Р Е Ш Е Н И Е
№260011/8.2.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ районен съд, в открито заседание на 27.01.2021г. ,
в състав:
Районен съдия:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №109
по описа за 2020г.
на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца ***, ЕИК ***, срещу ответника А.В. Н.,
ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА суми произтичащи от договор за
потребителски паричен кредит № 2887113 от 14.09.2017г. между ***в качеството му
на Кредитор и А.В. Н. в качеството му на
кредитополучател : 3334,16 лв главница по 25 броя неплатени месечни погасителни
вноски за периода 14.09.2018г. – 14.09.2020г.; 304,11 лв възнаградителна
лихва от 14.09.2018г. до 22.04.2019г. ;
143,60 лв обещетение за забава от 14.09.2018г. до 30.09.2019г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението в съда - 30.09.2019г. Претендират се и
разноските, сторени в настоящето и в исковото производство.
В исковата молба се излага, че
съгласно договора Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя чрез превод по
посочената от кредитополучателя банкова сметка ***. на 14.09.2017г. Страните са
постигнали съгласие, че общия размер на кредита е 4501,76 лева която сума
включва: чиста стойност на кредита -4000 лв., такса за разглеждане на кредита
152 лева и застрахователна премия от 349,76 лв. Съгласно Договора усвоената
парична сума по кредита за срока на действие се олихвява с възнаградителна
лихва, месечният размер на която е фиксиран за срока на договора и са начислява
от датата на отпускане на кредита. Общата сума, която трябва да върне
кредитополучателят, е в размер на 5633,07 лева, платима на 36 броя месечни
вноски, всяка в размер на 156,47 лв., като последната вноска е с падеж на
14.09.2020г. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съотв. част
от главницата от отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредите, таксата/комисионната и съотв. част от застрахователната
премия. При забава на плащанията кредитополучателя дължи на кредитодателя освен
всички просрочени неизплатени суми, обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, изчислена върху просрочената главница.
Кредитополучателят е заплатил до момента суми в размер на 1730,24 лв., с която
са погасени, както следва: 554,02 лв. Възнаградителна лихва, 1167,15 лв.
главница и 9,07 лихва за забава. Вземането е цедирано на ***с Договор за цесия
от 22.04.2019 г. Уведомлението за цесията и за предсрочна изискуемост е
получено на 11.10.2019г. от ответника Подадено е заявление за издаване на
Заповед за изпълнение и изп.лист по реда на чл.410 ГПК, за което А.В. Н. е уведомен по реда на чл.47 ГПК.
В срокът за отговор на исковата
молба назначеният на ответника особен представител по реда на чл.47 ГПК оспорва
исковата молбапо основание и по размер. Излага, че за процесния договор за
кредит не са спазени изискванията на чл.11, ал1., т. 9 и т.10 ЗПК –липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /
кои компоненти са включени в него и как се формира този ГПР от 18,87 %/,
посочен е лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по заема, но не
се съобразява, как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Твърди, че
длъжникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия на вземанията по
процесния договор., не е ясно кога и как е настъпила твърдяната предсрочна
изискуемост на вземането, не са представени доказателства, че сумата по кредита
е преведена по сметка на ответника, нито са представени доказателства каква
сума от кредита ответникът е изплатил и каква е останала неизплатена
Доказателствата по делото са
писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Я.Л.
по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира така предявените
искове за допустими, като предявени от заявителя от против длъжника в
производството по чл. 410 ГПК в рамките
на предвидения от закона срок.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
Видно от приетия като
доказателство по делото Договор за
потребителски заем с № 2887113 на 14.09.2017 г., между ***като кредитор
и А.В. Н., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен
кредит в размер на 4000
лева, на 36
погасителни вноски, всяка от които в размер на 156,47 лева, първата с падеж на 14.10.2017г.,
а последната с падеж на 14.09.2020г., с годишен процент на разходите – 18,87 %
и лихвен процент – 14,99%. С молба о от 14.09.2017г. А.В. Н. е поискал да бъде
извършено рефинансиране на старо негово задължение към ***с част от сумата по кредита в размер на
1245,25 лв. Към договора е приложен и Сертификат, че между ответника, от една
страна, като застрахован, и застрахователите ******“, е сключен договор за
застраховка „Кредитна протекция плюс“, при
упоменати застрахователни рискове. Като трето ползващо се от договора
лице е посочен ***На 02.11.2018г. между ***и ***бил подписан Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания. В чл.2.1 от § 2 озаглавен „Предмет на договора“ се сочи, че цедентът се задължава ежемесечно
чрез отделни договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение
портфейл свои просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за
потребителски, парични и стокови кредити, сключени между него и физически лица,
които не се погасяват редовно, които са определени и индивидуализирани в
Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. На 22.04.2019г. бил
сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), ведно с Приложение № 1,
в което под № 98 фигурира кредита на А.В. Н. с обща дължима сума от 23712,55лв.
Представено е Потвърждение за
извършената цесия, както и Пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера
да уведоми всички длъжници от името на ***за прехвърляне на вземането.
Видно от уведомително писмо до
кредитополучателя за прехвърляне на
вземането към ищеца, както и за обявената
предсрочна изискуемост на кредита,. уведомителното писмо е получено от ***-баща
на 11.10.2019г., което се установява от обратната разписка, приложена по
делото.
По делото е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от съда, като
обосновано, правилно и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че на 14.09.2017г.
сумата в размер на 2754,75 лв е
преведена с платежно нареждане на посочената в договора сметка с основание “
паричен заем 2887113 “. С разликата в размер на 1245,25 лв до 4000 лв е
рефинансиран договор 2499259. Вещото лице е установило плащания по кредита на
обща стойност от 1730,24 лв, с които са погасени 1013,83 лв главница, 106,87 лв
застраховка, 46,44 лв такса за разглеждане, 554,02 лв договорна лихва от
14.10.2017г. до 15.11.2018г. и 9,07 лв
лихва за просрочие от 15.11.2017г. до 15.11.2018гг. Размерът на погасената
главница без такса за кредита и без застрахователна премия. би бил 2986,17 лв.,
съотв. ако в размера на главнцата се включат и освен също и застрахователната
премия от 349,76 лв и такса за разглеждане на кредит от 152 лв., размерът на
непогасената главница е 3334,61 лв. Размерът на непогасената договорна лихва върху
чистата стойност на кредита за периода 14.09.2018г.-22.04.2019г. е 271,40 лв, съотв. размерът на непогасената
договорна лихва върху чистата стойност на кредита и други суми за такси и
застрахователна премия за периода 14.09.2018г.-22.04.2019г. е 304,11 лв. Ако се
приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по
процесния договор на 04.10.2019г.. размерът на дължимата лихва за забава от
14.09.2018г. до датата на подаване заявлението в съда при главница от 2986,17 лв е
316,86 лв , съотв. размерът на дължимата лихва за забава от 14.09.2018г.. до
датата на подаване заявлението в съда при главница от 3334,61 лв е 353,80 лв. Ако се приеме, че ответникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор на 27.08.2020г.
размерът на дължимата лихва за забава от 14.09.2018г. до датата на подаване
заявлението в съда при главница от 2986,17
лв е 316,86 лв , съотв. размерът
на дължимата лихва за забава от 14.09.2018г.. до датата на подаване заявлението
в съда при главница от 3334,61 лв е 353,80
лв
При така установеното от
фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Процесният договор № 2887113/14.09.2017г. представлява
договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици
следва да се съобразят с изискванията на ЗПК. В договора е посочен общият
размер на кредита, лихвеният процент на кредита, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, годишния процент на разходите по кредита.
Налице е и погасителен план с точни дати за погасяване и уточнение с вноската каква части от лихвата
и главницата се погасява. По възражението на ответната страна, че в договора са
посочени само абсолютни стойности на годишния процент на разходите и лихвения
процент, то в чл.11, т. 10 от ЗПК не се съдържа изискване за посочване на
компонентите на годишния процент на разходите – в този смисъл мотиви на Решение
на ОС Варна по в. т. д. №623/2020г. От
друга страна в общата сума за връщане от ответника е включена и такса за
разглеждане на кредита от 152 лева. Съдът приема, че тази такса представлява
такса, свързана с процедурата по усвояване на кредита, поради което и на
осн.чл.10а, ал.2 ЗПК тя въобще не се дължи от ответника, тъй като кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ и чл.184 КЗ / отм. /застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава
за действителност на договора. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ и чл.184 КЗ /
отм. / може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или
свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключване на самия договор. Представеният
сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан
като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй
като не е подписан от представител на посочените застрахователи ***и ***или от
представител на застрахователен агент, а от представител на самия застраховащ ***–
така чл. 1 от Общите условия , където ***е посочен като „ застраховащ „ .
Поради това съдът приема, че не се дължи сумата, посочена в договора като
застрахователна премия предвид липсата на доказателства за сключването на
застрахователен договор, по силата на който ответника да дължи месечни вноски
за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по
договора за потребителски кредит.
Относно следващото възражение на ответната страна
следва да се отбележи, че съдът констатира и редовна цесия, като не споделя
доводите на особения представител, назначен по реда на чл.47 от ГПК на
ответната страна, че ответника не е бил
надлежно уведомена за извършената цесия. Действително няма доказателства за
родствена връзка между лицето ***упоменато като получател в обратна разписка от
11.10.2019г. на л.31 от материалите по делото и ответника по делото, но връчването
на исковата молба с приложените към нея уведомления представлява надлежно
съобщаване за цесията и следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
Фактът, че ответника е представляван от особен представител не променя този
извод, тъй като приемането на съдебните книжа не е действие, за което се
изисква изрично упълномощаване.
С оглед липсата на
доказателства за родствена връзка между лицето ***упоменато като получател в
обратна разписка от 11.10.2019г. на л.31 от материалите по делото и ответника
по делото предвид възражението на ответната страна, съдът приема, че изявлението
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за
кредит не е достигнало до ответника преди датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но от друга страна
ответникът дължи на ищеца изпълнение за онази част от задължението по отношение
на която е настъпил падежът, уговорен от
страните в погасителния план. За казусът към датата на приключване на устните
състезания -27.01.2021г., е изтекъл и последния срок по погасителния план, като
са падежирали всички вноски съобразно погасителния план по процесния договор за
кредит, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда съгласно
разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК, поради което така предявеният иск по чл.422 ГПК за сумата от 2986,17 лева главница
се явява основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
претендирания размер от 3334,61 лв. По всичките вноски по договора, които са
падежирали до датата на приключване на устните състезания, е дължима договорна
лихва, поради което претенцията за договорна лихва се явява основателна, като същата следва да
бъде уважена до размера, установен от вещото лице по изслушаната и приета от
съда съдебно – счетоводна експертиза от 271,40 лева от 14.09.2018г. до 22.04.2019г. и отхвърлен за горницата до претендирания
размер от 304,11 лева. С оглед уговореното между страните в чл.12 от процесния
договор ответника дължи при забава на една или повече месечни вноски и обещетение за забава, поради което и
третият предявен иск се явява основателен, като същият следва да бъде уважен за
сумата от 143,60 лева, колкото е претендирана от ищеца за периода от 14.09.2018г.
до 30.09.2019г.
С оглед изхода на делото
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 67,44 лева
разноски за заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете и
сумата от 1056,88 лева разноски за настоящето производство съразмерно с
уважената част от исковете. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна
сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1
от НЗПП.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.В. Н., ЕГН **********,***, дължи на “***ЕИК ***,
гр.***сумата от 2986,17 лева / две хиляди деветстотин осемдесети шест лева и 17
стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2887113,
сключен на 14.09.2017г. между ***и кредитополучателя А.В. Н., вземането по
който е цедирано, сумата от 271,40 лева / двеста седемдесет и един лева и 40
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2018г. до 22.04.2019г.
и сумата от 143,60 лева / сто четиридесет
и три лева и 60 стотинки/, представляваща обещетение за забава за периода от 14.09.2018г.
до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК -30.09.2019г., за които суми е
издадена заповед. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.
д. №1379/2019г. на РС Девня, като отхвърля иска за главница за разликата над
уважения размер от 2986,17 лева до претендирания размер от 3334,61 лева и иска за
договорна лихва за разликата над уважения размер от 271,40 лева до
претендирания размер от 304,11 лева
ОСЪЖДА А.В. Н., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “***ЕИК ***, гр.***сумата от 67,44 лева / шестдесет и седем лева
и 44 стотинки / разноски за заповедното производство съразмерно с уважената
част от исковете и сумата от 1056,88 лева / хиляда петдесет и шест лева и 88
стотинки / разноски за настоящето производство съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.дело № 1379/2019 г. по описа на Районен съд Девня
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: