Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 29.05.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №13172 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
Н.Р.С.
ЕГН ********** *** иска да се осъди „Д.з.“ ЕАД *** ЕИК ******** да й заплати
на основание
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 105 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на А.С.А.при ПТП на 02.05.2015 г , около 21 часа на път III-2932 с.Полк.Д.-с.Абрит ; по вина на Ю.Р.Р. , водач на л.а.Фолксваген Пасат CL рег.№********; ведно със законната лихва от 02.05.2015
г до окончателното заплащане на сумата .
Ищцата твърди , че на 02.05.2015 г е
настъпило описаното ПТП , при което е загубила сина си . От смъртта му изпитали
големи болки и страдания , тъй като били много близки , обичали се и имали силна
духовна връзка .
Ответникът оспорва иска , като твърди ,
че със заплащане на сумата от 45 000 лева изцяло е изпълнил
задълженията си . Прави възражение за съпричиняване , тъй като А.А.е знаел , че
водачът на МПС Ю.Р. е употребил алкохол ; както и А.не е ползвал предпазен
колан .
Третото лице помагач на ответника Ю.Р.Р.
ЕГН ********** *** счита иска за неоснователен по аналогични доводи на тези на
ответника. Оспорва размера на обезщетението поради това , че починалия е водел
неморален и престъпен начин на живот и е осъждан с влезли в сила присъди .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С влязла в сила присъда №13 от 24.03.2016
г по н.о.х.д.№331/16 г на Добричкия окръжен съд , НК ; Ю.Р.Р. ЕГН ********** ***
е осъден за това , че при ПТП на 02.05.2015 г , около 21 часа на път III-2932 с.Полк.Д.-с.Абрит в пияно състояние и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.С.А.. Според мотивите на присъдата Р. и
А.първо изпили по 1-2 чаши бира при
Нурет С. , след което отишли при друг техен познат където пили ракия . След това отишли в с.К., където
закупили 2-литрова бутилка бира ,
която двамата изпили още пред магазина . После отишли и в с.Лозенец където по
повод сделка за автомобил Р. изпил още около 100 мл водка . На пътя за с.Полковник Д. Р. изгубил
контрола върху автомобила и се ударил в дърво , от което ПТП починал А..
По делото са приложени констативен
протокол за ПТП и протокол за оглед с албум за посетеното местопроизшествие .
Според препис извлечение от акт за смърт
и удостоверение за раждане ищцата е майка на А.А., който е починал на
02.05.2015 г.
Не се спори между страните и е видно от
кредитен превод от 19.09.2016 г , че ответникът е заплатил извънсъдебно на
ищцата сумата от 45 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Не се спори между страните и е видно от
справка от ИЦ на ГФ на стр.26 от делото , че ответникът е застраховател по ГО
на виновния водач /третото лице помагач/.
Третото лице помагач Р. представя
епикризи и експертиза за влошено психическо здраве.
Според протокол за разпит на ищцата в
досъдебното производство, А. и Ю. изпили в жилището й 2 литра бира , донесена
от А. . А.поискал ищцата да му даде пари уж за бензин , но тя не му дала защото
подозирала , че са за алкохол. А.
като почнел да пие не спирал докато не свърши алкохола . Ставал и агресивен ,
буйствал и налитал на бой и гонил майка си из къщата .
Според изслушаната по делото комплексна
експертиза на вещите лица Х.И. и д-р А.М. ; процесният автомобил е бил
оборудван с триточков обезопасителен колан , но починалият не го е ползвал .
Няма категорични данни на коя задна седалка е седял пострадалия – ако е седял
на задна дясна седалка и с колан не би избегнал смъртта ; а ако е седял на лява
дясна седалка при правилно поставен колан би избегнал смъртта . Концентрацията
на алкохол у водача е била 1,44 промила , което е близо до средна степен на
алкохолно опиване. Много е вероятно да се приеме , че проявите на алкохолно
опиване са били видими за околните .
Според показанията на разпитания по
делото свидетел Е. А./син на ищцата/ ; след катастрофата ищцата не била на себе
си. Държала се неадекватно и ту плачела , ту се смеела. Ищцата и А. се
разбирали добре и си помагали . А. употребявал алкохол , но не е вдигал
скандали и не е посягал да бие майка си .
На ищцата двукратно е давана възможност
да се яви в о.с.з и да даде обяснения относно употреба на алкохол от А. и Ю. и
отношенията нея и А. , но същата така и не се яви .
Според справка /“свидетелство за
съдимост“/ на Районен съд-Д. от 17.03.2017 г ; А.А.е осъждан за грабеж на движими вещи /алкохол и наденица/ на 13.07.2011 г и осъждан
за кражба на движими вещи на 21.06.2013 г.
Според показанията на разпитания по
делегация от Районен съд-Добрич свидетел Д.Ю. ; ПТП станало на мокър път и
поради висока скорост на колата . А. бил на
задната седалка , вдясно и без предпазен колан. В селата К. и Лозенец А.
и Ю. пили ракия и бира . Ю. бил пиян , но се държал на краката си.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от
ПЗР на КЗ за сумата от 105 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на А.С.А.при ПТП на 02.05.2015 г , около 21 часа на път III-2932 с.Полк.Д.-с.Абрит ; по вина на Ю.Р.Р. .
Претендираното право
/обезщетение/ произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили за ищцата неимуществени
вреди /болки и страдания/ от смъртта на сина й А.А..
Ищцата е от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на А.А.– майка .
В случая е налице влязла в сила присъда №13 от 24.03.2016 г по н.о.х.д.№331/16
г на Добричкия окръжен съд , НК ; според която Ю.Р.Р. ЕГН ********** *** е
осъден за това , че при ПТП на 02.05.2015 г , около 21 часа на път III-2932 с.Полк.Д.-с.Абрит в пияно състояние и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.С.А..
На основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно
правната квалификация на деянието . Всички останали постановки в присъдата,
извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;
наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата
на присъдено нещо .
В случая трябва да се приеме , че Ю.Р.Р.
е причинил виновно процесното ПТП , както и смъртта на А.А..
Не се спори , че ответникът е
застраховател на виновния водач .
Реално спорът между страните се
концентрира върху евентуално съпричиняване на ПТП от починалия А.; както
и относно възникване на неимуществени вреди за ищците и за размера на
обезщетението , което трябва да се присъди .
Настоящият съд счита , че в случая е
доказано от ответника и от третото лице помагач наличието на значително съпричиняване от страна на
починалия А.А.. Безспорно се установява от влязлата в сила присъда , от
извънсъдебните признания на ищцата в досъдебното производство и от показанията
на св.Ю. , че А.А.и Ю.Р. започнали да консумират алкохол още в дома на ищцата и
продължили да смесват бира и ракия по време на пътуванията им до селата К. и
Лозенец . Според св.Ю.Ю. бил пиян , но
се държал на краката си.
Според т.7 на Тълкувателно решение №1
от 23.12.2015 г по тълк.д.№1/14 г на ОСГТК на ВКС налице е съпричиняване на
вредата , когато пострадалото лице е пътувало в автомобил управляван от водач
употребил алкохол над законоустановения минимум , ако този факт му е бил
известен . В случая фактът , че водачът е употребил алкохол не просто е бил
известен на ищеца , но и последният е бил водещ „стимул и подкрепа“ на Р. в
пиенето , което е било многократно , на различни места и при смесване на
концентрат /ракия/ и бира. Както признава ищцата А.е имал проблем с алкохола и започнел
ли да пие , пиел е „до последно“. Едно от осъжданията на А.е именно за грабеж
на алкохол .
Приносът на А.А.трябва да се определи на
минимум 50 %, каквато е практиката на ВКС в решение №142 от 15.10.2015
г по т.д.
№ 2766/2014 г, ТК , І ТО на ВКС. По-нисък процент не може да
се определи поради особено фрапиращия случай на многократно съвместно пиене на
алкохол от водача и от пострадалия .
Неоснователно е искането на ответника и
третото лице да се определи процент на съпричиняване и поради неползване на
предпазен колан от А.. Св.Ю. установява , че А.е пътувал на задната седалка
, вдясно и без предпазен колан. За такава хипотеза комплексната експертиза е
дала заключение , че А.би загинал независимо от ползването на предпазен колан
/налице е сблъсък с дърво в тази част на автомобила и е без значение
фиксирането на тялото от колана /.
Относно
размера на обезщетението съдът счита
следното . Съгласно
ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им
за размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. Според формираната по реда
на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните
икономически условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове : решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно ,
но не следва да е прекомерно - да е в размер ,
които деморализира и ненужно обогатява ищеца ; и който смущава общественото нравствено чувство
/сравни решение №204 от 07.11.2016 г по т.д.№3568/15 г на ВКС , I ТО /.
В случая обстоятелства обосноваващи
висок размер на обезщетението не се установяват . Показанията на Е. А./друг син
на ищцата/ съдът кредитира само частично . Може да се приеме , че ищцата е
страдала за сина си , че е плачела и тъжала за него . От друга страна , неверни
са показанията на Е. А., че ищцата и А. „се разбирали добре и си помагали“ .
Самата ищца признава в протокол за разпит в досъдебното производство
/извънсъдебно признание/ , че А.А.е имал проблем с алкохола . А. като почнел да пие не спирал докато
не свърши алкохола . Ставал агресивен , буйствал и налитал на бой и гонил майка
си из къщата . Ищцата и А.А.се карали и за пари – както и в деня на ПТП
– защото А. искал да купува алкохол и да пие , а майка му не била съгласна .
Обезщетението по чл.52 ЗЗД се определя
по справедливост т.е. включително и като се съобрази обществения морал и
разбиранията на обществото за добро и зло, за правилно и неправилно . Като
обстоятелства обосноваващи по-нисък размер на обезщетението трябва да се вземе
предвид фактът , че починалият е бил
престъпник – с две влезли в сила присъди за грабеж и за кражба.
Грабежът е основно на алкохол , а кражбата е от т.нар.битови кражби , които
тероризират хората в селските райони на България и рушат вярата им държавността
, законността и справедливостта . Недопустимо е да се присъжда високо
обезщетение /общо се искат 150 000 лева/ за смъртта на лице , което граби
, краде и пиянства ; с най-ниско обществено положение ; без видна перспектива
да се поправи и да заживее в съответствие със закона и морала .
При отчитане на посочените обстоятелства
, вкл.общественото нравствено чувство и всички обстоятелства по настъпване на
смъртта на А.; съдът счита , че
обезщетение от 80 000 лева е максималното , което би се дължало на ищцата
. При отчитане на съпричиняване от минимум 50 % ответникът би дължал 40 000 лева. Ответникът е заплатил извънсъдебно 45 000 лева
обезщетение на ищцата , поради което искът е изцяло неоснователен и трябва да
се отхвърли .
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата
са деловодните разноски на ответника в размер на 855 лева /юрисконсултско
възнаграждение , депозит за експертиза и такса за съдебно удостоверение /.
Сумите от 30 лева и от 120 лева депозит за св.Ю. не са усвоени и могат да се
поискат за възстановяване /съответно/ от Добричкия районен съд и от настоящия
съд .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.Р.С. ЕГН ********** *** да се осъди „Д.з.“ ЕАД *** ЕИК ******** да й заплати
на основание
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 105 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на А.С.А.при ПТП на 02.05.2015 г , около 21 часа на път III-2932 с.Полк.Д.-с.Абрит ; по вина на Ю.Р.Р. , водач на л.а.Фолксваген Пасат CL рег.№********; ведно със законната лихва от 02.05.2015
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА
Н.Р.С.
ЕГН ********** *** да заплати на „Д.з.“
ЕАД *** ЕИК ******** сумата от 855 лева деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на
Ю.Р.Р. ЕГН ********** *** като трето лице помагач на ответника „Д.з.“ ЕАД ***
ЕИК ******** .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :