РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Перник, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500522 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. И. А., чрез пълномощника му адв. К.П.,
срещу Решение № 50/09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 5037/2020 г. на Районен
съд – Перник, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ОББ“ АД иск
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12 397,94
лева по Споразумение за разсрочване на задължението от ***.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
материалния закон и необоснованост, жалбоподателят моли то да бъде отменено и
предявеният от него иск да бъде изцяло уважен. Сочи се, че съдът не е изложил
мотиви, което затруднява защитата му. На следващо място, счита, че липсва доклад на
съда по чл. 146 ГПК. На следващо място намира, че решението е немотивирано, тъй
като не са изложени конкретни съображения за изводите, а има просто
възпроизвеждане на общи постановки. Поддържа, че с постигане на процесното
споразумение, страните са договорили нови параметри на дълга, т.е. страните са
уредили с нов договор спорните отношения, възникнали по повод на стар договор за
кредит, за който има издадена заповед за незабавно изпълнение. Поддържа, че поради
постигнатото между страните споразумение ответникът е начислил без правно
основание законна лихва върху дължимата от ищеца главница за периода от 07.12.2015
г. до 30.01.2021 г. Ето защо счита, че с извършените плащания е погасил процесната
1
сума. В молба вх. № 4870 от 22.10.2021г. въззивния жалбоподателя е уточнил, че
процесната сума – в размер на 12 397,94 лева, представлява погасена от ищеца
главница. Претендира разноските по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА ” АД, с писмен
отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, е оспорила жалбата
като неоснователна. В писмения отговор се твърди, че подписаното между страните
Споразумение не представлява новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Същевременно, с
подписването му, длъжникът Р. И. А. изрично е потвърдил и декларирал, че не оспорва
задълженията си към банката, описани в самото споразумение, нито по основание, нито
по размер. Посочва се, че съгласно т. 2.1. от Споразумението, ищецът в
първоинстанционното производство се е задължил да погаси задълженията си към
Банката в срок до 30.01.2021г. на 60 (шестдесет) равни месечни погасителни вноски в
размер на 461 лв., платими до 30-то число на месеца и една последна изравнителна
вноска, платима на 30.01.2021г. Съгласно чл. 22 от Споразумението, длъжникът се е
задължил да се информира в клоновете на ОББ АД за размера на текущо начислената
законна лихва, дължима заедно със съответните погасителни вноски по дълга,
съгласно уговорения погасителен план. Претендира разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
В съдебно заседание, въззивния жалбоподател, чрез нарочна писмена молба, е
изразил становище за отмяна на обжалваното решение по изложени в жалбата
съображения, и иска постановяване на ново решение, с което предявения иск бъде
уважен.
Въззиваемата страна, представлявана от ю.к. T., пледира за решение, с което
бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд по съображения, изложени в
писмения отговор.
И двете страни претендират разноски, съобразно представени списъци по чл. 80
ГПК.
Пернишкия окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима,
като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259 ГПК, поради което
следва да се разгледа по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкия окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Районен съд – гр. Перник, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
По отношение на допустимостта на обжалваното решение, настоящият
състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим -
районният съд се е произнесъл по заявените с исковата молба факти - наличие на
облигационна връзка между страните и недължимостта на претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
2
установено от фактическа страна следното:
На *** в гр. ***, между „Обединена българска банка“ АД, в качеството й на
кредитор и Р. И. А., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство. Съгласно същия, кредитора се е
задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 26700,00 лева, с краен срок за
издължаване на дълга по кредита 29.12.2027г. Кредитополучателят се е задължил да
върне кредита на 240 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване, на 29-то число на
месеца, считано от 29.01.2007г. Уговорено е, че главницата по кредита ще се олихлява
с лихвен процент в размер на 9,25 % годишно, като за първата година главницата по
кредита ще се олихлява с промоционален лихвен процент в размер на 2,5 %. За
обезпечение на кредита е учредена в полза на банката договорна ипотека върху
недвижим имот, находящ се в *** и представляващ Апартамент № **, със застроена
площ от 46,30 кв. м., ведно с избено помещение № ** с полезна площ от 3,68 кв. м. и
0,519% и.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото. В чл. 18 от Договора е уговорено, че при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно
изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
Не се спори между страните, че на *** между тях е подписано Допълнително
споразумение № 1 към Договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
***, въз основа на което за осемнадесет месеца са намалени месечните вноски,
дължими от длъжника. В сключеното споразумение е уговорено, че крайният срок за
издължаването на дълга по кредита е 29.12.2026г.
След като кредиторът „Обединена българска банка“ АД е обявил кредита за
предсрочно изискуем, в полза на същия е била издадена Заповед № 4841 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от
22114,43 лева, представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство № ***, изменен с Допълнително споразумение № ***,
за сумата от 6 492,06 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2013г.
до 28.09.2015г., за сумата от 899,93 лева, представляваща наказателна лихва за
просрочие за периода от 29.05.2013г. до 28.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22114,43 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 590,13 лева за държавна такса и 1167,12 адвокатско
възнаграждение. Издаден е и изпълнителен лист от 01.10.2015г. за сумите по
заповедта.
Не е спорен по делото факта, че на *** между „Обединена българска банка“ АД
и Р. И. А. е подписано Споразумение за разсрочване на задължение, съгласно което
длъжникът се е задължил в срок до 30.01.2021г. да погаси изцяло задълженията си към
кредитора в общ размер на 27 682,23 лева към дата 07.12.2015г. В т. ІІІ от
Споразумението е описан по компоненти целия дълг, а именно: 22 114,43 лева –
непогасена главница, 5149,24 лева – присъдени лихви и 418,56 лева – законна лихва. В
т. ІV от Споразумението е посочено, че кредитополучателят Р.И. A. признава и не
оспорва задълженията си към Банката, посочени в самото споразумение, по основание
и размер, и тяхната изискуемост. Уточнено е, че обективираното признание има
характер на признание по смисъла на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД.
3
Със Споразумението, кредитополучателят Р. И. А. се е задължил да изплати
дълга си на 60 (шестдесет) месечни вноски, всяка от които в размер на 461,00 лева,
платими до 30-то число на месеца, за който се отнасят, считано от м. Януари 2016г. до
м. Декември 2020г. включително, както и последна изравнителна вноска, платима до
30.01.2021г. в размер на остатъчната главница, ведно с начислената към датата на
плащането законна лихва. В т. 2.2 от Споразумението кредитополучателят се е
задължил да се информира в клоновете на „ОББ“АД за размера на текущо начислената
законна лихва, дължима заедно със съответната погасителна вноска по дълга, съгласно
уговорения със споразумението погасителен план. В т. 9 от Споразумението е
уговорено, че Споразумението не представлява новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД.
От представеното по делото заверено копие на писмо с изх. № *** се
установява, че поради нередовно погасяване на вноските, дължими съгласно
подписаното Споразумение за разсрочване на задължение от ***, последното е
прекратено на 18.06.2020г. на основание чл. 4.1 от Споразумението. От същото
писмено доказателство се установява, че кредитополучателят е извършил общо 47 броя
месечни вноски, с които е погасил част от дълга си, а именно: 19 999,00 лева.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 02.12.2015г.
длъжника Р. И. А. е внесъл в полза на „ОББ“ АД сумата от 4000 лева, като в
основанието за внасяне е посочил „по споразумение Р. И. А.“.
От изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че към *** – датата на подписване на Споразумение за разсрочване на
задължение от ***, общия размер на задълженията на длъжника Р. И. А. е възлизал на
27 682,23 лева. Размера на начислената законна лихва е в размер на 8 432,43 лева.
Установява се, че на 02.12.2015г. Р. И. А. е направил плащане в размер на 4 000 лева, с
която сума са погасени следните задължения: 1167,12 лева за адвокатско
възнаграждение, 590,13 лева за държавна такса, 899,93 лева наказателна лихва за
просрочие за периода от 29.05.2013г. до 28.09.2015г. и 1342,82 лева – присъдена
договорна лихва. Вещото лице е посочило, че сумата от 4000 лева не е приспадната
към дълга, констатиран на 07.12.2015г., като в съдебно заседание е уточнило, че тази
сума (4000,00 лева) е осчетоводено по счетоводните книги, но не влияе на общия
резултат. От заключението на обсъжданата експертиза се установява, че общия размер
на дълга на ищеца към 18.06.2020г. е в размер на 16 115,67 лева, от които: неплатена
главница на разсрочено плащане в размер на 12 430,16 лева и неплатена законна лихва
в размер на 3 685,51 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Пред Районен съд – гр. Перник е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК.
Не спорно между страните, че същите са обвързани в облигационно
правоотношение, възникнало със сключването на Договор за предоставяне на кредит за
ремонт и строителство от *** Не са спорни и параметрите на Договора – размер на
кредита, възлизащ на 26 700 лева, платим на 240 месечни анюитетни вноски, считано
от 29.01.2007г., с краен срок 29.12.2027г.
Не се спори по делото, че по молба на кредитополучателя, на *** е сключено
Допълнително споразумение № 1 към Договора за предоставяне на кредит за ремонт и
4
строителство от ***, въз основа на което за осемнадесет месеца са намалени месечните
вноски, дължими от длъжника. Уговорен е и краен срок за издължаване на дълга по
кредита - 29.12.2026г.
Не се спори между страните, че след снабдяване с изпълнителен лист от страна
на „ОББ“ АД, между страните е подписано Споразумение за разсрочване на
задължение от ***, като преди това – на 02.12.2015г. кредитополучателя Р. И. А. е
внесъл сумата от 4000, 00 лева за погасяване на част от задълженията му към
кредитора.
Спорно между страните е единствено дали ищеца Р. И. А. е погасил главница в
размер на 12 397,94 лева, съгласно подписаното между страните Споразумение за
разсрочване на задължение от ***. В тази връзка, релевираното във въззивната жалба
възражение, свързано с начисляване на законна лихва за периода от 07.12.2015г. до
30.01.2021г., което от своя страна е довело до неправилно разнасяне в счетоводните
книги на банката на вноските по споразумението, довело и до грешния, според
въззивния жалбоподател, правен извод за неоснователност на предявения иск, следва
да бъде оставено без разглеждане, доколкото същото е направено за първи път пред
въззивната инстанция. Подобни твърдения не се съдържат нито в исковата молба,
инициирала производството пред първоинстанционния съд, нито са изложени пред
съда в проведените открити съдебни заседания.
Във връзка с горното, настоящия съдебен състав намира следното:
С подписаното между „ОББ“ АД и Р. И. А. Споразумение за разсрочване на
задължение от *** страните са изменили съществуващото между тях облигационно
отношение, възникнало по силата на сключен между тях Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от *** в частта му, свързана със срока за изплащане на
остатъчния дълг.
В т. ІІІ от Споразумението страните са уточнили общия размер на задължението
на длъжника Р.А. към 07.12.2015г., възлизащ на 27 682,23 лева. В т. ІІІ от
Споразумението, общия дълг е описан по компоненти: 22 114,43 лева – непогасена
главница, 5149,24 лева – присъдени лихви и 418,56 лева – законна лихва. В т. ІV от
Споразумението е посочено, че кредитополучателят Р.И. A. признава и не оспорва
задълженията си към Банката, посочени в самото споразумение по основание и размер,
и тяхната изискуемост.
Доколкото ищецът в първоинстанционното производство не е оспорил
подписването на Споразумението за разсрочване на задължение от ***, то настоящия
съдебен състав приема, че същия се е съгласил с всички клаузи и обстоятелства,
обективирани в него, в това число и относно размера на задължението му.
От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че с
направеното от ищеца на 02.12.2015г. плащане на сумата от 4000 лева, са погасени
следните задължения: 1167,12 лева за адвокатско възнаграждение, 590,13 лева за
държавна такса, 899,93 лева наказателна лихва за просрочие за периода от 29.05.2013г.
до 28.09.2015г. и 1342,82 лева – присъдена договорна лихва. Т. е. с внесената от ищеца
сума в размер на 4000,00 лева са погасени негови задължения, различни от тези,
обективирано в процесното Споразумение. Заключението на приетата съдебно-
икономическа експертиза установява още, че общия размер на дълга на ищеца към
ответното дружество към 18.06.2020г. (когато е прекратено Споразумението) възлиза
5
на 16 115,67 лева, от които неплатена главница в размер на 12 430, 16 лева и неплатена
законна лихва в размер на 3 685,51 лева.
С оглед горното и предвид събраните по делото доказателства и установените с
тях факти и обстоятелства, съдът намира извода на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата претенция за правилен.
За прецизност следва да се посочи, че в настоящия случай не е налице и
хипотезата на чл. 107 ЗЗД. Принципният въпрос кога е налице новация по смисъла на
чл. 107 ЗЗД е намерил отговор в множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.), с които е формирана трайна и последователна
практика по приложението на чл. 107 ЗЗД. Според тази практика, обективирана в
Решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 210/22.12.2014 г. по
т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение № 118/08.06.2016 г. по т. д. № 729/2015 г.
на ВКС, І т. о., и др., "Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на
облигационното правоотношение, като разликата между старото и новото задължение
трябва да засяга някои от съществените му елементи; При обективната новация новият
елемент се отнася до предмета на задължението - при нея длъжникът поема по
споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на
старото задължение; Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия
размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са
размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е
погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието; Способите за
преструктуриране на едно парични задължение, включително разсрочването му,
изменението на сроковете за плащане, не са индиция за наличие на воля у
съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД; За да е релевантна,
волята на договарящите страни за подновяване на задължението по смисъла на чл. 107
ЗЗД трябва да е изразена изрично и недвусмислено в договора/споразумението
помежду им“, а в случая няма такава.
Не са налице и сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, свързани
с доклада на съда по чл. 146 ГПК, които да са довели до постановяване на
незаконосъобразно решение от първоинстанционния съд. В изготвения от съда проект
на доклад по делото /на л. 43 от делото на РС/ съдът е посочил обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права и възражения (наличието на облигационно
отношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за кредит),
правната квалификация на иска и е разпределил доказателствената тежест между
страните. В съдебно заседание, проведено на 19.01.2021г. ищецът е изразил
възраженията си срещу проекта на доклад по делото, уточнявайки, че в случая не се
твърди погасяване на вземането по давност, а недължимост поради изплащане на
вземането. Съдът е взел предвид направеното възражение и е изменил доклада в тази
му част, ясно обявявайки, че претенцията на ищеца почива върху твърдението, че
вземането е погасено поради изплащането му. Доколкото ищецът не е въвел никакви
други твърдения, свързани с недължимостта на вземането, то и за съда не възниква
задължението да дава указания, свързани с възможни други причини за недължимост
на вземането, като посоченото във въззивната жалба например твърдение, свързано с
начисляване на законна лихва за периода от 07.12.2015г. до 30.01.2021г.
Предназначението и функцията на доклада е да обезпечи правилността на изводите на
съда относно релевантните за спорното право факти и да гарантира съответстващите
6
им правни изводи, което в настоящия случай от страна на първоинстанционния съд е
сторено. Следва да се посочи и обстоятелството, че за съда не съществува задължение
да дава указания на страната по чл. 146, ал. 2 ГПК в случай, че посочените от нея
доказателства са недостатъчни, а само когато доказателства в подкрепа на
правнорелевантния факт изобщо не се ангажират. Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че ПРС не е посочил кои факти и обстоятелства се признават,
доколкото с писмения отговор ответникът не е оспорил част същите, но не е заявил
изрично, че ги признава.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски в размер на 300,00 лева, за
които е представил списък по чл. 80 от ГПК, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на Р. И. А..
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/09.04.2021г., постановено по гр. д. №
5037/2021г. по описа на Районен съд – Перник, поправено по реда на чл. 258 ГПК с
Определение № 610 от 23.07.2021г.
ОСЪЖДА Р. И. А., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 89Б, сумата 300.00 лв. / триста лева / представляваща разноски
– юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8