РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Велико Търново , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500814 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.09.2020 година, постановено по гр. дело № 1314 по описа на
В. р.с. 2020 година, по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс за детето И.А. е определено
местоживеене при майката П.П.. Възложено й е упражняването на родителските права. За
бащата И.И. е определен режим на лични отношения с детето – свиждания всяка първа и
трета неделя от месеца от 10 до 17 часа, с право по времетраенето им да взима детето, както
и за месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Присъдена е издръжка
за детето в размер на 200 лв. месечно, считано от 01.07.2020 година насетне. Отхвърлена е
претенцията за разликата до търсените 250 лв. месечно. Ответникът е осъден да заплаща
издръжка за минало време общо от 450 лв. Постановено е предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка. В тежест на бащата-ответник е възложено
заплащането на направените от майката разноски, както и държавната такса върху уважения
иск за издръжка.
В частта относно присъдената издръжка за минало време и за сумата над
152,50 лв. месечно, както и за определения режим на лични контакти с детето, решението е
обжалвано от И. А. И. с искане за отмяната му и за постановяване на ново, с което искът за
издръжка за минало време да бъде отхвърлен, а този за в бъдеще – намален до размер на
152,50 лв. месечно. Режимът на лични отношения да бъде разширен като към свижданията
се включи и събота и се предвиди възможност да взима детето за по пет дни през Коледната
1
и Великденската ваканция.
Първостепенният съд игнорирал обстоятелството, че за периода април – юни,
2020 година жалбоподателят е осигурявал средства, а грижи за детето е полагала баба му по
бащина линия. Понастоящем бил безработен и не можел да отделя никаква издръжка. Затова
размерът й следвало да съвпада с нормативно определения минимум. Режимът на лични
отношения не бил съобразен с интереса на детето и с правата на бащата.
Ответникът по жалбата - П. П. П. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.
Ищцовата страна - П. П. П. - излага в исковата си молба, че с ответника имат
дете - И., роден на 29.07.2016 година. По реда на настоящото производство претендира
издръжка за детето в размер на 200 лв. месечно, считано от април, 2020 година, и
определяне на режим на лични отношения между баща и дете.
Ответната страна - И. А. И. - оспорва исковете с възражения и доводи,
аналогични на оплакванията по исковата молба.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Страните са родители на И. И., роден на 29.07.2016 година. Детето живее при
майката, която упражнява родителските права – решението в необжалваната част във връзка
с правилото на чл. 297 във връзка с чл. 296, т.1, предложение второ, от ГПК. За периода от
раздялата на страните през март, 2020 година до края на юни, 2020 година майката на
ответника се е грижела за детето през деня. Ищцата й го водела сутрин и го вземала вечер.
Понякога детето е оставало при баба си да пренощува. Ответникът е давал на майка си
средно по 50 лв. седмично, за нуждите на детето – показанията на свидетелката И.А..
Показанията й за времето от началото на юли до 20 август, 2020 година съдът намира за
недостоверни, защото самият ответник няма твърдение след началото на юли детето да е
било гледано от майка му.
Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага
извод за основателност на предявените искове.
По режима на лични отношения:
Следва да бъде определен режим, аналогичен на постановения с
първостепенното решение. Той гарантира ефективен контакт с бащата, предвид
2
времетраенето на определените мерки.
Включването на деня събота в режима на свижданията би довело затруднения,
заради необходимостта от двукратното вземане и връщане на детето – първо в събота, а
после и в неделя. Ниската му възраст не позволява да остава без контакт с майката за целия
уикенд, ако свиждането в събота и неделя бъде съчетано с преспиване при бащата.
Доводите на ответника-въззивник не държат сметка за посочените по-горе
усложнения и се явяват неоснователни. Режимът на лични контакти следва да е организиран
основно за удобство на детето. Едва след това се съобразява дали е удобен и за бащата.
Интересите му не биха могли да имат приоритет пред тези на детето.
По издръжката:
Възрастта на детето и ценовата конюнктура в страната аргументират съда да
приеме, че за месечната му издръжка е нужна сума от порядъка на 400 лв. Неоспорената по
делото трудоспособност на страните сочи, че във възможностите им е да поемат равен дял в
имотното осигуряване на детето. Така искът е доказан и следва да се уважи до размер на
поисканото - сумата присъдена с обжалваното решение.
Искът следва да бъде уважен за времето от април насетне. По делото
доказателства за плащане на издръжка от страна на ответника за времето от раздялата на
страните до началото на юли, 2020 година не се събраха. Установените от цитираната по-
горе свидетелка плащания не съставляват изпълнение на задължението за издръжка. За да
има погасителен ефект плащането се прави на родителя, при когото детето живее – аргумент
от чл. 75, ал. 1, изречение първо, предложение последно, от ЗЗД, и в стойност, достатъчна
да покрие действителните нужди на детето. Плащанията, които ответникът сочи, не
отговарят на въпросните изисквания.
Трудоспособността и възрастта на ответника правят ирелевантен довода, че
към момента няма средства за издръжка. В понятието възможности по чл. 142, ал. 1 от СК
законът включва освен наличните доходи, още и възможностите задълженото лице да
набави такива.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че въззиваемата
страна има право на разноски, по делото доказани като сума от 600 лв. Следва да се
присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 21.09.2020 година по гр. дело №
3
1314 по описа на В.р.съд за 2020 година в частта, с която е определен режим на лични
отношения на детето И.И.А. с бащата И. А. И. и в тежест на последния е присъдена
издръжка за детето за периода април - юни, 2020 година и издръжка занапред в размер на
200 лв.месечно.
Осъжда И. А. И., ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. „С.В.“ № .. вход „..“, еаж .., ап. № 4 да
заплати на П. П. П., ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. „Л.“ № .., вход „..“, етаж .., апартамент
12, сумата от 600 (шестстотин лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4