№ 3254
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20044580 от 16.02.2021 г. по гр. дело № 43399/2020 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 160 състав, съдът е осъдил ЗАД „А.Б.” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да
заплати в полза на „ДЗИ - О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ,
сумата от 369,44 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско+” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 17.09.2019 г., в гр. София, на
бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хаджи Мано Стоянов“, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска /09.09.2020 г./ до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от 369,44
лева до пълния предявен размер от 850,43 лева.
Със същото решение ЗАД „А.Б.” АД е осъдено да заплати в полза на
„ДЗИ - О.з.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 249,79 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от иска, а „ДЗИ - О.з.” ЕАД е осъдено да заплати в полза на
ответника ЗАД „А.Б.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 330,87
1
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „ДЗИ -
О.з.” ЕАД, който го обжалва в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск
с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ за сумата до пълния предявен
размер от 850,43 лв., при твърдения, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. По-конкретно поддържа, че ответникът оспорва
единствено иска по размер, като от заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ се е установило, че за част от щетите е възможно да бъдат
получени при такъв удар. На следващо място заявява, че не са точни
изчисленията за сумите за части и монтаж, а от там и размера на сумата за
обезщетение. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и да уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗАД „А.Б.” АД, оспорва въззивната жалба в
писмен отговор от 05.05.2021 г. По-конкретно поддържа, че решението е
правилно и законосъобразно, а възраженията на ищеца неоснователни и
недоказани. Искането към въззивната инстанция е решението да се потвърди.
Претендира разноски и адв. възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
2
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
от КЗ за сумата от 850,43 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско+” обезщетение за застрахователно събитие
и разноските по определянето му, настъпило на 17.09.2019 г., в гр. София, на
бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хаджи Мано Стоянов“, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска /09.09.2020 г./ до
окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Самият застрахован разполага срещу прекия
причинител на вредата с иск по чл. 45 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С определение от 12.11.2020 г. на СРС, 160 състав са признати за
безспорни следните обстоятелства: че на 17.09.2019 г. в гр. София, на бул.
„Ломско шосе“ и ул. „Хаджи Мано Стоянов“, между лек автомобил „Тойота“
peг. № **** и лек автомобил „Ауди А3“, peг. № **** е реализирано ПТП, при
което са причинени щети на лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****; че
щетите са причинени от водач на лек автомобил „Тойота“ peг. № ****; че към
датата на реализиране на процесното ПТП /17.09.2019 г./ за на лек автомобил
„Ауди А3“, peг. № **** е била сключена застраховка „Каско+“ по
застрахователна полица № 440119220009998; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /17.09.2019 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
автомобил „Тойота“ peг. № **** е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско+“ в размер на 2 449,94 лева; че направените
ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00
лева; както и че ответникът е заплатил по предявената регресна претенция
сумата от 1 614,51 лева в полза на ищцовото дружество.
От изслушаната пред първоинстанционния съд САТЕ се установява
механизма на ПТП, а именно: на 17.09.2019 г., около 15:10 часа, лек
автомобил „Тойота Ленд Крузър“, peг. № **** се движи по ул. X. М. Стоянов,
в гр. София, с посока на движение от ул. Княз Иван Кулин към ул. Екзарх
3
Йосиф и на кръстовището с бул. Ломско шосе, при наличие на пътен знак Б-1,
водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по пътя с предимство
лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****.
От заключението на вещото лице се установява също, че в приложените
по делото възлагателно писмо от „ДЗИ - О.з.“ ЕАД и калкулация на щетите,
са калкулирани детайли, които не се намират в причинно-следствена
връзка със събитието, а именно: преден десен калник, предна дясна врата,
лайсна предна дясна врата, панел заден десен (калник), лайсна заден десен
калник, облицовка PVC праг десен задна част и боя на предна броня.
Установява се още, че в представената калкулация за отремонтиране на
щетата е отразен детайл за подмяна - облицовка ляво предно отделение за
колело, който не е описан в представения от ищеца опис на уврежданията,
респективно не следва да бъде включен при определянето на сумата,
необходима за възстановяването на щетите по лек автомобил „Ауди А3“, peг.
№ ****.
Вещото лице е посочило също, че от представените по делото
документи и снимков материал не се установява увреждане на преден десен
калник, следователно същият не е увреден в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Вещото лице е посочило още, че предвид липсата на данни по делото,
след първоначалния удар, да е настъпило отклонение и повторен удар
отдясно на процесното МПС лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****, то
уврежданията от дясната страна не се намират в причинно-следствена
връзка с процесното произшествие.
Разпитан в открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 г.,
вещото лице заявило, че по отношение на уврежданията от дясната страна на
увредения при процесното ПТП автомобил - фар десен, панта преден капак
дясна, рог преден десен и основа преден десен калник, когато се деформира
отляво предна лява част на автомобила изместването на детайлите можело да
доведе до увреждане на горепосочените детайли /фар десен, панта преден
капак дясна, рог преден десен и основа преден десен калник/. Посочило е
също така и, че като вид и характер горепосочените уврежданията могат да
бъдат получени, но могат да имат и друг характер, като предвид
обстоятелството, че по делото е представен неясен снимков материал, не
може да се установи с категоричност, дали са получени при процесното
произшествие или по друг начин.
Според вещото лице сумата необходима за възстановяване на лек
автомобил „Ауди А3“, peг. № ****, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 2 647,45 лева, в която сума е включена и стойността за
възстановяване на детайлите фар десен, панта преден капак дясна, рог преден
десен и основа преден десен калник.
Спорния въпрос по делото е дали всички описани в опис-
заключението на ищеца щети по лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****
4
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 17.09.2019 г.,
както и дали изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е
завишено по размер и дали отговоря на размера необходим за
възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил „Ауди А3“, peг.
№ **** в резултат на процесното ПТП.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на
вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Действително, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да
се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ вещото лице е
заявило, че не може да се установи с категоричност, дали детайлите фар
десен, панта преден капак дясна, рог преден десен и основа преден десен
калник са получени при процесното ПТП или по друг начин, поради което и
правилно първостепенния съд е преценил, че в сумата, необходима за
възстановяване на щетите по процесното МПС, в резултат на процесното
ПТП, не следва да се включва стойността за възстановяване на
горепосочените детайли, които са на стойност 678,50 лева, от които 343,70
лева за стойността на нови части и 334,80 лева за труд.
Действително вещото лице е посочило в открито съдебно заседание, че
горепосочените увреждания може да са получени при процесното ПТП, но
същевременно от представените по делото доказателства /вкл. снимков
материал/, не можело да се установи по категоричен начин дали щетите по
детайлите описани по-горе в дясната част на автомобила са получени при
процесното произшествие или по друг начин.
Доколкото не е установено категорично от ищецът, чиято е била
доказателствената тежест, че фар десен, панта преден капак дясна, рог преден
десен и основа преден десен калник са увредени при процесното ПТП, то и
сумите необходими за възстановяването на тези детайли правилно не са били
включени в дължимото обезщетение.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 360
лв. – адв. възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20044580 от 16.02.2021 г. по гр.д. №
43399/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 160 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**** да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** сумата от 360 лева -
адв. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6