№ 72
гр. Варна, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500351 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Н. Б. Г. с ЕГН ********** като баща и
законен представител на малолетния му син Б. Н. Г. с ЕГН ********** чрез
адв. В.Ж. Ш. от ВАК срещу решение № 106/28.04.2021 год по т.д. № 999/2020
год на Окръжен съд Варна, т.о. в частта, с която е отхвърлен иска с правно
осн. чл. 432 от КЗ за горницата над 15 000 лв до 60 000 лв, ведно с
обезщетение за забава от датата на увреждането 16.12.2019 год до 30.06.2020
год. С решение № 126/17.05.2021 год е допусната поправка на решението в
отхвърлителната му част, която да се чете „отхвърля иска за разликата над
присъдените 15 000 лв до 60 000 лв“. По съображения че размерът на
обезщетението е занижен и несправедлив, въззивникът моли за отмяна на
решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което искът
бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
чрез адв. Д.Х. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба
и за потвърждаване на решението. Претендира разноски за настоящата
1
инстанция с представени доказателства за тяхното заплащане.
Третото лице – помагач на ответника – Д.Р.И. и контролиращата страна
Дирекция Социално подпомагане Варна не са подали писмени отговори.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно осн.
чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, причинено от Д.Р.И. при
управление на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ рег.№ В 1443 НН,
застрахован срещу риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното застрахователно дружество, заедно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
От събраните доказателства по делото е установено от фактическа
страна следното:
На 16.12.2019 год в гр. Варна малолетният ищец, движейки се с
двуколесна тротинетка, пресичал кръстовището на бул. „Сливница“ и бул.
„Република“, по обозначената пешеходна пътека и зелен сигнал на светофара,
при което е бил ударен от завиващия на дясно лек автомобил. В резултат от
това ищецът получил травматични увреждания на лявото колянно капаче и
контузия на дясна киткова става. От заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза е установено, че детето е било
прието в спешния ортопедичен център при МБАЛ „Св.Анна“, където са
проведени медицински изследвания и е извършена имобилизация на
засегнатия крайник за срок от 30 дни. Причинената травма е болезнена,
ограничила е движенията на пострадалия за срок от около 2-3 месеца. Към
момента няма данни за възникнали усложнения, затихнали са и стресовите
изживявания от инцидента.
Въпреки, че оглед на местопроизшествието е извършен едва на
2
следващия ден и няма отразени данни за механизъма на произшествието,
съдебно-автотехническата експертиза е дала своето заключение въз основа
констатираните следи (побитости) по автомобила, както и наличната
информация за състоянието на пътя и атмосферните условия в момента на
катастрофата. От тези данни, макар и оскъдни, е установено, че от двете
страни на улицата са поставени метални парапети, поради което единственото
място, от което ищецът е могъл да пресече е именно пешеходната пътека.
Лекият автомобил е потеглил от дясната лента на бул. „Сливница“, завивайки
на дясно при зелен светофар. В същото време ищецът, заедно с друго дете са
тръгнали да пресичат, като за тях светофарът също е бил зелен. Мястото на
сблъсъка е в дясната лента на бул. „Сливница“ на около 1,05 м в ляво от
началото на пешеходната пътека. Съдейки по констатираните побитости по
предната дясна част на автомобила, вещото лице е заключило, че скоростта на
движение е била в интервала между 30 и 40 км/ч. Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието при суха пътна настилка, което е
давало възможност както на водача, така и на пострадалия, да имат пряка
видимост помежду си. Самият ищец е заявил при проведеното наказателно
производство „Видях зелена „Киа“ да извършва десен завой, но мислех, че ще
спре, защото аз бях на пешеходната пътека“.
По отношение вида и степента на неимуществените вреди по делото са
събрани гласни доказателства, от които се установява, че детето два месеца е
било със шина на крака, което е възпрепятствало свободното му придвижване
и спортните тренировки, които е провеждало преди това. Дълго време след
инцидента продължавало да го съпреживява, изпитвало страх да пресича
улицата.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
По иска с правно основание ч. 432 от КЗ.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването или използването на
моторни превозни средства, за които застрахователите отговарят. При
3
настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск срещу
застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ. Основанието за възникване на
отговорността на застрахователя произтича на първо място от наличието на
сключен валиден застрахователен договор с причинителя на вредата. Наред с
това, поради обусловеността й от отговорността на деликвента, трябва да са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях. За да
упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е
изчерпило процедурата по чл. 380 от КЗ.
В случая всички предпоставки са налице.
Не се спори между страните, че автомобилът, управляван от виновния за
произшествието водач, е застрахован при ответното дружество по риска
„Гражданска отговорност” с полица № BG/03/119001790174 год, в сила към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Сключеният застрахователен договор обосновава наличие на покрит
застрахователен риск, който обвързва отговорността на застрахователя пред
увреденото лице. Тази отговорност съгласно чл. 429 ал.1 от КЗ обхваща
имуществените и неимуществени вреди, причинени от застрахованото лице,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Спазено е изискването по чл. 380 от КЗ за уведомяване на
застрахователя. По делото е представена застрахователната претенция,
отправена от пострадалия чрез неговия законен представител до ответното
дружество, която е получена от него на 15.06.2020 год. От разменената
кореспонденция става ясно, че ответникът е отказал да удовлетвори
претенцията.
С влязлата в сила присъда по НОХД № 1529/2020 год на ВРС и на осн.
чл. 300 от ГПК са безспорно установени елементите на деликта, касаещи
факта на извършване на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца. Поради това предявеният иск за обезщетяване на причинените вреди е
установен по основание.
При определяне размера на обезщетението следва да се съблюдава
4
принципа за справедливост, прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Това
означава, че във всеки конкретен случай трябва да се съобразява вида и
характера на вредите, техния интетзитет, продължителността им, влиянието
им върху качеството на живот и психиката на пострадалия и др.
В случая следва да се отчете, че пострадалият е претърпял болки и
страдания в резултат от нанесените му физически травми. За срок от около 2-
3 месеца е била силно ограничена способността му да се придвижва, което му
причинило значителен дискомфорт. Благодарение на младата му възраст,
възстановителният период е протекъл сравнително гладко, без последващи
усложнения. Налице са остатъчни стресови изживявания, които са в резултат
от претърпения шок, но и те са вече преодоляни до голяма степен. Поради
това настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 15 000 лв удовлетворява критерия за справедливост,
установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 497 ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил или изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 ал.3 , или изтичането на срока по чл. 496 ал.1, освен
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106 ал.3.
В случая от приложената кореспонденция между страните се установява,
че застрахователят е бил надлежно уведомен 15.06.2020 год. По делото няма
данни той да е поискал представяне на допълнителни доказателства по чл.
106 ал.3 от КЗ. Следователно, налице е хипотезата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ,
при която началният момент на забавата е считано от петнадесетия работен
ден след датата на уведомлението, или 01.07.2020 год, както правилно е
постановил съдът.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят
5
разноски за настоящата инстанция разноски в размер на 2256 лв, въз основа
на представения анекс от 21.06.2021 год към рамковия договор за правно
обслужване и фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/28.04.2021 год по т.д. №
999/2020 год на Окръжен съд Варна, т.о., поправено с решение №
126/17.05.2021 год, в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 432 от
КЗ за горницата над 15 000 лв до 60 000 лв, ведно с обезщетение за забава от
датата на увреждането 16.12.2019 год до 30.06.2020 год.
В останалата необжалвана осъдителна част решението е влязло
в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника - Д.Р.И. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б. Н. Г. с ЕГН ********** чрез неговия законен
представител Н. Б. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция в
размер на 2256 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6