Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 22.04.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и първи март Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2028 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба управителят на ищцовото
дружество заявява, че на 03.10.2014 г. в гр. К. ЕТ „Е. - Д.Я.“, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Я. Я. -
наемодател и ответникът „Я. „ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** Загора, представлявано от управителя Я. Я.а П. - наемател,
сключили Договор за наем на недвижим имот, находящ се, представляващ ***,
заедно със складови помещения и цялото оборудване с площ от 150 кв.м., считано
от 03.10.2014 г. до 31.12.2015 г. Съгласно чл. 2 от Договора за наем,
наемодателят предоставял на наемателя имота срещу месечен наем в размер на
1 000,00 лева.
Твърди, че към настоящия момент наемателят „Я.
„ ЕООД не е заплатил на наемодателя ЕТ
„Е. - Д.Я." месечен наем, както следва: от 03.06.2015 г. до 03.07.2015 г.
в размер на 1 000,00 лева; от 03.07.2015 г. до 03.08.2015 г. в размер на
1 000,00 лева; от 03.08.2015 г. до 14.08.2015 г. в размер на 400.00 лева.
Заявява, че Договорът за наем бил прекратен
на г. по взаимно съгласие на страните .
Сочи, че на 01.06.2018 г. подал Заявление по
чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К.. След получаване
на издадената Заповед № 823 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1436/2018 г. на Районен съд – К., длъжникът „Я.
„ ЕООД подал възражение, поради което за
тях възникнал правен интерес от подаване на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 124
, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД моли съда да постанови Решение, с
което да приеме за установено, че ответникът „Я. „ ЕООД дължи на ЕТ „Е. - Д.Я."
сумата от 2 400.00 лева, представляваща незаплатен месечен наем, съгласно
Договор за наем от 03.10.2014 г., за периода от 03.06.2015 г. до 14.08.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 01.06.2018 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по производството, за която сума е
била издадена Заповед № 823 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1436/2018 г. на Районен съд – К.. Претендира разноски по
образуване и водене на ч.гр.д. № 1436/2018г. на Районен съд К. и разноски по
настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение.В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат Л. Н., която моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в
писмена защита по делото. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Я. “ ЕООД, чрез адвокат В. Д., с който заявява, че възразява срещу
така подадения иск и счита същия за изцяло неоснователен, недопустим и
недоказан.
В отговора пълномощникът на ответното
дружество заявява, че на 03.10.2014 г., действително е бил подписан Договор за
наем между „Я." ЕООД и ЕТ „Е.-Д.Я.", като
представляващите/управляващите ги лица били /Д.Я./ и /Я. П./. Сочи, че този
договор така и не е влязъл в сила и не е породил задължения за ответното
дружество. Ищецът никога не е предавал владението/ползването на ответника, тъй
като Я. П. /сестра на едноличния търговец- ищец/ решила
да закупи от брат си друг обект - също магазин. Страните се договорили и още на
10.12.2014 г. „Я" ЕООД закупил от
ответника, с банков кредит, обект - *** с идент. № в гри извършвал търговска
дейност там и до днес. „Я."ЕООД не е ползвал посочения от ищеца обект в - ***
през посочения период. Заявява, че Д.Я. е извършвал търговска дейност в магазина
на, но не и ответното дружество. Сочи, че от
Нотариален акт за покупко-продажба на недв. имот № . том , рег. № , дело №г. по описа на Нотариус Т. Р. при
Районен съд – К. било видно, че ищецът е продал на ответника - *** с идент. № в гр. К., , като на дружеството-ответник по
настоящото дело бил предоставен банков кредит от „П." АД и била учредена
договорна ипотека върху магазина, в полза на кредитора.
Твърди, че ответникът е бил крайно доверчив,
като не е поискал да бъде писмено анулиран/прекратен договора за наем с ищеца,
но това било направено поради факта, че представляващите ги лица били и Я. П.
лековерно решила, че договорът е без значение, без стойност, тъй като
действително владение/ползване не е предавано, страните се договорили, че никоя
от тях няма задължения по него и договорили продажбата на другия магазин.
Пълномощникът на ответното дружество заявява,
че липсва валидна облигационна връзка между страните с посочения предмет и не е
възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума. Ищецът не е
представил по делото приемо-предавателен протокол, който да удостоверява
предаване на ползването, а ответникът оспорва да е имало предаване.
Сочи, че наемодателят не установява
предоставяне на ползването на имота, описан в договора за наем, поради което и
следва да се приеме, че за него не е възникнало и правото да получи
възнаграждение в уговорения размер от страна на ответника.
Твърди, че искът е недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло поради „липса на предаване" на имота, предмет на
договора. За ответника Договора за наем от. не е влизал в сила, тъй като
ищеца-наемодател по договора не е изпълнил задълженията си по него - предаване
на ползването.
Заявява, че от изложеното по-горе и от
Нотариален акт за покупко-продажба е крайно нелогично да закупи от ищеца обект
- ***, а да „държи" под наем обекта, сочен от ищеца и то срещу огромна
сума месечен наем, и това е крайно неизгодно за ответника, в качеството му на
наемател. През посочения от ищеца период /от 03.06.2015 г. до 14.08.2015 г./
ответникът е извършвал търговска дейност в *** с идент. № в гр. К., ,
собственост на ответното дружество. Ответникът не е ползвал имота, описан в
Договора за наем от г. и не дължи наем за него на ищеца. Страните устно са уговорили,
че договорът е невалиден и не влиза в сила, поради сключването на друга сделка
между страните.
Възразява срещу приложения договор, като
твърди, че е сключен при крайно неизгодни условия за наемателя, че договорът не
е вписан по надлежния ред, че не е извършвано предаване на ползването от ищеца
на ответника и същият не е влязъл в сила за „Я.6.К" ЕООД, и съответно не е
породил задължения за дружеството-ответник. През посочения от ищеца
период/период на исковата претенция/ обекта, който бил описан в договора за
наем се е ползвал единствено от ищеца и той е извършвал търговска дейност в
този магазин.
Възразява срещу представените от ищеца
писмени доказателства и моли, същите да не се приемат.
Възразява срещу изложеното в исковата молба
от ищеца, както по основание, така и по размер. Сочи, че ищеца дори не се е
легитимирал като собственик на описания в договора за наем – *** в гр. К.,
както и че липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е собственик на
магазина, и че е предал магазина за ползване на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли подадения иск от ЕТ „Е. - Д.Я.", ЕИК *** срещу „Я." ЕООД ЕИК
***, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника „Я."
ЕООД, ЕИК ***, че дължи на ЕТ „Елдас - Д.Я.", ЕИК *** сумата в размер
2 400,00 лева - незаплатен месечен наем за периода от 03.06.2015 г.до
14.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, т.е. сумите за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждането на направените в настоящото производство
разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, съгласно списък с разноски.В
съдебно заседание пълномощникът на ответника, адвокат В. Д. моли съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените
по делото разноски. Излага съображения в писмена защита по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Правното
основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от приложеното частно гражданско
дело № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 823/06.06.2018
г. в полза на кредитора ЕТ „Е.Я."
срещу длъжника „Я. “ ЕООД за
изпълнение на парично задължение, за сумите : 2 400 лева главница и законна
лихва върху главницата, считано от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 248 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането
произтича от договорен и незаплатен
месечен наем съгласно сключен договор за наем от 03.10.2014 г. за обект,
находящ се в град К., , представляващ ***, заедно със складови помещения и
цялото оборудване с площ от 150 кв. метра. Към настоящия момент наемателя не е
заплатил договорения месечен наем, както следва: от 03.06.2015 г. до 03.07.2015
г. в размер на 1000 лева; от 03.07.2015 г. до 03.08.2015 г. в размер на 1000
лева; от 03.08.2015 г. до 14.08.2015 г. в размер на 400 лева.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1436/2018 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От
представения по делото договор за наем от 03.10.2014г. се установява, че на 03.10.2014г.
между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който ищецът в
качеството на наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на ответника, в качеството
на наемател следния недвижим имот : ***, заедно със складови помещения и цялото
оборудване с площ от 150 кв.м., находящ се в град К., , считано от 03.10.2014 г.
В чл.2 е
посочено, че неразделна част от договор за наем от 03.10.2014г. съставлява
протоколът за предаването на наетия
имот, подписан между страните. Посочено е, че наемодателят предоставя на наемателя
имота срещу месечен наем от 1 000 лева. Договорът се сключва за срок от
една година и три месеца до 31.12.2015г. Страните са се уговорили, че ако след
изтичане на наемния срок наемателят продължи де ползва имота със знанието и без
противопоставянето но наемодателя договорът се счита за продължен като договор
за наем за неопределен срок. Подписите
положени под договор за наем от 03.10.2014г. не са оспорени от страна на
ответника. Страните по делото не спорят, че договора за наем е прекратен на
14.08.2015г. по взаимно съгласие на страните.
По делото са представени договор за продажба
на общински парцел , кв. , град К., чрез търг с явно наддаване от 27.08.2001
г., удостоверение № от г. за въвеждане в
експлоатация на строеж: „Сграда с обслужващо предназначение – ***“, с
административен адрес: град К., на община К. от които е видно, че ищеца е собственик
на процесния недвижим имот.
Представено е и удостоверение за регистрация на обект за
търговия на дребно № г. издадено от Областна дирекция по безопасност на храните
град П.; разрешение за търговия с тютюневи изделия № от 16.10.2014 г. на Агенция
„М.“. Удостоверението е издадено за обект находящ се в град К., и е издадено на
фирма „Я. 62К“ ЕООД.
От
представеното уведомление № 64 от 10.10.2014 на община К., на основание чл.5,
ал.4 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
община К. и информационен регистър „Търговска дейност в стационарни и
преместваеми обекти“ е вписан Търговски обект „Т.“, с предмет на дейност : продажба на хранителни
и промишлени стоки, с адрес на обекта : град К., , стопанисван от „Я. “ ЕООД, с управител Я. Я.а П., собственост на
ЕТ „Е.Я.".
От
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том , рег. № , дело № от г.
на нотариус Т. Рангелов, с район на действие Районен съд – К. се установява,
че Я. Я.а П. в качеството й на управител
на „Я.
62К“ ЕООД е придобила недвижим имот
находящ се в град К., улица „Водопад“ №17, недвижим имот представляващ магазин.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Я. Х. Я.а и
Р. Г. П.
От
показанията на свидетелката Я. Х. Я.а се установява, че съпругът й отдал под
наем на „Я. “ ЕООД магазина на „на. „Съответно предложи да го вземе, тя ни е
роднина, и по – добре да го отдадем на наш човек, роднина.“ Договорът бил сключен в град К., „тя имаше
адвокат, искаше при нейният адвокат“. Разбраха се за 1 000 лева. Сочи, че
освен магазина и предоставил и оборудването – складови помещения, хладилни
витрини, компютър, касов апарат и й предоставил достъп до магазина. След това
си изкарала разрешителна и започнала дейност “дори ме назначи за продавач
консултант“. Във владение на магазина тя влезе “още като сключиха договора.
Дадохме и ключ и тя влезе“. Твърди, че е работила в магазина на като продавач
като договора и бил между нея и Я. Я.а П., като неин работодател. Касовите бонове
излизали на „Я. “ ЕООД ,разписките и
фактурите при зареждането на магазина
също били на фирмата „Я. “ ЕООД.
Договор за наем на магазина бил прекратен, „че не ни плати дори един
наем“. Сочи, че не и била платена и заплатата
докато работила в магазина. „Аз впоследствие я осъдих за заплати и спечелих
делото“.
Свидетелката П. твърди, че „Я. “ ЕООД „работи обекта на улица– ***,
който купила края на 2014г. Сочи, ,че когато бил закупен магазинът тя живеела
заедно с Я. Я.а, управителката на „Я.
“ .
Твърди, че на в град К. е магазина на брат й и докато знаела
в него работили брат й и съпругата му. Не знаела на Я. да е сключвала договор
за магазина на нито да са й били предавани ключове. Единственият договор, който
бил формален между двете фирми – „съпругата на Димитър да работи формално в
магазина на,
но тя никога не е работила там“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Я. Х. Я.а тъй
като същите са логични, безпротиворечиви, непосредствени и подкрепящи се от
представените по делото писмени доказателства / разрешение за търговия с тютюневи изделия № от г. на
Агенция „М.“, уведомление № от на община
К., на основание чл.5, ал.4 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на община К. и информационен регистър „Търговска дейност в
стационарни и преместваеми обекти“/. От горепосочените писмени доказателства се установява,
че след сключването на договор за наем от. ответника е предприел действия за извършване
на търговска дейност в наетия от него недвижим имот – магазин.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката Пондева в частта им за липсата на
договор за наем между страните, тъй като в тази им част същите се опровергават
от представените по делото писмени доказателства. По делото се установи, че Я. Я.а П. притежава
недвижим имот находящ се в град К., улица, представляващ магазин, но този факт
не засяга валидността на облигационна връзка между страните по договор за наем
от.
Обстоятелството
дали наемателя е използвал вещта
/недвижимият имот/ според преназначението му
е ирелеватно за наличието на облигационно връзка между страните, предвид
консенсуалния характер на договора за
наем.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
По
предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.232, ал.2 предл.1 от ЗЗД.
За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение срещу издадената по ч.гр.д.№1436/2018 г. по описа на
Районен съд-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят да му заплати определена цена.
Предмет на договора за наем са вещта и цената. Основно задължение на наемодателят е да предостави на наемателя
временното ползване на една вещ. Това предоставяне е предмет на задължението
му, а срещу това наемателят се е задължил да плати цена. Плащането на цената от
наемателя е предмет на неговото задължение. От представения по делото договор
за наем от. сключен между страните по делото се установява, че между тях е
сключен договор по силата на който ищеца в качеството си на наемодател е
предоставил за временно ползване на ответника, в качество му на наемател недвижим имот : находящ се в гр. К., , представляващ ***,
заедно със складови помещения и цялото оборудване с площ от 150 кв. метра, при наемна
цена 1 000 лева. Договора за наем
не е оспорен от страните.
В настоящия случай вземането на ищеца произтича от писмен
договор за наем. Договорът за наем е консенсуален и се смята за сключен от
момента на постигане на съгласие между страните относно наетата вещ и цената,
като задълженията поети с него не са поставени в зависимост от това дали е
осъществено реално ползването на наетия имот, а възникват по силата на самото
съгласие на страните. Този договор е и неформален т.е. за валидното му
сключване не е необходима писмена форма.
Безспорно е обстоятелството, че на. ищецът
като наемодател сключил с ответника като наематели писмен договор за наем на
недвижим имот - находящ
се в град К., , представляващ ***, заедно със складови помещения и цялото
оборудване с площ от 150 кв. метра.
Съдът
намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че процесния
недвижим имот не е предоставен за ползване от страна на наемодателя на
наемателя по следните съображения :
В
чл.2,т.1 от договор за наем от. е
посочено, че неразделна част от същия от същия съставлява протоколът за
предаване на владението. В този смисъл са и показанията на свидетелката Я.а,
която твърди, че наемателя влязъл във владение на имота още със сключването на
договора, като ключа от магазина и бил предаден.
Свидетелката Проданова твърди, че магазина на „никога „Я. “ не го е работила, даже не е слизала до там“.
Нейните показания се опровергават от представените писмени доказателства, от
които се установява, че след сключването на договора за наем ответника е
предприел действие за извършвана на търговска дейност в процесния магазин, като
издадените разрешения са на издадени на юридическото лице „Я. “ ЕООД с управител Я. Я.а П..
Както бе посочено по горе, за да е налице валидна облигационна
връзка между страните задълженията поети с договора за наем не са поставени в
зависимост от това дали е осъществено реално ползването на наетия имот.
Облигационната връзка по наемно правоотношение
възниква по силата на самото съгласие на страните, относно вещта и
наемната цена.
Каузалното правоотношение между страните по повод на
което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е сключен помежду им договор
за наем от. Събраните по делото писмени и гласни доказателства установиха, че
между страните е сключен валиден наемен договор, по който наемодателят е изпълнил задължението
си да предостави за ползване договореното помещение. Същевременно ищецът
твърди, че за периода от 03.06.2015 г. до 03.08.2015г. ответника в качеството си на наемател не е
заплащал дължимата наемна цена. Последното като твърдение за осъществен
отрицателен факт, сочи на необходимостта от опровергаването му от ответната
страна, която не е ангажирала каквито и да е било доказателства. При наличието
в кумулативност на изискуемите предпоставки за ангажиране на договорна
отговорност на ответника : между страните е налице валидна облигационна
обвързаност, в резултат на която за
ответника е възникнало задължение, в качеството му на наемател да заплаща
наемна цена за ползване на вещта, и който не е изпълнил това си задължение, при
установена изправност на насрещната страна във връзка с предоставяне ползването
на вещта, съобразно договореното предназначение съдът
намира, че следва да уважи предявения иск
в предявения размер като
основателен и доказан.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 3 500 лева, считано от подаване
на заявлението в съда на 01.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Направено
е възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение направено от ответника В това производство съдът следва да
разгледа, възражението на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство. Възражението е направено
своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36
от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения
Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изм. доп., ДВ. бр.28 от 28.03.2014 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
при интерес от 1 000 до 5 000 лева -
300 лева + 7% за горницата над 1 000 лева. Размерът на минималното адвокатско
възнаграждение в конкретния случай е 398 лева. Договореното и заплатено от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение и в заповедното и в исковото
производство е в размер на 200 лева, поради което възражението за прекомерност
е неоснователно.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 248 лева представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 278 лева,
представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай страните са представили списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на „Я.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Я. Я.а П. съществуването на вземането на ЕТ „Е.Я.“, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я. Я.
за сумата 2 400 лева, представляваща наемна цена по сключен между страните
договор за наем от 03.10.2014 г., за
периода 03.06.2015 до 14.08.2015г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
изпълнението на което задължение е издадена заповед № 823/06.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Я.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Я. Я.а П. да заплати на ЕТ „ Е.Я.“, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я. Я.,
сумата от 248 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело
№1435/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Я. “ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Я. Я.а П. да заплати на ЕТ „Е.Я.“, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я. Я.,
сумата от 278 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :