Р Е
Ш Е Н И Е
№ 236 28.08.2020 г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На трети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 321
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения иск от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с
посочен в исковата молба адрес: гр. София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Черни
връх“, № 51Д, с променен след завеждане на иска адрес на управление: гр. София
1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Гълъбин Николов
Гълъбов, чрез юрк. Елена Николова, против Г.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
, чрез адв. Галина Гарова и адв. Димтрина Ройдева, АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“
45, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 120 000 лева
(сто и двадесет хиляди лева), увеличен след частично предявяване за 26 000 лв.
(двадесет и шест хиляди лева) , представляваща изплатеното от ЗК „Лев Инс“ АД
застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от Н. П. Г. наследник
на пострадалия Т. Я. В. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане и сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Исковете са
предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.
Последвала
е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на
особеното исково производство по търговски спорове. Ищцовото дружество не е
подало допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК.
В
изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е внесъл дължимата държавна
такса.
Ищецът
твърди, че на 17.07.2016 г., около 20:00ч. на път II-99 в посока от гр. Созопол
за гр. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Ауди“ с рег.№ А 8197 КС,
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (Закон за движение по
пътищата), при движение в дясна пътна лента, не видял поставения
светлоотразителен триъгълник и двама пешеходци, намиращи се след него, не
съобразил своевременно да се отклони в ляво, като по този начин предизвикал
ПТП(пътно-транспортно произшествие) и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца Т. Я. В., като след деянието избягал от местопроизшествието.
Сочи, че
във връзка с настъпилото ПТП е образувано НОХД № 1253/2017г., по описа на БОС и
с присъда №23/24.01.2017г. Г.Т.Б. е признат за виновен за това, че на
процесната дата и място, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Я. В., ЕГН **********,
като е избягал от местопроизшествието.
За така
извършеното престъпление на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „Б“ предл.1,
вр. ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 58А,
ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, отложено по смисъла на
чл. 66 от НК с определен изпитателен срок от пет години.
Твърди се
още, че по предявените граждански искове с присъда № 23/24.01.2017г., изменена
с решение № 48/30.05.2018 г. на Апелативен съд – Бургас, Г.Б. бил осъден да
заплати на Н. П. Г., ЕГН **********, в качеството ѝ на наследник и *****
на починалия пострадал Т. Я. В. сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законна лихва, считано
от 17.07.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Сочи, че
автомобилът имал сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество съгласно полица № 22116000655522 и анекс №1
към нея със срок на валидност от 23.02.2016г. до 22.02.2017г.
Предвид
влязлата в сила присъда и присъденото в нейна полза обезщетение Н. П. Г.
предявила пред ищеца ЗК „Лев Инс“ АД застрахователна претенция, по която била
образувана щета № 0000-1000-61-17- 7562/31.08.2017 г., която приключила с подписване
на споразумение № 438/16.07.2018 г. На основание чл. 493 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, ЗК „Лев Инс“ АД се задължило да изплати парично обезщетение в размер на
120 000 лв. за обезвреда на търпените от Н. П. Г. неимуществени вреди изразяващи
се в болки и страдания по причина смъртта на сина ѝ Т. Я. В., настъпила
вследствие на тежка съчетана травма, несъвместима с живота, в причинна връзка с
осъщественото на 17.07.2016 г. пътнотранспортно произшествие по вина на
застрахования при „Лев Инс“ АД виновен водач - Г.Т.Б.. Твърди се още, че
обезщетението било изплатено по посочената в споразумението сметка с титуляр Н.
П. Г. както следва: на 17.09.2018 г. - 50 000 лв.; на 26.09.2018 г. - 30 000 лв.; на 10.10.2018
г. - 20 000 лв.; на 08.11.2018 г. - 20
000 лв.
Счита, че
на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, с
изплащане на застрахователното обезщетение, ЗК „Лев Инс“ АД има право на регрес
срещу Г.Т.Б. за сумата от 120 000 лв.
Прави
доказателствени искания. Представя доказателства.
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита иска за
допустим, но неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли изцяло.
Признава се,
че ответникът Г.Т.Б. е признат за виновен за горепосоченото престъпление с
присъда №23/24.01.2017 г., постановена по НОХД № 1253/2017 г. описа на Окръжен
съд- Бургас.
Посочва се,
че наказателното производство пред първа съдебна инстанция е проведено по реда
на Глава XXVII от НПК „Съкратено съдебно следствие“, без да се събират
доказателства в съдебна фаза на процеса. Твърди се, че при настъпването на ПТП ответникът
се е движел с разрешената за пътния
участък скорост, но не е могъл своевременно да реагира на ситуацията на пътя,
създадена от спътниците на пострадалия и от самия него, който се е движел
неправомерно по средата на дясната лента на пътното платно, като не е взел
необходимите мерки за своята безопасност,
под въздействието на значително количество алкохол - 2,87 промила.
Водачът на МПС бил заслепен от насрещното слънце след излизане от плавен завой,
а движението по пътя било интензивно, които обстоятелства му попречили
своевременно да възприеме движещите се по пътното платно лица, както и да
отклони автомобила в лявата лента за движение или да спре. Сочи, че в решението
си Апелативен съд – Бургас е приел, че като участник в движението пострадалият Т.
Я. В. също е имал виновно и противоправно поведение, с което е допринесъл, макар
и в по-малка степен в сравнение с подсъдимия, за настъпването на процесното ПТП
и за неблагоприятния вредоносен резултат.
Признава,
че Г.Б. е осъден по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3, предл. четвърто,
б. „Б“, предл. 1-во, вр. ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като
наказателният съд е приел, че деецът е избягал от местопроизшествието. Сочи
обаче, че макар формално водачът Г.Б. да се е отдалечил в един момент от
мястото на настъпване на ПТП, това не било с цел да се укрие от органите на МВР
или да попречи на разследването. Веднага след настъпване на ПТП той спрял и
излязъл от автомобила, но предвид това, че е изпаднал в шок и паника, виждайки
струпани много хора, чувайки викове и писъци, се уплашил от физическа саморазправа.
Поради уплахата от саморазправа се отдалечил от самото място на
местопроизшествието, като спрял на
безопасно място - на първата възможна отбивка и потърсил начин да съобщи за
случилото се, където изчакал идването на органите на ОД на МВР. Посочва, че Г.Б.
изпаднал в неадекватно състояние, бил е абсолютно сам, млад шофьор, едва на 19
години, поради което е разбираем шокът и уплахата му от случилото се.
Сочи се, че
ответникът изцяло съдействал за разкриване на обективната истина. Изпълнил задълженията
си по застрахователния договор, като своевременно уведомило застрахователя за това, че е станал
участник в ПТП и евентуално ще бъде ангажирана гражданската му отговорност.
Напускането на мястото на местопроизшествието не е довело до по-големи щети,
нито е бил в състояние да помогне по някакъв начин на пострадалия и да ограничи
щетите.
Не се
оспорва наличието на валидна застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от ответника лек автомобил, при управлението на който
е допуснато процесното ПТП.
Прави
доказателствени искания. Представя доказателства.
Бургаският
окръжен съд като прецени, че са налице предпоставките за разглеждане на
предявените искове и не са налице процесуални пречки, намира исковете за
допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, във
връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, с посочен в исковата молба адрес: гр. София, 1407, район „Лозенец“,
бул. „Черни връх“, № 51Д, с променен след завеждане на иска адрес на
управление: гр. София 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и
Гълъбин Николов Гълъбов, чрез юрк. Елена Николова, против Г.Т.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Галина Гарова и адв. Димтрина Ройдева, АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ 45, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сума в
размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева),
представляваща изплатеното от ЗК „Лев Инс“ АД застрахователно обезщетение за
репариране на претърпените от Н. П. Г. наследник на пострадалия Т. Я. В.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и
сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 300 от ГПК, Решение № 48 от 30.05.2018 г. по ВНОХД №61/2018 по
описа на Апелативен съд – Бургас, с което е изменена присъда №23/24.01.2017 г.
по НОХД № 1253/2017г., по описа на Бургаски окръжен съд, е задължително за
настоящия граждански съд по отношение на следните обстоятелства: на 17.07.2016
г., на път II 99 в посока от гр. Созопол за гр. Бургас, на разстояние от около
един километър след надлеза за „Ченгене скеле“, при управление на МПС — лек
автомобил марка „ Ауди “, модел „ А 4 “ с рeг. № А 8197 КС, Г.Т.Б. нарушил
правилата за движение, при което по непредпазливост причинил смъртта на Т. Я. В.,
като водачът избягал от местопроизшествието. Предвид факта, че в наказателното
производство са били разгледани и гражданските последици от деянието, налице е
и влязло в сила решение относно претърпените от Н. П. Г. в качеството ѝ
на наследник на починалия пострадал Т. Я. В. неимуществени вреди от посоченото
деяние в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
17.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
С доклада
по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът е указал
на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна
да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. В частност
е указано, че ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване предпоставките за регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ, в това число наличието на валидно правоотношение по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента относно
управлявания от последния автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рeг. № А 8197
КС и извършеното плащане от ищеца на дължимо застрахователно обезщетение за
обезвреда на настъпилите от ПТП вреди в полза на Н. П. Г.. Горните факти са
установени с приети по делото писмени доказателства , които са представени с
исковата молба и не са оспорени от ответника.По отношение на заплащането на
определеното обезщетение за смъртта на пострадалия в полза на ***** му - Н. П. Г.,
съдът е установил този факт и чрез заключението на съдебно-икономическата
експертиза , която след проверка по сметката на обезщетеното лице е дало заключение, че обезщетението
е изцяло заплатено.
На
ответната страна е указано, че носи тежестта да установи всички свои
правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, в това число
наличието на изключение по смисъла на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ, в случай че твърди такова. В отговора на исковата молба , в допълнителния
отговор и в съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители
твърди , че е налице „друга неотложна причина“, поради която е напуснал
местопроизшествието, въпреки, че е възприел същото при извършване на деликта.
Твърди се, че макар формално водачът Г.Б. да се е отдалечил в един момент от
мястото на настъпване на ПТП, това не било с цел да се укрие от органите на МВР
или да попречи на разследването. Веднага след настъпване на ПТП той спрял и
излязъл от автомобила, но предвид това, че е изпаднал в шок и паника, виждайки
струпани много хора, чувайки викове и писъци, се уплашил от физическа
саморазправа. Поради уплахата от саморазправа се отдалечил от самото място на
местопроизшествието, като спрял на
безопасно място - на първата възможна отбивка и потърсил начин да съобщи за
случилото се, където изчакал идването на органите на ОД на МВР. Посочва, че Г.Б.
изпаднал в неадекватно състояние, бил е абсолютно сам, млад шофьор, едва на 19
години, поради което е разбираем шокът и уплахата му от случилото се. Не се твърди да е било наложително да му бъде
оказана медицинска помощ.
Съдът
намира, че гореописаното не представлява основателна причина ответникът да напусне
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата със следните аргументи : На първо
място настъпилият вредоносен резултат и
квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" са елементи,
включени от законодателя в престъпния състав, по който е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия, поради което те не подлежат на
повторно обсъждане. На второ място, по
твърденията на ответника, същият е спрял на първата отбивка, като се е
отдалечил на приблизително един километър от мястото на произшествието. Видно
от твърденията му при причиняване на деликта ответникът е изпитвал страх за
собствената си безопасност и поради липсата на опит и младостта си е изпаднал в
паника, поради което дори не е предприел опит да помогне на ударения от него
пострадал. Тази реакция е обяснима с оглед възрастта на ответника към датата на
деликта и обстоятелството, че е бил млад шофьор. Въпреки това последните две
обстоятелства не са го възпрели да шофира без придружител в пиков сезон, в
пиков час, на натоварен път, в края на работния му ден, поради което съдът
намира, че липсата на добра преценка и младостта на ответника , довели до
крайния резултат – бягство от мястото на настъпване на произшествието не
са „неотложна причина“ по смисъла на
чл.500, ал.1, т.3 от ЗК, защото освен чисто субективното му усещане на
потенциална опасност и лошата му преценка, е нямало друга причина да не остане
на мястото на произшествието. Преди да избяга, водачът е видял само двете
спрени коли и част от пътуващите в тях, нямало е основателна причина да реши,
че след като очевидно има пострадало лице, присъстващите ще са заети с друго,
освен да помогнат на пострадалия, което е следвало да стори и ответника. Ако се
приеме, че страхът и паниката са неотложни причини за бягство от
местопроизшествието, това би било извинение за подобно поведение, което не
отговаря нито на буквата, нито на духа на закона. Воден от горното разбиране,
съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства за доказване на
гореописаните твърдения на ответника за причината, поради която е напуснал
мястото на причиняване на деликта. По отношение на възрастта на ответника и
влиянието на този фактор , както и на липсата на опит, съдът намира, че след
като законът приема, че пълнолетните лица могат да са правоспособни водачи, то
е въпрос на лична преценка да се придобие правоспособност и да се упражнява
това право. След като ответникът е преценил, че е способен да управлява
самостоятелно и без придружител мощен автомобил, то той не може да търси
извинение за неадекватната си и безотговорна реакция в младостта си и следва да
понесе отговорността си за стореното, включително тази по регресния иск. Не
може да се предположи, че застрахователят е могъл да предвиди подобна реакция
на водача на застрахованото МПС, защото ответникът не е собственик на същото е
не е страна по договора за застраховка.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
На основание чл. 300 от ГПК, Решение № 48 от
30.05.2018 г. по ВНОХД №61/2018 по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е
изменена присъда №23/24.01.2017 г. по НОХД № 1253/2017г., по описа на Бургаски
окръжен съд, е задължително за настоящия граждански съд по отношение на
следните обстоятелства: на 17.07.2016 г., на път II 99 в посока от гр. Созопол
за гр. Бургас, на разстояние от около един километър след надлеза за „Ченгене
скеле“, при управление на МПС — лек автомобил марка „ Ауди “, модел „ А 4 “ с
рeг. № А 8197 КС, Г.Т.Б. нарушил правилата за движение, при което по
непредпазливост причинил смъртта на Т. Я. В., като водачът избягал от
местопроизшествието. Предвид факта, че в наказателното производство са били
разгледани и гражданските последици от деянието, налице е и влязло в сила
решение относно претърпените от Н. П. Г. в качеството ѝ на наследник на
починалия пострадал Т. Я. В. неимуществени вреди от посоченото деяние в размер
на 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2016 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Установена е и втората предпоставка за ангажиране
на регресната отговорност , а именно – обезщетението е реално изплатено на
наследницата на пострадалия.
Обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото
на произшествието е установено с присъдата, предвид прилагането на
квалифицирания състав на престъплението и не се оспорва от ответника.
Не се твърди, че ответникът е имал неотложна нужда
от медицинска помощ.
С мотиви, изложени по-горе, съдът приема , че
твръдените факти и обстоятелства , мотивирали ответника да избяга от
местопрестъплението не представляват „неотложна причина“ по смисъла на чл.500,
ал.1, т.3 от Кодекса на застраховането.
С горните аргументи , съдът приема предявеният иск
за основателен и доказат в предявения размер след увеличаването му – от
120 000лв.
Върху тази главница, следва да се присъди лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2018 год. до датата на
окончателното изплащане на главницата.
По отношение на разноските:
С оглед основателност на претенцията,
съдът намира, че дължими на ищеца в настоящото производство са разноски следва
да бъдат заплатени от ответника , както следва в размер на 5400лв.,
представляващи сумата на платената
държавна такса, възнаграждение на в.л. В. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Галина Гарова и адв. Димтрина Ройдева, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ 45 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
с адрес: гр. София 1700, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори Мария
Стоянова Масларова-Гъркова и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез юрк. Елена Николова,
на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането, сума в размер
на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди
лева), представляваща изплатеното от ЗК „Лев Инс“ АД застрахователно
обезщетение за претърпените от Н. П. Г., в качеството й на наследник на
пострадалия Т. Я. В., неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане и сторените по делото разноски в размер на 5400лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: