Решение по дело №1459/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е  Ш  Е  Н  И   Е № 235

 

гр. Пловдив -04.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Пловдивският окръжен съд - наказателно отделение, в публично заседание на 24.10. две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Цветан Цветков

 

ЧЛЕНОВЕ:  Розалия Шейтанова

   Петко Минев

 

 

при секретаря Стефани Калоферова и прокурора Галин Гавраилов, като разгледа докладваното от председателя ВНОХД № 1459/2019г.,  за да се произнесе прецени следното:

С присъда от 11.06.2019г., постановена по НОХД № 374/18г., Районен съд–Карлово е признал подсъдимите Ч.И.  А., Я.И.А., Ч.В.А. и И.Ч.А. за виновни в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на  03.04.2018г. в с.С., обл.П., като съизвършители, по хулигански подбуди, са причинили лека телесна повреда на С.Л.Б. ***, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение без  пълна загуба на съзнание; охлузване в областта на носа; кръвонасядания и отоци в областта на лицето; охлузвания по шията; кръвонасядания в поясната област; охлузвания по пръстите на лявата ръка, налагайки им наказания както следва: на Ч.И.А. - при условията на чл.54 от НК “лишаване от свобода” в размер от  4 месеца, отлагайки изтърпяването му с изпитателен срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК; на Я.И.А.  и Ч.В.А. – глоби от по 2 000 лева, освобождавайки ги от наказателна отговорност по чл.78А от НК; на И.Ч.А. - глоба от  1 000 лева, освобождавайки го от наказателна отговорност по чл.78А от НК;

С присъдата си съдът е осъдил  четиримата подсъдими,  на основание чл.45 от ЗЗД, да заплатят солидарно на С.Л.Б. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2018г. до окончателното й изплащане, а  за разликата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189 ал.3 от НПК всеки един от четиримата подсъдими е осъден да заплати на  гражданския ищец и частен обвинител С.Л.Б. сумата от по 100 лева, като направени от последния разноски за упълномощаване на повереник; по сметка на ОД на МВР- гр. Пловдив сумата от по 29,33 лева, като направени за вещо лице разноски; по сметка на Районен съд-Карлово сумата от по 77,50 лева разноски по делото, както и сумата от по 50 лева като ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали и четиримата подсъдими, които молят да бъде отменен като явно несправедлив и незаконосъобразен по отношение на Ч.И.А. и И.Ч.А., като те двамата да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение. А за Я.И.А. и Ч.В.А. се прави искане за намаляване размера на наложените им административни наказания по чл.78а от НК в минимален такъв от 1 000 лева. По отношение на уважения размер на гражданския иск се претендира за неговото редуциране по справедливост.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата на подсъдимите за неоснователна, а присъдата на районния съд за правилна, с молба за потвърждаването й.

Гражданският ищец и частен обвинител по делото С.Б.  също изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и моли същият да бъде потвърден.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че  между брата на пострадалия С.Б. - А. Б. и брата на подс.Ч.В.А. - св.Я.В.А. съществувал конфликт по повод начина на паркирането на автомобила на А. Б.. На 02.04.2018г., по същия повод, възникнал скандал на улицата между двамата, при който се намесил се св.Г., за да ги разтърве. Б. се прибрал, а след това Я.В. бил прибран от близки, като на място дошли баща му и братята му, както и подс.Ч.И.А., който минавайки покрай Б. същата вечер му отправил закана, че ще умре.

Сутринта на следващия ден, на 03.04.2018г., пострадалият С.Б. отивал на работа в хотел - ресторант „Я.“ в с.С., като пътят му минавал през центъра на селото. По същото време на центъра на селото, на моста до кметството, се намирали подсъдимите Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А.. Виждайки задаващия се по улицата С.Б. тримата подсъдими тръгнали в неговата посока, за да го питат защо са се карали предната вечер с брата на подс.Ч.В.А.. Пресрещнали го, обградили го, при което първо подс.Ч.В.А. ударил с ръка пострадалия в лицето, а след това Ч.И.А. и Я. И.А. започнали да го удрят с ръце в главата. Получавайки ударите Б. извадил нож, който носил, размахал го, като не наранил никого и хукнал към близкото заведение, последван от тримата подсъдими. От кафенето, към което пострадалият бягал, излязъл подс.И.Ч.А. - баща на подсъдимите Ч.И.А. и Я.И.А., който виждайки бягащите по пътеката към заведението Б. и гонещите го, се отстранил от пътеката, по която вървял. Входната врата на заведението, от където излязъл И.А. била отворена, като пострадалия бил изблъскан от Ч.В.А. в стъклото на вратата, поради което и същото се счупило. Ч.В.А. и Я.И.А. хванали пострадалия и започнали да го блъскат. При сблъсъка с вратата Б. изпуснал ножа, който носил. Към тях в този момент вече се присъединил и подс.Ч.И.А.. Пострадалият бил повален на земята от тримата, които започнали да му нанасят удари с юмруци и с ритници по цялото тяло. По време на този побой подс. И.А. стоял отстрани и наблюдавал известно време, след което се приближил към нанасящите побоя и ритнал два пъти с крак лежащия на земята С.Б., като нанасяйки втория ритник политнал и паднал назад на земята.

В един момент се намесила св.Н.А., която започнала да бута подсъдимите, за да спаси пострадалия. След намесата на свидетелката, подсъдимите прекратили побоя и си тръгнали.

Случилото се било наблюдавано и от св.П.Н. - продавач в магазина, находящ се на центъра на с.С., срещу сградата на Кметството, където се намирало заведението, пред което станал побоя. Свидетелката възприела подсъдимите Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А. на центъра на селото, тъй като около 07,30 ч. излязла да пие кафе пред магазина, където работила. След това влязла в магазина и като чула викове и шум от чупене, излязла отново, виждайки Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А. да бият човек, лежащ на земята пред кафенето. Тъй като в кафенето имало хора, но никой не излязъл да помогне на човека, на когото бил нанасян побой, св.Н. се върнала в магазина и позвънила на тел.112. След това отново излязла, като до биещите видяла и подс.И.А., но не видяла, дали е взел участие в побоя. Възприела и св. Н.А., която вече разтървавала биещите се.

Във връзка с подадения сигнал местопроизшествието било посетено от служители на РУ на МВР - Карлово, като при извършения оглед било констатирано счупеното стъкло на входната врата на заведението, находящо се в сградата на читалището на центъра в с.С.. Ножът, изпуснат от пострадалия не бил намерен.

Във връзка с разследването по делото било установено, че върху сградата на кметството в с.С., находяща се до читалището в селото, имало монтирани охранителни камери, чиито записи се съхранявали в кметството. Записът от охранителните камери бил свален върху ДВД диск и приобщен към материалите по делото.

Във връзка с нанесения му побой пострадалия Б. посетил на 03.04.2018г. отделението по съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив, откъдето му било издадено съдебно медицинско удостоверение № 337/2018г.

Съдът е приел заключението по назначената СМЕ, от която се установява, че пострадалият Б. е получил мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, охлузване в областта на носа, кръвонасядания и отоци в областта на лицето, охлузвания на шията, кръвонасядане в поясната област, охлузвания по пръстите на лявата ръка. Тези травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и било възможно да са получени по начина, посочен от пострадалия, като са му причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Приел е и заключението на изготвената по делото съдебно- идентификационна експертиза, видно от което предоставените за изследване видеофайлове са цифрови презаписи от оригинални файлове на записан върху твърдия диск на видоохранителна система видеозапис. Върху същите не били установени следи от манипулация/намеса при записаната информация. Съдържанието и качеството на записите не позволявали разграничаване на голяма част от общите и частни признаци, характеризиращи заснетите лица. Поради недостатъчна информация тези фотокопия не били годни за категорична идентификация. От извършения сравнителен анализ бил направен извод, че не се изключва възможността заснетите на видеозаписа лица да са лицата Ч.И.А., Я.И.А. и Ч.В.А.. В обстоятелствената част на протокола за извършване на експертизата се съдържат и снимкови кадри, онагледяващи действията на заснетите лица.

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена след  сторен внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено авторството и съучастието на четиримата подсъдими в престъпното деяние, както и относно квалифициращите го признаци. Съобразявайки се с правната възможност подсъдимия да изгражда свои защитни позиции, каквито намери за добре, както и с често срещаната позиция на пострадалото от престъплението лице да поднася такава обстановка, каквато ще е в подкрепа на собствените му интереси, съдът много точно в случая коментира най-вече показанията на свидетелите с непосредствени възприятия по време и след инцидента. Съдът е подложил на коментар показанията на тези, имащи връзка с казуса свидетели,  съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, а и с показанията на пострадалия свидетел  Б., като въз основа на тях, в съвкупността им,  правилно достига до несъмненост в извода за виновното поведение на подсъдимите лица.

Цялата защитната позиция на подсъдимите, че не са осъществили вмененото им престъпление, доколкото признават единствено нанесени един - два удара само от двама от тях върху пострадалия и то след личен мотив за това, се подлага на съмнение още в началото на изнесеното от тях в обясненията им. Първоинстанционният съд подробно е анализирал тази защитна позиция и след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната логическа връзка, е направил обоснования извод, че така изложената защитна версия не може да бъде споделена. При това предхождащия престъплението личностен конфликт е бил между други, неучастващи в инцидента лица, което пък от своя страна не би могло да изключи или дори да подложи на съмнение съществуването на хулиганските подбуди у четиримата подсъдими. Отделно от това е необходимо да се посочат и разминаванията в обясненията им, първо в опита да им да наложат версията за случайна среща с пострадалия, като подс.Ч.И.А. излага твърдения, че били тръгнали да купуват картофи, а пък подсъдимите Ч.В.А. и Я.И.А. – че както всяка сутрин отишли на моста да си пиели кафето. Второ – в опита им да наложат тезата, че са били провокирани от пострадалия, вадейки ножа и са били нападнати от него, едва ли не, че именно те са жертвите, за което са принудени да се защитят. В тази връзка липсва каквато и да е логика  при това, че те се насочват към постр.Б. и той, след като извадил ножа, те се отдръпнали, а пострадалия при това им отдръпване да хукне да бяга. Несериозно е и възражението за нанасяне на удари с вече нова цел – догонване за да бъде отнет ножа от пострадалия „за да не направи някаква беля”, т.е. да не би да го използва някъде, колкото и несериозно да звучи. На следващо място стои и разликата в обясненията им с оглед на брой и начин на нанасяне на ударите върху пострадалия, с оглед омаловажаване интензитета на побоя върху жертвата. В тази връзка Ч.И.А. говори за нанесени „един-два ритника” / в абсолютно противоречие тук със заключението по СМЕ/ от  брат му и братовчед му. Ч.В.А. пък говори за  „2, 3 юмрука, ритници не е имало”, нанесени от него и Я.. Последният пък твърди за ритане само по веднъж от него и братовчед му.

По отношение показанията на свидетелите – правилно съдът не е кредитирал тези на В. А. и А. А., на първо място и двамата като близки родственици на подсъдимите и на следващо като наблюдавали случващото се от 20 – 25 метра разстояние при намалена видимост от дърветата /по думите на първия от тях/, а и с оглед различия в самите тях, като примерно за момента на изваждане на нож от страна на пострадалия, за което В.А. дава разстояние от 20 метра, от което пострадалият се бил затичал с ножа към Ч. и Я., а А.А. посочва, че ножът бил изваден от Б. на место „пред заведението”.

Соченото от подсъдимите, че само Я.И.А. и неговия братовчед са участвали в нанасяне на ударите, се опровергава категорично от незаинтересованите тогава и чужди на страните свидетели очевидци П.Н. и Н.А.. За втората посочена свидетелка правилно съдът е кредитирал първоначалните й показания, тези от ДП, като неизвестна остава причината, поради която тази свидетелка прави опит да «подпомогне» подсъдимите, променяйки показанията си в съдебното производство. Несериозни са думите й в тази връзка, че се била уплашила, после от страх дала други показания, а изплашена и при наличието на нож по думите й, тя приближава и навлиза между нанасящите ударите лица.

Впрочем, въпреки сторения от районния съд анализ на свидетелските показания и обяснения на подсъдимите, самия запис от видеокамерите дава най-точната картина на случилото се в обективната действителност. Тук следва да се отбележи и несъстоятелността на възраженията на адв.Ш., че тази информация изключва дадени подсъдими от лицата, нанасящи ударите. Напротив и Ч.И.А. и И.Ч.А. са нанасяли удари върху пострадалия, като втория от тези двама подсъдими успява да го ритне два пъти и при опита да то ритне за трети път се спъва и пада на земята, след което при тях пристига св.Н.А..

Неоснователно се явява и искането на защитата във въззивната жалба относно намаляване по размер на наложените на Я.И.А. и Ч.В.А. административни наказания. Техните наказания, както и тези на другите двама подсъдими са определени от  първоинстанционния съд при правилно отчитане на смекчаващи и отегчаващи отговорността на всеки един от тях обстоятелства. Точно съдът е отчел и по-ниската деятелност на подсъдимия И.А., определяйки наказанието в минимума му, а за Ч.И.А. и реалната възможност да се изпълнят целите на чл.36 от НК при прилагане чл.66 от НК.  

Не се налага необходимост от корекции и по отношение размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск за  престъплението. И тук правилно районният съд е приел, че претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на  подсъдимите. От материалите по делото се установява, че действително С.Б. е претърпял значителни физически болки, като определената сума от 5 000 лева като обезщетение се явява справедлива и адекватна на претърпените увреди. Справедливо съдът е присъдил обезщетението в този размер, като освен причинената му физическа болка пострадалият е претърпял за определен некъс период от време и душевни страдания и неудобства, променяйки и начина си на живот и поведение. В тази връзка стоят не само неговите показания, и сочените увреди в заключението на вещото лице по СМЕ, но и показанията на свидетелите П. Г., А. Б. и А.Б., които имат постоянни преки впечатления от негативно отразилите се на С.Б. последици след преживяното. Така определеното обезщетение по размер в най-пълна степен би репарирало претърпените от последния болки и страдания като следствие на претърпяното.

         Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на С.Б. претендираната от него сума от 300 лева като направени разходи за упълномощаване на повереник във въззивното производство.

 По разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.

         Необходимо е да се посочи обаче, че липсва произнасяне с присъдата по отношение на ВД по делото, за което районният съд следва да обсъди прилагане нормата на чл.306 ал.1 от НПК.      

Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 от НПК присъдата на Районен съд – Карлово следва да бъде потвърдена, при което и Окръжен съд – Пловдив

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 33 от 11.06.2019г., постановена по НОХД № 374/18г. по описа на Районен съд–Карлово.

ОСЪЖДА подсъдимите Ч.И.А., Я.И.А., Ч.В.А. и И.Ч.А. да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител С.Л.Б. сумите от по 75 лева за всеки от тях като разноски за упълномощаване на повереник пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/