№ 12762
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110158428 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. И. Б.
срещу Е. Д. Величкова, с която е предявен иск за осъждане на ответницата за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева,
ведно със законна лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане,
причинени вследствие на подаден сигнал УПИ 785501-20/31.01.2018г. от
ответница до Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, който съдържал
клеветнически твърдения, и изразяващи се в изживяно от ищцата унижение
на честта и достойнството й, уронване на престижа й в службата, засягане на
личността и доброто й име пред колегите и началника й.
Ищцата излага твърдения, че към 31.01.2018 г. е работила като секретар
– К.А.О в Областна дирекция МВР – София. На 31.01.2018 г. ответницата
подала сигнал № УРИ 785501-20/31.01.2018 г. до Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР, в който се твърдяло, че ищцата е закупила дипломата
си за средно образование, тъй като е учила на друго място до осми клас и не е
известно да е завършила друго учебно заведение. Сигналът бил изпратен на
Дирекция „Човешки ресурси“ – МВР за извършване на проверка за
твърдените в сигнала обстоятелства. На 16.03.2018 г. прекият началник на
ищцата – Директора на ОДМВР – София й връчил за запознаване писмо с рег.
№ 8121р-5442/15.03.2018 г., с което била уведомена за подаден срещу нея
сигнал от ответницата, като изложените данни след проверка на Дирекция
„Човешки ресурси” – МВР били намерени за неоснователни. Твърди се, че
ответницата е осъществила състава на престъплението клевета –
разпространила е позорни обстоятелства за ищцата и й е преписала
престъпление, а именно: ползване на документ с невярно съдържание
(престъпление по чл. 316 от НК). Прави се искане за присъждане на разноски.
1
Ответницата, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявената искова
претенция. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения,
както и че за ищцата са настъпили твърдените вреди. Твърди се, че ищцата
има агресивно поведение спрямо нея, за което е образувана преписка в
Районна прокуратура – Елин Пелин. Твърди се, че изложените от ищцата
факти са едностранно интерпретирани и не отговарят на действително
изразеното съмнение и становище на ответницата. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че страните в производството имат роднинска
връзка.
Видно от представените по делото писмени доказателства към 2017 г.
ищцата е заемала длъжност „системен оператор, той и секретар“ в сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“
към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР – София. На
31.01.2018 г. е подаден сигнал от ответницата до МВР – Дирекция „Вътрешна
сигурност с вх. № 010000000115, в който било посочено, че служителката П.
Б. била с „купена диплома за средно образование“, като е направено искане за
извършване на проверка и уведомяване за резултата ѝ.
Вследствие на сигнала била образувана преписка по сигнал УРИ №
785501-20/31.01.2018 г. В хода на проверката било установено, че ищцата е
завършила курса на Средно професионално-техническо училище по текстил
„Начо Иванов“ в гр. София, професия „Оператор на предачни машини“ и е
установена истинността на свидетелството за зрелост и квалификация от
учебното заведение, приложено към кадровото досие на ищцата. С решение с
рег. № 812100-4947/15.03.2018 г. е отхвърлено като неоснователно
твърдението в сигнала на ответницата, за което е разпоредено да се уведоми
последната.
По делото са били разпитани двама свидетели – Силвия Христова АкИ.
и Маргарита Димитрова Георгиева. В разпита си пред съда свидетелката АкИ.
посочва, че към момента на проверката по сигнала същата е работила заедно с
ищцата. Свидетелката посочва, че за сигнала относно дипломата на ищцата е
разбрала от самата нея, както и че в работата им веднага се е разчуло относно
случващото се и е започнало изискването на писма и информация. Предвид
посоченото от свидетелката, съдът счита, че свидетелката е възприела
„разчуването“ относно сигнала във връзка с извършеното вътрешно
разследване по сигнала, а не че е възприела съществен обществен отклик в
колектива на ищцата относно проверката. Следва да се отбележи, че
свидетелката посочва, че за сигнала е разбрала именно от самата ищца, имали
са близки отношения, включително и приятелски, което е рефлектирало върху
възприятието на свидетелката относно мащаба и интензитета на отражението
на проверката в обкръжаващата ги среда. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на свидетелката касателно интензитета на реакция у околните за
извършваната проверка, рефлектирането на същата върху ищцата,
2
показанията , че основната причина за напускане на ищцата е била именно
подаденият сигнал, още повече предвид продължителния времеви интервал
(който самата свидетелка посочва) от подаване на сигнала до напускането на
ищцата.
Съдът се довери на посоченото от свидетелката Георгиева относно
наличието на лоши отношения между страните по делото от години и за
предположението на роднините и на двете, че ищцата има само основно
образоване поради ранно сключения според тях брак и раждането на първото
дете. Видно от съдържанието на процесния сигнал, като мотивировка в него
ищцата също се е позовала на тези обстоятелства за съмненията си. В този
смисъл съдът кредитира показанията на свидетелката, сочещи че в
роднинската среда на страните по делото е било налице съмнение относно
степента на образование на ищцата с оглед промяната на семейното
положение в ранна възраст, което съмнение е споделяла и ответницата към
датата на депозиране на сигнала.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 45, ал.
1, от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние
(действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на чл.
45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се
уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от
фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие
или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца, като ищецът носи
доказателствената тежест за доказването им.
В настоящия случай съдът счита, че не е доказано извършването на
твърдяното в исковата молба виновно и противоправно поведение от
ответницата.
От една страна, съдът не счита, че е налице противоправно поведение.
От съдържанието на сигнала се установява като водещо намерението на
подателя да сигнализира компетентните институции във връзка с възприетите
от него обстоятелства. В конкретния случай ответницата е упражнила
конституционното си право, залегнало в чл. 45 от КРБ, да подава жалби и
сигнали до съответните компетентни органи. За да достигне до този извод
районният съд съобразява както националното законодателство, така и
практиката на ЕСПЧ, в които еднозначно е застъпено становището, че
изложените твърдения в жалби и сигнали до компетентните органи не могат
да се разглеждат като разгласяване на клеветнически твърдения, тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които
се отнасят, а обезпечават упражняването на правото на жалба и сигнал, да
съобщават за нередности или да търсят помощ от страна на властите.
3
Въпреки семантиката и емоционалния заряд на използваните думи и изрази в
сигнала, действието по подаването на сигнала е било именно в насока да
инициира проверка по отношение на квалификацията на служител от
администрацията, след като ответницата е обективирала съмненията си в този
смисъл и в изричната форма на сигнал. Съдът счита, че във всеки случай
следва да се извършва преценка дали с изказаното мнение, субективна оценка
или извод, лицето изразява становище или упражнява право на искания, от
които произтичат определени правни последици, или извършва
противоправно засягане на чужди права като самоцел. Това е така, тъй като
гарантирани от Конституцията и законите права не могат да се използват за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Според практиката на
ЕСПЧ ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват
стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество.
Настоящият състав счита, че в разглеждания случай ответницата не е
преминала границите на приемливите в етичен аспект формулировки на
субективнитеси възприятия, за да изкаже мотивите си за отправяне на
сигнала.
Съдът счита, че не е налице и вината като предпоставка за
отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Законодателят е предвидил в ал. 2 на същата
разпоредба, че вината се предполага до доказване на противното, но в
настоящия случай законовата презумпция се явява оборена. Вината, като
израз на субективното психическо отношение на лицето към противоправното
му поведение, е неразривно свързана с конкретните подбуди и мотиви, които
са го подтикнали да действа. Съдът счита, че ответницата е трябвало да
съзнава, че довежда до знанието на трети лица неистински позорни за ищцата
обстоятелства. В случая по делото се установява, че сигналът обективира
съмнения, които са били изказвани в роднинската среда на страните по
делото. Доказа се, че ответницата е формирал убеждението си на база
изказани съмнения и от други лица, познати и за двете страни, въз основа на
които в съзнанието й се е зародила убеденост в истинността на твърденията й.
Обстоятелството, че извършената проверка по повод подадения сигнал, не е
констатирала нередности, не повлиява негативно върху упражненото правото
на сигнал, нито променя субективна увереност на подателя му. Това е така,
тъй като право да сигнализират за нередност имат всички граждани, а не само
тези, чиито сигнали са основателни.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са доказани елементите на
фактическия състав за ангажиране на отговорност по чл. 45 от ЗЗД и искът за
обезщетение подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, ведно с
претенцията за законна лихва от момента на увреждането.
Предвид резултата от делото в полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК се дължат разноски, като ответната страна претендира само
адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че на ответната страна следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1430,00 лева, за уговарянето
и заплащането в брой на което са било представени доказателства и
доколкото ищцовата страна изрично е заявила, че няма възражение по
разноските.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. „..............., срещу Е. Д. Величкова, ЕГН **********, с адрес: с.
Долно Камарци, общ. Горна Малина, ул. ..............., иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане за заплащане на сумата в размер на 5000,00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на подаден сигнал УПИ 785501-
20/31.01.2018 г. от Е. Д. Величкова до Дирекция „Вътрешна сигурност“ –
МВР, който съдържал клеветнически твърдения, и изразяващи се в изживяно
унижение на честта и достойнството, уронване на престижа в службата,
засягане на личността и доброто име пред колегите и началника на ищцата,
ведно със законна лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „...............,
да заплати на Е. Д. Величкова, ЕГН **********, с адрес: с. Долно Камарци,
общ. Горна Малина, ул. ..............., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в
размер на 1430,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5