Мотиви по анд № 105/20г. по описа на Военен съд-Пловдив
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 28.09.2020г.
ВОП - Пловдив е направила предложение обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено
престъпление по чл. 389, ал.2 вр. ал.1, алт.1 от
НК.
Прокурорът
поддържа предложението.
Обвиняемият
не се признава за виновен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият *** Г.С.Т. ***.
Заемал длъжността „***”. Умеел да работи в екип. Изпълнявал служебните си
задължения задоволително, често не в пълен обем. Награждаван бил ***. Наказван
бил ***/ пъти. Разведен. Със заповед №ЛС-12/04.02.2020г. на *** на *** на *** Т.
било наложено дисциплинарно наказание „***” и същият бил отчислен от списъчния
състав на формированието със заповед №ЛС-13/07.02.2020г. на *** на ***.
С Решение № 66/18.06.2010г.
по АНД № 38/2010г. е бил признат за виновен по чл. 212 б, ал.1, т.4 , вр. чл.
212, ал.6, вр. ал.1, алт. 1 и НК и във вр. чл. 78а, ал. 1 му е било наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 500 лева и е бил освободен от
наказателна отговорност. Глобата е била заплатена от него.
Не е осъждан до момента.
Със заповед №
РД-1302/18.12.2019г. на *** на *** - *** обв. Т. бил назначен в дежурство като
караулен. Със заповед № РД-67/23.01.2020г. на *** на ***- *** обв. Т. бил
назначен в денонощен наряд на 24.01.2020г., втора смяна на пост № 3. Приложено
било копие на постова ведомост на караул № 1, застъпващ на 24.01.2020г. Преди
застъпването в наряд бил проведен инструктаж на дежурните лица, за което били
положили подписи в книгата за ежедневен инструктаж в охранителна рота.
Съответно подпис бил положен и от обв. Т..
Св. Г. бил назначен за дежурен по формирование и на
24.01.2020г. в 08,00ч. сутринта провел развод на денонощния наряд. След
развода, по пътя за караулното помещение, обвиняемият изразил общо
недоволството си както от св. Г., така и от св. В.. Продължил с коментарите си
в негативен аспект и след това, но продължил да изпълнява службата си за деня
като караулен и часови втора смяна на пост № 3.
Около 05,00ч. на 25.01.2020г., свидетелите Г. и В.
тръгнали да извършват проверка на денонощния караул. Проверката им започнала
именно от пост № 3, представляващ складов район за съхраняване на авиационно и
артилерийско въоръжение. Зоната на отговорност на поста включвала склад № 2 и №
3. В тях се съхранявало авиационно и артилерийско въоръжение и бойни припаси на
изключително висока стойност, като въоръжението и боеприпасите били силно
пожаро и взривоопасни. Съгласно ръководството по експлоатация на въоръжението и
бойните припаси, местата, определени за съхраняване на оръжия, трябва да са под
непрекъсната охрана и да е изключена всяка възможност за нерегламентиран достъп
до тях. Такива складове се ограждат с три реда телени огради , с Г-образни
бетонни колове и бодлива тел, между които се разполага противопожарна защитна
полоса и охранителна полоса с осигурена 24-часова въоръжена физическа охрана.
Охраната и отбраната на пост № 3 били организирани със заповед №
РД-1330/20.12.2019г.на *** на ***. Съгласно приложение 21 от Устава на
въоръжените сили към чл. 263, ал.1 от същия, т.1.1, складовете с отбранителни
продукти са класифицирани като важни обекти. Съгласно заповед № ОХ 217/09.03.20г.
на Министъра на отбраната, пост № 3 се явява част от критичната инфраструктура
на военното формирование и същият е от особено важно военно значение.
Към 05,10ч. двамата свидетели стигнали до входа на
поста, но не видели обвиняемия да обикаля и охранява поста, а в този час той
бил часови. След като изчакали около 5 минути, без да дочакат обвиняемия да се
появи, те влезли в района на поста, за да проверят какво се случва. Обиколили
поста на два пъти, викали по име обвиняемия, но не успели да го открият. Около
05,30ч. св. Г. се обадил на помощника си да изпрати нова смяна за трети пост,
тъй като поста не можел да остане без охрана. След това докладвал на
оперативния дежурен на формированието, че трети пост е без охрана и че в
момента издирват къде е часовия Т.. Около 05,45ч. обвиняемият се приближил към
поста по пътя от секция „***“, като обяснил, че напуснал поста, защото му се
наложило поради силни болки в коремната област да извърши физиологични нужди в
близките храсти. След това обвиняемият бил разснаряжен, а на поста застъпила
следваща смяна. Обв. Т. бил върнат в караулното, след това последвала служебна
проверка, в резултат на която бил дисциплинарно уволнен.
По този начин
обв.Т. на 25.01.2020 г. около 05.00 часа, във в.ф. *** - ***, умишлено
нарушил уставните правила на караулната служба, като самоволно, без да бъде
сменен, напуснал, като часови втора смяна, охранявания от него трети пост, където
бил назначен със Заповед № РД-67/23.01.2020
год. на *** на *** – ***, въз основа на Заповед № РД-1302/18.12.2019 год. на ***
на *** – ***, с което нарушил чл.370,
т.5 от Устава за войсковата служба (УВС) на Въоръжените сили на Република България,
като деянието било извършено при обект от особено важно военно значение-
складове за съхранение на авиационно и артилерийско въоръжение и бойни припаси
на изключително висока стойност, които били силно пожароопасни и взривоопасни.
Предвид горното,
прокуратурата приела, че с това от обективна и субективна
страна обв. Т. е осъществил
състава на престъплението по чл. 389, ал.2,
вр. ал.1, алт.1 от НК.
Този извод на прокуратурата се потвърждава от събраните по
делото доказателства по безсъмнен начин и изцяло се споделя от съда. От
събраните по делото доказателства се вижда, че действително на инкриминираната
дата обвиняемият е нарушил умишлено уставните правила на караулната служба,
уредени в чл. 370, т.5 от УВС, съгласно които часовият е длъжен да не напуска
поста, докато не бъде сменен, дори ако животът му е в опасност. Преди да
застъпи караул, на него му е бил проведен инструктаж, за което били положени
подписи в книгата за ежедневен инструктаж в охранителната рота (л.63 от ДП). По
този начин същият е бил запознат с правилата за действие на часовия, в които е
въведена изрична забрана да не напуска поста, докато не бъде сменен и че му е
забранено да удовлетворява естествените си нужди, докато е на пост. Всъщност,
тези правила почиват на чл. 377 и чл. 372, ал.1 от УВС, съгласно които при
внезапно заболяване (раняване), часовият извиква разводача или началника на
караула, като продължава да носи службата и че на часовият се забранява да
удовлетворява естествените си нужди. Деянието е било извършено от него при
обект от особено важно военно значение – пост № 3, представляващ
складов район за съхраняване на авиационно и артилерийско въоръжение – склад №
2 и № 3, в които се съхранявало авиационно и артилерийско въоръжение и бойни
припаси на изключително висока стойност, като въоръжението и боеприпасите били
силно пожароопасни и взривоопасни ( л. 103 и л. 106 от ДП). Това се вижда от
приложените по делото писмени доказателства, както и от безпротиворечивите
показания на всички разпитани в досъдебното производство свидетели.
Предвид казаното по-горе, съдът не дава кредит на доверие на
депозираните от обвиняемия в съдебно заседание обяснения и приема същите като
негова защитна позиция в неуспешен опит да омаловажи собственото си
противоправно поведение. Дори и да се приеме, че обвиняемият е изпитал остра
физиологична нужда, то това не му е давало никакво право да напуска поста си,
без да уведоми разводача или началника на караула и докато не бъде сменен по
съответния ред.
Деянието
обвиняемият е извършил при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Обвиняемият е действал със съзнанието, че в момента е
на пост, като охранява особено важен военен обект, представляващ складове за
съхраняване на ***, както и бойни припаси. Знаел е, че докато е на пост, му е
забранено да напуска поста си и да удовлетворява естествените си нужди. Бил е
наясно, че за да напусне охранявания от него обект, следва да бъде сменен по
установения за това ред и че следва да уведоми разводача или началника на
караула. Въпреки това се отнесъл с пренебрежение към правилата на караулната
служба и самоволно напуснал поста си като часови.
При така посочената правна квалификация, съдът намери,
че са налице условията по чл. 78а НК. За извършеното от обвиняемия престъпление
по чл. 389, ал.2, вр. ал.1, алт.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години, обвиняемият до момента не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на р.ІV от
НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди. С оглед на това съдът
намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
следва да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Военен съд-Пловдив, в размер на 1000 лв. за
извършено от него престъпление по чл. 389, ал.2, вр. ал.1, алт.1 от НК.
Определеният размер на глобата е съобразен със семейното му положение и
материалното му състояние – безработен в момента, ***. Предвид данните за
личността на обвиняемия, съдът счита, че степента на обществена опасност на
дееца е ниска с оглед добрите характеристични данни и обстоятелството, че той изразява
съжаление за стореното. След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът
счита, че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително-възпитателен
и предупредително – възпиращ ефект върху обвиняемия.
Съдът не намира основание за споделяне на защитната
теза на обвиняемия, изразена чрез неговия защитник, за приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно че обществената опасност на извършеното от
обвиняемия деяние е явно незначителна. Най-напред, по-горе вече бе обсъдено
защо охранявания обект се явява такъв с особено важно военно значение. В него се
е съхранявало авиационно и артилерийско въоръжение и бойни припаси, което е
силно взривоопасно и пожароопасно, а евентуалният нерегламентиран достъп до
това имущество би могло да рефлектира върху живота и здравето на хората, би
могло да доведе до нарушаване и загуба както на бойната готовност на
формированието, но така също и до огромни материални и човешки щети ( л. 103 от
ДП ). Вече се посочи, че съгласно приложение 21 от Устава на въоръжените сили
към чл. 263, ал.1 от същия, т.1.1, складовете с отбранителни продукти са
класифицирани като важни военни обекти. Характера на охранявания обект и
съдържанието на намиращото се в охраняваните складове имущество показват, че се
касае до имущество, имащо сериозно значение за отбранителната способност на
армията и в частност на формированието. Поради тази причина това имущество се
явява от особено важно военно значение, което е една обективна категория. Престъплението
по чл. 389, ал. 2 от НК, за разлика от това по ал. 3 от същия текст, не е
резултатно, а формално, поради което и не е необходимо да се изследва въпросът
дали са или не са настъпили вредни последици от деянието на обвиняемия. Известно е, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може
да бъде приложена в случаите на всякакви престъпления. Приложимостта на нормата
се разпростира спрямо всички престъпления, визирани в особената част на НК,
доколкото липсва изрична разпоредба, изключваща определени престъпления от
приложното поле на чл. 9, ал. 2 от НК. Затова при преценката дали деянието е
малозначително или не, се държи сметка за специфичната обществена опасност на
конкретното деяние и конкретния деец. Малозначителността на извършеното от обвиняемия
деяние се обуславя от това дали обективно разкрива твърде ниска степен на
обществена опасност, която да не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното
като престъпление. От значение са характерът на обекта на посегателство,
степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние,
с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта,
степента на застрашаване на обекта, характеристиките на дееца, които се
отразяват на обществената опасност на неговата личност и т. н. Специфичната
обществена опасност на извършеното от обв. Т. конкретно деяние е висока.
Допуснато е било изключително тежко нарушение на УВС, нарушение, което
подкопава устоите на целия войскови ред и дисциплина. Престъпленията по глава
11-та, раздел ІV-ти от НК са военни престъпления, попадащи в обхвата на
Женевската конвенция, касаят нарушения на военното право, имащо за цел да
обезпечи националната сигурност и отбраната на страната. Личния състав на
въоръжението сили, към които се числи и обв. Т., изпълнява в най-голяма степен
служебните си функции именно чрез носене на войскова служба, в която се включва
и носенето на караулно-постова служба. Така се гарантира нормалното протичане
на войсковия живот, гарантира се живота, здравето, спокойствието и имуществото
на гражданите и държавата. Нарушението на реда за носене на караулната и
постова служба, особено когато това е свързано с изпълнението на същата при
обект с особено важно военно значение, застрашава и уврежда боеспособността на
армията. Неслучайно правилата за носене на тази служба са особено строги и са
детайлно разписани в УВС. Съгласно този устав караулната и постова служба е
предназначена за въоръжена охрана на редица обекти, като представлява по своята
същност бойна задача в мирно време и затова се изпълнява чрез носене на оръжие
и боеприпаси. Изпълнява се денонощно, при всички условия на обстановката,
включително и при раняване на часовия-чл. 377 от УВС, в още по-голяма степен
при необходимост от физиологично облекчаване-чл. 372, ал.1 от УВС. Ето защо не
може да се приеме, че извършеното от обвиняемия деяние е с твърде ниска степен
на обществена опасност, която да не позволява третирането на същото като
престъпление.
Разноски не са направени.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
05.11.2020г. Военен
съдия: