Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 157
28.05.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди
и двадесета година, в състав
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар П. Маринова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 245 по описа за
2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по жалба на Районна потребителна кооперация
/РПК/ гр.Гурково, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Гурково, ул.,……… представлявана от И.Х.П. - председател на
управителния съвет, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002414000335-091-01 от
13.01.2015г., издаден от Л.П.Ц.на длъжност Началник
сектор – възложил ревизията и Г.П.Й.на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 111/ 22.02.2019г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на
РПК-Гурково с искане за
прогласяване на нищожността на РА № Р-16002414000335-091-01/ 13.01.2015г.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на ревизионния акт, поради издаването му от орган по
приходите, който не притежава необходимата компетентност. Твърди се, че към
момента на издаване на процесния ревизионен акт възложителят на ревизията не е
орган по чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, поради което е нарушено изискването на
чл.118, ал.2 от ДОПК. Поддържа се, че и самото ревизионно производство е неправомерно
образувано, доколкото заповедта за възлагане на ревизията е била издадена от
некомпетентен орган. На следващо място се навеждат оплаквания за нищожност на РА поради липсата на положен саморъчен подпис на
неговите издатели и липсата на данни РА, както и заповедта за възлагане на
ревизия, да са били подписани с квалифициран електронен подпис. По така
изложените съображения се иска обжалваният Ревизионен акт №
Р-16002414000335-091-01 от 13.01.2015г., потвърден с Решение № 111/ 22.02.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП
– Пловдив, да бъде прогласен за нищожен, както и присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. По делото е постъпила писмена молба от процесуалния му представител
– гл.юрисконсулт П.Б., с която моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и да се потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт
като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в
решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-1600241400335-020-01
от 26.08.2014г., издадена от Л.П.Ц./л.189-190 по делото/, на основание чл.112 и
чл.113 от ДОПК, е възложено извършването
на ревизия на Районна потребителна кооперация гр.Гурково
с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.01.2009г. до 31.07.2014г. Извършването на ревизията е възложено на Г.П.Й.–
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Н.М.Б.– инспектор по
приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600241400335-020-01 от 26.08.2014г. е връчена на
РПК гр.Гурково по електронен път на 04.09.2014г.
/л.192 от делото/. Посочената ЗВР е
издадена чрез ИС „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен
подпис на посочения в нея издател.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл.въз основа
на отправени за искания за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице.
Въз основа на извършената ревизия от
определения със ЗВР ревизиращ екип Г.П.Й.- главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и Н.М.Б.– инспектор по приходите, е съставен, на основание чл.117
от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002414000335-092-01/ 12.12.2014г., с
който по отношение на ревизираното лице Районна потребителна кооперация гр.Гурково се предлага да бъдат установени задължения за
ДДС в размер на 173378,52лв за периода 01.01.2009г.-28.07.2014г., ведно с
прилежащи лихви към невнесените главници в размер на
55783,94лв. /общо 229162,46лв/. РД е
подписан с електронен подпис от съставителите му - Г.П.Й.и
Н. М. Б.. Връчен е на председателя на РПК гр.Гурково
– Р.П.И., на 16.12.2014г. Срещу
ревизионния доклад няма подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК и
няма представени доказателства.
С Ревизионен акт №
Р-16002414000335-091-01/ 13.01.2015г., издаден от Л.П.Ц.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.П.Й.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, въз основа
на резултатите от извършената ревизия на Районна потребителна кооперация гр.Гурково, приключила с Ревизионен доклад №
Р-16002414000335-092-01/х 12.12.2014г., спрямо кооперацията се установяват
задължения за данък върху добавената стойност в размер на 173378,52лв. за
периода 01.01.2009г. – 28.07.2014г., с прилежащи лихви към невнесените
главници, изчислени към 13.01.2015г. в размер на 57328,54лв. /общо
230707,06лв/.
РА е връчен на представляващия РПК гр.Гурково – Р.П.И., на 19.01.2015г., видно от приложената
на лист 55 от делото разписка.
Издаденият ревизионен акт не е бил обжалван по административен ред пред Директора на
Дирекция ОДОП-Пловдив в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК. От
председателя на управителния съвет на РПК гр.Гурково
е подадена жалба, заведена с вх.№ 1499/
22.01.2019г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, с която е направено искане, на
основание чл.149, ал.5 от АПК, да бъде прогласена нищожността на РА № Р-16002414000335-091-01/ 13.01.2015г. В жалбата са изложени съображения, че
ревизионното производство е образувано неправомерно по причина, че заповедта за
възлагане на ревизия е била издадена от некомпетентен орган, както и че към
момента на издаване на РА възложителят на ревизията не е орган по чл.7, ал.1,
т.4 от ЗНАП. Поддържат се и доводи за ненадлежно подписан ревизионен акт,
доколкото същият не съдържал саморъчни подписи на неговите издатели или
приравнени на такъв подпис, легално дефиниран в чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП /сега
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ/,
т.е. с квалифициран електронен подпис.
Окомплектованата преписка по жалбата е заведена в
Дирекция ОДОП - Пловдив с
вх. № 20-12-7/
31.01.2019г. Жалбата е подадена
извън преклузивния 14 - дневен срок по чл. 152, ал. 1
от ДОПК, но доколкото с нея единствено се иска прогласяване по реда на чл. 149,
ал. 5 от АПК на нищожността на PA № Р-16002414000335-091-01/
13.01.2015г. и са изпълнени
законовите предпоставки за разглеждане на това искане (наличие на правен
интерес и липса на влязло в сила съдебно решение по чл. 177, ал. 3 от АПК), то
същата е приета за допустима.
С Решение № 111/ 22.02.2019г. на Директора
на Дирекция ОДОП – Пловдив е отхвърлена жалбата на Районна потребителна
кооперация гр.Гурково за прогласяване за нищожен на
Ревизионен акт № Р-16002414000335-091-01/ 13.01.2015г. Обсъдени са всички,
направени от жалбоподателя оплаквания и са приети за неоснователни. Посочено е,
че ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р-16002414000335-020-01/
26.08.2014г., издадена от Л.П.Ц.– началник сектор при ТД на НАП – Пазарджик,
която е орган по приходите, съобразно нормата на чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, а
сочената от РЛ разпоредба на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП е във връзка с нормата на
чл.128 от ДОПК, регламентираща компетентността на лицата, издатели на
ревизионен акт, а не тези, възложили ревизията. Р.Ц. е била и надлежно
оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно Заповед №
РД-09-518/ 30.04.2014г. на Териториалния директор на НАП – Пловдив. Изложени са подробни аргументи относно
наличието на материална компетентност за издаване на ревизионния акт по
отношение на органа , който издава заповедта за възлагане на ревизия, като е
направено и позоваване на Тълкувателно решение №5/ 13.12.2016г., постановено по
тълк.дело № 10/ 2016г. на Общото събрание на ВАС,
Първа и Втора колегия, съгласно което, ревизионен акт, който при приложимата
след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на
орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 ДОПК във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, не е нищожен. Относно
възражението за ненадлежно подписани ЗВР и РА се сочи, че съгласно разпоредбата
на чл.120 ДОПК няма изискване подписът, положен от органите по приходите,
издали ревизионния акт, да бъде изпълнен саморъчно. Подписът под всеки един
документ може да бъде саморъчен или електронен, като съгласно чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕП, в действащата редакция, само квалифицираният електронен подпис /КЕП/ е
равнозначен на саморъчно поставения подпис. В случая представените
удостоверения по административната преписка за положените електронни подписи от
органите по приходите отговаряли на всички законови изисквания за КЕП.
Представени са сертификати за КЕП – обвързани с името на автора, титуляра, издателя, дати на валидност, удостоверяващи
наличието на валидността на подписите за посочен период от време, съвпадащ с
времето на подписване на процесните актове – заповед за възлагане на ревизия,
ревизионен доклад и ревизионен акт. Отделно от това в хода на административното
обжалване е била извършена служебна проверка с програма DSTool
относно валидността на подписите при която е установено, че същите са
квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допуснати и изпълнени са
съдебно-техническа /първоначално и допълнително заключение/ и съдебна
компютърно-техническа експертиза, заключенията по които са приети от съда без
оспорване от страните.
Въз основа на извършена проверка,
посредством софтуер, публично предоставен от Доставчиците на удостоверителни
услуги /ДУУ/, вещото лице, изпълнило съдебно-техническата експертиза, е
установило, че електронните документи от
CD, приложени към делото
– Ревизионен акт – електронен документ с наименование Р-16002414000335-091-01_ORGES и Заповед за възлагане на
ревизия – електронен
документ с наименование Р-16002414000335-020-01_ORGES, съдържат квалифицирани електронни
подписи на лицата, посочени като техни издатели, валидни за периода от 26.08.2014г.
до 13.01.2015г., а именно – РА е подписан от Л.П.Ц.и Г.П.И.,
а ЗВР е подписана от Л.П.Ц..
Удостоверенията за КЕП на тези лица, в качеството им на служители на НАП, ТД на
НАП – Пловдив, са издадени от Доставчика на удостоверителни услуги – „Инфонотари“ЕАД. Експертът заявява, че комбинацията от
символи /букви и цифри/, изписани върху РА и ЗВР на хартиените разпечатки,
представени по делото, представляват цифров отпечатък на електронните подписи
върху електронните документи, издадени чрез Информационна система „Контрол“,
през която НАП предоставя на клиентите си електронни услуги с квалифициран
електронен подпис.
От заключението на съдебната
компютърно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице Р.В., се установява,
че времето на подписване на документа /времето на създаване на електронния
документ/ с наименование
Р-16002414000335-020-01_ORGES.pdf /т.е.
на ЗВР/ е 26.08.2014г. в 11:26 GMT часа
/средно време по Гринуич/ часа, който час съответства на 14:26 часа
Източноевропейско лятно време /EEST/.
Вещото лице е категорично, че не са правени промени/модификации/ след
подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис
/приложение № 1 към експертизата/. При извършена проверка на електронно
подписан файл/документ/ Р-16002414000335-091-01_ORGES.pdf /Ревизионният акт/ и
файловете, в които се съдържат електронните подписи, вещото лице е
констатирало, че времето на първото подписване на документа с квалифициран
електронен подпис /времето на създаване на електронния документ/ е 13.01.2015г.
в 13:28 GMT часа
/съответстващ на 15:28 часа Източноевропейско време /EET/, а времето на полагане на втория КЕП
подпис върху този документ е 13.01.2015г. в 12:30 GMT часа, съответстващ на 14:30 часа
Източноевропейско време /EET/ -
приложение № 2 към експертизата. Документът не е бил променян след полагането
на подписа, не са правени модификации /промени/ върху електронния
документ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
осъществявайки пълна служебна проверка за валидността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от лице с надлежна легитимация, до компетентния съд и след изчерпване
на процедурата по административно оспорване на РА.
Разгледана по същество, е
неоснователна по следните съображения:
За да е нищожен един публичноправен
акт, какъвто безспорно е ревизионния, той трябва да е засегнат от толкова тежък
порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. В административното право, за разлика от гражданското право
липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният
акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното
разграничение в теорията и съдебната практика на порочните актове на
администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми
в зависимост от степента и качеството на порока /дефекта/, от който е засегнат
акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са
тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат акта и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресатите на акта. Съдът в решаващия състав счита,
че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива съществени,
радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на
форма /например задължителна писмена форма/, пълна липса на правно основание за
издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др., каквито
пороци не се констатират в настоящия случай.
В процесния случай ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-518/ 30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.1, т.1 и т.4 от ЗНАП, във връзка с чл.112, ал.2, т.1,
чл.113, ал.3 и чл.119, ал.2 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.18-л.20/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Л.П.Ц., с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с
изнесено работно място в офис в гр. Пазарджик – видно от приложение № 1 към
заповедта/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-518/ 30.04.2014г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР
и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002414000335-020-01/ 26.08.2014г. е издадена от компетентен орган в кръга
на неговите правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113
от ДОПК.
Възложената ревизия на Районна
потребителна кооперация гр.Гурково е извършена от
определените със ЗВР № Р-16002414000335-020-01 от 26.08.2014г. органи по
приходите - Г.П.Й.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Н.М.Б.– инспектор по приходите, които с оглед на заеманата
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2
от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен
доклад № Р-16002414000335-092-01/ 12.12.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за
това с акт на директора на компетентната териториална дирекция
- чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията
/определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002414000335-091-01/
13.01.2015г. е издаден от Л.П.Ц.на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията на РПК гр.Гурково
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002414000335-020-01 от
26.08.2014г. и от Г.П.Й.на длъжност главен
инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със
заповедта за възлагане на ревизията.
Не
може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че доколкото началниците
на сектори, посочени в нормата на чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, не разполагали с
компетентност за издаване на РА съобразно чл.118, ал.2 от ДОПК /в сила до
01.01.2017г/, тъй като не са сред служителите по чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, то
издаването на процесния РА от некомпетентен орган определяло неговата
нищожност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016г. по тълк.дело
№ 10/ 2016г. на ОСС на ВАС, което има задължителна сила, съобразно разпоредбата
на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, ревизионен акт, който при
приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 ДОПК е издаден с
участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 ДОПК във
вр. с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, не е нищожен. Нормата
на чл.118, ал.2 от ДОПК е свързана със старата редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК, според която издателят на РА едноличен орган, като това не е органът,
възложил ревизията, е той следва да е в кръга на лицата, посочени в чл.118,
ал.2 ДОПК. След изменението на чл.119, ал.2 ДОПК от 01.01.2013г. ревизионният
акт се издава съвместно от два органа – единият е органът, възложил ревизията,
определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112,
ал.2, т.1 във вр. с чл.119, ал.2 ДОПК, а другият е
ръководителят на ревизията - определен въз основа на заповедта за възлагане на
ревизия – чл.113, ал.1, т.2 ДОПК, което изискване в случая е спазено.
Както
Заповед за възлагане на ревизия № Р-160002414000335-020-01 от 26.08.2014г.,
така и РД № Р-16002414000335-092-01/ 12.12.2014г. и издаденият въз основа
на него РА № Р-16002414000335-091-01/ 13.01.2015г., са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани
с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни
документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R/. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в приложимата редакция – ДВ, бр.100 от 2010г., в сила от
01.07.2011г., електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. А съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУ, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/
2014, квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен
подпис. Съгласно
чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕУУ
/ред.ДВ, бр.100 от 2010г./
квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е
придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за
квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕУУ, в относимата редакция, и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на
подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.
Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ /в редакцията му, действала до изменението, обн. В ДВ, бр.85 от 2017г./
доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното
прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги
(отм., в сила към процесния момент), според която регистърът съдържа: 1.
удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността
си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените
удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените
удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис,
създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават
от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от
ЗЕДЕУУ.
Предвид посочената по-горе нормативна уредба в чл. 28
от ЗЕДЕУУ и чл. 37 от Наредбата /отм./ настоящият съдебен
състав приема,
че представените по делото удостоверения за издаване на квалифициран електронен подпис /л.32
– л.35 от делото/ са годни доказателства, удостоверяващи, че Р.Ц.
– възложител на ревизията и подписала ЗВР и РА, Н.Б.– подписала РД и Г.И. –
ръководител на ревизията, подписала РД и РА, са притежавали издадени от Доставчик
на удостоверителни услуги – „Инфонотари“ЕАД, и
валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис
към датата
на издаване на ЗВР, РД и РА. В подкрепа на
гореизложеното са
и заключенията на приетите по делото две съдебно-технически експертизи, като
вещите лица са категорични, че ЗВР № Р-160002414000335-020-01 от 26.08.2014г и РА № Р-16002414000335-091-01/
13.01.2015г. са
подписани с валидни квалифицирани електронни подписи от органите, посочени в
тях като техни издатели и след създаването и подписването на електронните
документи, на отразените в тях дата и час, не са извършвани никакви промени
/модификации/. Изложеното дава основание да се
отхвърли възражението в жалбата относно авторството и валидността на
електронните подписи, положени в РА и ЗВР.
Следователно
издателите на оспорения РА акт са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Ревизионният
акт е валидно подписан с квалифициран електронен подпис от посочените като
негови издатели органи по приходите и съответно не са налице основания да се
счита за нищожен.
Оспореният
ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него. Не
се установява липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от
закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни
основания/ в акта или в документите, предхождащи неговото издаване, или липса
на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът
– издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на
правните му последици.
В хода на развилото
се ревизионно производство също не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват невалидност на обжалвания РА. Ревизията
е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите
органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117,
ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119,
ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В
случая обжалваният ревизионен акт се основава на разпоредбата на чл.119, ал.2
от ДОПК във връзка с чл.102, ал.4 от ЗДДС /ред.ДВ,
бр.94 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./, поради което не се явява издаден при
изначална липса на нормативно основание за упражненото нормативно правомощие,
нито е постановен при пълна липса на условията и материалноправните
предпоставки, визирани в приложените правни норми.
По
изложените съображения съдът приема, че след като по отношение на РА №
Р-16002414000335-091-01 от 13.01.2015г., издаден от Л.П.Ц.на
длъжност Началник сектор – възложил ревизията и Г.П.Й.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, не се
установяват пороци, дисквалифициращи го като валиден административен акт,
оспорването на ревизионния акт с искане за прогласяване на неговата нищожност,
се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора
жалбоподателят следва да бъде осъден, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 6144,14лева, определено по реда на чл.8, ал.1 във вр.
с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.последно
от ДОПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Районна
потребителна кооперация гр.Гурково, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Гурково, ул……….., представлявана от И.Х.П.
- председател на управителния съвет, с искане за прогласяване нищожността на
Ревизионен акт № Р-16002414000335-091-01 от 13.01.2015г., издаден от Л.П.Ц.на длъжност Началник сектор – възложил ревизията и Г.П.Й.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, с който в тежест на Районна потребителна кооперация гр.Гурково са установени задължения за данък върху
добавената стойност в размер на 173378,52лв. за периода 01.01.2009г. –
28.07.2014г., с прилежащи лихви към невнесените
главници, изчислени към 13.01.2015г. в размер на 57328,54лв. /общо
230707,06лв/, потвърден с
Решение № 111/ 22.02.2019г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА на Районна потребителна кооперация гр.Гурково, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Гурково, ул.“Княз Александър
Батенберг“ № 16, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП сумата 6144,14лв. /шест
хиляди сто четиридесет и четири лева и четиринадесет ст./, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: