№ 59
гр. Момчилград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. А.ш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100334 по описа за 2022 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, вр.с чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответника А.Т. били съседи.
Последния отглеждал кучета. На 18.09.2020г. бил на гости при съседи. Към
22.30ч. минавал покрай къщата на ответника, който бил в двора заедно с Б.И.
и консумирал алкохол. Двете кучета били пред двора и го нападнА. и ухапА.
по двете бедра. Твърди, че ответникът излязъл пред двора си и му нанесъл
юмручен удар в областта на долната устна. Загубил равновесие, паднал на
земята, а двете кучета скочили върху него и го нахапА.. Обадил се на сестра
си, която заедно с Ш.Ю. пристигнала на место, а ответника насъсквал
кучетата срещу него.Шенол Исмаил сигнА.зирал на ЕНН 112, след което на
место пристигнА. полиция и линейка. Твърди, че в продължение на един
месец движенията му били нарушени и изпитвал постоянен страх и сънувал
кошмари как го нападА. кучетата. Изпитвал болки и страдания. Моли съдът
да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лв.-неимуществени вреди,
настъпили в резултат от ухапванията от кучетата, които се намирА. под
надзор на ответника, ведно със законните лихви за забава, считано от
1
18.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуален представител, поддържат
исковата молба и уточнява че ответника носи отговорност, като лице
стопанисващо и осъществяващо надзор над кучетата ухапА. ищеца.
Допълнителни съображения излага в писмена защита.
Ответникът А.Х.Т./А. Х. Е./ в едномесечния срок от получаване на
исковата молба, чрез пълномощник адв.Р. Х. от АК КърджА. е депозирал
писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Заявява, че иска е недопустим и неоснователен, тъй като е заведен срещу
нелегитимна страна. Кучетата които ухапА. ищеца не били негови, а били
бездомни, обикаляли селото, раждА. се по сеновА.те и обикаляли селото без
надзор. Имал кучета негова собственост порода кангал, но били други. Когато
хранел своите кучета, бездомните идвА. в двора му и им изяждА. храната.
Твърди, че многократно депозирал сигнА. за мерки срещу бездомните кучета.
Не му бил известен факта,кога и как ищеца бил ухапан, както и от кои кучета.
Ищеца бил пред домът му, но там не се случило нищо. Ищеца бил в нетрезво
състояние, а неговите кучета били вързани. Разбрал, че кучетата били
закарани в приют и не след дълго отново се върнА. в селото. Кмета на селото
откарал кучетата с кола и искал да ги убие и тогава ответника ги осиновил. На
26.10.21г. осиновил едното куче. Моли съдът да отхвърли иска и прекрати
делото. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържат
отговора по чл.131 от ГПК. Допълнителни съображения излага в писмена
защита.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от съдебно медицинско удостоверение издадено от съдебен лека
на ищеца на нанесени разкъсно-контузна рана на долната устна и
кръвонасядания и охлузвания на кожата на долните крайници- по задната
повърхност на дясното бедро и по долната трета на лявото бедро.
Видно от фиш за преглед в ЦСМП, става ясно че екип на ЦСМП
КърджА. е посетил с. Балабаново на 18.09.2020г. и е извършен преглед на
место на О. Мехмед О. с данни че е бил ухапан от куче по краката.
Видно от декларация за осиновяване на домашен любимец, паспорт на
домашен любимец, А. Х. декларира, че взема за отглеждане в домът си в с.
Балабаново, куче.
С присъда постановена по НЧХД № 294/20г. по описа на МРС,
2
ответникът А.Х.Т. е признат за невиновен в това че на 18.09.2020г. в с.
Балабаново е причинил на О. О. лека телесна повреда. Присъдата е влязла в
законна сила на 18.03.2022г., след потвърждаването и от Окръжен съд
КърджА. с Решение № 19/18.03.22г. по ВНЧХД № 4/22г.
По делото са разпитани две групи свидетели, като от показанията на
св.Гюлкибар О.-сестра на ищеца се установява, че на 18.09.2020г. била на
гости в съседа Шенол Мюмюн, когато по телефона и се обадил ищеца и
съобщил, че кучетата на ответника са го ухапА..Свидетелката О. заедно с
Шенол Мюмюн отишли пред домът на ответника, заварили О. на земята,
двата му крака били ухапани отзад, а ответника да насъсква кучетата-Чътър и
Кътър с думите „дръж“. Твърди че това били същите кучета които ухапА.
ищеца, а ответникът ги гледал от 7-8 години в дворът си и ги е хранил.
Когато А. излизал в селото кучетата били с него и го слушА.. След случката,
кучетата изчезнА. и след една година се върнА. в двора на А., след което
Кмета заедно с още едно лице от Общината прибрА. кучето, а А. отишъл след
тях и го осиновил.
Свидетелят Аптин Юмер сочи, че ответникът А. отглеждал две кучета
в своята къща от най-малко седем години.Минавал всяка сутрин и вечер
покрай къщата на ответника и кучетата били все в неговия двор. А. хранел
кучетата, който били в неговия двор от седем години.Чул че кучетата ухапА.
О. и виждал А. да ходи с тези две кучета, който докарал в селото и отглеждал.
На никой не давал да взема кучетата от двора му.
Свидетелят Владимир Въгларов-Кмет на с. Балабаново, сочи че Алекси
имал точно тези две кучета, които са тъмни на цвят. Останал с впечатление,
че кучетата са на Алекси, тъй като били в неговия двор и го слушА..
Отговаряли на неговите заповеди. Чул, че О. бил нахапан от тези две кучета и
след инцидента със служител от Общината, приспА. кучетата в двора на А., и
ги откарА. в гр. КърджА. в медицински център за скопяване. Алекси ги
следвал до медицинския център, след което узнал че е осиновил едното от
кучетата. Кучетата, които откарА. в гр. КърджА. били две и същите, които
Алекси отглеждал в двора си. При приспиването на кучетата, жена му им
съдействала, разплакала се, когато ги взели от двора им и дори не давала да
ги вземат.
Свидетелят Б.И., сочи че 18.09.2020г. бил в двора на ответника А. и
3
правил салата. Видял съседа О. който минавал покрай двора и викал, а
кучетата се разлаяли. О. паднал до оградата и кучетата излезли извън двора и
тогава не видял нищо, тъй като било тъмно. Освен тези две кучета, А. преди
имал и други кучето, които идвА. при него и им давал храна постоянно.
Двете, кучета които А. хранел ги били взели, а едното от тях се върнало след
5-6 месеца, а с другото не знаел какво е станало. Не е виждал, кучетата да
нападат О.. Когато А. излизал, кучетата излизА. с него.
Свидетелката Тингалова- съпруга на ответника, сочи че кучетата се
движили свободно в селото, но им давала храна и се грижила за тях. Кучетата
били с имена Кътър и Чътър. Дошли в двора им когато били малки, а имената
им дала внучката на нейния брат. От 5-6 години им давала храна. На
18.09.2020г. била в Р. Турция, но чула че О. минавайки покрай двора псувал.
Не е чувала, кучетата да са ухапА. О.. Прибрала се два дни след това и от
Общината дошли да вземат кучетата-Чътър и Кътър. Едното след време само
се е върнало и дошло в двора им.
Свидетелката Бахрие Мустафа-сестра на ответника, сочи че в момента
А. имал един кангал с издаден паспорт. Двете кучета обикаляли из селото и
всички хора им давА. храна, били бездомни, идвА. в двора на А., а когато
кучетата били малки ги виждала в двора на А..Имената им били дадени от
внучката на сестра и.
По делото е разпитан и свидетеля К.М.-служител в общинска
администрация по програма за „овладяване популацията на бездомните
кучета“, който сочи че Кмета на с. Балабаново го е уведомил, че в селото има
агресивно куче и по повод това отишъл след няколко дни. Кучето било в
двора на ответника, а там била и жена му. Упоили го и го откарА. в гр.
КърджА..По пътя ги следвал ответника А. с кола, който заедно с тях
пристигнал при ветеринарния лекар и след известно време се обадил на
лекаря, който го уведомил че кучето било осиновено от А.. Не си спомня, кой
ден е било това, както и дА. са взели едно или повече кучета.
Предявеният иск е допустим. По същество искът е основателен и
доказан, поради следните съображения:
Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
4
животното е избягало или се е изгубило. Изпълнителното деяние на чл.50 от
ЗЗД се изразява в действие или бездействие. Ищеца по иск с правно
основание чл.50 от ЗЗД има право да насочи претенцията си спрямо
собственика на вещта или спрямо лицето под чиито надзор, тя се намира.
Спор, няма че към датата на увредата-18.09.2020г., кучетата не са били
собственост на ответника, но безспорно е установено от събраните всички
гласни доказателства,че кучетата причинили вредата са се намирА. под негов
постоянен надзор. Така например, всички разпитани свидетели по делото
сочат, че ответника А.Т., отглежда в двора си, полага грижи и храни кучетата
от години, а по данни на неговата съпруга, от както те са били малки.
Поведението на ответника по последващо осиновяване на едно от кучетата,
също навежда на мисълта за осъществяван от него надзор. На това основани,
съдът приема че ответникът е субектът който е осъществявал постоянен
надзор над кучетата и като такъв за него е възникнало задължението да
осъществява и контрол над действията им. Ответникът по този иск отговаря
само защото е лице под чиито постоянен надзор се намира вещта.
Обективната отговорност по чл.50 от ЗЗД е на лице във всички случаи когато
има вреда причинена от вещ.
Фактическия състав на чл.50 изисква нА.чието на кумулативно
предвидени предпоставки, които са доказани от ищеца- нА.чието на вреда,
чужда вещ-източник на вреда, действие или бездействие на собственика и/или
лицето по чиито надзор е вещта, причинно следствена връзка между
действието/бездействието на лицето под чиито постоянен надзор се намира и
настъпилия вредоносен резултат.
Безспорно е установено, че на 18.09.2020г., ищецът е бил нападнат от
кучета, които са причини вреда на ищеца, чрез ухапвания в областта на
задната повърхност на дясното бедро и по долната трета на лявото бедро.
Свидетелите очевидци установяват, че когато са пристигнА. на место О. е бил
на земята, кучетата около него, а двата му крака наранени. Оказана му е
спешна помощ, като в съдържанието на ФПСМП е установено именно
наранявания възникнА. от ухапване от куче. Ответникът, в качеството си на
лице под чиито надзор са се намирА. кучетата към момента на причиняване
на вредата е следвало да извърши действия по предотвратяване на тези вреди,
още повече че по делото са събрани доказателства, сочещи че кучетата са се
подчинявА. на неговите заповеди. Вместо това, същият е бездействал, дори
5
напротив събраха се доказателства, че дори ги е насъсквал и с това си
поведение е допринесъл за настъпване на вредата.
Не се събраха доказателства, от които да се изгради извод, кучетата да
са собственост или да са под надзор или контрол на други лица, различни от
ответника.
Относно размера на вредите, съдът приема че същите са доказани и на
основание чл.52 от ЗЗД следва да бъдат възмездени по справедливост.
Ищецът е претърпял болки и страдания в резултат на ухапванията по двата
крака, което е довело до увреда на физическото му здраве и е дало отражение
и на психическото му състояние. Видно от показанията на разпитания
свидетел Гюлкибар О., ищецът е бил в продължение на около един месец с
болки, трудно подвижен, събуждал се е, сънувал е кошмари, бил е уплашен.
За справедлив размер, съдът приема сумата от 4000 лв., дължима от
ответника ведно със законните лихви за забава, считано от 18.09.2020г до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията по чл.50, вр чл.45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е основателна и доказана и като такава следва да бъде
уважена до размера определен от съда, а в останалата и част до пълния
предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора на ищеца се следват и разноски в размер на
1000 лв.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на МРС,
сумата в размер на 160 лв., представляваща държавна такса върху уваженият
размер на иска.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Х.Т./А. Х. Е./ с постоянен адрес в с.Балабаново,
общ.Момчилград, обл.КърджА., ЕГН:********** да заплати на О. М. О. с
постоянен адрес в с. Балабаново, общ. Момчилград, обл. КърджА.,
ЕГН:********** сумата в размер на 4 000 лв./четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, разстройство на физическото и психическото здраве, настъпили в
6
резултат на ухапване от куче, намиращо се под постоянен надзор на
ответника, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на настъпване на вредата-18.09.2020г. до окончателното и изплащане,
като отхвърля иска в останалата му част за разликата до пълния предявен
размер от 6000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Х.Т./А. Х. Е./ с постоянен адрес в с.Балабаново,
общ.Момчилград, обл.КърджА., ЕГН:********** да заплати на О. М. О. с
постоянен адрес в с.Балабаново, общ.Момчилград, обл.КърджА.,
ЕГН:********** сумата в размер на 1000 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.Х.Т./А. Х. Е. с постоянен адрес в с.Балабаново,
общ.Момчилград, обл.КърджА. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на
Районен съд Момчилград сумата в размер на 160 лв., представляваща
държавна такса, върху уваженият размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред КърджА.йския Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7