Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе,15.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2019/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат М.П. ***, в качеството му на упълномощен представител на И.Л., румънски гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0001273/27.09.2019г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.7, §.1 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр й било наложено наказание “Глоба”, в размер на 300.00лв., за нарушение по чл.8, §.2, изр.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.6, т.2 от ЗАПр ѝ било наложено наказание “Глоба”, в размер на 300.00лв. и за нарушение по чл.8, §.2, изр.2 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр ѝ било наложено наказание “Глоба”, в размер на 1500.00лв.

Жалбоподателката  моли съда да отмени  наказателното постановление досежно нарушенията описани в т.2 и т.3 на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 27.09.2019г., около 07.40ч., жалб.И.Л. управлявала товарен автомобил “МАН” с румънски рег. № ОТ 055 СZ, с прикачено полуремарке, към ГКПП“Дунав мост”, в посока за напускане на Република България. По същото време, на ГКПП “Дунав мост”, свид.Ю.С. и К.Ц. – инспектори в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 07.40 ч. те спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателката и извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб.Л. и същата е румънски гражданин. В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се извършва международен превоз на товар от Р.Турция за Р.Румъния, попадащ в обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Установили също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и действащ дигитален тахограф „Континентал“, след което от жалбоподателката била  изискана картата й за водач.

          При разчитане показанията записани върху дигиталната карта на водача Л. и извеждане на разпечатки, служителите на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе констатирали, че в периода от 17.17 ч. на 20.09.2019 г. до 0.39 ч. на 21.09.2019 г. е управлявала без прекъсване 5 часа и 1 минута, с което превишила регламентираното време за непрекъснато управление от 04 ч. и 30 мин. с 31 минути.

Приели също така, че жалбоподателката не е спазила изискванията за ползване на нормална дневна почивка от 11 часа, като намалението на времето за почивка било между 1 час и 2 часа и 30 минути, за периода от 07.08 ч. на 20.09.2019 г. до 0.39 ч. на 21.09.2019 г., както и, че не е спазила изискванията за ползване на намалена дневна почивка от 9 часа, като намалението на времето за почивка било с 5 часа и 10 минути /310 мин./, за период на работна смяна от 03.40 ч. на 21.09.2019 г. до 08.32 ч. на 21.09.2019 г.

          С оглед установеното, свид.С. приел, че жалб.И.Л. е извършила три нарушения - по чл.7, §.1 от AETR, по чл.8, §.2, изр.1 от AETR и по чл.8, §.2, изр.2 от AETR, за които й съставил акт.

Въз основа на този акт, Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за първото нарушение и на осн. чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр, наложил на жалб.Л. наказание “Глоба”, в размер на 300.00 лв., а за второто, на осн. чл.93б, ал.6, т.2 от ЗАПр – глоба в размер на 300.00 лв. и за третото – на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр наложил глоба в размер на 1500.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

 

По отношение нарушението по т.1 от НП:

Съдът приема, че с оглед изложеното в жалбата, жалбоподателката не обжалва НП по отношение наказанието наложено за нарушение по т.1 от НП.

Поради това, по отношение наказанието наложено на И.Л. за нарушението по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, е налице липса на жалба, респективно, в тази му част като необжалвано и на осн. чл.64, б.”б” от ЗАНН наказателното постановление влязло в сила.

По отношение нарушенията по т.2 и т.3 от НП:

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление в тези му части само на това основание.

Жалбоподателката И.Л. била привлечен към административно-наказателна отговорност за извършени нарушения по чл.8, §.2, изр.1 и по чл.8, §.2, изр.2 от AETR.

Съобразно цитираните разпоредби, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Изр.2 от цитираната правна норма указва, че когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.

Според чл.1, б.“о“, първо тире от AETR, "нормална дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност най-малко 11 часа. Алтернативно, нормалната дневна почивка може да бъде ползвана на два периода, първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа; Според второ тире на тази норма "намалена дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко 9 часа, но по-къс от 11 часа.

При тази правна рамка и въз основа на констатациите от извършената проверка, административните органи на ОО“Автомобилна администрация“ приели и описали, че нарушенията по т.2 и т.3 от НПК са осъществени като водачът И.Л. не е спазила изискванията за ползване на нормална дневна почивка от 11 часа, като намалението на времето за почивка било между 1 час и 2 часа и 30 минути, за периода от 07.08 ч. на 20.09.2019 г. до 0.39 ч. на 21.09.2019 г., както и, че не е спазила изискванията за ползване на намалена дневна почивка от 9 часа, като намалението на времето за почивка било с 5 часа и 10 минути /310мин./, за период на работна смяна от 03.40 ч. на 21.09.2019 г. до 08.32 ч. на 21.09.2019 г.

В същото време обаче Съдът констатира съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушенията, допуснати както в АУАН, така и в НП, представляващо процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават административните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било извършено. Т.е. към съответния законов текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат допълнени и всички индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен случай.

При това описание на нарушенията, на първо място изобщо не става ясно каква е следвало да бъде според административните органи продължителността на ползваната от водача Л. почивка в посочените периоди, които са два последователни дни и защо е следвало в тези два последователни дни да ползва съответно нормална и намалена почивка. Тези обстоятелства особено съществено нарушават правото на защита на наказаното лице и го лишават от възможността да разбере в какво точно е обвинен, тъй като според описанието на нарушението по т.2 от НП, водачът не е спазил изискванията за нормална дневна почивка, която както бе посочено по-горе следва да бъде с продължителност най-малко 11 часа. В същото време, от разпечатките на дигиталната карта на водача става ясно, че отчетеното от системата нарушение е неспазване на задължението за ползване на почивка от поне 9ч., която е "намалена дневна почивка", като освен това е отразено, че почивката е намалена с 359м. /5 часа и 59мин./, а в АУАН и НП било прието, че  намалението на времето за почивка било между 1 час и 2 часа и 30 минути. На второ място, не е посочено при описанието на нарушенията кога е приключила предходната дневна или седмична почивка на водача Л., за да е длъжна тя да ползва нова дневна почивка в посочените периоди, каквото е изискването на чл.8, §.2, изр.1 и изр.2 от AETR, сочени от административните органи като нарушени норми. И на трето място, при тази неяснота за съществените елементи от състава на нарушенията, не може да бъде направена преценка, дали съответни към тези нарушения и към кое от тях, са санкционните норми на чл.63б, ал.6 и ал.7 от ЗАПр, първата от които е приложима за водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, а втората - за водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка.

 Тези обстоятелства сочат, че е налице съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушенията, като по този начин било нарушено правото на защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.

Нещо повече, при такова описание на нарушенията по т.2 и т.3 от НП, Съдът е лишен от възможност да изследва наличието или отсъствието на съставомерните му признаци, тъй като част от тях изобщо не са намерили отражение в предявеното на И.Л. административнонаказателно обвинение.

По този начин било опорочено изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на И.Л. за обсъжданите нарушения по чл.8, §.2, изр.1 и изр.2 от AETR, поради което, само на това основание, като незаконосъобразно, в тези му части обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001273/27.09.2019г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, в частите му /т.2 и т.3/, с които за нарушения по чл.8, §.2, изр.1 и по чл.8, §.2, изр.2 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, съответно на осн. чл.93б, ал.6, т.2 от ЗАПр и на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр на И.Л., румънски гражданин, род. на ***г. в Р.Румъния, били наложени наказания “Глоба” в размер на 300.00 лв. и „Глоба“ в размер на 1500.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

      Районен съдия: