№ 3632
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508608 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8608/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „У.Е.У.“ ООД
гр.Будапеща вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09-964332 , чрез
Клон България с ЕИК ******* срещу решение №20172606 от 16.08.2021 г постановено по
гр.д.№17175/18 г на СРС , 52 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г на П. С. Б.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 250 евро , която сума представлява компенсаторно
обезщетение за закъснял полет W6 4364 по направление гр.Болоня - гр.София на 01.03.2018
г ; както и сумите от 200 евро и 50 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . Искът
не е подсъден на СРС , тъй като ответникът има регистриран клон в РБ и делото не е с
„презгранично естество“. От друга страна според чл.624 ал.1 ГПК молбата за образуване на
производство по иск с малък материален интерес трябва да се подаде в Унгария , където е
регистриран въззивника . В случая е налице „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл.5
ал.3 от от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г поради силен
снеговалеж и забавена процедура по противообледеняване , но СРС не е изложил относими
мотиви и не е обсъдил наличните доказателства . Процедурата по противообледеняване се
изпълнява от обработващи компании назначени от въздушния провозвач , но те не са под
контрола на превозвача . Изтекло е допустимото дежурство на екипажа и това е наложило
1
полетът да се осъществи на другия ден .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.08.2021 г
и е обжалвано в срок на 07.09.2021 г /по пощата / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е валидно и допустимо .
При служебна проверка не се установяват основания за нищожност на решението на СРС .
По доводите да недопустимост поради липса международна компетентност/местна
подсъдност на СРС .
Ищецът е с местоживеене в РБ , а ответникът е дружество регистрирано в Унгария т.е.
делото е презгранично и може да се ползва от ищеца процедурата по Регламент /ЕО/
№861/2007 г на Европейския парламент и на Съвета от 11.08.2007 г за създаване на
европейска процедура за искове с малък материален интерес – чл.1 и чл.3 от Регламента .
Без значение е дали ответникът има регистриран клон в РБ .
Отделно , дори да не беше приложим Регламент /ЕО/ №861/2007 г , това не може да доведе
до недопустимост на решението на СРС , доколкото процедурата по Регламент /ЕО/
№861/2007 г е факултативна и е налице обща международна компетентност на българския
съд да разгледа иск на потребител по Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от
11.02.2004 г . Евентуално ще е приложим общия исков ред като съдът е длъжен да разгледа
предявения иск – чл.2 ГПК .
Чл.624 ал.1 ГПК е обща норма по отношение на подсъдността , е не урежда международната
компетентност на съдилищата . Видно от т.4 от исковия формуляр по Регламент /ЕО/
№861/2007 г , за международната компетентност винаги е приложим Регламент /ЕО/
№1215/12 г на Съвета относно компетентността , признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела . Съгласно чл.18 от Регламент /ЕО/ №1215/12 г в
случая ищецът е потребител и може да предяви иска си и пред съда по своето местоживеене
– в случая българския съд . Отделно , дори ищецът да не беше потребител , то ответникът
има и клон в РБ и делото е подсъдно на българските съдилища и съгласно чл.7 т.5 от
Регламент /ЕО/ №1215/12 г .
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
Действително , решението на първоинстанционния съд е немотивирано . След като е
2
изложил част от фактите по делото и становищата на страните , СРС не е изложил аргументи
защо според него искът е основателен . Не са анализирани наличните доказателства , както и
липсва произнасяне по конкретните доводи на страните. Настоящият съд не е контролно-
отменителна , а въззивна инстанция , и дължи произнасяне по съществото на спора .
В случая страните не спорят , че е налице закъснял полет W6 4364 по направление гр.Болоня
- гр.София на 01.03.2018 г на ищеца като лице с надлежен превозен документ , за
продължителността на закъснението , както и за размера на обезщетението . Ответникът
като въздушен превозвач се позовава на наличието на „извънредни обстоятелства“ по
смисъла на чл.5 § 3 от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г –
силен снеговалеж на летището и забавена процедура по противообледеняване .
Настоящият съд счита , че дори да е имало снеговалеж на Летище Болоня , това само по
себе си не равнозначно на извънредно обстоятелство , което не е могло да бъде избегнато .
Ответникът не доказва какъв е бил снеговалежа , както и периода му като евентуално
„извънредно обстоятелство“ . Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10 , С-315/15
г , С-402/07 и С-432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства ,
тяхната продължителност , както и че е положил дължимата грижа за избягване на
извънредните обстоятелства и техните последици . При това се преценява и дали
превозвачът е трябвало да даде „непоносими жертви“ с оглед капацитета на предприятието
му към дадения момент .
В случая ответникът не твърди пряко , още по-малко доказва , че снеговалежът е бил
толкова силен , че не е било възможно негов самолет да излети от Летище Болоня за целия
период на закъснението . Не е доказано и че в периода на закъснението /предвид капацитета
на предприятието му/ не е могъл да избегне продължително забавяне/отмяна на полета с
друго , освен с „непоносими жертви“ . Според т.4 от решение от 04.05.2017 г по дело С-
315/15 г на СЕС ако закъснението от 3 и повече часа е причинено не само от извънредни
обстоятелства , но и от други причини , то периодът на извънредни обстоятелства се
изважда от общата продължителност на закъснението.
Твърденията на ответника са с друг нюанс – че снеговалежът е причинил не пряка
невъзможност за излитане , а трудности /“опашка“ от самолети/ , на които да се извърши
противообледеняване . Вярно е , че противообледеняването според приетата пред СРС СТЕ
е задължителна процедура и без нея ответникът не е могъл да извърши полета . Но според
СТЕ въпросната процедура е краткотрайна – от 10 минути до 1 час – и същата не може да
обоснове процесната забава на полета в пълния му размер . По делото няма категорични
данни от кой момент процедурата е можело да започне и че не е можела да се извърши в
срок . Както признава и самият въззивник противообледеняването се извършва от въшна
фирма по негово собствено възлагане . С грижата на добрия превозвач ответникът носи
отговорност , че лицето , което е избрал да изпълни противообледеняването не е
изпълнило в срок задълженията си , като данните по делото са , че това лице не е
разполагало с достатъчен /наличен/ препарат за извършване на противообледеняването.
Неизпълнението от лице-подизпълнител не е извънредно обстоятелство , като по делото не е
3
доказано и че ответникът не е могъл да възложи дейността сам или чрез друго лице .
Не могат да се счете за „извънредно обстоятелство“ и изтичането на дежурството на
екипажа . Според цитираната по-горе практика ответникът не е доказал , че е положил
дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици . Не е
установено и че ответникът не е можел да осигури друг екипаж , освен с цената на
„непоносими жертви“ с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20172606 от 16.08.2021 г постановено по гр.д.№17175/18 г на
СРС , 52 състав .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4