№ 50305
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110100571 по описа за 2024 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от
ответника „Вивус.Бг“ ЕООД с искане за изменение в частта за разноските на
постановеното по настоящото гражданско дело решение № 20456/12.11.2024 г.
Сочи се, че съдът неправилно е присъдил в полза на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, без да съобразни, че по делото не е доказано
тяхното уговаряне между ищеца и процесуалния представител /чрез
представяне на договор за правна защита и съдействие/, както и поради
обстоятелството, че основаната процесуална дейност по спора е извършена от
юрисконсулт, а не от адвокат.
В условията на евентуалност, моли за намаляване поради прекомерност
на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
В подадения отговор насрещната страна по молбата – ищец в
производството „Тесдо“ ЕООД, е изразил становище по направеното искане с
подробни доводи за неговата неоснователност.
Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
По направеното от молителя възражение за недължимост на
адвокатския хонорар:
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат съобразно изхода на спора, за представителство
от един адвокат, само когато страната доказала заплащането на
възнаграждението /чл. 78, ал. 1 и ал. 3, ТР 6/06.11.13 по т. д. № 6/12 на ОСГТК
на ВКС/.
За уважаване на подобна претенция не се изисква задължително
1
представяне на договор за правна помощ – достатъчно е да се приложат
доказателства за упълномощаване на адвокат, който се е явил по делото, и
такива за заплатеното възнаграждение на същия /подобен извод следва и от т.
1-т. 2 от ТР № 6/06.11.13 по т. д. № 6/12 на ОСГТК на ВКС/.
Въпреки липсата на представен договор за правна защита и съдействие
/чиято писмена форма е единствено за доказване/ съдът приема, че между
страните е постигнато съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение в
претендирания размер предвид изричното посочване на основанието за
възникване на задължението за заплащане на сумата, а именно – процесуално
представителство по настоящото дело /в този смисъл Определение № 134 от
28.03.2019 г. по ч.гр.д. № 888/2019 г. на ВКС, III г.о., Определение № 529 от
11.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4335/2019 г. на ВКС, IV г.о./.
Действително, исковата молба по делото е подадена чрез упълномощен
от ищеца юрисконсулт. Всички следващи процесуални действия обаче, в това
число – представената от ищеца молба за даване ход на делото в о.с.з. при
отсъствие на страната с подробно изразено становище по доказателствата и по
същество на спора, са депозирани от надлежно упълномощен от ищеца
адвокат.
С оглед на това, доколкото ищецът има право да претендира
алтернативно заплащането на юрисконсултско или адвокатско
възнаграждение, и същият е заявил претенция единствено за реално
заплатения адвокатски хонорар, съдът намира, че не са налице твърдените от
ответника основания за неприсъждане на разноски.
По направеното от молителя възражение за прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК:
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната
като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от
съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.
Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по
искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от
постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна.
Когато съответната страна иска изменение на вече определените от
съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже
счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални
действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и
възражение за прекомерност.
Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода,
че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за
прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно
обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време.
Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за
присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора
по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с
предмета на делото.
2
Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала
възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната
страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква
като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и
страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно
призовавана за тях – какъвто е процесния случай, тя следва да заяви искането
си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване
на устните състезания в съответната инстанция.
След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за
прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено и съобразно
от съда.
В конкретния случа, ищецът своевременно е претендирал
присъждането на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като в последното по делото съдебно заседание е представил и списък по чл.
80 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за насроченото по делото последно
съдебно заседание, поради което до приключване на устните състезания по
делото за него е била налице процесуална възможност да релевира
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
В случая, такова възражение не е направено до приключване на устните
заседания, а е заявено за пръв път в молбата по чл. 248 ГПК, поради което
съдът намира, че същото е несвоевременно заявено.
Предвид изложеното, подадената молба за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователна само на това основание и следва
да бъде оставена без уважение.
Само за пълнота следва да се посочи, че разгледано по същество,
възражението се явява неоснователно, поради липса на твърдяната от
молителя прекомерност на уговореното в минимален размер адвокатско
възнаграждение по спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК вх. №
371240/18.11.2024 г., подадена от ответника „Вивус.Бг“ ЕООД с искане за
изменение в частта за разноските на решение № 20456/12.11.2024 г. по гр.д. №
571/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4