№ 2884
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604670 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу
определение от 07.09.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6 състав,
постановено по н.ч.д. № 8239 / 2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е
отменено постановление от 03.06.2022 г. на Софийска районна прокуратура, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15301 / 2020 г. по
описа на 07 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 23522 / 2019 г. по описа на Софийска
районна прокуратура, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно, като се прави искане за
неговата отмяна. Излагат се обстойни доводи, че дадените от първоинстанционния съд
указания за предприемане на действия по разследването, а именно за извършване на
допълнителен разпит на свидетелите М.Т. и С.Т. се явяват безпредметни. Според
представителя на държавното обвинение, фактическата обстановка е напълно изяснена и не
е възможно да се съберат допълнителни доказателства в насока изясняването на
обстоятелството имал ли е първоначално намерение свид. М.Т. да върне получената от свид.
К. А. парична сума. Релевират се аргументи в насока, че приетите в процесното
постановление фактически изводи, са изградени въз основа на обстоен доказателствен
анализ и правилни материалноправни заключения. Отправя се искане постановлението на
Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото,
както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Атакуваното определение е законосъобразно и правилно, а депозираният частен протест –
1
неоснователен.
Пред Софийски районен съд е било обжалвано постановление на Софийска районна
прокуратура, с което е прекратено наказателното производство, водено за извършено
престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Софийски районен съд, преди да провери правилността
на атакувания акт по реда на чл.243, ал.4 от НПК, е извършил необходимото да се увери, че
са налице процесуалните предпоставки да стори това, т.е. да е налице жалба, изходяща от
лице, имащо качеството на пострадал и срещу акт, подлежащ на обжалване. Изводът му, че
жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.243, ал.3 от НПК е
правилен.
Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на проверяваната
инстанция, а изводът му за неправилно тълкуване на доказателствения материал по делото,
за нарушаване на правилата на формиране на вътрешно убеждение и противоречие с
материалния закон при съставяне на постановлението за прекратяване е законосъобразен.
Без да поставя под съмнение суверинитета, предоставен по силата на Конституцията, на
прокурора да подлага на собствен анализ доказателствата, както и да изгражда фактически и
правни изводи относно наличието или отсъствието на обективни и субективни признаци на
деяние, съдът следва да уточни, че всяко право или правомощие, което не се упражнява в
съответствие със закона се превръща в своята противоположност. Ето защо правилността на
изграждането на вътрешното убеждение при анализа на доказателствата, на самостоятелно
основание подлежи на контрол от страна на съдилищата. Една от целите на съдебния
контрол, в производствата по чл.243, ал.7 от НПК, е за спазване на процесуалните правила,
на които следва да се подчинява логическата и доказателственоправната дейност,
обуславяща възприетите правни и фактически констатации.
В конкретния казус, анализирайки крайните изводи на представителя на държавното
обвинение, контролираният съд е констатирал изграждане на фактическа обстановка,
лишена от обективен анализ на доказателствата. Нещо повече, напълно акуратно е
заключението на Софийски районен съд, че изводите от правна страна на прокурора
противоречат на материалния закон. Това е така, тъй като, от една страна прокурорът
приема, че в конкретния казус не е извършено престъпление от общ характер, а от друга, не
излага аргументи в насока, защо приема, че поведението на свид. М.Т. не субсумира
фактически състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Изводите на прокурора са
единствено, че в конкретния казус се касае за гражданско правни отношение. И тук
единствено за пълнота съдът следва да изясни, че когато се касае за престъплението
„измама“, не е невъзможно същото да бъде и осъществено при налични между извършителя
и пострадалия договорни отношения. Тогава деецът няма първоначално намерение да се
задължи по тях, нито пък каквато и да е реална възможност реално да изпълни поетия
ангажимент. Обещанията, дадени в такъв случай се явяват единствено средството за
въвеждане на пострадалото лице в заблуждение, за да извърши то съответното имуществено
разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден
разход.
2
В процесното постановление се приема, че са извършени всички необходими действия по
разследването, за да се изясни имал ли е свид. М.Т. изначално намерение да върне
поисканата от свид. А. парична сума и въпреки това, от събраните до момента
доказателства, прокурорът не достига до обоснован извод относно това обстоятелство.
Софийска районна прокуратура, обаче, не е обсъдила и анализирала в дълбочина заявеното
от свид. С.Т., която пред разследващ орган заявява, че не знае извършени парични преводи
към брат й – свид. М.Т., нито е поемала обещание да връща пари, получени от Т.. Също така
за Софийски градски съд остава неанализиран от прокуратура и фактът, че свид. М.Т. е
резервирал билет до България три дни, след като е получил поискания от свид. А. заем. Без
да разширява правомощията си и да изземва функции на обвинителната власт, настоящият
състав обръща внимание на Софийска районна прокуратура, че последните две
обстоятелства анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, както и наличните
доказателства за предходни суми, които М.Т. е поискал и не е върнал, водят до извода, че от
събраните до момента доказателства би могло да се изгради извод, че свид. М.Т. не е имал
намерението да върне поисканата от свид. А. сума.
Противно на застъпената в протеста теза, от постановлението на прокурора, с което
наказателното производство е прекратено, не може да се проследи формирането на волята
на решаващия орган. Вътрешното убеждение следва да е основано на доказателствата по
делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат приетите за установени факти,
доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и съображенията за
съответстващите им правни изводи. В процесния случай убеждението на прокурора не е
намерило мотивиран израз.
Всичко изложено по - горе води до извода, че в случая процесното постановление на
Софийска районна прокуратура се явява необосновано, а по силата на чл.243, ал.4
от НПК прокурорският акт подлежи на съдебен контрол и по отношение на обоснованост и
законосъобразност. Поначало, за да бъде спазен един от основните принципи на
наказателното производство, този по чл.14, ал.1 от НПК, вземането на решение
по вътрешно убеждение от страна на прокурора в случая следва да е основано на съзнателна
увереност, основана на доказателствени материали, събрани и проверени по предвидения
в НПК регламент и в съответствие с материалния закон. Вътрешното убеждение на
прокурора е формирано в нарушение на закона, когато при формирането му не са били
обсъдени ( били са игнорирани ) някои от доказателствените материали по делото.
Абсолютно задължително с оглед на визираното основно начало на наказателния процес е
при наличие на противоречие в последните, същите да бъдат обсъдени. В крайна сметка е
безспорно, както в теорията, така и в практиката, че обективната страна на вътрешното
убеждение изисква надлежно обосноваване, основано на доказателствените материали по
делото, и мотивировка, която звучи ясно, логично и убедително.
Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение
на Софийски районен съд, в което е констатирано, че формираното вътрешното убеждение
на наблюдаващият прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и обективност на
3
разследването, е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в
неговата цялост.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, I въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.09.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 6 състав, постановено по н.ч.д. № 8329 / 2022 г. по описа на Софийски районен
съд, с което е отменено постановление от 03.06.2022 г. на Софийска районна прокуратура, с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15301 / 2020
г. по описа на 07 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 23522 / 2019 г. по описа на Софийска
районна прокуратура, водено за извършено престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4