Р Е Ш
Е Н И Е
№
20.06.2019 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Сибел Бедел, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 2068/2018 г. по описа
на ДРС и за да
се произнесе, съобрази следното:
На основание чл. 23, ал.3 от ГПК
производството по делото се разглежда от Добричкия районен съд след изпращането
му от ДОС .
Образувано е по повод искова
молба, подадена от „**** със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя Д. К.Ш., чрез упълномощения адвокат Д.Ч., с която
срещу И.К.Ш. с ЕГН ********** *** и К.Н.И. с ЕГН ********** ***, след допуснато
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, са предявени пасивно субективно
съединени искове с правна квалификация по чл.108 от ЗС за признаване за
установено в отношения между страните, че ищцовото дружество е собственик на
следния имот, представляващ силажовместилище и състоящ се от: силажна яма с
площ от 1126,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор *** по
КККР на с. Ж., общ. ***; силажна яма с площ от 1019,00 кв.м., съставляваща
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с. Ж., общ. *** и силажна
яма с площ от 1220,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***
по КККР на с. Ж., общ. ***, всички изградени в поземлен имот с идентификатор ***по
КККР на с. Ж., общ. ***, който имот е идентичен с парцел VII по Парцеларния
план на Стопански двор с. Ж., общ. ***, при граници на поземления имот: ПИ №***, ПИ
№ ****, ПИ №*** по силата на
давностно владение, осъществявано от м. май 2001г. до датата на подаване на
исковата молба /13.10.2017г./, както и за осъждане на ответниците да предадат
на ищцовото дружество владението върху процесните силажни ями. При уважаване на
исковете по чл. 108 от ЗС, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК се настоява за
отмяна на следните нотариални актове: нотариален акт №62, т. III, рег. №714, д.
№105/11.02.2008г. на нотариус с рег. №313 на НК, с р-н на действие РС – ***,
вписан в СлВп.-гр. *** под акт №175, т. I, д.
№184/2008г., вх.рег. №964/11.02.2008г. и нотариален акт №9, т. II, рег. №1257,
д. №193/19.09.2008г. на нотариус с рег. №176 на НК, с р-н на действие РС – ***,
вписан в СлВп.-гр. *** под акт №95, т. IХ, д.
№1801/2008г.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства: От началото на дейността на ищцовото дружество през м.
май 2001г. до датата на подаване на исковата молба /13.10.2017г./ същото владее
непрекъснато и несмущавано силажовместилище, състоящо се от следните недвижими
имоти: силажна яма с площ от 1126,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор *** КККР на с. Ж., общ. ***; силажна яма с площ от 1019,00 кв.м.,
съставляваща самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с. Ж., общ. ***
и силажна яма с площ от 1220,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор *** по КККР на с. Ж., общ. ***, всички изградени в поземлен имот
с идентификатор *** КККР на с. Ж., общ. ***, който имот е идентичен с парцел
VII по Парцеларния план на Стопански двор с. Ж., общ. ***, при граници на
поземления имот: ПИ №*** ПИ № ***, ПИ
№***, кето силажовместилище
служи за осъществяване дейността на дружеството по отглеждане на животни /крави
и телета/. В посочените силажни ями се съхранява, консервира и черпи фураж за
животните, отглеждани в животновъден обект на „***в бившия стопански двор на с.
Ж., общ. ***.
С
решение по гр.д. №78/2011г. по описа на РС – *** по отношение на ищеца било
признато за установено, че И.К.Ш. и *** Н.И. не са собственици на гореописания
имот. С посоченото решение са отменени следните констативни нотариални актове:
нотариален акт №62, т. III, рег. №714, д. №105/11.02.2008г. на нотариус с рег.
№313 на НК, с р-н на действие РС – ***, вписан в СлВп.-гр.
*** под акт №175, т. I, д. №184/2008г., вх.рег. №964/11.02.2008г. и нотариален
акт №9, т. II, рег. №1257, д. №193/19.09.2008г. на нотариус с рег. №176 на НК,
с р-н на действие РС – ***, вписан в СлВп.-гр. ***
под акт №95, т. IХ, д. №1801/2008г. С влязло в сила на 04.03.2014г. решение по
в.гр.д. №124/2013г. по описа на ДОС решението по гр.д. №78/2011г. по описа на
РС – *** било обезсилено поради липса на правен интерес за „***от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост. Според ищеца решение по гр.д.
№78/2011г. по описа на РС – *** в частта, с която са отменени гореописаните
нотариални актове, е влязло в законна сила на 04.03.2014г.
С влязло в сила на 23.10.2014г. решение по
т.д. №166/2013г. по описа на ДОС бил отхвърлен предявеният от И.К.Ш. и К.Н.И.
срещу ищеца иск за заплащане на обезщетение за ползването на гореописаните три
броя силажни ями за периода 22.07.2010г. – 22.07.2013г., поради това че И.К.Ш.
и К.Н.И. не са собственици на имотите.
Процесните
силажни ями са неразпределено имущество на ТКЗС, след приключване на всички
търгове, извършвани от Ликвидационния съвет на ТКЗС, с. Ж.. Впоследствие
силажните имоти са ползвани от Кооперацията в с. Ж.. От 1997г. имотите са във
владение на Д. К.Ш., в качеството му на физическо лице и едноличен търговец, а
от месец май 2001г. – от ищцовото дружество, чийто управител е Д. Ш..
На
20.05.2015г. ответникът К.И. сключва договор за покупко-продажба на недвижим
имот – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ с Министерството на
земеделието и горите с предмет ПИ с идентификатор ****по КККР на с. Ж., общ. ***.
При сключването му К.И. си е послужила с нотариален акт №62, т. III, рег. №714,
д. №105/11.02.2008г. на нотариус с рег. №313 на НК, с р-н на действие РС – ***,
вписан в СлВп.-гр. *** под акт №175, т. I, д.
№184/2008г., вх.рег. №964/11.02.2008г. и нотариален акт №9, т. II, рег. №1257,
д. №193/19.09.2008г. на нотариус с рег. №176 на НК, с р-н на действие РС – ***,
вписан в СлВп.-гр. *** под акт №95, т. IХ, д.
№1801/2008г., които били отменени с влязло в сила решение.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата К.И., чрез упълномощения адвокат Д.А., изразява становище за
неоснователността на предявените искове. Оспорва ищцовото дружество да е
манифестирало пред нея намерението си за своене на процесните силажни ями.
Твърди да е изключителен собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Ж.,
общ. *** по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна
държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ, сключен с Министерството на
земеделието и горите на 20.05.2015г. Процесните силажни ями били прилежаща част
към ПИ с идентификатор 29444.56.7, поради което същите били нейна собственост,
на основание чл. 92 от ЗС. Силажните ями не били сгради – самостоятелни обекти
на собственост, а били съоръжения със сглобяема конструкция и без покрив. Освен
по силата на посочения договор за покупко-продажба от 20.05.2015г., ответницата
се легитимира като собственик на процесните имоти и поради обстоятелството, че
другият ответник И.Ш. /нейн бивш съпруг/ по време на
брака им е закупил същите от ТКЗС в ликвидация, с. Ж. с фактура №***/26.05.1994г.
Оспорва силажните ями да са били неразпределено имущество на ТКЗС, след
приключване на всички търгове, извършвани от Ликвидационния съвет на ТКЗС, с. Ж..
Ако се приеме, че процесните имоти са били неразпределено имущество на ТКЗС, с.
Ж., излага твърдения, че същите са станали държавна собственост. Оспорва
материалната доказателствена сила на приложения към исковата молба Протокол от
20.07.1995г. за предаване на неразпределени активи на ТКЗС в ликвидация, с. Ж..
Протоколът не бил подписан от **** Н. – бивш председател на ЛС на ТКЗС.
Липсвала идентичност между процесните силажни ями и записаните в т.6 от протокола силажовместилище – 3 броя. В
протокола имало дописвания с ръкописен шрифт, поради което възниквали съмнения
за неговата автентичност и истинност.
Наред
с това ответницата оспорва ищцовото дружество да е владяло имотите в сочения в
исковата молба период /от м. май 2001г. до датата на подаване на исковата
молба/ . „***ползвало имота по силата на договор за наем от 29.08.2008г. С
решение по в.т.д. №358/2011г. по описа на ДОС било потвърдено решение по гр.д.
№2653/2011г. по описа на ДРС, с което ищецът бил осъден да заплати на К.И.
сумата от 9126 лева – неплатена наемна цена за периода април – август 2009г. по
договор за наем от 29.08.2008г. с предмет процесните силажни ями. Ищецът никога не е манифестирал
собственически права спрямо ответницата. Същият се явявал държател на имотите,
а не техен владелец. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Ответникът
И.К.Ш., чрез упълномощения адвокат Д.Д., в срока по
чл. 131 от ГПК, изразява становище за недопустимостта и неоснователността на
предявените искове. Бракът му с К.И. бил прекратен с решение от 13.11.2013г. по
гр.д. №4233/2013г. по описа на ДРС. С посоченото решение било утвърдено
споразумение, по силата на което процесните силажни ями били възложени в дял на
К.И.. Поради изложеното счита, че не е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по предявените искове. Имотите били закупени от него по време на брака
му с ответницата И. с фактура №***/26.05.1994г. Също оспорва силажните ями да
са били неразпределено имущество на ТКЗС, след приключване на всички търгове,
извършвани от Ликвидационния съвет на ТКЗС, с. Ж.. Оспорва материалната
доказателствена сила на приложения към исковата молба Протокол от 20.07.1995г.
за предаване на неразпределени активи на ТКЗС в ликвидация, с. Ж.. Протоколът
не бил подписан от *** Н. – бивш председател на ЛС на ТКЗС. Липсвала
идентичност между процесните силажни ями и записаните в т.6 от протокола силажовместилище – 3 броя. Излага
твърдения, че ищецът е ползвал процесните имоти на основание договор за наем от
29.08.2008г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
С
уточняваща молба от 14.12.2017г. ищцовото дружество оспорва материалната
доказателствена сила на фактура №***/26.05.1994г. Поддържа становището си, че
процесните имоти съставляват неразпределено имущество на ТКЗС, което не е
общинска или държавна собственост, поради което може да бъде придобито по
давност. В настоящия случай от областния управител не било свикано Общо
събрание на лицата по чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ. Към момента на прекратяване на
дейността на ЛС на ТКЗС, с. Ж., неразпределеното имущество принадлежи на
правоимащите член – кооператори на ТКЗС, с. Ж. или на техните наследници.
Позовава се на чл. 30 от ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба имуществото на
заличените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ, което лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ не желаят да получат в дял и
което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в
която то се намира, като след изтичането на 5-годишен срок от предаването, то
става общинска собственост. Като трето лице „***от м. май 2011г. е започнало да
свои процесните имоти явно и необезпокоявано. От 31.12.1997г. /по арг от пар.
29, ал.8 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ/ до м. май 2001г. не е изтекъл 5-годишният срок по
чл. 30 от ЗСПЗЗ, за да се счита общината собственик на неразпределеното
имущество на ТКЗС, с. Ж.. Поради това давността не се спира. Срокът по чл. 30,
ал.1 от ЗСПЗЗ не е започвал да тече, защото няма предаване по смисъла на чл.
30, ал.1 от ЗСПЗЗ. Наред с това излага твърдения, че процесните силажни ями
представляват търпими строежи по смисъла на пар.16 от ПЗР на ЗУТ, а не
приращения към ПИ с идентификатор ****
В срок ищецът е депозирал писмена
защита, чрез адв. Д. Ч., в която излага становище за основателността на предявените
искове по чл. 108 от ЗС по следните съображения: несъстоятелно е възражението
на ответниците, че върху имотите не може да тече давност - по делото липсват
надлежни писмени доказателства, установяващи извършване на продажбата на
процесните имоти от ЛС на ТКЗС в ползва на ответника и.Ш., поради което следва
да се приеме, че към момента на прекратяване дейността на ЛС силажните ями
представляват неразпределено имущество на ТКЗС, принадлежащо на правоимащите
член-кооператори на ТКЗС, с. Ж. или на техните наследници; имуществото на
заличените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ , което лицата по чл. 27, ал. 1
не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя
безвъзмездно на общината, в която то се намира и след изтичане на 5-годишен
срок от предаването то става общинска
собственост, като в течението на този срок имуществото продължава да
бъде съсобствено на лица по чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ; щом през м. май 2001г. „***
е установило фактическа власт с намерение за своене върху силажните ями,
собствени тогава на лицата по чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ, по начин, който дава
възможност на всеки заинтересован да научи за действията му, то владението е
явно и в негова ползва тече придобивна давност;
за времето от 31.12.1997г. (арг. § 29, ал.8 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ - „Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 определя срок на определените
лица за разпределение на имуществото на заличените организации по § 12 от
преходните и заключителните разпоредби, но не по-късно от 31 декември 1997 г.“)
до м. май. 2001г. не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30 от ЗСПЗЗ, за да се
счита общината за собственик; липсва изобщо предаване на имущество по смисъла
на чл. 30, ал. от ЗСПЗЗ, поради което
няма данни този срок да е започнал да тече; противно на твърденията на
ответниците, силажните ями не са
приращения, а са търпими постройки при приложението на §16 от ПЗР на ЗУТ; никой
от ответниците не разполага с надлежен титул за собственост – по делото липсват
данни за извършена продажба от ЛС на ТКЗС с. Ж. в полза на ответника Ш., а
договорът за покупко – продажба, сключен между ответницата И. и държавата е
нищожен; въпреки осъдителното решение по в.т.д. №358/2011 г. на ДОС, не може да
се приеме, че ищецът е загубил владението на имотите, тъй като периодът на
присъдения наем е от 5 месеца, а и предявяването на облигационен иск не
прекъсва давността.
В срок ответникът К.И., чрез
упълномощения адвокат Д.А., е депозирал писмена защита, в която излага
становище за неоснователността на предявените искове по чл. 108 от ЗС – ищецът
не е доказал правото си на собственост на твърдяното основание; „*** е ползвало
имота на основание договор за наем от 29.08.2008г. и не е манифестирало
намерението си за своене на имота; ответницата И. като собственик на терена,
върху които са разположени силажните ями, е собственик и на последните.
В срок ответниците
К. ***ж и И.Ш., чрез адв. Р.А., депозират обща писмена
защита, с която поддържат сстановището си за неоснователност на исковете по чл.
108 от ЗС по следните съображения: със сключването на договор за наем от
29.08.2008г. с ответницата И. ищцовото
дружество е признало, че към 29.08.2008г. собственик на силажните ями е именно
ответницата; сключването на договор за наем прекъсва давността, следователно
времето от 2001г. до 29.08.2008г. не се зачита; с депозиране на искова молба по
чл. 124 от ГПК на 17.02.2011г. давността се прекъсва, като времето от
29.08.2008г. до 17.02.2011г. не се зачита; началото на новата придобивна
давност по отношение на процесните три броя силажни ями за ищцовото дружество е
започнала да тече на 17.02.2011г., като към датата на подаване на исковата
молба не е изтекъл необходимия по закон срок от 10 години.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените искове черпят
правното си основание от разпоредбата на
чл. 108 от ЗС.
Ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е станал собственик на процесния имот
на оригинерно правно основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна
давност за период от поне 10 години - от м. май 2001г. до датата на подаване на
исковата молба /13.10.2017г./, в който владее имота явно и необезпокоявано. В
настоящия случай спорът се състои и в това дали силажните ями са самостоятелни
постройки и представляват неразпределено имущество на ТКЗС, с. Ж.. В тежест на
ищеца е да установи, че процесните силажни ями представялват самостоятелни
постройки и неразпределено имущество на ТКЗС, с. Ж., което може да бъде
придобито на основание давностно владение за твърдения период. Наред с това в
тежест на ищеца е да установи, че ответниците упражняват фактическа власт върху
процесните имоти.
Всеки
един от ответниците следва да докаже правопрекратяващи правото на ищеца факти и
такива, обуславящи техните права върху процесните недвижими имоти, съответно
възраженията си за упражнявана фактическа власт на правно основание -
притежавано право на собственост, придобито чрез сключени договори за продажба /съгласно
фактура №****/26.05.1994г./, по давност /съгласно констативни нотариални
актове/ и съгласно договор за покупко – продажба от 21.05.2015г.; основания за
спиране или прекъсване на давността, за загубване на владението.
Към датата на приключване на
съдебното дирене не е спорно, че всяка от страните има достъп до имота.
Ищцовото дружество е регистрирано
като юридическо лице в Регистъра на Търговските дружества при ДОС на
27.04.2001г., съгласно удостоверение по ф.д. №495/2001г. на ДОС /л. 8 от гр.д.
427/2017г. на РС-***.
Ответниците са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с решение по гр.дело №4233 по описа за 2013г. на ДРС, влязло в
законна сила на 13.11.2013г., по силата на което процесните три силажни ями са
възложени в дял на съпругата, която става техен изключителен собствен. Ревандикационният иск срещу И.Ш. е допустим, макар че
същият се е разпоредил със спорния имот преди завеждането на исковата молба (т.3Б.
от ТР 4/2014г. по тълк. дело № 4 по описа за 2014 г. на ОСГК на ВКС).
На първо място следва да се изясни
въпроса дали процесното силажовместилище представлява самостоятелен обект на
собственост, годен за своене. Заключението на вещото лице по приетата съдебно -
техническа експертиза (л.364 – л.385 от делото), неоспорено от страните, е
категорично, че процесното силажовместилище е съоръжение, а не сграда,
предназначено за складиране на силаж, като няма други обекти, които да са във
функционална завимост с него. По отношение на това дали силажовместилището
представлява самостоятелна постройка вещото лице - архитект посочва, че същото
е без самостоятелни стени (стените с останалите силажовместилища са общи) и без
покрив. Правната характеристика на силажовместилището като селскостопанско
съоръжение на годен и самостоятелен правен обект следва да се обоснове с
разпоредбата на чл.27, ал.6, т.3 от ЗСПЗЗ, според която лицата, които са
придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на
организациите по §12 от ПЗР, могат да придобият собствеността върху терена,
прилежащ към сградата или съоръжението, както и върху застроената част, чрез
внасянето на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Този извод за
самостоятелната правна характеристика на селскостопанските съоръжения се
подкрепя и от ал.8 и ал.10 на същия член, в които е предвидено съоръженията да
имат прилежащи площи към тях, както и от §1в) от ПЗР на ППЗСПЗЗ, според който
строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са
наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища,
жп-линии и други, а също и чл.45а) ал.1 от ППЗСПЗЗ, според който застроените и
прилежащите земи по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗЗ се продават на собственика на сградата
или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг.
По изложените съображения
неоснователно се явява наведеното от ответниците възражение, че процесното
силажовместилище не представлява годен обект на собственост.
Ответниците обосновават
твърдението си за неоснователност на ревандикационните искове поради наличие на
собственически за тях права върху процесния имот:
По делото
е приложена Фактура № ***/26.05.1994г., съгласно която ответникът И.Ш. е
закупил от ТКЗС в ликвидация с. Ж., община *** с материално отговорно лице П. Н.
силажохранилище с обща площ от 6040 кв.м. и три броя силажни ями с обща площ
3365 кв.м., находящи се в стопанския двор на с. Ж., общ. ***. Сам по себе си
този първичен счетоводен документ е доказателство само и единствено за платена
цена от купувача на продавача, но не е и титул, годен да прехвърли правото на
собственост върху имота, което следва да се извършва с договор за покупко -
продажба. Тъй като оригинала на цитираната по-горе фактура, съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не се
пази в архивите на Кметство с. Ж., община *** или в архивите на Община ***, то
нейното издаване, а и нейната действителност, съотнесено към Протокол от
20.07.1995г. от заседание на ЛС на ТКЗС в ликвидация с. Ж. за предадени от ЛС
на същото ТКЗС на съвета на правоимащите неразпределени имущества, сред които е
и силажовместилища - 3 бр., сочи, че съществува основателно съмнение дали
същата фактура е удостоверила верни факти и обстоятелства, свързани с
действителна продажба на процесния имот от ЛС на ТКЗС с. Ж. на И. Ш.. Не са представени доказателства за
провеждането на търг за продажбата на процесните ями. Редът по Наредбата за
търговете/отм./ предвижда сключването на договор, в писмена форма, с нотариална
заверка на подписите към релевантния за
спора момент 1994 г., с продавач ликвидацинният съвет, като колективен
орган. Липсват каквито и да е данни това
впоследствие да е сторил съветът на правоимащите. Съдържанието на фактурата,
според която този актив е продаден на 26.05.1994г., е в противоречие със
съдържанието на протокола от 20.07.1995г., където същият актив е предаден като
неразпределено имущество. Последният е официален документ и е подписан от
всички членове на ЛС. С приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се
установи истинността на оспорения по реда на чл. 193 от ГПК Протокол от 20.07.1995г. Сам по себе си
този първичен счетоводен документ е доказателство само за плащане на цена, но
не е титул, годен да прехвърли собственост.
Ответниците обсоновават
възраженията си и с издадените в тяхна полза констативни нотариални актове: с
нотариален акт №62, т. III, рег. №714, д. №105/11.02.2008г. на нотариус с рег.
№313 на НК, с р-н на действие РС – ***, вписан в СлВп.-гр.
*** под акт №175, т. I, д. №184/2008г., вх.рег. №964/11.02.2008г. ответникът И.
Ш. е признат за собственик по давност върху следния имот: три броя силажни ями
с обща площ 3365 кв.м., изградени в имот, собственост на Държавен поземлен фонд
с начин на трайно ползване : силажно хранилище с площ 6,040 кв.м., имот №VII по парцеларния план на Стопански двор с. Ж.; с
нотариален акт №9, т. II, рег. №1257, д. №193/19.09.2008г. на нотариус с рег.
№176 на НК, с р-н на действие РС – ***, вписан в СлВп.-гр.
*** под акт №95, т. IХ, д. №1801/2008г. ответниците К.И. и И.Ш. са
признати за собственици по давност върху
следния имот: три броя силажни ями с обща площ 3365 кв.м., изградени в имот,
собственост на Държавен поземлен фонд с начин на трайно ползване : силажно
хранилище с площ 6,040 кв.м., имот №VII по парцеларния план на Стопански двор
с. Ж..
Приложена е по досъдебно
производство № 147/2011 г. том II лист 143, което е приобщено към гр.дело №
78/2011 г. по описа на ГтРС и съответно към настоящото, извадка от общия
регистър на Нотариус ***, от която е видно, че лицата Р.И.М. с ЕГН **********, Г.Р.И.
с ЕГ ********** и П. И. Д. с ЕГН ********** са подписали заявления, с които се
отказват от показанията си дадени пред Нотариус С.Ж, във връзка с издаването на
нот.акт № 9, тм.П, рег. №1257, дело №193/2008г., като за заявили, че *** Н.И. и
И.К.Ш. никога не са владели три броя силажни ями в стопанския двор на бившето
ТКЗС с.Ж., с площ от 3365 кв.м.
Официалните свидетелстващи
документи, доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет
на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили
така, както се твърди в него. Тази доказателствена сила се прилага до
опровергаването й, чрез доказване на неверността им със всички допустими
доказателства по делото. При свидетелстващите документи, оспорването на
истинността им става като се оспори материалната доказателствена сила и се
твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо
положение.
Доказателствената сила на
констативните нотариални актове за собственост, с които се легитимират
ответниците И.Ш. и К.И. като собственици, би могла да бъде опровергана с всички
допустими от ГПК доказателствени средства, включително и със свидетелски
показания. Тъй като тези нотариални актове са издадени по реда на охранителното
нотариално производство, може да се оборват в процеса от всяко трето на
нотариалното производство лице, с всички допустими от закона доказателствени
средства.
Така, съобразно задълЖ.ните указания, дадени с ТР
№11/2012г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а при оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
Във връзка с извършеното
оспорване на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт, по
делото бяха изслушани свидетелски показания.
Воденият от ответниците
свидетел И. М. М., без дела и родство със страните, заявява, че от И.Ш. знае,
че последният с бонови книжки е закупил силажни ями в с. Ж.. Миналата година
/т.е. 2018г./ е присъствал на ограждането на ямите с мрежа от страна на К.И.. И.Ш.
имал претенции при ограждането, защото в ямите държал силаж. Свидетелят
заявява, че ямите са били отдавани под наем от К. и И. на „***, но не знае кой
ги е стопанисвал.
Свидетелят М. И. М. – М., воден
от ответната страна, пояснява, че е била адвокат на К.И. и И.Ш.. Познава
страните от времето когато двамата братя – И. и Д. са решили да разделят
бизнеса си. Разделянето е станало около 2005г. – 2006г. От начало братята се
опитали доброволно да уредят отношенията си, но това не се случило, защото се
отричал приноса на И.Ш. в общия бизнес. Свидетелката е била процесуален
представител на ответници по образувано през 2010г. в РС – *** дело. От името
на отвениците свидетелката е подавала жалби до Прокуратурата. От края на 2017г.
вече не е адвокат на М. И. и И.Ш.. Споделя, че лицето П.Д. й заявило, че била
пресирана да дойде в съдебна зала и да се откаже от показанията си във връзка с
издаването на констативния нотариален акт. На въпрос на съда свидетелката
посочва, че никога не е ходила на място в с. Ж., че не е виждала силажните ями.
Свидетелят Ж. И., пояснява, че от
К.И. знае, че последната притежава силажни ями.
Показанията на свидетелите на
ответниците И.М.М./л. 103 от делото/ М. И. М. – М.
/л. 104 от делото/ и Ж. И. Ц. /л. 309 от делото/ не следва да се кредитират,
тъй като същите нямат преки впечатления за имотите през процесния период.
Показанията им, особено на свидетелката М., са производни и не възпроизвеждат техни
преки впечатления за имотите през процесния имот.
Събраните по делото
доказателства, не дават основание да се приеме, че правото на собственост е
възникнало в имуществената сфера на който и да е от ответниците и опровергават
твърдението на последните, че са придобили имота по давност. Всички свидетели, разпитани в нотариалното производство по издаването на
нот.акт №62/2008г. впоследствие писмено са заявили, че се отказват от
показанията си.
При така установената по делото
фактическа обстановка ответниците не могат да се легитимират като собственици
на имота, тъй като представените от тях констативни нотариални актове, издадени
по обстоятелствена проверка не създава и не учредява права.
Въз основа на представеният
договор за покупко-продажба на недвижим имот: държавна земя – частна държавна
собственост по чл. 27,ал.6 от ЗСПЗЗ /л. 25 от гр. дело 427/2017г. на РС-***/
също не може да се приеме, че ответницата И. се легитимира като собственик на
процесното силажовместилище. Съобразно приетия по-горе извод на съда за
самостоятелния характер на имота, следва да се приеме, че с придобиването на
земята, прилежаща площ на същия, ответницата не е придобила и силажните ями.
Разпоредбата на чл. 92 от ЗС не намира приложение.
По искане на ищеца са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Р.И, Р.И.М. и И.Д.И..
Свидетелят Г.И.споделя, че е слуЖ. на ищеца от 1999г. Основната дейност на „*** е
земеделие и животновъдство, като дружеството само си произвежда силаж за
животните, който съхранява в силажни ями в с. Ж.. Предходната година (т.е.
2018г.) ищецът е бил възпрепятстван да ползва ямите два-три месеца, тъй като К.И.
ги оградила с метална ограда. Споделя, че е оттеглил показанията си, дадени
пред нотариус в гр. *** за съставяне на констативен нотариален акт в полза на И.Ш..
Д. Ш., управител на „***“, поддържал силажните ями. През 2001-2003г. излял
бетон. Силажът се вземал с машини и бетонът се разбивал, като всяка година се
отваряла дупка и тя се запълвала. От 2001г. дружеството е правило няколко
частични ремонта на ямите.
Свидетелят Р.И.М. споделя, е
работил за ищеца през периода 1997г. – 2011г. „***се занимавало с
животновъдство, отглеждало крави в с. Ж.. Фуражът за животните се съхранявал в
силажни ями в с. Ж.. От 2011г. свидетелят не е посещавал силажовместилището. От
1997г. Д. Ш. ползвал ямите. Първоначално осъществявал дейност като едноличен
търговец.
Свидетелят И.И.,
кмет на с. Ж., пояснява, че познава страните. Роден е в с. Ж., а от 2003г. е
кмет на селото. В периода от 1996г. до 2003г. не е бил в селото. От 2003г. Д. Ш.
***, в бившия кравекомлекс. Знае обаче, че още от
преди 1996г. Д. Ш. се е занимавал с животновъдство. Силажът за животните правел
в силажни ями – 3 на брой, като от 2003г. той ги поддържал. Имало период, в
който двамата братя работили заедно. Свидетелят често минавал покрай ямите и
много пъти е виждал работници на „***, чийто управител е Д. Ш.. От 2003г. до
миналата година (2018г. ) не е виждал К. и И. в силажните ями. Миналата година К.
заградила имота. Знае за споровете между страните. Полицията го е търсила за
разрешение за достъп до ямите.
Въз основа на показанията на
свидетелите ****, които съдът кредитира като обективни, логични и основани на
преки впечатления, се установява, че от 2001г. до датата на подаване на
исковата молба фактическа власт върху процесните имоти е осъществявал ищецът.
За да се признае обаче на едно
лице правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд,
недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият
собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години,
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия
състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание
изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност,
за която и да е от законовите материално правни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността и вещната претенция основана на този придобивен
способ следва да бъде отхвърлена.
Относно съдържанието на
владелческите действия, като елемент от придобивната давност следва да се
приеме, че те трябва да съдържат всички признаци на владението – фактическата
власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с
намерение да се свои вещта. Тези признаци могат да имат различно проявление при
владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на
ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява по конкретното дело
въз основа на установените факти. Макар по дефиниция владението да трябва да е
постоянно, не е необходимо непрекъснато да е с фактическо въздействие в имота,
фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота,
ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията
на трети лица.
Фактическият
състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се
държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на
фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Владението е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането
от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но
упражнявана за другиго. Намерението фактическата власт да се упражнява вместо
за другиго изключително и само за себе си следва да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Съгласно разпоредбата на чл. 69 ОТ ЗС предполага се, че този който
упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се
установи, че я държи за другиго. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта. Не е достатъчно
и простото служене с имота.
Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик –
титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно
състояние. За доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на
чл. 69 от ЗС, според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в
полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на
заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за себе
си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Тази презумпция се
оборва когато се установи, че вещта се държи на правно основание/ договор/,
т.е. за другиго / пряко доказване /; ако се установи , че лицето не може да
държи вещта като своя/ обратно доказване/.
По делото се установи сключен
между ищеца и К.И. договор за наем от 29.08.2008г., по силата на които на
ищеца, като наемател, са отдадени за ползване за период от 1 година /до
01.09.2009г./ следните собствени на наемодателя К. ***: работилница със
застроена площ 912 кв.м и силажни ями. Договорът не е оспорен от ищеца. Страните
не спорят, че предмет на договора за наем са именно процесните силажни ями. Към доказателствения материал по делото са
приобщени и 12 бр. Фактури /л.84-л.95 от делото/, издадени от К.Н. в периода 30.09.2008г. -
02.09.2009г. за наемна цена на силажни ями с вписан получател – „***.
Всяка от фактурите е подписана от Д. Ш. като представляващ дружеството-получател.
Същите не са оспорени по съдържание. Подписът на получателя също не е опорен. Следователно е налице признание на ищеца за съществуващо между него и
ответника К.Н.И. облигационно отношение по договор за наем за силажни ями за
периода 30.09.2008г. - 30.09.2009г.
С решение от 07.07.2011г., влязло
в законна сила на 21.12.2011г. по гр. д.
№ 2653/2009 г. на ДРС, „*** е осъдено да заплати на К.Н.И. следните суми: 1)
9126 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода април – август 2009
г. по договор за наем от 29.08.2008 г. (за ползването на работилница със
застроена площ от 912 кв.м. и силажни ями с площ от 2443 кв.м., намиращи се в
с. Ж., общ. ***), за което са издадени фактури №***/07.05.2009 г. (по която
остатъкът от дължимата сума е в размер на 1074 лева от наема за месец април
2009 г.), фактура №***/01.06.2009 г. (за сумата от 2013 лева – наем за месец
май 2009 г.), фактура №***/16.07.2009 г. (за сумата от 2013 лева – наем за
месец юни 2009 г.), фактура №***/17.08.2009 г. (за сумата от 2013 лева – наем
за месец юли 2009 г.) и фактура №***/02.09.2009 г. (за сумата от 2013 лева –
наем за месец август 2009 г.), заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на исковата молба пред ДОС (03.08.2010 г.) до окончателното
плащане. 2) 1025.43 лева (хиляда двадесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки), представляваща законната лихва върху посочените в т.1 суми за
периода от настъпването на тяхната изискуемост до датата на подаването на
исковата молба (03.08.2010 г.)
От
м. май 2001г. до 29.08.2008г., с оглед събраните доказателства, съдът приема,
че ищецът е владял целия имот за себе си, т.е. за сочения период са били налице
и двата елемента на владението: обективен /corpus/ и субективен /animus/.
Сключването
на договор за наем съдът тълкува като действие, изразяващо промяна на
намерението за своене на имота от ищеца. “*** е извършил обратни действия
на тези по придобиването. За срока на
действие на договора за наем ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота
като държател. Владението на ищеца е прекъснато за срока на действие на
договора за наем /1 година/, т.е. за период по-дълъг от 6/ шест/ месеца - чл.
81 от ЗС, поради което теклата в негова полза придобивна давност за периода от
м. май 2001г. до 29.08.2008г., се прекъсва. Владението е фактическо въздействие
по отношение на вещите с два елемента, с отпадането на всеки елемент поотделно
или на двата заедно владението се загубва. Със сключването на договор за наем
ищцовото дружество е проявило воля за загубване на владението.
От
прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл.117, ал.1 от ЗЗД,
което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се
зачитат, т.е. последица от изгубване на владението за повече от шест месеца е
юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.
Не
следва да бъдат споделяни възраженията на ищеца, че със съдебно решение същият
е осъден да плати наемна цена за 5 месеца, поради което владението не е
загубвано. Решението по предявения облигационен иск за заплащане на наемна цена
за имота е ирелевантно в настоящия казус. Само исковете за собственост, но не и
облигационните искове смущават владението и прекъсват придобивната давност.
Това следва от приетото в т.VІ.13 на ППВС №6/1974 г.; решение №705/29.10.2010
г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І ГО; решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д.
№ 895/2010 г. на ВКС, І ГО и др.
Липсват
доказателства след изтичане на срока на договора за наем ищецът да е извършил
действия, с които да е манифестирал последваща промяна в намерението си, т.е.
отново да е започнал да свои имота само за себе си. Дори да се докаже промяна
на намерението на ищеца за държане в намерение за владение по отношение на
ответниците, периодът от 01.09.2009г. до датата на подаване на исковата молба
/13.10.2017г./ - 8 години, 1 месец и 13 дни
не е достатъчен, за да обоснове основателността на заявената претенция.
Поради това, исковете подлежат на отхвърляне.
За
пълнота, следва да се отбележи, че давността не се прекъсва с предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът не може сам да прекъсне
собствената си придобивна давност, на която се позовава в настоящото
производство. Няма данни в производството по гр. дело №78/2011г. по описа на
РС-***, да е заявен насрещен иск от някой от ответниците, което би могло да
прекъсне давността, която тече в полза на позовалата се страна.
Искането по чл. 537, ал.2 от ГПК
не подлежи на разглеждане.
Съобразно изхода на спора, съдът
намира за основателно искането на всеки един от ответниците за присъждане на
сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски. Във връзка с
направеното от ищеца възражението за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на ответната страна съдът съобрази следното: Съгласно чл.78,
ал.5 от ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат с действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С разпоредбата на чл.36, ал.2 от
ЗАдв. се предвижда, че размера на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. По силата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г.. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл.78, ал.5
от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния
размер на възнагражденията, посочени в нея. В случая цената на иска е 8486,60
лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.3 от наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 754,30 лв. Договореното от всеки от ответниците адвокатско
възнаграждение е в размер на 860 лв. Отчитайки фактическата и правна сложност
на делото съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от всеки от
ответниците не се явява прекомерно завишено, поради което и не следва да бъде намалявано.
В този смисъл искането за разноски следва да бъде уважено, като бъде осъден
ищецът да заплати на всеки от ответниците сума в
размер на по 935 лв.:860 лв. – адвокатско възнагражние и 75 лв. – депозит за
вещо лице.
Така мотивиран, Добричкият
районен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***с *** със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя Д. К.Ш., срещу
И.К.Ш. с ЕГН ********** *** и К.Н.И. с ЕГН ********** *** пасивно
субективно съединени искове с правна квалификация по чл.108 от ЗС за признаване
за установено в отношения между страните, че ищцовото дружество е собственик на
следния имот, представляващ силажовместилище и състоящ се от: силажна яма с
площ от 1126,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по
КККР на с. Ж., общ. ***; силажна яма с площ от 1019,00 кв.м., съставляваща
самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на с. Ж., общ. *** и силажна яма
с площ от 1220,00 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***по
КККР на с. Ж., общ. ***, всички изградени в поземлен имот с идентификатор ***по
КККР на с. Ж., общ. ***, който имот е идентичен с парцел VII по Парцеларния
план на Стопански двор с. Ж., общ. ***, при граници на поземления имот: ПИ №*** ПИ
№ ***, ПИ №***, по силата на
давностно владение, осъществявано от м. май 2001г. до датата на подаване на
исковата молба /13.10.2017г./, както и за осъждане на ответниците да предадат
на ищцовото дружество владението върху процесните силажни ями.
ОСЪЖДА „***с *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Д. К.Ш., да заплати на И.К.Ш. с ЕГН **********
*** сумата от 935 лв. – сторени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „***с
***** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. К.Ш.,
да заплати на К.Н.И. с ЕГН **********
*** сумата от 935 лв. – сторени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: