Р Е Ш Е Н И Е № 264
гр.Кюстендил, 27.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан
Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 220 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК
Адв.
Т.П. *** като пълномощник на Н.Т. Н. ***
обжалва решението на Районен съд –
Кюстендил от 17.07.2020г. по АНД № 1424/2020г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 24/19.09.2019г. на директора
на ОДБХ – Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с недоказаност на нарушението, тъй като изпълнителното
деяние „почистване на храни“, каквото е описаното в случая, не е дейност по производство на храни
съгласно легалната дефиниция в §1, т.49 от ДР на ЗХ. Прави се искане за отмяна на решението и на НП.
В
съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата по изложените в
нея доводи и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника.
Ответникът
– Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, чрез процесуалния си
представител адв. Красимир П, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба, като счита оспореното решение за правилно. Прави искане за
потвърждаване на въззивното решение и за присъждане на деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Административният съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания
и на доводите на страните, както и след
служебна проверка на оспорения съдебен акт на
осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет
на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 24/19.09.2019г. на директора на ОДБХ –
Кюстендил, с което на касатора Н.Т.Н. за
нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ, на основание чл.42, ал.1 от ЗХ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 11.09.2019г. в 15,00ч., служители
от ОДБХ – Кюстендил със съдействието на
служители от РУ – Кюстендил, са извършили проверка в обект, находящ се в гр.
К, ул. „***“ № 26 на територията на складова база „Т“, стопанисван от
нарушителя, при която е установено съхраняване в чували на орехи и орехови ядки в следните
количества: около 80 кг цели орехи и около 7 кг почистени орехови ядки. Проверяващите констатирали, че обекта не е
регистриран по реда на чл.12, ал.1 от ЗХ.
В
съдебното производство са разпитани длъжностите лица при АНО, които потвърждават
описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства.
При
събраните доказателства, от правна
страна съдът е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица без допуснати съществени нарушения в
процедурата по административно наказване. По съществото на спора е формиран извод за съставомерност и доказаност на
релевираното деяние, съставляващо съхраняване
на храни в обект, който не е
надлежно регистриран , т.е. съдът е установил, че извършената от нарушителя дейност отговаря на дефиницията за производство
по §1, т.49 от ДР на ЗХ. Отречено е
наличието на характеристики на деянието
като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие
с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел
правилен извод за законосъобразност на НП.
Фактическият
състав на санкционната норма по чл.42, ал.1 от ЗХ включва установено лице,
което произвежда или търгува в обект, нерегистриран по закона. Задължението за
регистрация е предмет на правна регламентация в чл.12, ал.1 от ЗХ.
В
случая по делото от показанията на контролните органи, които са очевидци на
нарушението, съдът правилно е установил производство на храни в проверения
обект. Производството по см. на §1, т.49 от ДР на ЗХ е цялостен или
частичен процес на добив, преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране,
етикетиране и съхраняване на храни.
Констатираните при проверката действия
по съхранение в обекта на посочените в НП орехи и орехови ядки, води до
единствено възможния извод за осъществено съставомерно деяние. Не е спорно, че
описаните стоки имат характеристиката на храна по чл.2, ал.1 от ЗХ, тъй като са
продукти, които са предназначени за консумация от човека.
Единственото
възражение на касатора е за липса на съставомерно деяние, доколкото дейността
по почистване на орехи не е дейност по производство на храни съгласно легалната
дефиниция в §1, т.49 от ДР на ЗХ. Доводите са неоснователи. Видно от
съдържанието на АУАН и НП, отговорността
на нарушителя е ангажирана за съхраняване на храни, която дейност е такава по
производство на храни съобразно разпоредбата на закона. Описаните действия по почистване на орехите само
допълват констатациите от проверката, но
съставомерното изпълнително деяние безспорно е съхраняването на храни в
нерегистрирания обект, която дейност е извършвана от нарушителя. В тази връзка органът
е посочил изрично начина на съхраняване и
количеството на съхраняваните орехи и орехови ядки. Следват изводи за осъществено и доказано
административно нарушение по чл. 42, ал.1 в. с чл.12, ал.1 от ЗХ.
Наложеното
наказание е справедливо като определено в минималния законов размер по чл.42,
ал.1 от ЗХ при спазване на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. По делото
не е налице маловажен случай.
Крайният решаващ извод на
касационната инстанция е, че не е осъществено соченото от касатора и служебно
проверено касационно основание по
чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и същият следва да се остави
в сила.
Поради изхода от спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на ОДБХ–Кюстендил на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Доказаният размер на същото от 360,00лв. следва да се намали до минималния такъв от 335,00лв., определен по чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с чл.36 от ЗА вр. с чл. 63, ал.4 от ЗАНН в съответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 235 от 17.07.2020г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по АНД № 1424/2019г.
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН
**********, от гр. К, кв. „***“, бл.***, вх. А, ет.2, ап.4 да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните –
Кюстендил деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 335,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.