№ 512
гр. София , 10.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000773 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра за юридически лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
Образувано е по жалба, подадена от Агенцията по вписванията /АВ/
против решение на СГС, с което е отменен отказ на длъжностно лице по
регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията.
В жалбата са направени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, иска се отмяната му и по същество – потвърждаване на
постановения отказ на ДЛР, със законните последици, претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор по въззивната жалба, в който
се взема становище за неоснователност на същата, претендира се и непълнота
на първоинстанционния съдебен акт в частта по претенцията на ответника по
въззивната жалба за разноски в производството, и се иска допълването му.
Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на
въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно
решение, намира следното:
Жалбата на Агенцията по вписванията, с която настоящата съдебна
1
инстанция е сезирана, е процесуално недопустима, поради което и следва да
бъде оставена без разглеждане, а настоящото съдебно производство -
прекратено.
Според решаващият състав горният извод се налага поради
обстоятелството, че вкл. и в настоящата си редакция нормата на чл. 25, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр. 105/2020 г./ не признава в лицето на АВ активна
процесуална легитимация на жалба срещу постановените в производството
по чл. 25, ал. 4 от с.з. съдебни решения.
Това е така, защото редакцията на нормата не сочи на такава
легитимация – не съдържа изрично указание за последното, като единствено
предвижда връчване на постановеното решение на съда на АВ, без това да
влече по необходимост или според видната воля на законодателя, други
процесуални последици.
Аргумент в горната насока може да се извлече и от кратките мотиви
към законопроекта /МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (№ 054-01-104 от 13.11.2020 г., 44-то НС)/, според които с
извършените промени /без да става ясна връзката между Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/, се цели
единствено преодоляване на възникнали противоречия в съдебната практика
относно задължението за разноски в производствата по обжалване на
отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ.
Охранителните производства не са производства за защита на
накърнени граждански права, тъй като не се предизвикват от правонарушения
и не се явяват санкция срещу такива. Същите представляват съдействие при
правомерно проявление на гражданската правоспособност и на
упражняването на гражданските права като целта им е да породят изгодни за
молителя правни последици. В този дух - предназначението на регистърното
производство, като вид охранително производство, е да упражни контрол
върху законосъобразността на учредяването на юридически лица и на
настъпилите промени в техния статут и да укрепи сигурността и развитието
2
на гражданския оборот чрез пълно и достоверно осведомяване на третите
лица за тия обстоятелства, които са от значение за техните отношения с
лицата, спрямо които подлежащите на оповестяване обстоятелства се отнасят.
Като вид охранително производство регистърното производството пред
Агенция по вписванията е едностранно. Кръгът на лицата, които могат да
бъдат заявители е очертан от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Агенция по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното
производство по вписване и обявяване, което се развива пред нея, тъй като в
това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност.
Актът, постановяван от длъжностното лице към АВ е охранителен акт и
се отнася единствено до правната сфера на заявителя, съответно -
легитимиран да обжалва отказа на Агенция по вписванията е също и само
заявителят.
Агенция по вписванията, в качеството си на решаващ юрисдикционен
орган няма качеството на страна в охранителното производство, което се
развива пред нея, следователно не би могла да разполага с правото да обжалва
акт на съда, постановен по повод обжалване на нейни актове.
Процесуалното право да подаде жалба срещу постановен от
юрисдикционен орган акт в рамките на гражданския процес, част от който е
охранителното производство, принадлежи на страната в това производство.
Обжалването на отказа, постановен от Агенция по вписванията цели
отстраняване на порочните й действия като решаващ орган. Интерес да ги
обжалва има единствено заявителят, тъй като в неговата правна сфера се
отразяват тези порочни действия.
Това принципно разрешение се отнася и до производството, което се
развива пред Окръжен съд при разглеждането на подадена от заявителя жалба
срещу отказ на Агенция по вписванията. Това производство също е
охранително и едностранно. Страна по него може да бъде единствено
заявителят, по чието заявление е постановен отказ.
3
Липсва какъвто и да било интерес в лицето на Агенция по вписванията
да обжалва актовете на съда, с които същият се произнася по
законосъобразността на отказите, постановени от самата Агенция по
вписвания. Както по-горе е разяснено смисълът на охранителните
производства е да съдействат за осъществяване на гражданските права.
Смисълът на регистърните производства е отразяване в публичния регистър
на юридическите лица на промени и актове, свързани с тях. Регистърните
производства по никакъв начин не са свързани с правната сфера на Агенцията
по вписвания и не внасят промени в нея.
Идеята, че решаващият юрисдикционен орган може да обжалва
актовете на съда, с които неговите решения се отменят, не е въведена в нито
една от разновидностите на гражданския процес, който свързва винаги
сезирането на съда с наличието на интерес у сезиращото лице, в това число и
при подаването на жалба.
На отделно самостоятелно основание при даване отговор на поставения
въпрос относно липсата или наличието в лицето на АВ, на активна
процесуална легитимация на жалба срещу постановените в производството
по чл. 25, ал. 4 от с.з. съдебни решения, решаващият състав съобрази
задължителните указания, дадени в мотивите на т. 7 от Тълкувателно
постановление № 2/19. 05. 2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на
Първа и Втора колегия на ВАС.
Според тях, регистърното производството е особено производство, в
което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна
проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания относно формата на
представените документи и съответствието им с материалния закон.
Производството е охранително - едностранно и безспорно, целящо да
осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни
търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване
на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в
ТР не е административна. Актовете, с които регистърното производство
приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване, не са
индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо
действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се
4
осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е
строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга
чужда правна сфера. Предвиденият контрол за законосъобразност на
постановения отказ е гражданскоправен. Същият е уреден е в чл. 25 от Закона
за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е
окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния
търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание, по реда
на глава ХХІ от ГПК „Обжалване на определенията”, а неговия акт подлежи
на обжалване в 7-дневен срок пред съответния апелативен съд, чието решение
е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и
изключва приложимостта на административния.
С оглед така очертаните специфики на регистърното производство и
регламентирания съдебен контрол по отношение постановените в неговия ход
актове на длъжностните лица по регистрация безсъмнено е, че дори и след
изм. с ДВ бр. 105/2020 г., с чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, на Агенция по
вписванията не е придадено качеството на страна в охранителното
производство по вписване и обявяване, защото и след тях същото продължава
да се развива пред нея и актът, постановяван от длъжностното лице
продължава да има качеството на охранителен такъв, рефлектиращ
единствено върху правната сфера на заявителя.
Поради последното и единствено легитимиран да обжалва отказа на
Агенция по вписванията е именно заявителят, а същата, в качеството си на
решаващ юрисдикционен орган, както неколкократно бе подчертано, няма
качеството на страна в охранителното производство и следователно не би
могла да разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по повод
обжалване на нейни актове.
Обективният правен порядък никъде не създава ред, в който да е
предвидена възможност решаващият юрисдикционен орган, пред който
производството, в случая – регистърното, се развива, който е оправомощен –
властен и длъжен, да проверява и следи за законосъобразното осъществяване
/възникване в действителността/ на обстоятелствата, респ. – промените в
същите, чието вписване/обявяване в ТР е заявено – срв. чл. 536, ал. 1 от ГПК,
като при необходимост именно той е и органът, който освен да събере, но и
5
следва да укаже на заявителя необходимите действия по събирането на
надлежни доказателства за това законосъобразно /надлежно/ осъществяване
/възникване/, да обжалва актовете на съда, с които неговите решения се
отменят.
Отделно от изложеното е необходимо да се акцентира и на
обстоятелството, че решението, с което молбата за издаване на искания акт в
охранителното производство се уважава, и принципно въобще не подлежи на
обжалване. Това общо правило е закрепено както в нормата на чл. 537, ал. 1
ГПК, така и в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, и е в съответствие с всички възможни
квалификации – доктринални, и дадени в практиката, и произтичащите от тях
особености на охранителните производства, откакто същите са получили
нормативната си регламентация във всеки, даже отколешен, обективен
държавен правов ред, и съобразно които актът, постановен в охранително
производство, и с който заявеното по такъв, охранителен ред искане е
уважено, не подлежи на обжалване. Няма и нито от кого, нито защо такова
обжалване да бъде допускано и/или уреждано, доколкото същият,
положителен акт, постановен в охранително производство, по хипотеза и с
оглед ясният, и безспорен вид на производството – едностранно, безспорно,
удовлетворява интереса на заявителя да получи исканото /съдебно или от
друг орган/, съдействие от страна на държавата за упражняването на
субективните му граждански права, а пък същият този, вече удовлетворен от
получения положителен отговор на искането му заявител, е и единствената
страна в производството.
Доколкото с обжалваното пред САС решение на СГС, отказът на ДЛР е
отменен и е разпоредено да бъде извършено вписване по подаденото от
заявителя заявление, това означава, че искането на единствената страна в
охранителното производство е удовлетворено и т.к. същата няма интерес от
обжалването му, то и решението на СГС безспорно не подлежи на обжалване.
В производството няма противна страна, която да е засегната от
постановения акт в охранителното производство, а ако така постановеното в
крайна сметка засяга правата на трети лица /каквото качество жалбоподателят
АВ в настоящия случай категорично няма, нито пък нейни права биха могли
въобще да бъдат засегнати от акта/, то и следва да се приложи нормата на чл.
537, ал. 2 ГПК, а породения от това спор, ако е за гражданско право, следва да
6
се разреши по исков ред.
Ето защо според решаващия състав на САС жалбата, инициирала
настоящето производство, се явява процесуално недопустима, поради липса
на процесуална легитимация на страната на жалбоподателя да оспорва
законосъобразността на актовете на съда, постановени в производството по
чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ от една страна а от друга страна – и поради
принципната необжалваемост въобще на постановеното, обжалвано с нея,
решение на СГС, и като такава следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото – да се прекрати.
По искането за допълване на първоинстанционното решение
компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. За пълнота
следва да се посочи и следното:
Страните нямат право на разноски в производството.
След странното законодателно разрешение да се измени в края на
календарната 2020 г. ЗТРРЮЛНЦ с § 14 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС /Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража/, последният нямащ
абсолютно нищо общо, освен думата „закон“ в наименованието си, нито със
ЗТРРЮЛНЦ, нито с урежданата материя, в крайна сметка законодателят е
приел, че в производства, като настоящото съдът присъжда разноски на
страните по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Ако има въобще нещо все още останало ясно относно характера на
регистърното производство след уреждането му със ЗТР, придаващо на
актовете по вписване и обявяване, които подлежат на съдебен контрол не по
административен, съответно – административносъдебен ред, макар и да са
постановени от административен орган, а по общият гражданскоправен ред, и
след уредената през м. декември 2020 г. възможност административният
орган, постановил отказ, сам да подава отговор по жалбата срещу същия, и да
представя писмени доказателства, които би трябвало също сам, и то –
своевременно, да е събрал още в рамките на регистърното производство, то
това останало безспорно е, че производството все пак е охранително, и на
това беше многократно наблягано в настоящите мотиви.
Редът по ГПК, към който новата алинея шеста на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ
7
изрично препраща, за охранителните производства е този по чл. 541 от ГПК,
който постановява, че разноските по охранителните производства са за
сметка на молителя, т.е. такива не се присъждат, и това е безспорно ако не
във вековната, то поне в десетилетната съдебна практика, и в доктрината.
На собствено основание, както неколкократно се посочи, АВ не би
могла да е страна в производството, доколкото същото, като охранително, е
едностранно и това е, и винаги е било също безспорно, съответно АВ в
производства, като настоящото, не би могла да има и право на разноски,
каквито в гражданските съдопроизводства се дължат само на страните.
Доколкото настоящият съдебен състав не би могъл да достигне до
какъвто и да било друг извод и от мотивите на законопроекта за изменение и
допълнение /ЗИД/ на ЗТРРЮЛНЦ, който всъщност е такъв за изменение и
допълнение на ЗИНЗС, с които мотиви съдебният състав е запознат, и
доколкото препращащата нова норма на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, е
изрична и ясна, и препраща към „…реда на Гражданския процесуален
кодекс“, то и съдът счита, че прилагайки именно този ред, в разяснените му
непосредствено по-горе в настоящите мотиви, конкретика и смисъл, и като
съд по същество, то и не следва да присъжда разноски в производството.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 322827 от 01. 06. 2021 г. по
регистратурата на Софийски градски съд, подадена от Агенцията по
вписванията против решение № 260814 от 21. 05. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав по т.д. № 482 по
описа на съда за 2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9