№ 48997
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110118437 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 02.12.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На втори декември две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 18437 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.В.К., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „.............“, ул. „...........“ № 26, против „............” ЕООД, с ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „...................”, ж.к. „.................”, ул.
”...............................” № 4-6, сграда ............., ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. и
Т.И.В.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 22.06.2016 г. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. №
393/2016 г. по описа на РС – Елин Пелин, въз основа на Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 24.06.2014 г., в полза на „....................“ АД ,
1
чийто правоприемник е ответникът. Оспорва вземането по посочени изпълнителен лист като
погасено по давност, за което излага подробни съображения. Позовава се на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, както и на съдебната
практика на ВКС и на практиката на СЕС. Оспорва договора, въз основа на който е издадена
заповед за изпълнение, като нищожен, оспорва и договора за цесия, по силата на който
процесното вземане е било прехвърлено от „....................“ АД на „............“ ЕООД, като
нищожен. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че И.В.К. не дължи на „............” ЕООД сумата от 5 264,79 лв. за главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 24.06.2014 г.,
сумата от 312,43 лв. – договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., сумата от
971,72 лв. – наказателна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 14.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2016 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата от 130,98 лв. – държавна такса и сумата от 629,05 лв. – платено
адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист на 22.06.2016 г. по гр.д. №
393/2016 г. по описа на РС – Елин Пелин, поради погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „............” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна. Твърди се, че на 31.01.2018 г. е бил сключен договор за цесия,
по силата на който „....................“ АД е прехвърлило на ответника вземания срещу физически
и юридически лица, за които длъжниците са били надлежно уведомени. Оспорва наличието
на висящо изпълнително производство към момента. Твърди, че въз основа на издадения
изпълнителен лист на 22.06.2016 г. по ч.гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС – Елин Пелин,
било образувано изп.д. № 100/2016 г. по описа на ЧСИ В.Н., с рег. № 864, действащ в района
на действие СОС. С уведомление от 22.05.2018 г. ЧСИ уведомил взискателя, че
изпълнителното дело липсва от архива му поради извършена кражба. Оспорва
предприемането на действия от страна на кредитора, които накърняват правната сфера на
ищеца. Сочи, че договорът, въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение, е
действителен и е породил правното си действие. Излага подробни съображения, позовава се
на съдебна практика. Моли съда да прекрати производството поради недопустимост на иска,
съответно да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба са
приложени писмени доказателства, прави доказателствени искания.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Предявена е искова претенция от И.В.К. против „............” ЕООД за установяване по
отношение на ответника, че И.В.К. не дължи на „............” ЕООД сумата от 5 264,79 лв. за
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от
2
24.06.2014 г., сумата от 312,43 лв. – договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до
14.06.2016 г., сумата от 971,72 лв. – наказателна лихва за периода от 10.10.2014 г. до
14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2016 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 130,98 лв. – държавна такса и
сумата от 629,05 лв. – платено адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист на 22.06.2016 г. по гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС – Елин Пелин, поради погасяване
на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между „....................“ АД и
ищеца, както и валидно извършено прехвърляне на вземането, уведомяване на длъжника от
кредитора, а ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства,
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца за
изискване на гражданско дело като основателно следва да бъде уважено. Основателно се
явява и искането на ответника за изискване на препис от изпълнително дело, поради което
същото следва да бъде уважено. По отношение на искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе при необходимост.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 18437/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 04.02.2025 г., 09,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от И.В.К. против „............” ЕООД за установяване по
3
отношение на ответника, че И.В.К. не дължи на „............” ЕООД сумата от 5 264,79 лв. за
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от
24.06.2014 г., сумата от 312,43 лв. – договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до
14.06.2016 г., сумата от 971,72 лв. – наказателна лихва за периода от 10.10.2014 г. до
14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2016 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 130,98 лв. – държавна такса и
сумата от 629,05 лв. – платено адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист на 22.06.2016 г. по гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС – Елин Пелин, поради погасяване
на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „............” ЕООД, с който исковата претенция се признава, излагат се
подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 22.06.2016 г. по гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС – Елин
Пелин.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между „....................“ АД и ищеца, както и валидно
извършено прехвърляне на вземането, уведомяване на длъжника от кредитора, а ищецът
следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответника писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 393/2016 г. по описа на РС – Елин Пелин.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ В.Н. най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № 100/2016 г. по описа на ЧСИ В.Н., с рег. № 864,
действащ в района на действие СОС.
УКАЗВА на ЧСИ В.Н., че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи
отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
4
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5