Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 115 09.05.2022 година град Стара Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор Константин
Тачев
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 88 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.В. против Решение № 31/ 20.01.2022 г.,
постановено по АНД № 20215530202730/2021 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменен електронен
фиш № ********** на АПИ за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че съдът се бил
произнесъл по недопустима жалба, като просрочена. Неправилно било прието от
съда, че подаденото от Р.Н. заявление за анулиране не електронния фиш имало
характер на жалба. Лицето било направило чрез подаването му избор пред кого да
оспори ЕФ - пред председателя на УС на АПИ или пред съда. След като лицето е започнало
производство по анулиране на ЕФ по реда на чл.187,ал.4 от ЗДвП и органът се е произнесъл с решение за отказ, от този момент и течал
срокът лицето да оспори ЕФ пред съда. От
друга страна, нарушението било доказано по безспорен начин. След като от доклада за нарушението и справката за
собственост на МПС било видно, че към момента на извършване на нарушението
собственик на МПС, описано в ЕФ, е Р.Н.,
то била приложима презумпцията на чл. 187а,ал.1 от ЗДвП и правилно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – Р.И.Н., не се явява и не изпраща представител, но в
подадения отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна Моли да бъде отхвърлена, като поддържа,
че решението на районния съд е
постановено в съответствие с приложимите правни норми. Претендира присъждане на
разноски за процесуално представителство.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата.
Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
като изцяло поддържа изложените в него мотиви.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд Стара Загора е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, № ********** на Агенция "Пътна инфраструктура", с който на
основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на Р.И.Н. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във
връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 22.05.2020
г., в 21,45 часа е установено нарушение с ППС лек автомобил БМВ 318 с рег. № Х7663ВР, с обща допустима
техническа маса 1665, брой оси 2, категория на ППС, в община Стара Загора, по
път I – 5 км. 239+292 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Нарушението е установено с устройство № 20812, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП,
намиращо се на път I – 5 км. 239+292. Собственик, на когото е регистрирано ППС,
е Р.И.Н..
.
Районен съд Стара Загора
е изложил съображения за допустимост на жалбата за
фактическата незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Според съда с
подаване на заявление за анулиране на ЕФ от лице, което не е собственик,
респективно вписан ползвател на автомобила, и след като в него не се съдържат
твърдения, че друго лице е управлявало процесния автомобил на 22.05.2020 година, с предоставяне на данни затова друго лице и
копие от свидетелството му за управление, е налице жалба по смисъла на
чл.189ж,ал.5 от ЗДвП и АНО е бил длъжен да я изпрати до съда, а не да започва
производство по анулиране на ЕФ. Според съда неправилно е ангажирана
отговорността на Р.Н., тъй като той към момента на извършване на нарушението не
е собственик на процесното МПС, нито са твърди, че го е управлявал. По съображения
за фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение за
правно ирелевантни са счетени обстоятелствата дали управлението на процесното
ППС на посочените във фиша време и място се установява от събраните
доказателства. С тези мотиви е постановена отмяна на електронния фиш.
Решението е валидно и
допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.
Право да иска анулиране на ЕФ,
издаден по реда на чл. 189ж, ал.1 във връзка с чл. 187а, ал.1, е собственик на
МПС, с което е извършено нарушението, респективно неговият вписан ползвател. Р.Н. твърди, че не е собственик на МПС,
следователно е недопустимо да се образува административнонаказателно
производство по анулиране на ЕФ от лице,
което няма право да иска анулиране на ЕФ. Правилно е прието от съда, че Н. в подаденото
заявление не е твърдял, че друго лице е управлявало процесното МПС, нито е предоставил
данни за него и свидетелството му за управление на МПС. Заявлението му има
характер на жалба по смисъла на чл. 189ж,ал. 5 от ЗДвП, тъй като в действителност
той иска отмяна на ЕФ поради неговата незаконосъобразност като издаден спрямо
лице, което към момента на извършване на деянието не е собственик на МПС,
описано в ЕФ.
От
друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3б
в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Законът презюмира, че МПС-то се управлява от неговия собственик. Но тази
презумпция е оборима. В разпоредба на
чл. 187 а от ЗДвП е установена процедура , с която собственикът на автомобила
може да се освободи от административнонаказателна отговорност. Съгласно чл.
187а,ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за
установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този
случай по силата на ал. 5 от същия член
ЕФ се анулира. Подаденото заявление от Н. няма характер на декларация по
смисъла на чл.187а,ал.4 от ЗДвП, тъй като той не е бил собственик на МПС към момента на извършване на нарушението. С
това заявление той и не твърди, че друго лице е управлявало МПС-то, описано в
ЕФ. С оглед на което жалбата срещу ЕФ не е просрочена и неверни са твърденията
на касатора , че решението на районния съд е недопустимо.
Правилен е изводът на съда, че ЕФ е незаконосъобразен като издаден срещу
лице, което не е собственик на МПС-то, описано в ЕФ. Съдът не възприема
доводите на касатора, че след като от приложените справки от електронна система
за събиране на пътни такси е видно, че лицето
е вписано като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е ангажирана неговата отговорност. В ЗДвП са предвидени специфични
доказателствени средства за доказване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл.189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да се
прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за
отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. Такова
доказателствено средство представлява и докладът по чл.167а, ал.3 ЗДвП. Съгласно
тази разпоредба електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено
нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата. Чрез доклада се установява движението на определено
МПС в определен участък на пътя, но не се доказва кой е неговият собственик.
Изготвената справка относно собствеността на автомобила по реда на чл.189е,ал.9
от ЗДвП показва кой е собственик на МПС-то, описано в ЕФ . Но тези данни са
оборими. След като лицето чрез надлежни доказателствени средства, а именно -
договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите, е установило,
че то се е разпоредило с процесното МПС-то
на 31.03.2020 година, а нарушението е установено на 22.05.2020 година, то
следва да се приеме, че то е оборило доказателствената сила на
приложената по делото справка за собствеността на автомобила.
С оглед на което
съдът приема, че решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед
изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, във връзка с чл. чл.143,ал.3 от АПК на ответника по касация следва да се
присъдят разноски за адвокатство възнаграждение в размер на 450 /четиристотин
и петдесет/ лева.
,
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл.1 от АПК, ъвв връзка с чл. чл.63в от ЗАНН Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/20.01.2022 г., постановено по АНД № 20215530202730/2021 г. на Районен
съд Стара Загора, като законосъобразно
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София да заплати на Р.И.Н. с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.