№ 14978
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110123127 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Р. С. Р. и С. Л. Л-М, при условията на
обективно, кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците
при разделна отговорност при квоти от по 1/4 идеални
части за Р. С. Р. и ¾ идеални части за С. Л. Л-М, на сумата
в размер на 2649,39 – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.15.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в /АДРЕС/, аб.№ ******, сумата в размер на 39,69 лева,
представляваща главница за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г.,
1
ведно със законна лихва върху двете главници, за периода
от 06.12.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за
сумата в размер на 452,55 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в
имота, за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г., за сумата
в размер на 8,65 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 31.12.2018г. до 25.11.2021г., и
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2022 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 69755/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ******, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ответниците били възникнали договорни правоотношения
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не заплатили дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., върху които суми дължали и обезщетение за
забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
2
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците, с който исковете се оспорват по основание и
размер. Посочват, че аб. № ****** към 16.08.2022г. се води
на А.Х.Х., който починал на 30.08.2022г. При направена
справка от последните от 16.08.2022г. цялата предоставена
информация за дължими суми била от м.11.2006г. до
м.08.2008г. в общ размер на 13019.77 лева, като след този
период нямало данни за дължими суми. Не били
получавани никакви фактури, нито били извършвани
някакви замервания. Посочват, че от 2013г. ответниците
постоянно пребивават в Р.И.. Изключително рядко
пребивават в Р.Б., като не ползвали процесния имот. В тази
връзка оспорват начина на начисляване на топлинна
енергия. Посочват, че ако сумите са начислявани на база,
то ищецът не е представил протоколи за „неосигурен
достъп.“ Не били представени доказателства, че
ответниците са приели наследството, като изрично
релевират възражение, че до подаване на отговора на
исковата молба, ответниците не са приели наследството,
3
оставено им от А.Х.Х.. Релевират възражение за
погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт Т., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът Р. С. Р., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът С. Л. Л-М, редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 69755/2021г., в срока по чл. 415 ГПК при
подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от
ответниците.
4
По същество съдът намира, исковете за неоснователни,
по следните съображения: Ищцовото дружество в
качеството му на топлопреносно предприятие /ноторно
известен факт/ за установяване на твърдените в исковата
молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна
енергия се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 37 и 38 от досието на делото както
следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на
основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат
реда и условията за продажба на топлинна енергия между
/ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия,
присъединени към топлопреносната мрежа на територията
на града. Тези общи условия регламентират правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия,
отговорност при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела средствата за търговско измерване и и
дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
5
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32
след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Според
чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на
/АДРЕС/, от който е видно, че собствениците на
самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“ като за целта са упълномощени конкретни
лица от името на ЕС да подпишат договор с /ФИРМА/. За
ап.1 е положен подпис на лицето А.Х.Х., на което лице
ответниците са законни наследници, видно от приетото по
делото удостоверение за наследници на СО, район Лозенец -
С. Л. Л-М – съпруга и Р. С. Р. - дъщеря. Решението, като
необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение,
като обвързва всички собственици на самостоятелни
6
апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните
правоприемници. Сключен е договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ № 2406/25.06.2022г.,
приет на л.16-17 по делото. В раздел 2, т.2.5 страните са
уговорили, че договора се сключва за срок от три години, с
опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го
прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди
прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено
такова предизвестие.
Оспорва се първата предпоставка за уважаване на
исковете, а именно наличието на валидно сключено между
страните правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе,
които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
7
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Ето защо облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква от
момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. В контекста на гореизложеното
собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на
всичките три елемента от правото си на собственост- право
да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Ищецът,
доколкото се позовава на наследствено правоприемство,
следваше да установи в производството не само че
ответниците са законни наследници на лицето А.Х., че е
прието наследството оставено им от наследодателя, при
сочените от него квоти, но и титула на собственост на
наследодателя върху имота, след смъртта на който той по
силата на универсално правоприемство преминава в
патримониума на ответниците до размера на
притежаваните от тях квоти в съсобствеността. От
изисканите от съда справки от АВ-ИР от СО, район
Лозенец не се представиха доказателства за титул на
собственост на наследодателя на ответниците върху
процесния имот.
8
Съобразявайки изложеното дотук, и при изрично
оспорване от ответниците, включително и с възражение че
пребивават в Р.И., съдът приема, че ответниците Р. С. Р. и
С. Л. Л-М не са страна по възникналото облигационно
правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а
именно апартамент 1, находящ се в /АДРЕС/. Видно е
партидата и до днес не е сменена и се води на името на А.Х.,
като единствено се установи положен от това лице подпис,
на протокола от ОС на ЕС, но не се установи в какво
качество е положен и това лице да е собственик на
топлоснабдения имот. Разбира се ирелевантно за правния
спор е обстоятелството дали ответниците са обитавали
имота, след като по делото не са представени доказателства
в рамките на процесния период между трето за спора лице
и топлопреносното предприятие да е налице
правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да
изключва отговорността им, но това обстоятелство би
имало значение единствено ако ищецът бе установил титул
на собственост на наследодателя, преминал в последствие в
патримониума на ответниците при посочените квоти в
качеството им на законни наследници по силата на
универсално правоприемство.
При това положение исковете следва да бъдат
отхвърлени само на това основание, поради и което с оглед
процесуална икономия съдът не следва да обсъжда
изслушаните по делото съдебно техническа и съдебно
9
счетоводна експертизи, както и да обсъжда по същество
релевираното от ответниците правопогасяващо възражение
за давност.
При отхвърляне на главните искове на отхвърляне
подлежат и акцесорните такива.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответниците.
Ответниците претендират присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, което
не е прекомерно с оглед обстоятелството, че се касае за
защита и на двамата ответника, по предявените срещу тях
обективно пасивно и кумулативно съединени искове, при
които възнаграждението се определя по всеки един
съобразно цената на иска. Представени са и доказателства
за реалното заплащане на възнаграждението съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу Р. С. Р., ЕГН ********** и С. Л. Л-М, ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че Р. С. Р. и С. Л. Л-М
дължат на /ФИРМА/, при разделна отговорност при квоти
10
от по 1/4 идеални части за Р. С. Р. и 3/4 идеални части за С.
Л. Л-М сумата в размер на 2649,39 – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.15.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******,
сумата в размер на 39,69 лева, представляваща главница за
такси за дялово разпределение, за периода от 01.11.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете
главници, за периода от 06.12.2021г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 452,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия в имота, за периода от
15.09.2019 г. до 25.11.2021 г., сумата в размер на 8,65 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
31.12.2018г. до 25.11.2021г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 12.01.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д.
№ 69755/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Р. С. Р., ЕГН ********** и С. Л. Л-М, ЕГН **********,
сумата в размер на 500,00 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
11
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12