№ 426
гр. Ловеч, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.А В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от И.А В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20234310100273 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание по чл.128, т.2 от КТ и чл.224,
ал.1 от КТ
Производството е по реда на чл.239 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от М. Г. Н., с адрес:
***, чрез адв. И. С. К. против „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк.“Младост“4, бул.“Проф. Александър Танев“№11, ет.3, офис 17.
Ищцата излага в исковата молба, че е била служител в „Болан България“ЕООД на
длъжност „експерт по труд и работна заплата“ с трудов договор № *** от *** г., като
възнаграждението й съгласно трудовия договор било в размер на *** лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж в размер на *** лв. месечно. Съгласно клаузите на договора,
местоработата на ищцата било в гр. Ловеч.
Твърди се, че за времето на действащия трудов договор М. Н. е изпълнявала
трудовите си задължения, но за месеците юни, юли и август *** г. работодателят
неоснователно не е заплатил дължимото трудово възнаграждение. Вследствие на това със
Заповед № *** г. трудовото правоотношение е било прекратено и ищцата напуснала
дружеството. Въпреки това, възнагражденията за тези три месеца все още не са заплатени,
както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три работни дни.
Твърди се, че дължимите суми от работодателя са, както следва:
За м.юни *** г. – *** лв;
За м.юли *** г. – *** лв.
1
За м. август *** г. – *** лв.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – ****** лв.
Ваучери за храна – *** лв.
Общо дължимата сума за изплащане е в размер на *** лв.
Изложени са доводи, че задължението за изплащане на трудово възнаграждение
е носимо, а не търсимо. Твърди се, че в конкретния случай ответникът е забавил
плащанията на много бивши служители на дружеството, за което са подавани и
сигнали до Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч. Служителите на ДИТ са
извършвали проверки при ответното дружество, като липсата на изплащане на трудови
възнаграждения е установена и от компетентния орган.
При положение, че ответникът бездейства повече от шест месеца и не е
изпълнил законоустановеното си задължение да заплати дължимото и начислено
трудово възнаграждение и обезщетения на работника, ищцата счита, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на *** лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждение за м.юни до м.август *** г. в размер на *** лв.,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на ****** лв. и ваучери за
храна в размер на *** лв, ведно с дължимата законна лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
от деня на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.
Претендирани са и разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на отговор или неупражняването на права. Книжата са връчени при условията на чл.50, ал.4
във вр.с чл.47, ал.1 и 5 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор.
С опеделение, постановено в закрито заседание на 07.06.2023 г, съдът е допуснал
събирането на представените с исковата молба писмени доказателства и е насрочил делото
в открито съдебно заседание.
С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор /чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито с.з. ,
са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се е явил и не е изпратил
процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142,ал.1 от ГПК.
От страна на ответника не е направено и искане за разглеждане на делото в негово
2
отсъствие, поради което съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК ищецът, чрез
процесуалния си представител, прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответното дружество – „Болан България“ЕООД (н.)
Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.239 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните
изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на
ищеца, наведените от неговия процесуален представител правни доводи и приобщените към
делото доказателства, обективно кумулативно съединените искове се явяват вероятно
основателни. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по
същество.
След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото
писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема ,че
обективно съединените искове, квалифицирани като такива с правно основание по чл.128,
т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ , следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
На основание чл.86 от ЗЗД ответникът ще следва да заплати на ищеца и законна лихва
от датата на завеждане на иска /23.02.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на *** /деветстотин/лева
за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 20.02.2023 г.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
бюджета на Ловешки РС държавна такса върху всеки един от уважените обективно
съединени искове, която се изчислява общо на сумата от *** лв./сто лева/.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк.“Младост“4, бул.“Проф. Александър
Танев“№11, ет.3, офис 17, представлявано от синдика В. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** адрес за призоваване: *** /чрез адв. И. К./ сума в общ размер
на *** лв.(***), представляваща неизплатени трудови възнаграждение за м.юни до м.август
*** г. в размер на *** лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
****** лв. и ваучери за храна в размер на *** лв, ведно с дължимата законна лихва на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от деня на завеждане на исковата молба(23.02.2023 г) до
окончателното заплащане.
3
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк.“Младост“4, бул.“Проф. Александър Танев“№11, ет.3, офис 17, представлявано от
синдика В. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: *** адрес за
призоваване: *** /чрез адв. И. К./ сторените по делото разноски в размер на ***
/деветстотин/лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „БОЛАН БЪЛГАРИЯ“ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк.“Младост“4, бул.“Проф. Александър Танев“№11, ет.3, офис 17, представлявано от
синдика В. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Ловешки РС сума в размер на *** лв/сто
лева/, съставляваща сбор от дължимите държавни такси за предявените обективно
съединени искове.
Банкова сметка, по коятоo дължимите суми могат да бъдат платени:
BG ***
BIC: ***
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване,съгласно разпоредбата на
чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4