№ 280
гр. С.З., 15.11.20** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20************ по описа за 20** година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от ***.05.20** год., издадено от
НачалН. група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят Н. ИВ. АНДР. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа
направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град С.З. счита жалбата за неоснователна и моли НП
да бъде потвърдено, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение), серия АА, № 720209 от 27.01.20** год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движението
по пътищата (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до *** месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер”) за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП (“По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата“), изразяващо се в това, че
1
на 27.01.20** год. около **:20 часа в град С.З., кв.*** управлявал в посока север-юг лек
автомобил марка “***, с рег.№ ***, предстояща собственост на Ив.Н. А., който не е бил
регистриран съгласно Наредба I-45/2000 год. на МВР (НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 год.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства), като изрично е посочено, че на 08.***.2020 год. регистрацията на
автомобил е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП (“Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собствеН., който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“).
За да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие или
бездействие) трябва да е извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, т.е. деецът трябва да съзнава
или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши установения ред
на държавно управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на
или въздържане от извършване на определено действие). В случая от показанията на
разпитаните свидетели Г. ВЛ. Г. и ДР. В. СТР. се установи, че по време на проверката
управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с поставени табели с регистрационния му
номер, предвид което и тъй като автомобилът според описанието на нарушението в НП, а и
видно от справките на л.19 от делото, не е собственост на жалбоподателя, съдът намира, че
жалбоподателят не е знаел или поне не се събраха доказателства да е знаел, че
управляваният от него чужд автомобил е бил със служебно прекратена регистрация,
респективно – нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с
обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина – т.е., ако и формално да е било
извършено, не съставлява административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП по смисъла
на чл.6 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
въззиваемата страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитН..
Последното, видно от представения договор за правна защита и съдействие – л.39 от делото,
е в размер на 350 лева и е било платено в брой, но с оглед на направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност и тъй като делото не е с фактическа и правна сложност,
съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300
лева, колкото е минималният размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, имайки предвид, че с НП на жалбоподателя е била
наложена глоба от 200 лева и същият е бил лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест месеца.
Водим от горните мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № **-***-001**6 от ***.05.20** год.,
издадено от НачалН. група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..
ОСЪЖДА ОД на МВР град С.З. да заплати на НИК*** И. А. от град С.З., ул.“***“ №
12, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща
направени разноски в производството по а.н.дело № 1880/20** год. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
3