляне на дружествени дялове, а че така поисканото вписане не
съответства на задължителните императивни изисквания на българския закон, който
е приложим по отношение на промените в обстоятелствата на дружествата в
Република България. Извън преценка е валидността на самия договор като правна
сделка, а само спазване на императивно законово изискване при прехвърляне на
дружествен дял от дружество, което е регистрирано в Република България и за
което се прилага българския закон, в случая ТЗ и в частност разпоредбата на чл.
129 от ТЗ. Твърдението на жалбоподателя, че горепосочената норма на КМЧП била
специална не може да бъде споделено, а напротив, извън посочените изрично
случаи се приема, че формата се определя по закона по местоизвършване на
сделката, но в случая се касае за промяна на правноорганизационната форма на
дружеството и загуба на членство, което се постига като последица от
сключването на договора за прехвърляне на дружествените дялове. В случая неправилно
се твърди, че не била съобразена насрещната престация, тъй като водеща е
престацията по прехвърляне на дружествения дял, а по отношение на насрещната е
уговорено заплащане на сума в лева. Не е налице хипотеза, по която е имал
случай да се произнесе САС, при която насрещната престация по такъв договор е
била прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот в чужбина, при
което безспорно приложимо би било правото на държавата по местоизвършване, тъй
като имотът, който се прехвърля срещу дружествените дялове е в чужбина. В чл. 56 - 60 от Кодекса на международното частно
право е уреден правният ред, по който отговарят юридически лица, чиито седалища
се намират извън пределите на Република България. В чл. 56, ал. 1 от КМЧП е
уредено, че юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са
регистрирани. В чл. 58 КМЧП изчерпателно се съдържат обстоятелствата, свързани
с юридическите лица, които се уреждат от правото на чуждата държава, а именно:
1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2. името
или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4.
състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството;
6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и
задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на
закона или на устройствения акт; 9. преобразуването и прекратяването. Безспорно е, в случая с
прехвърлянето на дружествените дялове се постига придобиване, респ. загубване
на качеството съдружник и свързаните с това права и задължения, поради което
договорът за прехвърляне на дружествен дял е специфичен вид сделка, свързана с
самото юридическо лице и следва да се регламентира от правото на държавата, в
която е регистрирано дружеството, а в случая същото е регистрирано в Република
България, поради което следва да се съобрази императивната разпоредба на чл.
129, ал.2 от ТЗ, изискваща едновременна заверка на подписа и съдържанието на
договора. В този смисъл е налице и произнасяне на ВКС относно приложимото право
като напр. определение № 42/ 20.01.2016г. по т.д.. № 3725/2014 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което се приема, че по отношение на придобиване на членство, респ. прекратяване на членство в
регистрирано на територията на Република България търговско дружество се
прилага ТЗ. В договора не е посочено кое е избраното от страните приложимо право за валидността на договора съобразно възможността по чл. 93 КМЧП, макар в чл. 3 да
са посочили, че с прехвърлянето купувачат става собственик и придобива всички
права и задължения съгласно българския закон и приложимото българско
законодателство, поради което то следва да се
определи на база обективните критерии по чл. 94 КМЧП, основният от които е този
на най-тясната връзка - чл. 94, ал. 1 и 8 КМЧП. В конкретния
казус е безспорно, че процесният договор се намира в най-тясна връзка с
българската държава, тъй като негов предмет е прехвърлянето на дружествени
дялове от търговско дружество, регистрирано в Република България, чийто статут също
се урежда от българското право /чл. 56 КМЧП/. Съобразно чл. 94, ал. 8
КМЧП това обстоятелство надделява над презумпцията по чл. 94, ал. 3 КМЧП,
според която се предполага, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в
която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето
обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на
договора. Ето защо на основание чл. 94, ал. 1 и 8 КМЧП приложимо
към процесния договор е българското право, поради което това право е приложимо
и към формата на договора, като една от двете възможни форми по чл. 98, ал. 1
КМЧП. В българското право формата за действителност на договора за прехвърляне
на дружествен дял от ООД е уредена в императивната разпоредба на чл. 129, ал. 2 ТЗ, като същата е претърпяла промени през годините. В
първоначалната редакция на разпоредбата тази форма е била писмена с нотариална
заверка на подписите, но след изменението от ДВ, бр. 105/30.12.2016 г., в сила
от 3.01.2017 г., формата е утежнена - писмена с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно. Идентични произнасяния, а именно, че приложимо е
българското законодателство и формата по чл. 129 ал.2 от ГПК има с решения на
СГС под № 1926/27.09.2018 по т.д.№1964/2018г., VІ-20 състав, потвърдено от САС
с решение от 18.10.2018г. по Търговско дело 4822/2018г., решение по
т.д.№998/2018г. на СГС,VІ-12 състав, влязло в сила, решение № 57 от 27.02.2019г. по в.ч.т.д. №
31/2019г. на Апелативен съд – Бургас, решение №
947/01.04.2019г. по т.д.№1893/2019г. на Софийски апелативен съд и мн.др. В случая
същата не е спазена, поради което отказът на длъжностното лице следва да бъде
потвърден, а жалбата – оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №20190903145330, срещу отказ №
20190821151722-4/27.08.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър
и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на обстоятелства по партидата
на дружеството „4.х.“ ООД, ЕИК ********.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: