№ 30021
гр. С., 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Частно гражданско
дело № 20231110138182 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „С..“ ООД срещу К. К. Й. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и
издава заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
С разпореждане от 28.08.2023 г. съдът е уважил частично искането по
чл. 410 от ГПК на заявителя.
Съдът намира, че заявените вземания за неустойка, дължима поради
неизпълнение от страна на длъжника на задължение за предоставяне на
обезпечение, както и за неустойка, дължима поради настъпване на
предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението по договор за
заем, се основават на нищожни клаузи, поради което заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Уговорката в договора, предвиждаща заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или
банкова гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
1
Неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът
по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Посочената клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да
осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ
нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР
№ 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява
към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение.
Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне
на обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 314.96 лева.
Така начислената неустойка съдът за прекомерна съобразно размера на
заетата сума. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите,
уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по
договора за заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде
поставено като условие за сключване на договора, а не като задължение в
него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита,
че посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност,
2
посочено в чл. 143 ЗЗП.
По аналогични съображения нищожна се явява и клаузата в процесния
договор, в която е предвидено заплащане на неустойка, дължима поради
настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението по
договора за заем. Така уговорена клаузата се явява нищожна като
заобикаляща закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на мораторна лихва. Така уговорена неустойката
би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. От една страна при
настъпване на предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от
благоприятните условия да претендира вземането си предсрочно, като върху
предсрочно изискуемата главница би се начислявало обезщетение за забава за
периода на забавата (неустойка за забава). Уговарянето и на допълнителна
неустойка противоречи на добрите нрави. Така уговорената неустойка излиза
извън допустимите граници на санкционната си функция и дава възможност
на кредитодателя да претендира, както обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница, така и неустойка от настъпването на
предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката служи като обезпечение на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението. В
противоречие както със закона, така и с добрите нрави е съществуване и
начисляване на неустойка, което да е обусловено от правото на заемодателя
да обяви дадено вземане за предсрочно изискуемо. Това право само по себе си
има санкционен ефект по отношение на заемателя и не може с упражняването
му за него да бъдат налагани допълнителни тежести от какъвто и да било
характер.
На следващо място съдът счита, че задължението за заплащане на такса
за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на
главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за
възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта
на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения
на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на
3
практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се
позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят
дължи възнаграждение за допълнителни услуги и че при забава кредиторът
ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, които ограничават
отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Приетата от съда нищожност на горепосочените неустоечни клаузи,
обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират
сумите, както следва: 314.96 лв., представляваща неустойка, дължима поради
неизпълнение от страна на длъжника на задължение за предоставяне на
обезпечение, 94.50 лв., представляваща неустойка за забава и 135.00 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „С..“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. С., ...., в частта за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу К. К. Й., ЕГН **********, за заплащане на сумата от
314.96 лв., представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение от
страна на длъжника на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от
94.50 лв., представляваща неустойка за забава и сумата от 135.00 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
4
СГС в едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5