№ 43280
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110110647 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Е. И. – процесуален представител на ответницата Л. С., с вх. №
269602/22.08.2024г., с която иска допълване на решението с присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Поддържа, че следва да й се определи адвокатско възнаграждение по НМРАВ, а
не по НЗПП. Позовава се на съображенията, изложени в решение на СЕС по дело № C – 438/2022,
съгласно което не следва да се извършват произволни, под пазарните намаления на разноските за
адв. възнаграждения, защото с това би се постигнал обратен на целения с чл.101 ДФЕС ефект,
който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. За определяне на размера на разноските за
адв. възнаграждение като критерии следвало да се вземат разумността и пропорционалността на
разноските, както и фактори като предмет на спора, неговата цена и труда - решение на СЕС по
дело № С – 57/15. Страната, спечелила делото, имала право на възстановяване поне на значителна
и подходяща част от разумните разноски. В последното решение на СЕС се посочвало, че
процесуални правила, които водели до твърде високи разходи за потребителя, биха могли да го
разубедят да предяви иск с оглед разходите, които евентуалното исково производство би създало с
оглед размера на оспорваното задължение или да го разубедят да действа надлежно в защита на
правата си пред сезирания съд, поради което и съдебните разноски, които трябвало да бъдат
възстановени на спечеЛ.я делото потребител от загубилата страна трябвало да бъдат в достатъчен
размер спрямо общата стойност на съдебното производство, за да нямат за последица
разубеждаването на този потребител да приведе в действие правната защита, която му е
предоставена с Директива 93/13. Иска и съдът да съобрази формираната след постановяване на
решението по делото C – 438/2022г. на СЕС практика на ВКС, съгласно която макар НМРАВ да
няма обвързващ за съда характер същата следва да служи като ориентир при определяне на размера
на разноските, вкл. и при служебно определяне на размера на адв. възнаграждение. Следвало да се
вземат предвид не само правната и фактическа сложност на делото, но и процесуалните усилия на
адвоката предвид предприетата защита срещу иска и положения от същия труд, вкл. и понасяните
от адвоката административно – техническите разходи от същия при упражняване на професията. С
позоваване на решения на СЕС по дело C – 57/15 и дело C – 385/20 при присъждане на ниски
адвокатски възнаграждения това щяло да има за последица стимулиране на кредитора да сключва
1
договори с неравноправни клаузи, както и повечето адвокати щели да се разубедят да оказват
безплатна правна помощ на материално затруднени потребители. Отделно от това пак съобразно
практиката на СЕС присъждането на неразумни и несъразмерни разноски щяло да доведе от
некачествено оказване на адвокатски услуги.
Ответната страна по искането – “Изи Финанс” ЕООД, е подало отговор в законоустановения
срок. Поддържа, че ответницата няма право на разноски поради уважаване на иска в пълен размер,
като частичното обезсилване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се дължало на
отказ от иска в една част. Адв. възнаграждение би се дължало само ако изходът на делото е в полза
на страната, на която е оказана правна помощ, както и за реално положен труд от адвоката. Отделно
от това провежданата от адвоката правна защита по делото била по „бланки“.
Съдът, след като взе предвид направеното искане по чл.248, ал.1 ГПК, възраженията на
ответната страна и доказателствата по делото намира следното :
Искането по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл.248, ал.1
ГПК от легитимирана страна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 03.04.2024г. съдът е прекратил
частично производството по делото поради заявен от ищеца отказ от част от предявените искове.
След частичното прекратяване на делото същото е останало висящо само за една вноска по
договора за кредит в размер на 83 лева и в тази част искът е уважен с постановеното по делото
решение.
В случая предвид изхода на делото – уважаване на иска в частта, в която производството по
делото е останало висящо, ответницата няма право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, респ.
и адвокат Е. И., предоставила безплатна правна помощ на ответницата, също няма право на
адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА. Правото на разноски на адв. И. се
поражда само за прекратената част от производството – арг. чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, но в
случая съдът е сезиран само с искане за допълване на решението по делото по реда на чл.248 ГПК,
не и за допълване на определението, постановено в открито съдебно заседание, с което
производството по делото частично се прекратява на основание чл.233 ГПК.
Изложените от адв. И. аргументи, подкрепени с практика на съда на СЕС по преюдициални
запитвания (задължителни за настоящия съд на основание чл.633 ГПК), са относими при
определяне на конкретния размер на дължимото адвокатско възнаграждение. В случая обаче първо
следва да бъде решен въпросът за това дали предвид изхода на делото такива разноски се следват
на ответницата, респ. на адвоката, който е предоставил безплатна правна помощ. Както се посочи
по – горе, разноски, респ. адв. възнаграждение на адв. И., се следва само за прекратената част от
производството, каквито не са присъдени, но и съдът в случая не е сезиран с искане по чл.248 ГПК
за допълване на определението в частта, в която производството по делото се прекратява, а
единствено с искане по чл.248 ГПК за допълване на решението.
Предвид горното искането по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото
решение е неоснователно и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК от адв. Е. И., оказала безплатна правна помощ на
ответницата Л. С., с вх. № 269602/22.08.2024г. за допълване на решението от 25.07.2024г. по гр.д. №
10647 по описа за 2023г. по описа на СРС, 64 – ти състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3