Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 06.12.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов
частно гражданско дело № 15858 по описа за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление
от 18.10.2019 г. на ЧСИ А.П.по изпълнително дело № 20198490400892, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение на взискателя. В
жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали адвокатското
възнаграждение от 230 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – въпросът да се реши по
същество. Претендира разноски за
настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят
Н.Ц.Г.оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Претендира разноски.
Частен съдебен изпълнител А.П.е представил подробни мотиви относно допустимостта
и основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител А.П., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само
за образуване на изпълнителното дело. С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на
взискателя – адв. Светлин Георгиев, е възложил на съдебния
изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на
изпълнение. Действително, с молбата за образуване на изпълнителното дело адв. Г.е
посочил начин на изпълнение – „налагане на запор на банкови сметки на
длъжника“, но и без това искане съдебният изпълнител е следвало да наложи запор
на банковите сметки на длъжника по силата на възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ. Ето
защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да
бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението
на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което
обжалваното постановление следва да се отмени, а определеното адвокатско
възнаграждение от ЧСИ в размер на 230 лева – да се намали до 200 лева.
Извън предмета на настоящото
производство е размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След постановяване на
настоящото решение съдебният изпълнител е длъжен служебно, без искане на
длъжника, да преизчисли тази такса.
Искането за присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно,
независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата)
не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В
този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване
на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата
на чл. 441 от ГПК.
С оглед изхода на делото,
взискателят няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от 18.10.2019 г. на ЧСИ А.П.по изпълнително дело № 20198490400892,
вместо което постанови:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 230 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на взискателя Н.Ц.Г.по изпълнително дело № 20198490400892 по описа на ЧСИ А.П., на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Т.С.“ ЕАД и Н.Ц.Г.за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.