Р Е Ш
Е Н И Е
№ 233
Гр. Пловдив, 18.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание
на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4007 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:
Съдът е сезиран с искова молба от И.С.И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Л.В.,
съдебен адрес ***7, подадена против Д.Д.В., ЕГН **********,***, с която са
предявени иск за връщане на сумата 5 000 лв., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане, както и иск за заплащане на сумата
536,29 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.02.2016 г. до 16.03.2017г.
Ищецът твърди, че през м. януари
2015 г. ответницата му предложила услугите си за осигуряване на финансиране по
програма за развитие на селските райони за оранжерийно производство на цветя в
ПИ с идентификатор *** в ***. Обещала му, че ще осигури 100 % финансиране, за да се увеличи обема на
производството. В тази връзка се задължила да подготви цялата документация по
кандидатстване по оперативната програма, така че ищецът или неговите родители
като бенефициенти да получат безвъзмездна финансова помощ. Задължила се да
подготви и оформи документи, внасянето им в съответните институции и защита на
проекта до окончателното му приключване с осигуряване на финансиране, а също
така да съдейства за кредитиране на проекта за изграждане на оранжерия от
българска банкова институция. Ответницата обещала, че за постигнатата устна
договореност ще бъде подписан писмен договор. Ищецът от своя страна се задължил
да заплати сумата 5 000 лв. авансово. По уговорка с ответницата тази сума
била преведена от ищеца на 31.01.2015 г. по посочена от нея банкова сметка, ***.
Твърди, че срок за изпълнение между страните не бил уговорен. Ответницата не
изпълнила поетите задължения, не извършила никакви действия, нито представила
писмен договор за консултантски услуги. Междувременно оперативната програма
приключила действието си и ищецът вече нямал интерес от услугите й. Освен това,
същият разбрал, че по тази програма се изисквало самофинансиране в размер 40 %,
което той не можел да осигури, както и, че ответницата не разполага с нужните
знания, умения и капацитет, за да му предостави обещаните консултански услуги.
За това я уведомил с нотариална покана и поискал от нея да му върне сумата
5 000 лв., платена по личната й банкова сметка. ***нс и считано от
25.02.2016 г., когато получила нотариалната покана, изпаднала в забава, поради
което дължала на ищеца и обезщетение за забава в размер 536,29 лв. за периода
от 26.02.2016г. до 16.03.2017г. Въз основа на изложените фактически твърдения,
в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 5 000 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата 536,29 лв. – обезщетение за забава за
периода от 26.02.2016г. до 16.03.2017г. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се
оспорват. Ответникът поддържа, че между страните са възникнали договорни
отношения по неформален консултантски договор. Ищецът сам осуетил подписването
на писмен договор, тъй като не бил наясно кой ще бъде бенефициент – дали той
или баща му. Въпреки липсата на писмен договор, ответницата изпълнявала
договорните си задължения, поети от нея на срещата, която се провела в офиса й
в гр. Пловдив. Ищецът бил консултиран от ответницата относно това по коя
програма и коя подмярка може да кандидатства, получил информация от нея относно
материалните инвестиции, относно размера на разходите за подготовка на
проектите, ответницата съдействала за срещи с технолог за проектиране на
оранжерия и за срещи с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД във връзка с бъдещото финансиране
на проекта. Посочените услуги, възложени й от ищеца, били осъществени от нея
преди получаване на процесната сума, която съответно била платена именно като
възнаграждение за вече престираните услуги. Ищецът бил този, който не изпълнил
договорните си задължения – той следвало да предостави ориентировъчен бюджет,
както и всички проекти, количествени сметки и оферти за фирмите, които ще
осъществяват изпълнението на проекта, за да може ответницата да оформи
документите, които да бъдат представени в ДФ Земеделие. Вместо да представи
исканите от нея документи, ищецът й връчил нотариална покана за връщане на
заплатения от него аванс. Тъй като последният бил платен за престирана вече от
нея дейност, сумата не подлежала на връщане. По изложените съображения счита
исковете за неоснователни.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие
с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да
разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения
иск, след като обсъди релевантните за спора факти.
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че
посочената сума в размер на 5 000 лв. е дадена на ответника във връзка с
очакването за сключване на договор за консултантски услуги, по който ответникът
като консултант-изпълнител да извърши действия във връзка с осигуряването на
финансиране за изграждане на оранжерия по Оперативна програма за оранжерийно
производство на цветя в ПИ с идентификатор 78171.501.953, ***. Безспорно е
между страните, че на 31.01.2015 г. И.С.И. е превел на Д.Д.В. сумата от 5000
лв. във връзка с осигуряване на услуги от страна на ответника за осигуряване на
финансиране за изграждане на оранжерия с идентификатор 78171.501.953 в с. Ц., собственост на бащата на ищеца.
Не се споделят възраженията в отговора на
исковата молба, че не е ясно дали квалификацията е по чл. 55 ЗЗД или по чл. 56 ЗЗД. В исковата молба и уточнителните молби към нея липсват каквито е да е
твърдения за изпълнение на чуждо задължение поради грешка, а за съзнателно
плащане на сумата от 5 000 лв. с очакване за бъдещо сключване на
облигационно отношение, което да е основание за авансовото плащане на сумата. В
този смисъл няма как претенцията да бъде квалифициран по чл. 56 ЗЗД, който е
неотносим към настоящите твърдения. За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и
доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото.
Съдът въз основа на установените по делото факти и обстоятелства ще даде правна
квалификация на предявения иск и ще се произнесе по основателността му /определение № 666 от 21.10.2014 г. по ч. т.
дело № 2384/ 2014 г. на II т. о. на ВКС/. Ищецът е длъжен да посочи в основанието на
исковата молба единствено факти и обстоятелства, а в петитума – да индивидуализира
претендираното право като посочи неговото съдържание. Правна квалификация на
предмета на делото ищецът не е длъжен да сочи и дори да го е направил, това не
обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна квалификация на
всички права, претендирани от страните и на всички възражения, реплики, дуплики
и пр. Искът по чл. 55 ЗЗД е един.
С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова
тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на
какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
По конретното производство са изложени
достатъчно твърдения, разпределена е и доказателствена тежест по фактите, като
настоящият съдебен състав намира, че сме изправени пред главна претенция с
основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. С иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще
осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо
престацията, което правоотношение не е осъществено. Без значение за спора е
дали по бъдещото неосъществено договорно основание страни са щели да бъдат И.И.
и Д.В. или е следвало в правоотношението да участва и трето лице. Напълно
възможно е правоотношението да се сключи с трети лица, а
задължението да бъде изпълнено от ищеца /арг. от чл. 73 ЗЗД/. Без значение е и
дали ответникът в лично качество или в качеството си на управител на
„Вивиен-Консулт“ ЕООД е имал намерение
да встъпи в договорното правоотношение. Релевантно е, че сумата е преведена по
лична банкова сметка ***, който е обещал да съдейства за сключването на
договора и реализирането на определени действия във връзка с осигуряването на
финансиране, чрез получаване на безвъзмездна финансова помощ за оранжерийно производство на цветя в ПИ с
идентификатор 78171.501.953, ***. В пункт 7 на молба с вх. № 56952 от 11.10.2017 г.
е уточнено, че с оглед характера на действията на ответника и посочване от
негова страна на лична банкова сметка, ***ачество. Това обстоятелство не е
оспорена с отговора на исковата молба. В случая ищецът е
престирал сумата от 5 000 лв. на ответника с оглед основателно очаквано в
бъдеще осъществяване на валидно облигационно отношение по договор за
консултантски услуги, оправдаващо предприетото от него разместване на
имуществени блага, което правоотношение обаче впоследствие не е възникнало.
Приема се, че при искане за връщане на дадено по бъдещ несключен договор правната
квалификация на иска е тази по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /виж решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр. д. №
3902/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 150/01.12.2015 г. по т. д. № 2302/2014 г. на II т. о. на ВКС/.
Задължение на ответника по производството е да установи, че е налице
основание за получаване, респ. за задържане на облагата. Липсва успешно
доказване на подобен факт. Принципно договорът за консултантски услуги е
неформален, когато обаче същият е на стойност на 5 000 лв., писмената
форма представлява форма за доказване на правоотношението. В отговора на
исковата молба изрично е посочено, че страните са имали намерение да сключат
договор с уговорено възнаграждение на стойност 10 000 лв. – виж л. 30 от
делото. По делото не е представен договор за консултантски услуги. Представените
към отговора на исковата молба документи са частни такива, оспорена е
достоверната дата на посочената като писмена консултация във връзка с процесния
проект представена към отговора на исковата молба, поради което е този документ
е непротивопоставим на ищеца. Кореспонденцията между страните по личните им
имейл адреси, не може да замени необходимата форма за доказване, а и от същата
се установява, че инициатор на кореспонденцията е изцяло ищецът, т. е. не се
установява от тях извършването на каквото и да е консултиране спрямо него.
Относно установяването на основанието за получаване на сумата, не следва да се
обсъждат свидетелските показания /чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК/ платената сума е
авансова, а стойността на договора според ответника е била 10 000 лв.
/което обстоятелство се подкрепя и от свидетелските показания на свидетеля И.И./.
Без значение е и коя от двете страни е причината за неосъществяването на
бъдещото сключване на договора. Неосъществяването води до връщане на даденото
на всяка от предоставилите го страни. В случая сумата от 5000 лв. следва да
бъде върната на ищеца, тъй като ответникът не установи основание за задържане
на сумата. Предоставената информация и консултация между страните на осъществената
среща в началото на 2015 г., е имала характер на предварителна среща за уговаряне
и уточняване на детайлите и параметрите на бъдещото правоотношение, а и същата
не предполага заплащане на сума в размер на 5 000 лв., въз основа
единствено на воденето на преговори и уточняването на параметрите на бъдещото
правоотношението, което е останало неосъществено.
Твърдението в писмената защита на ответника, че сумата от 5 000 лв.
е заплатена за захранване на сметка на ответницата и не представлява възнаграждение
за извършване на някаква услуга е въведено за първи път с писмените бележки,
след даване ход по съществото на делото. Подобно твърдение освен отдавна
преклудирано е и в разрез с твърденията в отговора на исковата молба. С
определение от 16.10.2017 г. е отделено като признато между страните, че на
31.01.2015 г. И.С.И. е превел на Д.Д.В. сумата от 5000 лв. във връзка с
осигуряване на услуги от страна на ответника за осигуряване на финансиране за
изграждане на оранжерия с идентификатор 78171.501.953 в с. Ц.. Препис от
определението е връчен на процесуалния представител на ответника на 16.11.2017
г. – л. 67, като същият не е възразил срещу това обстоятелство.
Оттук сумата е платена от ищеца
като аванс с оглед очакването за сключване на договор за консултантски услуги.
Недоказването на осъществяването на основанието, за което е платена сумата, е в
тежест на ответника и у него лежат неблагоприятните последици от непроведеното
доказване. Главният иск ще се уважи в пълен размер за сумата от 5000 лв., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
20.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
За да е налице забава в изпълнението на
реституционно парично задължение по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД кредиторът трябва да е отправил покана за
изпълнение към длъжника. Изискуемостта на вземането възниква от отпадане на
основанието, но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на поканата за изпълнение. Преди този момент няма основание да се
счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД
разпорежда, че когато няма определен ден за изпълнение, поканата на кредитора
поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 536.29
лв. за периода 26.02.2016 г. – 16.03.2017 г. Представени са доказателства за
връчена на дата 25.02.2016 г. на ответника Д.В. в лично качество нотариална
покана акт № **** г. на нотариус *** с рег. №*** на НК и район на действие РС
П. срещу разписка *** г. С нотариалната
покана ответникът е поканен да изпълни, считано от датата на уведомяването и
поставен в забава. След
използването на електронен калкулатор www.calculator.bg за
периода 26.02.2016 г. /датата следваща уведомяването/ – 16.03.2017 г., съдът
изчисли законната лихва върху главницата от 5 000 лв. в размер на общо 535.79
лева, до който размер искът е основателен, като за разликата до пълния
предявен размер от 536.29 лева, искът ще се отхвърли.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Ищецът претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК /л. 73/ - 250 лева за
ДТ и 350 лв. за адв. възнаграждение. Съдът е обвързан от волята на страната,
поради което и намира, че разноски на ищеца са в размер общо 600 лв. /съгласно
списъка по чл. 80 ГПК/, от които по съразмерност ще му се присъди сумата от 599.95 лв.
Ответникът претендира за адвокатско възнаграждение 1000 лева /доказателства
за плащането л. 54/, от които по съразмерност съобразно отхвърлената част от
исковете ще се присъди сумата в размер на 0.09
лева.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на И.С.И., ЕГН **********,***, следните
суми:
- сумата от 5 000 лева – главница,
представляваща платена от ищеца на ответника сума на неосъществено основание, а
именно сключването на договор за консултантски услуги във връзка с
осигуряването на финансиране за изграждане на оранжерия по Оперативна програма
за оранжерийно производство на цветя в ПИ с идентификатор 78171.501.953, ***;
- сумата от 535.79 лева, обезщетение за забава върху
предявената главница за периода 26.02.2016 г. – 16.03.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер до пълния предявен размер от 536.29 лева, като неоснователен;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 599.95 лева, представляваща
разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Д.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 0.09 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ