Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на пети юни през две хиляди и сдемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело №1824 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и пасивно субективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1561,05
лв. и иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,28 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 390,26 лв.
и иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 59,32 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 390,26 лв.
и иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 59,32 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу С.Д.Л.,
с ЕГН**********,***; М.В.Д., с ЕГН**********,*** и Л.В.Х., с ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№8591/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжниците, които в срока по чл.414 ГПК са
депозирали писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по
издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес ***с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период, за процесния имот са начислявани от “***” ЕАД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за
процесния период общо за тримата ответници са: сума за отопление- 872,02
лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 457,40 лв., топлоенергия за битово горещо водоснабдяване- 902,56
лв., услуга дялово разпределение-109,58 лв. Твърди, че в имота има монтирани 1 бр. водомер, 4 бр.
индивидуални разпределителни уреди и 0 брой щранг-лира в баня. Отправя се
искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответниците както следва: от С.Д.Л. за сумата 1561,05
лева за главница за периода 01.10.2013 г. – 30.09.2016 г. и лихва върху
главницата в размер на 237,28 лева за периода: 03.12.2013 г. до 08.11.2016 г. и
законната лихва върху главницата от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8591/2016г. по описа на
ПлРС, от М.В.Д.- за сумата 390,26 лева за главница за периода 01.10.2013 г. –
30.09.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 59,32 лева за периода:
03.12.2013 г. до 08.11.2016 г. и законната лихва върху главницата от 22.11.2016
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№8591/2016г. по описа на ПлРС и от Л.В.Х.-за сумата 390,26 лева за
главница за периода 01.10.2013 г. – 30.09.2016 г. и лихва върху главницата в
размер на 59,32 лева за периода: 03.12.2013 г. до 08.11.2016 г. и законната
лихва върху главницата от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които
суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8591/2016г. по описа на ПлРС .
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците по делото. В съдебно
заседание се явява ответницата С.Д.Л., която не оспорва претендираните суми, но
моли задължението да бъде разсрочено, тъй като средствата й не позволяват да
заплати претендираната сума наведнъж. Твърди, че получава пенсия в размер на
300 лв. месечно.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца Н. ЕАД
със седалище и адрес на управление:***, сграда на ***и адрес в ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Ответниците не оспорват, че са собственици на
процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***, за който е открит абонатен
№ ***. Не е спорно, че С.Д.Л., М.В.Д. и Л.В.Х. са наследници на В.И.Л.починал
на 04.11.2004г.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен,
приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен
с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
От приетите и неоспорени препис-извлечение от
сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за абонат № *** и
Справка за реализирана топлоенергия за периода от м.10.2013г. до м.09.2016г. за
абонат № ***, които не са оспорени по съдържание от ответниците по делото,
се установява, че доставената до
топлоснабдения имот топлоенергия за периода от м.10.2013г. до м.09.2016г. е в
общ размер от 2341,57 лв.- главница/872,02 лв. – сума за отопление, 457,40
лв.-сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, 902,56 лв.-сума за БГВ, 109,58
лв. за услуга за дялово разпределение/ и лихва за забава в размер на 355,92 лв.
за периода от 03.12.2013г. до 08.11.2016г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По исковете
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 1561,05 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
с цена на иска 390,26 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
с цена на иска 390,26 лв. :
Съдът намира, че предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1561,05 лв.,
предявен срещу ответницата С.Д.Л. се явява частично недопустим. По ч.гр.д.№
8591/2016г. по описа на РС-Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника С.Л. в размер на 1072,45 лв. главница за периода от 01.03.2012г. до 30.09.2016г., а в
настоящото производство е предявен иск за установяване на вземането за главница
в размер на 1561,05 лв. за периода от 01.10.2013г. до 30.09.2016г., поради
което искът за сумата за разликата от 1072,45 лв. до предявения размер от
1561,05 лв. се явява недопустим и следва производството по делото в тази му
част да бъде прекратено като недопустимо.
Тримата ответници не оспорват, че са собственици
на процесния топлоснабден имот, като наследници на В.И.Л..
Съдът намира, че страните по делото са
в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е
сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на клиенти на топлинна
енергия ответниците дължат на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово
разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1072,45 лв., чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 390,26 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 390,26 лв. От представените и
неоспорени справки за задължение за доставена топлоенергия до абонат № *** се
установи, че дължимата и незплатена сума за доставена до собствения на ответниците
топлоснабден имот, топлоенергия е в размер на общо 2341,57 лв. за периода от 01.10.2013г.
до 30.09.2016г. Както беше посочено по-горе искът в частта за разликата от
1561,05 лв. до 1072,45 лв. по отношение на С.Л. се явява недопустим, поради
което следва дъ бед оважен до размер от 1072,45 лв., а по отношение на М.Д. и Л.Х.
следва да бъде уважен в предявените си размер от по 390,26 лв. за всяка от
двете ответници.
По исковете с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,28 лв., чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 59,32 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 59,32 лв.:
Съдът
намира, че предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,28 лв., предявен срещу ответницата С.Д.Л.
се явява частично недопустим. По ч.гр.д.№ 8591/2016г. по описа на РС-Плевен е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника С.Л. в размер на 232,00 лв.
главница за периода от 03.05.2012г. до 08.11.2016г.,
а в настоящото производство е предявен иск за установяване на вземането за лихва
за забава в размер на 237,08 лв. за периода от 03.12.2013г. до 08.11.2016г.,
поради което искът за сумата за разликата от 232,00 лв. до предявения размер от
237,28 лв. се явява недопустим и следва производството по делото в тази му част
да бъде прекратено като недопустимо.
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава не е оспорен от ответниците по делото и се
установява от неоспорената справка по заповедното производство и в настоящото
производство и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК.
Лихвата за забава върху всяка от дължимите главници от тримата длъжници за
периода, считано от дата на изпадането в забава 03.12.2013г. до 08.11.2016г. са
съответно в размер от 232,00 лв. за С.Л. и по 59,32 лв. за М.Д. и Л.Х., за
които суми исковете следва да бъдат уважени.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника С.Л. следва да бъде осъдена да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 86,08
лв., ответника М.Д.- 29,67 лв. и ответника Л.Х.-29,67 лв. съразмерно с
уважената част на исковите претенции.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника С.Л. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените от
него разноски в настоящото производство за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение в размер определен от съда от 50 лв. в размер на 99,69 лв., М.Д.-
105 лв. и Л.Х. -105 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Ответникът С.Л. е направила
искане за разсрочено плащане на задължението. Съгласно чл.241, ал.1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи
или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или
на други обстоятелства. Ответницата С.Л. не е представила доказателства за
твърдяните от нея факти, че реализираните от нея доходи са само в размер на 300
лв. пенсия месечно, както и за здравословното си състояние, поради което съдът
не може да съобрази имотното състояние на страната или на изложените
други обстоятелства за здравословното й състояние. Предвид изложеното следва
искането на С.Л. за разсрочване на задължението да бъде оставено без уважение.
Няма обаче пречка, след постановяване на решението, между страните по делото да
бъде постигнато споразумение за разсрочване на установеното с решението
задължение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 1824/2017г. по описа на
РС-Плевен В ЧАСТТА за предявения от "***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, срещу С.Д.Л., с
ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата от 1072,45
лв. до предявения размер от 1561,05 лв., като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на С.Д.Л., с ЕГН**********,***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата 1072,45 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2013г. до 30.09.2016г.,
в едно със законната лихва от 22.11.2016г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 5475/29.11.2016г. по ч.гр.д.№8591/2016 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на М.В.Д.,
с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 390,26 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от
01.10.2013г. до 30.09.2016г., в едно със законната лихва от 22.11.2016г. за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 5475/29.11.2016г. по ч.гр.д.№8591/2016
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
по отношение на Л.В.Х., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:*** сумата
390,26 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2013г. до
30.09.2016г., в едно със законната лихва от 22.11.2016г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 5475/29.11.2016г. по ч.гр.д.№8591/2016 по
описа на РС-Плевен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 1824/2017г. по описа на
РС-Плевен В ЧАСТТА за предявения от "***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, срещу С.Д.Л., с
ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за разликата от 232,00 лв. до
предявения размер от 237,28 лв., като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника С.Д.Л., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата 232,00 лева, представляваща
лихва за забава върху 1072,45 лв. за периода 03.12.2013г. – 08.11.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5475/29.11.2016г.
по ч.гр.д.№8591/2016 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника М.В.Д., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
59,32 лева, представляваща лихва за забава върху 390,26 лв. за периода
03.12.2013г. – 08.11.2016г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 5475/29.11.2016г. по ч.гр.д.№8591/2016
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Л.В.Х., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 59,32 лева, представляваща лихва за забава върху 390,26 лв.
за периода 03.12.2013г. – 08.11.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5475/29.11.2016г. по
ч.гр.д.№8591/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Д.Л., с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 86,08 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.8591/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.В.Д.,
с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от
29,67 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.8591/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л.В.Х.,
с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от
29,67 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.8591/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Д.Л., с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 99,69
лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.В.Д.,
с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 105,00 лв. направени по делото
разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л.В.Х.,
с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 105,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Д.Л., с ЕГН**********,***
за разсрочване на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, с
което се установява вземането на "“*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, като неоснователно и недоказано.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца Н. ЕАД със седалище и адрес на управление:***,
сграда на ***и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: