Р Е Ш Е Н И
Е № 50
гр. Н., 26.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в
съд в публичното си заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Галина
Александрова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова АНД № 367 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано
по подадена жалба по чл. 59 от ЗАНН от „***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „***“ № ***, представлявано от Т.И.С., действащ чрез адв. М. М.от ШАК, срещу Наказателно постановление №
27-0000904 от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция „***” гр. Ш., с което на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени противоречия с материалния и процесуалния закон. Твърди,
че няма доказателства лицето в действителност да е работело по трудово
правоотношение към датата на проверката. Твърди се, че лицето е било на
територията, за да търси информация за работа, но не се е намирало в процес на
работа, нито е било с работни дрехи. Освен това счита, че единственото
доказателство в тази насока – декларацията на лицето по чл. 402 от КТ е
съставена при процесуални нарушения. Счита, че след като лицето е било
непълнолетно, то съставянето на декларацията е следвало да стане от него със
съгласието на родител. Твърди, че попълнените в декларацията факти са диктувани
от проверяващите. Счита, че декларацията по чл. 402 от КТ не следва да се цени
като доказателствено средство. Освен това счита, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е описана фактическа
обстановка за това, че работодателят е приел на работа лице без да сключи с
него трудов договор в писмена форма, с което според жалбоподателя са
компилирани нарушения и по чл. 61, ал. 1 от КТ и по чл. 62, ал. 1 от КТ, и по
чл. 63, ал. 2 от КТ. Така не ставало ясно за какво нарушение е наказан
жалбоподателя, с което е нарушено изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. По тези причини жалбоподателят моли наказателното постановление да бъда
отменено.
В съдебно заседание
процесуалният представител на дружеството жалбоподател подчертава, че поддържат
изложените в жалбата твърдения и моли съда да отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна Дирекция „***”-
гр. Ш. се представлява от юрк. Д.И.. В съдебно
заседание и в писменото становище, представено в съдебно заседание се твърди,
че липсват допуснати нарушения, които да опорочават АУАН или НП. Намира
извършеното нарушение за напълно доказано, а издаденото НП, като
законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено. Счита, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, които да доказват извършеното нарушение.
Посочва, че ясно фактическата обстановка отговаря на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй
като засяга формата на сключване на трудовия договор, докато хипотезата на чл.
61, ал. 1 от КТ предполага различен фактически състав.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество тя се явява неоснователна.
На 20.08.2019 г.
служители на Дирекция „***” гр. Ш. – св. М.М., св. С.К.
и св. Г.П., придружени от инспектор от детска педагогическа стая към РУ Н. –
св. Н.Г. и служители от криминална и икономическа полиция, сред които и св. П.Т.
***, стопанисван от жалбоподателя „***” ООД.
АУАН № 27-0000904 от
13.09.2019 г. е съставен за това, че на 20.08.2019 г. работодателят „***” ООД е
приел на работа св. Н.К. без да сключи с него писмен трудов договор, с което е
нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ.
Актът е съставен в
присъствието на представител на жалбоподателя – неговият управител, връчен и
подписан от него на 13.09.2019 г. Възражения срещу АУАН са постъпили. Същите се
състоят в същите възражения, които жалбоподателя прави и жалбата срещу НП.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 27-0000904 от 11.10.2019
г. на Директора на Дирекция „***” гр. Ш., с което на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „***” ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1
от КТ.
Съдът намира, че при
съставянето на АУАН № 27-0000904 от 13.09.2019 г. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП.
Намира също, че при
съставянето на НП № 27-0000904 от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция „***”-гр.Ш.
не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Съдът не споделя възраженията, че описаното в АУАН и НП нарушение смесва
деянията по чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 63, ал. 1 от КТ.
Тези три хипотези са съвсем различни и не първата и третата от тях не покриват
по никакъв начин посоченото във фактическата обстановка в АУАН и НП.
Хипотезата на чл. 61,
ал. 1 от КТ поставя изискването трудовият договор да се сключи преди постъпване
на работника на работа. Нарушение на тази разпоредба би имало, ако трудов договор
е сключен, но след постъпване на работника на работа, а той е работил няколко
дена без сключен трудов договор.
Хипотезата на чл. 62,
ал. 1 от КТ поставя изискването трудовият договор да се сключи в писмена форма.
Нарушение на тази разпоредба би имало, ако трудов договор е сключен, но не в
писмена форма, т.е. договорът е неформален. Това са случаите, когато страните
са уредили всички или поне основните параметри на трудовото правоотношение като
работно време, задължения на страните и трудово възнаграждение, но не е спазена
писмената форма. Именно това е посочено в АУАН и НП.
Хипотезата на чл. 63,
ал. 2 от КТ поставя изискването работодателят да не допуска работника на работа
преди да му е връчил препис от трудовия договор, подписан от двете страни и
уведомлението до НАП. Нарушение на тази разпоредба би имало, ако трудов договор
е сключен – в писмена форма и преди постъпване на работника на работа, но
екземпляр от него и/или от уведомлението до НАП не са били връчени на работника
преди той да започне реално да изпълнява трудовите си функции.
По тази причина
описаното нарушение в НП и АУАН отговаря именно на хипотеза на чл. 62, ал. 1 от КТ и нарушение при съставянето на АУАН и НП няма допуснато.
Предвид това съдът
пристъпи към разглеждане на делото по същество.
Проверяваният обект
представлявал консервена фабрика. Достъпът до обекта бил ограничен чрез ограда
и пропускателен пункт със звънец. Когато позвънили, се появила служителка и те
се идентифицирали, тази служителка ги помолила да изчакат докато извика някой
от ръководството. Едва след около половин час били допуснато на територията на
фабриката. При проверката на място установили, че зад една от сградите на една
поляна до оградата имало голяма група хора, сред които и такива с работно
облекло. От разговора с тези хора станало ясно, че те работят във фабриката, но
нямат трудови договори. Проверяващите започнали да правят проверка на
самоличността на лицата и да изясняват кой какво точно прави.
При последваща проверка установили, че сред посочената по-горе
група лица и има и такива, които са непълнолетни. Сред бях бил и св. Н.Д.К. с
ЕГН **********. Разпитан, същият признал, че се намирал във фабриката, за да
работи. Научил от свои приятели, че там дават работа. Сутринта се качил на
автобуса, който събирал в гр. Н. работниците и ги откарвал във фабриката. Там
вършел работя явно на общ работник, тъй като вършел, каквото му възложели –
първо разтоварвал един камион с домати,
а после му казали да отиде да реди домати в буркани. Работният ден започнал
около 8,00 часа сутринта, но нямал спомен докога щял да продължи – казали му,
но не запомнил. Това било първото му посещение. Казали, че ще плащат по 25 лв.
на ден. Трудов договор св. К. не е сключвал, нито са му искали документи, нито
бил инструктиран за здравословни и безопасни условия на труд.
Около час - час и
половина след като почнали да редят доматите в бурканите дошла служителка на
фабриката и казала на св. К. и другите работници да бягат зад сградата. Завели
ги на една поляна, където ги намерили проверяващите. Св. К. разпознал св. Н.Г.
като инспектор от детска педагогическа стая в РУ Н., който го попитал какво
прави там. Св. Н.К. му разказал всичко. Проверяващите го накарали да запише
всичко това в декларация и да се подпише. След това се обадил на майка си,
която го накарала да се прибере вкъщи.
Тази фактическа
обстановка се установява от почти всички събрани по делото доказателства.
Единствените доказателства в противен смисъл са свидетелските показанията на
св. Б. Н. и св. З. Ф.. Съдът категорично не кредитира техните показания, тъй
като не кореспондират с останалите доказателства по делото. Дори самият
работник заявява, че е бил този ден там и е полагал труд. По тази причина,
твърденията им, че лицата са се намирали зад сградата, за да не пречат, докато
тече проверката, а са дошли само, за да питат за работа, са недостоверни.
Всички останали гласни и писмени доказателства са в подкрепа на изложената
по-горе фактическа обстановка. Съдът не споделя възражението, че декларацията
по чл. 402, ал. 1 т. 3 от КТ е негодно доказателствено
средство, тъй като не са били спазени изискванията на ЗЛС и СК за извършване на
правни действия от непълнолетния. В действителност тази декларация има характер
на процесуално действие по събиране на доказателства в рамките на един
административно-наказателен процес. Тъй като в ЗАНН няма изрично правило за
участие на непълнолетните в административно-наказателния процес, то субсидирано
се прилагат правилата на НПК. Неуведомяването на родителите на детето може да
засяга донякъде неговите права, но не и съществено, след като на място се е
намирал инспектор от детска педагогическа стая. НПК не поставя съгласието на родителя
като изискване за редовност за участие в процеса на непълнолетния.
При установената
по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбите, посочени в АУАН и НП, като е приел на работа лицето Н.Д.К.
с ЕГН **********, без да сключи с него писмен трудов договор, както изисква
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. от изложеното по-горе става ясно, че на
работника са били изяснени основните условия във връзка с полагането на труд –
трудови задължения, работно време, заплащане.
За това нарушение чл.
414, ал. 3 от КТ предвижда изрична санкция, а именно: имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. Настоящият съдебен състав счита, че има само едно смекчаващо
вината обстоятелства – липсата на данни за предхождащи нарушения на трудовото
законодателство от този работодател, а няма данни за утежняващи вината
обстоятелства (другите констатирани нарушения при същата проверка касаят други
наказателни постановления, които също са обжалвани и като такива не могат да се
коментират като утежняващи вината обстоятелства) наказанието следва да бъде под
средния размер, но административно-наказващият орган е наложил наказание в
размер на минимума от 1500 лв. Не е в компетенциите на съда да увеличи така
определеното наказание, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-0000904
от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция „***” гр. Ш..
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14
(четиринадесет) – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Районен
съдия: …………………..….......…
Петина Николова