Решение по дело №904/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1029
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110200904
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……………                 Година  2020                            Град  Варна                                 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                ПЕТНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

                      

На  двадесет и осми май                           Година  две хиляди и двадесета

                                        

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

НАХД                                       № 904                             по описа за 2020г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ” Роял хаус”- ООД- Варна, представлявано от К.Г.К., чрез адв.В., против НП  № 03 -010928/ 20.02.2019 г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на  чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3  от КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ на дружеството е  наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000/три хиляди/ лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

         С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и незаконосъобразно,постановено при допуснати съществени процесуални нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.Твърди се, че съставеният АУАН не е бил връчен по надлежния ред, визират се като нарушени нормите на чл.42т.3 от ЗАНН и чл.53 ал.2 оат ЗАНН, като се счита, че липсват факти относно датата и мястото на извършване на нарушението и се сочат аргументи, че датата на извършване на нарушението е различна от тази, посочена в АУАН и НП, приема се, че в НП липсва фактическо описание на нарушението, че не е доказано престирането на работна сила, че не е ясно точно в какъв размер не е изплатено дължимото възнаграждение и че разчетно-платежната ведомост е била разписана от работника, твърди се, че неизплащането на възнаграждение в „пълен размер”, се регламентира от друга разпоредба на КТ и следва да се реши по реда на ГПК, излагат се и аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено.

         В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от  адв.В., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалния представител на въззивника поддържат жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на нарушителя, твърди се,че процесното възнаграждение на работника е било изплатено в пълен размер, удостоверено с неговия подпис и в този смисъл е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, като се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна  оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразност, като аргументира доказаност и съставомерност  на нарушението, непредставяне в срок на доказателства за плащане, излага и аргументи относно неприложимост на нормата на чл.415 В от КТ и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

След подаден сигнал в Д”ИТ” от работник, касаещ трудовите му правоотношения с „Р.Х.” ООД-Варна, касаещ неизплащане на дължими трудови възнаграждения от работодателя в пълен размер, на 01.02.2019г., св.Д. ***, извършила проверка в обект- ресторант „Ди Вайн”, находящ се в гр.Варна, ул.” Херман Шкорпил”, стопанисван от „Р.Х.” ООД-Варна. След проверка на место била извършена и документална проверка, в хода на която били представяни разчетно-платежна ведомост, трудови договори и други документи.След проверка на същите св.Д. приела за установено, че на М. К., който се е намирал в ТПО със санкционираното дружество, за положен труд през месец август 2018г. не е било изплатено трудовото възнаграждение по трудов договор, приложен по делото, в пълен размер, тъй  като във ведомостта за заплата/ както свидетелката посочи в с.з., по –скоро фишове за заплата/ срещу името на посоченият служител бил положен подпис, но начислената сума била 255лв., а лицето се е водило на осем часов работен ден със заплата по трудов договор 510лв.Съгласно присъствената форма, представена по време на проверката, лицето е престирало работна сила по осем часа на ден.Съгласно приобщеното по делото копие от трудов договор, възнаграждението е било дължимо до 30-то число  на следващия месец ведно с възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Резултатите от извършената проверка били отразени в протокол, като на 13.02.2019г. св.Д. съставила  АУАН  срещу „Р.Х.” ООД-Варна,  за нарушение на чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и 3  от КТ.

АУАН бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който  след запознаване със съдържанието на АУАН отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен с подпис на свидетел.Въпреки горното АУАН бил изпратен за връчване/ ведно с други актове/, но пратката се върнала с отбелязване „непотърсена”.

Предвид горното, въз основа на материалите по преписката на 20.02.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

          В с.з. бе прието копие от разчетно-платежна ведомост, съгласно което процесният работник е получил пълния размер на дължимото възнаграждение.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

 

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св. Д., АУАН, трудов договор, , разчетно- платежни ведомости за заплати  и от останалите приети по делото писмени доказателства, кредитирани от съда..

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.Безспорно представляващият дружеството е отказал да подпише съставения АУАН след като е бил запознат със съдържанието му, отказът му е бил удостоверен с подпис на свидетел, поради което възражението, че е било ограничено правото му на защита срещу акта не се споделя от съда, въпреки връщането на пратката с отбелязване „непотърсена”.Самият представляващ дружеството се е поставил в състояние да не разполага с екземпляр от АУАН, поради което сам се е поставил в невъзможност да подаде и жалба срещу акта.

Срещу АУАН  не са били депозирани писмени възражения, очевидно е приел липса на спорни обстоятелства, не е проверил  АУАН с оглед неговата законосъобразност на фона на събраните доказателства, не е събрал допълнително такива, които да мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП/ а и на АУАН/, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че  не е било изплатено в договорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа от  за месец август  2018г. на М. Й. К. на длъжност „готвач” в ресторант „Ди Вайн” и че нарушението е било извършено на 02.10.2018г., като липсват факти, които да сочат че в действителност  К. добросъвестно е изпълнил задълженията си по цитирания трудов договор за процесния месец, липсват факти какво е било договореното възнаграждение, на коя дата е следвало да бъде изплатено, както и изплатено ли е по някакъв начин, в какъв размер и спазени ли са изискванията за изплащане на възнаграждението.Вярно е, че е посочена декларативно някаква дата на извършване на нарушението, но липсват факти, че в действителност на тази дата има извършено каквото и да било административно нарушение.

Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му и липсата на пълно точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си,.

Освен горното съдът констатира и неясна воля на АНО какво точно нарушение приема, че е било извършено, предвид описанието от фактическа страна и посочените като нарушени норми.

         Чл.128 т.2 от КТ вменява задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

         Чл.270 ал.2 от КТ регламентира срокове за изплащане на възнаграждението, а ал.3 на чл.270 от КТ регламентира начина на изплащане на възнаграждението – по ведомост, срещу разписка, по банков път.  Не става ясно защо в НП са посочени едновременно чл. 128 ал.2  и чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ и какво е имал предвид АНО – дали лицето е наказано за това, че изобщо не е изплатило възнаграждението, или за това, че не е изплатено по начините, предвидени в закона. Тази неяснота възниква както от формулировката на правната квалификация, така и от липса на подробно фактическо описание на нарушението.Волята на АНО следва да бъде ясна и категорична, а не да се презюмира, като приложената санкционна норма е обща и същата не е в състояние да отстрани констатираната неяснота в следствие на фактическото описание на нарушението и посочените като нарушени правни норми, която от една страна рефлектира върху правото на защита на нарушителя, а от друга страна лишава и съда от възможност да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната норма.

       Освен горното, видно от правният извод на АНО/ тъй като фактическо описание на нарушението липсва/, дружеството е санкционирано за това, че не е изплатило „ ..в пълен размер..”трудовото възнаграждение на работника, но факти, има ли изобщо изплатено възнаграждение, в какъв размер и защо ако има изплатено възнаграждение то не покрива пълния размер- в АУАН и НП липсват.Установи се в с.з., че в действителност на работника е било изплатено първоначално  възнаграждение за процесния месец, но не за положен труд в рамките на осем часа, а за положен труд в рамките на четири часа, но такива факти липсват и е недопустимо фактите, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се извличат от материалите по делото или да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в НП, за да е ясна волята на АНО, а не да се подменя същата от  съда.

          Предвид изхода на делото, а именно наличието на предпоставки за отмяна на НП, искането за присъждане на юрисконсултстко възнаграждение е неоснователно.

     По същите съображения- основания за отмяна на НП съдът намира искането за присъждане на разноски ,направени от въз.дружество е основателно. Съгласно Наредбата, в редакцията й  от  15 Май 2020г., действаща както към датата на направеното искане, така и към датата на изготвяне на съдебното решение, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата  в  актуалната й редакция към датата на произнасянето от страна на съда с решение по делото, за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до 5000лв.  е 200лв. плюс 6% за горницата над 1000лв.  В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 3000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 200 лв. и именно за такова възнажраждение, платено в брой се представят доказателства.. Поради това  и Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да заплати на разноски по делото в полза на „Р.Х.“ ООД-гр.Варна,   Булстат 201 275 802, представлявано от К.Г.К. в размер на 200лв

Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 03 -010928/ 20.02.2019 г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на  чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3  от КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ на ” Роял Хаус”- ООД- Варна, представлявано от К.Г.К. е  наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000/три хиляди/ лева.

 ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”- Варна  да заплати на Роял Хаус”- ООД- Варна, Булстат 201 275 802 представлявано от К.Г.К. сумата от 200/двеста/ лв., явяваща се направени па делото разноски.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

          След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.

                                              

                                                              

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: