Р Е Ш
Е Н И
Е № 854
гр.
Пловдив, 30.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII
н.с., в публично съдебно заседание на
деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 492/2019 год.по описа на
ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1030-002989/03.05.2018 год. издадено от ******** ******към
ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, упълномощен с МЗ №
8121з-952/20.07.2017 год., с което на П.М.М., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в
размер на 300 лева за нарушение разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление /НП/ по съображения изложени в жалбата
си. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Пловдив, сектор „ПП“, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С акт за установяване на административно нарушение
от 08.04.2018 год. било установено, че
на същата дата около 17:20 часа в община Стамболийски на път автомагистрала № А-1, П.М.М.
е управлявал лек автомобил „ФИАТ 500“ с
рег. № ** **** **, собственост на Д. К. М. ЕГН **********, без закупен валиден
винетен стикер, удостоверяващ платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата /ЗП/, от категория „К3“.
Записано било от актосъставителя, че по този начин
е била нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал съставения АУАН, като е
посочил, че няма възражения. Такива не
били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган
/АНО/ е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел
нарушението под разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като е постановил
налагане на глоба в размер на 300 лв. на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: АУАН, справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин вмененото на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, която указва движението на
определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища да се
извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за
пътищата. В случая приложение намира правилото на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации, и в
този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.
Във връзка с възражението на жалбоподателя път
автомагистрала № А-1 e всъщност
автомагистрала „Тракия”, за която е ноторно известно, че е част от
републиканската пътна мрежа. Посоченият пътен участък се намира извън границите
на населеното място, като същия е обозначен със знак А-1. Обозначението е било
налично и към датата на извършване на нарушението. В тази връзка съгласно
РЕШЕНИЕ № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване
на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища - път автомагистрала № А-1 е включен в списъка на републиканските
пътища за които се заплаща винетна такса и в последният не се предвижда възможност за използването
процесния пътен участък без платена такава.
Законосъобразно наказващият орган е определил
санкцията за административното нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, която към момента на извършване на нарушението е била
тази чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, в размер на 300 лева. Този размер е същият и
след изменението на санкционната разпоредба и е
фиксиран, поради което не подлежи на редуциране.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са
налице основания случая да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяния с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. В тази
връзка съдът взе предвид приложената по делото справка за нарушител/водач, от
която се установи, че жалбоподателят М. е санкциониран с множество влезли в
сила наказателни постановления и за други нарушения по ЗДвП, което допълнително
обосновава извода за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в
настоящото производство.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
обжалваното наказателното постановление.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1030-002989/03.05.2018 год. издадено от ********
******към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, упълномощен с МЗ №
8121з-952/20.07.2017 год., с което на П.М.М., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в
размер на 300 лева за нарушение разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Решението не
е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала
ВК