Решение по дело №15858/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8349
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20191100515858
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 06.12.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                            МИЛЕН ЕВТИМОВ

                                                                  

като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов частно гражданско дело № 15858 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 18.10.2019 г. на ЧСИ А.П.по изпълнително дело № 20198490400892, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали адвокатското възнаграждение от 230 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – въпросът да се реши по същество. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

        Взискателят Н.Ц.Г.оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

        Частен съдебен изпълнител А.П.е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

        Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнител А.П., прие следното:

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

        В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя – адв. Светлин Георгиев, е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение. Действително, с молбата за образуване на изпълнителното дело адв. Г.е посочил начин на изпълнение – „налагане на запор на банкови сметки на длъжника“, но и без това искане съдебният изпълнител е следвало да наложи запор на банковите сметки на длъжника по силата на възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което обжалваното постановление следва да се отмени, а определеното адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на 230 лева – да се намали до 200 лева.

        Извън предмета на настоящото производство е размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След постановяване на настоящото решение съдебният изпълнител е длъжен служебно, без искане на длъжника, да преизчисли тази такса.

        Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

        С оглед изхода на делото, взискателят няма право на разноски.

        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ постановлението от 18.10.2019 г. на ЧСИ А.П.по изпълнително дело № 20198490400892, вместо което постанови:

        НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 230 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя Н.Ц.Г.по изпълнително дело № 20198490400892 по описа на ЧСИ А.П., на 200 лева.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Т.С.“ ЕАД и Н.Ц.Г.за присъждане на разноски по настоящото дело.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.