РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20215300100929 по описа за 2021 година
Искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т. Р. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.М.К. А., моли съда да
осъди ответника Н. Г. КР., ЕГН **********, с адрес: ***, да му заплати по сметка ***, при
„***, сумата от 120 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял
във връзка с две телесни повреди, изразили се в : черепно-мозъчна травма, изразена чрез
счупване на основата на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки и травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно
отслабване на слуха, причинени му от ответника на 23.05.2020г., в гр.***, до чешмата над
училище „***“, за причиняване на които ответникът се признал за виновен със сключено
споразумение по нохд №198 по описа за 2021г. на РС- ***, като от тази обща сума- 65000лв.
за вредите във връзка с първата, а 55000лв.- за вредите във връзка с втората средна телесна
повреда, ведно със законната лихва от 23.05.20г. до окончателното им плащане, както и
разноските в производството.
Пледира по същество за уважаване на исковете му изцяло, тъй като счита, че
размерът, който претендира като обезщетение за претърпените вреди, и за който е спорен в
случая, е справедлив. Не представя списък на разноските си.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, изтекъл на 28.05.21г., ответникът не е подал отговор
1
на исковата молба /вж. съобщението на л.27/. След постановената от съда с Определение
№1151/21.10.21г. отмяна на определението, взето в с.з. от 19.10.21г., с което е намерил за
налични предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по делото и го е
насрочил в с.з. на 23.11.21г., е подал становище с вх.№15821/22.11.21г., с което е оспорил
претенциите като прекомерни по размер /виж определението на л.49 и становището на л.54/.
Пледира исковете да не бъдат уважавани в предявения размер и да му се присъдят
разноски по списъка, представен в с.з. от 23.11.21г. /виж на л.57/. Развива съображения с
писмена защита вх. №16704/01.12.2021г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намери, че предявените
искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, тъй като
търсеното от ищеца обезщетение за вредите, претърпени във връзка с двете причинени
му от ответника средни телесни повреди е прекомерно с оглед принципа на
справедливост, тъй че искът за вредите, претърпени във връзка с понесената черепно
мозъчна травма, следва да се уважи до размер от 15000лв., като се зачете и последицата
и- лека посттравматична церебрастения, а за разликата до претендираните 65000лв. да
се отхвърли, и искът за вредите, претърпени във връзка с травматичното разкъсване
на лявата тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха на ляво ухо, следва да се
уважи също до размер от 15000лв., а за разликата до претендираните 55000лв. да се
отхвърли, при следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърдените от ищеца обстоятелства, на които са основани исковете му, попадат в
хипотезата на чл.45,ал.1 от ЗЗД и правят исковете му допустими, а страните в
производството- надлежно активно и пасивно процесуално легитимирани.
ІІ.По основателността.
1.В съдебно заседание от 19.10.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото
проекта, съобщен на страните с Определение №255/01.06.21г., материализиран в р.ІІ, т.1 от
мотивите на определението, с който са очертани релевантните за спора факти и
приложимата за случая презумпция по чл.45,ал.2 от ЗЗД, разпределена е тежестта за
доказването им върху страните и са очертани фактите, които не се нуждаят от доказване,
като обхванати от сключеното за деянието на ответника споразумение по нохд №198/21г. на
РС- *** /виж определение №255 на л.28-л.29 и протокола от с.з. на 19.10.21г. на л.47-л.48/.
2.Установи се в производството от фактическа страна:
2.1. При зачитане на основание чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383,ал.1 от НПК, на
сключеното по нохд №198/21г. на РС- *** споразумение между РП- *** и ответника Н. Г.
КР., че на 23.05.20г., в гр.А., Н.К. е причинил на Т.Т. две средни телесни повреди, изразили
се в: черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата на черепа, контузия на
2
мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана, довело до трайно отслабване на слуха /виж протокол №260032 от с.з. на
01.03.2021г. по нохд №198/21г. на л.5-л.6/.
2.2. На 23.05.20г., след състоялия се инцидент с участието на ответника, Т.Т. е бил
приет за лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където е
пролежал до 29.05.20г., като по време на този болничен престой, въз основа данни от
анамнезата, снета от пациента и придружаващата медицинска документация, направените в
условия на спешност компютърна томография на главен мозък и задна черепна ямка /КТ на
ГМ и ЗЧЯ/, прегледи и изследвания, е установено, че:
При приемането му, при съобщена кратка загуба на съзнание непосредствено след
претърпения удар с юмрук, пациентът е бил по данни от анамнезата без главоболие, гадене
и повръщане и с оплаквания единствено от кръвотечение в лявото ухо и от намален слух.
В хода на престоя се е проявило леко главоболие и световъртеж, които са отзвучали.
Обективният му психичен статус е бил такъв на ясно съзнание при 15 т. по скалата на
Глазгоу, а обективният неврологичен статус - при липса на белези на общо мозъчна и обща
неврологична симптоматика /без МРД и ОНС/, като по отношение на неврологичния статус
не са настъпили промени и пациентът е останал без данни за МРД и ОНС и до изписването
си.
За горното съдът цени изцяло приложената по делото епикриза на л.11 /виж части:
анамнеза; обективно състояние; ход на заболяването; изход от заболяването/ и не цени
поради противоречието им със съдържащите се в епикризата обективни данни, както и на
основание чл.172 от ГПК, показанията на св.Т., баба на ищеца, дадени в с.з. от 23.11.21г.,
щото, когато пристигнала в болницата, и казали, че Т. е там и е в безсъзнание, както и че
когато го викали, него го нямало, не говорел и отворил очи и проговорил едва на третия ден
от престоя си в отделението по неврохирургия на пещерската болница, където тя го
намерила още в деня на събитието, за което и съобщило непознато за нея момче /виж за
същите протокола от с.з. в частта на л.59лице/.
При този болничен престой, при пациента са установени :
Контузия на главата /Контузио капитис/;
Счупване на основата на черепа /Фрактура базеос крании/, конкретно- през
левия мастоиден израстък, съставляващ част от темпоралната/слеоочната кост и една от
костните структури на основата на черепа, като фрактурната линия е ангажирала и
темпоралната кост, изграждаща темпоромандибуларната става, с впечатление че достига до
латералната стена на лявата сфеноидална клетка. Клиничната картина на този род счупване
включва: болка в областта на счупването; екхимоза по мастоидния израстък на слепоочната
кост /по данни от Puls.bg - https://www.puls.bg/reference/dictionary/dictionary_149.html-
малко червено-лилаво кръвоизливно петно по кожата или лигавиците, най-често в
резултат на удар или травма/; кървене от ухото; наличие на кръв в тъпанчевата кухина на
3
средното ухо /хемотимпанум/; повръщане; глухота, шум в ушите. Лечението на счупването
на основата на черепа е предимно хирургично, но при прости, неголеми фрактури, може да
се лекува консервативно, както е станало и в случая, като при обсъждане на пациента след
постъпването му в клиниката по неврохирургия е взето решение за неговото консервативно
лечение, при активно клинично наблюдение, а след констатирано бързо започнало
подобрение е взето и решение за изписването му; Лекостепенна
контузия на мозъка /контузио церебри левис/, която представлява закрита травма,
протичаща по принцип с огнищна неврологична симптоматика, изразяваща се в
некротизиране тъканта на главния мозък и пропиването и с кръв и лимфа, като на преден
план в болестната картина е нарушеното съзнание, проясняването на което може да премине
през различни степени, като болните се оплакват от главоболие и повръщане, но като в
конкретния случай, видно от епикризата на л.11, поради леката степен на контузията, липсва
каквото и да е нарушение на съзнанието или некротизиране на тъканта на мозъка, а
появилото се по време на престоя леко главоболие е отразено като отзвучало още в хода на
този престой;
Минимален травматичен субарахноидален кръвоизлив /Хеморагия
субарахноидалис травматика минима/- мозъчен кръвоизлив, който обикновено се получава в
близост до мястото на фрактура на черепа и настъпва от разкъсване на кръвоносни съдове
на меките мозъчни обвивки, като кръвта се излива в субарахноидалното пространство, и
най-често придружава мозъчната контузия, като в случая набелязаната субарахноидална
хеморагия е в съседство с наличното вдясно париентално единично корово хеморагично
огнище с диаметър 5мм, но като вентрикулната система е симетрична, със запазен
капацитет, субарахноидните пространства са свободни и не е установен компресионно
дислокационен синдром, и като лявата сфеноидална клетка, до която има впечатление да
достига линията на фракурата, е ангажирана с неголямо количество секрет. Класически
симптом на субарахноидалния кръвоизлив е главоболието, а възможни такива- повръщане,
припадъци, объркване, загуба на зеничен рефлекс на светлина и др., като от описаните
симптоми, по време на този болничен престой, се е проявило единствено лекото главоболие,
за което вече се каза и в предния абзац, като е отзвучало, а данните по отношение на
зеничния рефлекс още при приемането му и снемане на неврологичния му статус сочат, че и
двете зеници са реагирали към този момент еднакво на светлина;
Травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана /руптура травматика
мембрана тимпани синистра/, при състояване на което се получава остра болка в ухото,
придружена от неприятен шум, отделя се кръв в ушния канал, като при руптура след
счупване на основата на черепа кръвта може да бъде в по-голямо количество и да изпълва
ушния канал. Тези обичайни признаци са се проявили и при ищеца, като : от снетия локален
статус при приемането му в клиниката е отразено кръвоточение от лявото ухо; от
проведената по време на престоя му в клиниката по неврохирургия консултация със
специалист по УНГ личи, че лявото ухо е било намерено изпълнено с кръв, която е била
аспирирана, и като от показанията на св.Т., които в това отношение съдът цени, защото най-
4
общо кореспондират на останалия събран доказателствен материал, личи, че от ухото на
внука и продължавала на тече кръв и до четвъртия ден след постъпването му в болницата,
макар да е съобщила за кръвотечение/ кръвоизлив от дясно, а не ляво ухо, което е засегнато
според обективните данни, което е очевидно плод на объркване. Още при тази извършена
консултация и направена при нея аудиограма, при ищеца е установено и звукопроводно
намаление на слуха в лявото ухо, при липса на посочени конкретни данни за границите му.
Макар съдържащите са в епикризата от болничния престой в Клиниката по
неврохирургия обективни данни, щото установената при ищеца контузия на мозъка е
лекостепенна, травматичния субарахноидален кръвоизлив е минимален, че липсва
компресионно-дислокационен синдром, че обсъждането на пациента е довело до решение за
консервативно негово лечение и във връзка с мозъчно-черепната травма не се е налагала
оперативна интервенция и че състоянието му е започнало бързо в хода на заболяването да се
подобрява, при обща продължителност на този престой от седем дни, да са в противоречие с
показанията, дадени от св.Т., че лекарите и казали и в първия ден на този престой, щото
състоянието му е критично, и за 24 часа го чакат, и на третия ден от този престой, да знаят,
че това е засега и е критично, както и че в петък им казали, че са се разминали с операцията
на главата, защото данни състоянието на пациента да е било критично и да е била обсъждана
оперативна намеса за случая му, изцяло да липсват в епикризата, съдът не може да приеме
по отношение на мозъчно-черепната травма, че не е била свързана с временна опасност за
живота на пострадалия, доколкото тя е призната за причинена от ответника на ищеца средна
телесна повреда със сключеното споразумение по наказателното дело именно в онази от
включените в легалното определение на средната телесна повреда, дадено от чл.129,ал.2 от
НК хипотези, съгласно която Н.К. е причинил на Т.Т. разстройство на здравето, временно
опасно за живота, и признаването на такова разстройство на здравето му е в случая
съставомерен признак на деянието, съставляващо извършено от ответника престъпление.
От престоя в клиниката по неврохирургия ищецът е изписан с подобрение и е
насочен за консултация с УНГ, каквато е била и препоръката, дадена при консултация със
специалист по УНГ при това пролежаване- а именно- за терапия с капки „Ципрофлоксацин“
до стабилизиране на състоянието му от мозъчно-черепната травма, а след
дехоспитализацията му за същата - за насочване към клиника по УНГ за извършване на
тимпанопластика. Последната се извършва по оперативен път, ако перфорацията на
тъпанчевата мембрана/травматичното разкъсване на мембраната не се затвори спонтанно в
хода на времето.
/виж за горното, освен епикризата от клиниката по неврохирургия на л.11 още и :
заключението на в.л. Д. на л.38-л.43; отговорите на в.л. в с.з. от 19.10.21г. на л.47гръб;
показанията на св.Т. на л.59лице и гръб/.
2.3.На 03.06.20г., ищецът е постъпил по повод намален слух в лявото ухо и съобщено
кръвотечение в същото в Клиника по ушно-носни и гърлени болести при УМБАЛ
„Каспела“-Пловдив, където е престоял до 05.06.20г., като на 03.06.20г., под местна анестезия
и микроскопски контрол, е предприета оперативна намеса /тимпаностомия/ и е евакуиран
5
серозен ексудат от лявата тъпанчева мембрана.
Извършената при този престой аудиометрия е показала : смесен хипакузис/намаление
на слуха/ в ляво, при степен на слухова загуба в ляво ухо 30децибела, оценена в епикризата
като средна, а с приетото по делото заключение на СМЕ, като лека- в границите между 26-
40 децибела. В следоперативия период ищецът е бил в добро общо състояние, афебрилен и
без субективни оплаквания, като е изписан с подобрение и с възстановяване на слуха в
границите на нормата /виж: епикризата на л.10 и заключението на СМЕ на л.38-л.43/.
2.4.Преди постъпването си за второто болнично лечение, на 01.06.20г., както и след
неговото приключване, на 29.06.20г., ищецът се е явил по свое желание за освидетелстване в
амбулаторията на отделението по съдебна медицина при МУ Пловдив, при което, въз основа
на двете вече коментирани в предходните два пункта епикризи от болнични престои и
извършен му преглед, са потвърдени понесените увреждания и намаления на слуха, описани
вече по-горе, като е описано още и увредено общо състояние на лицето към датата на
прегледа от 29.06.20г., което заключение, ако се съди от сравнението на отразеното в част
„Обективно състояние“ на л.8-гръб-л.9лице и съобщените от явилия се за освидетелстване
Т.Т. оплаквания на л.8гръб, няма друга опора, освен субективните оплаквания на
подекспертния от постоянно тежко главоболие, световъртеж, на моменти гадене и обща
слабост, защото обективният статус сочи на запазено съзнание, кожа и лигавици розови,
чисто везулуларно дишане, ритмична сърдечна дейност, кръвно налягане 120/80, останали
органи без изменения и само отоскопията в ляво е за помътнена със синкаво-червеникъв
цвят тъпанчева мембрана и комбинирано намаление на слуха вляво /виж съдебно-
медицинското удостоверение от това освидетелстване, ведно с допълнението му, на л.7-л.9/;
2.5.Извън двете епикризи от болнични престои и двете извършени на 01.06.20г. и на
29.06.20г. освидетелствания в амбулаторията на отделението по съдебна медицина при МУ-
Пловдив, ищецът се е подложил все през 2020г. и на още два медицински прегледа,
амбулаторните листове от които допълват медицинската документация, която е представил
по делото във връзка с уврежданията си, като съгласно тях:
На 11.06.20г. се е явил на преглед при неврохирург, представяйки епикриза от
неврохирургия от м.май и КАТ на главов мозък, като в момента, по данни от анамнезата,
бил в добро състояние, без отпадна неврологична симптоматика и с оплаквания единствено
от главоболие с периодичен характер и от намален слух за лявото ухо. Обективният му
статус е показал 15 точки по скалата на Глазгоу , което, съгласно психичният статус в
епикризата по ИЗ №27981 на клиниката по неврохирургия отговаря на ясно съзнание,
намален слух за ляво ухо и лек церебрастенен синдром, като не е назначена терапия, при
основна поставена от този преглед диагноза „ счупване на основата на черепа“ /виж л.13/;
На 08.07.20г. се е явил на преглед при специалист УНГ, с оплаквания от леко заглъхване на
лявото ухо. Обективният му статус сочи на : слух в норма и за двете уши, при приемен
хипакузис само за 8kHz в ляво, като е изписана терапия с Назонекс и Тебокан, при поставена
диагноза Други уточнени болести на Евстахиевата тръба /виж л.12/.
6
Представените на л.14 и л.15 изследвания на слуха от 08.07.20г. и от 02.06.20г. на ищеца не
се коментират от съда, поради липса на специални знания за разчитането им.
2.6.Съгласно приетото по делото заключение на СМЕ, извън вече описаните като
претърпени от ищеца травматични увреждания, данни за които са закрепени в епикризите от
двата болнични престоя, като следствие от същите, на ищеца са причинени още и :
-Едностранна звукопроводна загуба на слуха с нормален слух за другото ухо , като от
описаното по –сетне в заключението става ясно, че става дума за лека звукопроводна загуба
и че вещото лице явно използва вместо понятието намаление на слуха /хипакузис/,
отслабване на слуха в случаите на средна телесна повреда, съгласно чл.129,ал.2 от НК,
понятието загуба на слуха, което може да се окаже объркващо, и като липсва каквото и да е
обяснение за причините, които за време от около една година са довели до посоченото от
в.л. намаление на слуха със стойност 31.25децибела, при отчетен при прегледа от 08.07.20г.
слух в норма и за двете уши, но като тези данни следват по време датата на сключеното по
наказателното дело споразумение, с което е приета за причинена средната телесна повреда,
изразила се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно
отслабване на слуха и като очевидно състоянието на слуха след понесената руптура е една
променлива във времето величина. Тъй или иначе обаче, установената при ищеца
лекостепенната звукопроводна загуба/намаление на слуха на едното ухо, не предполага за
него проблем в общуването и само наличието на фонов шум или други конкурентни сигнали
биха могли да влошат способността му за разбиране на речта.
-Последици от други уточнени травми на главата /посттравматична церебрастения/,
синдромът на която е последица от леката мозъчна контузия и се проявява с картина на
физическа и психическа астения- лесна уморямоемост, снижена работоспособност,
главоболие, паметови смущения, концентрационна слабост, мениероподобни пристъпи,
вазомоторна лабилност и др, като голяма част от тези оплаквания имат субективен характер.
На описаната от вещото лице клинична картина, с която се проявява посттравматична
церебрастения, кореспондират показанията на св.Т., че в продължение на месец след
изписването му от болницата внукът и не ставал, защото имал световъртеж и гадене, че
нямал сили и искал само да лежи, та трябвало насила да го карат да става, за да се
раздвижва, и че бил така до третия месец, че не работел в момента, тъй като състоянието му
не е още стабилно, че периодично има главоболие, но съдът ги цени с голяма резерва, по две
причини, извън близкото и родство с ищеца:
първата причина е, че свидетелката е дала показания след като изготвеното по делото
заключение на СМЕ, която е била допусната на ищеца, е вече прието, като с него е подробно
описана картината на посттравматичната церебрастения;
втората причина е, че по-малко от месец след инцидента, при извършения на 11.06.20г. при
неврохируг, ищецът е споделил, че е в добро общо състояние и има оплаквания единствено
от главоболие с периодичен характер, противно на картината за тежестта на състоянието и
оплакванията му, описана от св.Т. за период от време, повече от три месеца след инцидента;
7
третата причина е, че самият ищец, за целите на производството, също вече е съобщил
оплаквания, еднакви с онези, които фигурират и в показанията на св.Т., при прегледа,
извършен му от в.л. Д. на 13.08.21г., повече от година по-късно, но същевременно е
посочил, че през последната година не е консултиран с лекар, въпреки че при прегледа на
11.06.20г. като уместен му е бил препоръчан контролен КТ след два месеца и нова
консултация, а освен това, както е посочено от вещото лице, след като е бил насочен от него
за преглед при неврохируг и при УНГ, му е представил амбулаторен лист само от преглед,
извършен при специалист по УНГ.
Всичко казано по-горе кара съда да смята по отношение на лекостепенната посттравматична
церебрастения, констатирана като налична при ищеца при прегледа му при неврохирург на
11.06.20г., че същата се е изявила единствено с леко периодично главоболие, а не с цялата
типична клинична картина, описана с приетото по делото заключение на СМЕ, свързана с
появата на оплаквания от лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушения на съня,
обща отпадналост и намалена работоспособност, и че същата е преминала без
медикаментозно лечение в рамките на времето преди завеждане на делото, макар че по
принцип може да бъде с различна продължителност /месеци, години, а понякога-цял живот/,
а субективните оплаквания на ищеца при прегледа му на 13.08.21г. и показанията на св.Т. в
тяхна подкрепа, са теза за целите на процеса, тъй като липсата на други извършени от ищеца
консултативни прегледи и компютърна томография, въпреки препоръките за тях, са
показателни за липса на оплаквания, които да доведат и до събиране на обективни
медицински данни за състоянието на мозъка след претърпяната при инцидента лека мозъчна
контузия, последица на която е лекостепенната посттравматична церебрастения, с каквато е
диагностициран само въз основа на субективните му оплаквания при прегледа на 11.06.20г.
-Пак съгласно заключението:
Всички претърпени от ищеца телесни увреди поотделно и общо предизвикват главоболие с
по-голяма интензивност в първите 7-14дни след травмата, а след острия период, при
развитие на посттравматична церебрастения, е налице епизодично главоболие с малка
интензивност;
Травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и оформилата се впоследствие
лека загуба на слуха не налагат лечение, но подлежат на динамично проследяване и
избягване на шумна и запрашена среда.
3.При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по
съществото на спора.
Който причини вреди другиму следва да го обезщети за претърпяването им, като вината се
предполага до доказване на противното.
Сложният фактически състав на чл.45 от ЗЗД изисква да се установи кумулативна даденост
на неговите предпоставки, а именно: осъществено от ответника по иска деяние-действие или
бездействие, довело до причиняване на вредата; противоправност на същото деяние; реално
претърпяване на вреда, наличие на пряка причинна връзка между претърпяната вреда и
8
вредоносното деяние.
В конкретния случай, макар на ответника да е принципно указано, че в негова тежест е да
опровергае презумпцията за вина, установено от чл.45,ал.2 от ЗЗД, той не е можел да стори
това, защото въпросът за вината му, за авторството на деянието и за неговата
противоправност е решен със сключеното споразумение по нохд №198/21г., с което се е
признал за виновен в това, че на 23.05.20г., в гр.А., е причинил на Т.Т. две средни телесни
повреди- черепно-мозъчна травма, изразила е в счупване на основаната на черепа, контузия
на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота, и травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана, довело до трайно отслабване на слуха.
Причинените от ответника на ищеца телесни увреди са довели до претърпяване на
неимуществени вреди от ищеца – силна болка при разкъсване на тъпанчевата мембрана и
болки общо от претърпените увреждания в рамките на една-две седмици, както и
периодично леко главоболие и леко намаление на слуха на лявото ухо, поради което искът
му за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за тяхното претърпяване е
основателен и както и сам е заявил ответникът чрез пълномощника са в с.з. от 23.11.21г.,
основателността на иска не се поставя от него под съмнение и спорът в случая е за размера
на следващото се на ищеца обезщетение.
По основния спорен между страните въпрос дали търсеното от ищеца обезщетение от общо
120000лв., от които 65000лв. за черепно-мозъчната травма и 55000лв. за разкъсването на
тъпанчевата мембрана със загуба на слуха, е справедливо, съдът намери, че становището на
ответника, застъпено и с писмената му защита, щото търсеното обезщетение е прекомерно с
оглед принципа на справедливост, е основателно, като счете за случая справедлив размер на
следващото му се обезщетение от 15000лв. за мозъчно-черепната травма и от 15000лв. за
разкъсването на тъпанчевата мембрана с трайно намаление на слуха, при следните
конкретни съображения:
Съдебната практика е изградила във времето ясно и последователно следвано виждане, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се преценява конкретно
във всеки един случай, като при нанесени телесни увреждания основните критерии за тази
преценка са : тежестта на самите понесени телесни увреди; довели ли са те до оперативни
интервенции или не и тяхното естество; силата, интензивността и продължителността на
търпените болки, страдания и неудобства; дали търпените увреждания са възстановими или
необратими; възрастта на пострадалия; промените, които са настъпили в живота му, с оглед
претърпените увреди; социално-икономическата обстановка в страната; да се съблюдава
необходимостта от равновесието между двата основни принципа – за адекватна обезвреда на
пострадалия, но без да се стига до неговото неоснователно обогатяване.
На фона на този най-общ план на критериите, приложими за необходимата и в случая
преценка, за да намери горепосочените суми като справедливи да обезщетят ищеца за
претърпените във връзка с причинените му от ответника телесни повреди неимуществени
вреди, съдът бе воден от следните конкретни съображения:
9
Ищецът е пострадал на възраст от 20години, когато все още не е достигната пълна
психическа зрелост и липсва необходимия жизнен опит за по-лесно справяне с
неблагоприятните фактори от заобикалящия свят, но от друга страна, младостта му прави
по-бързо преодолими пречките, пред които е изправен, тъй като това е присъщо за нея, тъй
че само по себе си, възрастта в случая не се цени от съда като значителен фактор при
определяне на справедливия размер на следващото му се обезщетение.
От значение с оглед възрастта на ищеца, предвид живота му занапред обаче, както е
изтъкнал и пълномощникът му в пледоарията си, е щото след инцидента и оттам насетне той
ще бъде принуден цял живот да търпи ако не болки, то някакви неудобства и това е така,
независимо от изтъкнатото от ответника с писмената му защита, щото тези неудобства не са
значителни, което е също вярно, предвид събраните доказателства, доколкото : намалението
на слуха наистина засяга само едното ухо и поради своята лека степен не би могло да
създаде проблеми в общуването, но ответникът е пропуснал в случая условието, при което
за ищеца не биха съществували проблеми в общуването- ако не са налични фонов шум и
други конкурентни сигнали, наличието на които би могло да влоши способността му за
разбиране на речта, и тъй като такива са обичайно налични в почти всяка една социална
среда- на улицата, в заведения, в магазини, на работното място, следва да се счита, че на
практика ищецът ще търпи заради намаления слух на лявото ухо и неудобството от
затруднения в общуването навсякъде другаде, освен евентуално в дома си и то при липса на
други конкурентни сигнали, които да смущават чуваемостта с това ухо.
Именно обстоятелствата, че същите неудобства и ограничения ще се търпят от ищеца най-
вероятно до края на живота му, са зачетени от съда като основни при определяне на
обезщетението, което му се следва за това увреждане в размер от 15000лв., тъй като
претендираният е прекомерен, защото другите установени във връзка с това увреждане
факти не изискват определяне на обезщетението в толкова висок размер, доколкото:
Болката, която се изпитва при разкъсване на тъпанчевата мембрана е остра, но се търпи
такава само в момента на състояване на руптурата. Макар във връзка с травматичното
разкъсване на мембраната да се е наложила оперативна интервенция, същата е била
извършена при местна анестезия, а болничният престой за извършването и е съвсем кратък
/три дни/, като пациентът е изписан от него с подобрение. Наличните данни и от епикризата
от този болничен престой, и от прегледа, извършен на ищеца при специалист УНГ на
08.07.20г., сочат на възстановен слух и за двете уши в границите на нормата, а приетото
като налично със заключението на СМЕ намаление на слуха е леко такова и както вече се
каза, не съставлява пречка за нормално общуване, освен при влошаване на фоновия шум,
което единствено предполага значимо обещетение, тъй като подобно влошаване е обичайно
налично в социалната среда. Кървенето от ухотото, заради руптурата, е продължило около
4-5 дни, докато все още е бил в клиниката по неврохирургия, но единственото свързано с
него неудобство е било да се сменя памука в ухото, като няма данни да се е развила
инфекция, преди извършване на оперативната намеса от 03.06.20г.
10
По отношение на мозъчно-черепната травма съдът взе предвид, че:
Претърпяването и съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, макар и
в рамките на около една седмица, и именно това обстоятелство е зачетено от съда като
основно, за да определи обезщетението за неимуществените вреди във връзка с тази средна
телесна повреда, в размер от 15000лв., и като счита, че за разликата до претендираните
65000лв. претенцията е прекомерна с оглед принципа на справедливост, защото:
Претърпяната черепно-мозъчна травма е лека по своето естество, като не е наложила
оперативно, а само консервативно лечение. Същата не е била съпроводена от
компресионно-дислокационен синдром и наличното хеморагично огнище е било
незначително по размер- 5мм. Още по време на кратия болничен престой е отчетено бързо
подобрение на ищеца и е бил изписан от болница. Същата е довела и в болницата, и по
време на домашното лечение само до леко главоболие и световъртеж, като същите са първо
отзвучали още в болницата, а впоследствие е било налице единствено периодично леко
главоболие, за не повече от месец /до прегледа на 11.06.20г.
Все пак, мозъчната контузия, съставляваща част от тази травма, е дала последица-
посттравматична церебрастения, клиничната картина на която се изявява основно в
субективни оплаквания, което също е взето предвид от съда като обстоятелство, довело до
необходимост от определяне на обезщетение, но като за тази последица е съобразил, че е
също лекостепенна и е отзвучала за време не повече от една година след инцидента, тъй
като не зачете показанията на св.Т. за нейната продължителност и досега, за силата и,
налагаща чест прием на лекарства и за възможността да продължава и с години напред.
По отношение на социално икономическата обстановка, съдът отчита, че в периода 2020г.-
2021г., в рамките на който се е състояло вредоносното събитие и е приключил съдебния
процес относно вземането на пострадалия, епидемологична обстановка в страната е довела
до влошаване и на стандарта на живот, като е зачела същото за фактор, изискващ известно
увеличение на следващия се размер на обезщетение, за да бъде той адекватно възмездие за
претърпените вреди.
Обстоятелството, че ищецът е напуснал работа не се отчита като влияещо върху преценката
за справедливия размер на обезщетението, което му се следва, защото, както св.Т. е
посочила, напускането на работа е било по избор на ищеца, а не поради освобождаването му
от работа на основание невъзможността да изпълнява задълженията си поради нанесените
му от ответника средни телесни повреди.
В живота на ищеца не се установи да са настъпили и други значими промени, защото, както
св.Т. е заявила, макар и под давление на близките си, и с неизвестно нежелание, още от
първия месец след инцидента той е започнал да излиза с приятели и те непрекъснато са го
подкрепяли в това негативно негово преживяване.
При тези съображения, съдът намери, че търсеното от ищеца обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени вследствие на двете телесни повреди, причинени му от
ответника, е прекомерно, и че следва да бъде обезщетен със сумите от по 15000лв. за всяка
11
една от тях и последиците им.
Върху присъдените на ищеца обезщетения следва да се присъди и законна лихва,
както се търси, считано от 23.05.20г., тъй като на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД, при
непозволено увреждане, както е в случая, лихва върху обезщетението се дължи и без
покана.
В частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на разноски в производството, като списък
за тях представя само ответникът /виж на л.57/.
При частично уважаване и частично отхвърляне на предявените искове, на основание
чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищеца се следват разноски по съразмерност с уважената, а на
ответника- съразмерно с отхвърлената част.
Ищецът е установил направата на разноски само за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 2000лв. /виж договора на л.2/, като е бил освободен в процеса от внос на
такси и разноски, на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК. Съразмерно с уважената част от
исковете му, нему се следват разноски от 500лв.
Ответникът претендира по представения списък разноски за заплатен в брой
адвокатски хонорар от 1500лв. и е установил изцяло направата им /виж договора на л.56/.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, нему се следват разноски от 1125лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, с уважаване на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от
общо 1591лв., от които :1200лв.- държавна такса за производството; 391лв.- заплатен
хонорар на вещото лице по допуснатата по делото СМЕ, от внос на които, на основание
чл.84,ал.1,т.4 от ГПК, ищецът е бил освободен в хода на процеса.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда Н. Г. КР., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т. Р. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв.М.К. А., по банкова сметка *** при „***, на която Т. Р. Т. е
титуляр, за причинените му на 23.05.2020г., в гр.А., до чешмата над училище „***“, две
средни телесни повреди, за които ответникът се е признал за виновен със сключено
споразумение по нохд №198 по описа за 2021г. на РС- А., сумите от:
15000 - петнадесет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
във връзка с причинената му черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата на
черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, и за
12
последицата и- лекостепенна посттравматична церебрастения, ведно със законната лихва от
23.05.20г. до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 65000лв.
отхвърля иска;
15000 - петнадесет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
във връзка с причиненото му травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело
до трайно отслабване на слуха на лявото ухо, ведно със законната лихва от 23.05.20г. до
окончателното плащане, като за разликата до претендираните 55000лв. отхвърля иска;
500- петстотин лева- разноски по съразмерност с уважената част от исковете му.
Осъжда Т. Р. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.М.К. А., да заплати на Н. Г.
КР., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1125- хиляда сто двадесет и пет лева- разноски
по съразмерност с отхвърлената част от исковете му.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК Н. Г. КР., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд,
сумата от общо 1591- хиляда петстотин деветдесет и един лева, от които : 1200лв.- следваща
се държавна такса за производството; 391лв.- заплатен хонорар за вещо лице по допусната
СМЕ по гр.дело №929/2021г. на ПОС, от внос на които, на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК,
ищецът е бил освободен в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13