№ 1412
гр. С., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501119 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.11.2021г. постановено по гр.д. № 3229/2021г. по описа на СГС, ГО,
10 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, са осъдени да заплатят в полза на Р. К. ЕГН **********, представлявана от
нейната майка и законен представител В. К. К., ЕГН **********, сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от
06.10.2020г. осъществило се в гр.С., на кръстовище с ул. „Стефан Дуньов“ и ул. „Светла“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2020г. до окончателното
изплащане на главницата.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 10 000
лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 260 000 лв., като неоснователен в
тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. С. са осъдени да заплатят в
полза на адв. С. Н., на осн. чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 503,85 лв., представляваща
адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а на основание чл.78, ал.6 ГПК, в
полза на СГС сумата от 400 лв., представляваща д.т. и сумата от 500 лв., представляваща
разноски.
По компенсация Р. А. К., е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на основание чл.78,
ал.З ГПК, сумата от 984,62 лв., представляваща съдебни разноски.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Р. А. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 10 000 лв. до 26 000 лв. и моли съда да го отмени и уважи претенцията в
пълен размер. Изтъква факта, че от процесното ПТП са й причинени следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, която се изразява в сътресение на главния мозък и е
препоръчано от неврохирург освен медикаментозното лечение, което ще се извърши в
болницата, да бъде на строг постелен режим стационарно в къщи. Същото важи да е на
строг постелен режим и за контузията на корема, където е била проследена от детски
коремен хирург. Също е била проследена и от детски травматолог, като е имала травма в
опорно-двигателния апарат, състоящ се от протривна рана на палеца на левия крак.
Освен медикаментозното лечение протривната рана била промита и бинтована. Налице е
била отпаднала неврологична симптоматика, която е продължила по продължително време,
болки в корема, имала главоболие, резултат на мозъчното сътресение. Лекувана е в къщи, но
при това лечение е претъпяла негативни психологически и физически последици - не е
ходела на училище, не е могла да участва в часовете по физическо, да гледа телевизия, да
чете книги и да излиза на слънце. Остава трайна травма в психологията на детето, защото
изпитва страх при пресичане на улица, избягва да кара велосипед. Не може да се каже, че е
възстановена напълно, защото сътресението на мозъка отшумява от 3-5 години, защото този
период не е отминал и не се знае дали за в бъдеще няма да има усложнение в резултат от
сътресението на мозъка.
Посочва още, че по делото е доказано пълно и главно, по безспорен и несъмнен
начин вината на водача на л.а. Б. С. Г., който с действията си е нарушил правилата за
движение по пътищата, не е бил внимателен към пресичащата пешеходка, въпреки че е имал
неограничена видимост към детето още, когато то се е намирало на тротоара и е имал
възможност да го вижда и наблюдава през цялото време, като съобрази своето пътно
поведение с това на детето. От друга страна по делото не са ангажирани доказателства за
това, че от страна на пострадалата е допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата. Нейното поведение е било правомерно и не може да й се вмени в принос
настъпване на ПТП. Затова присъденото обезщетение от 10 000 лв. е силно занижено и не
съответства на обема причинени вреди. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. С. оспорва решението в неговата
осъдителна част - за сумата от 10 000 лв. и моли съда да го отмени в тази му част и да
отхвърли иска като неоснователен. Посочва, че в конкретния случай не е извършен деликт, а
е налице случайно деяние (чл.15 НК), като презумпцията на чл.45 ал.2 ЗЗД е оборена, видно
от приетата и неоспорена от страните АТЕ. Твърди, че деянието на водача на МПС не е
противоправно. Противоправно действа ищцата, като пешеходка бутаща велосипед в пътния
инцидент - пресича ПП, не върху пешеходна пътека при видимост към движещия се към нея
автомобил, скорост от 30 км/ч. и не преустановява пресичането си, като удря автомобила от
страни. Обръща внимание на факта, че в момента на удара л.а. е бил спрял, а велосипедът,
2
бутан от ищцата, удря автомобила в страничната му част. ПТП според вещото лице е било
непредотвратимо за водача на л.а., който е ударен в страничната част от бутащата велосипед
ищца. Не автомобилът удря ищцата, а ищцата удря странично автомобила, който не е бил в
движение. Затова намира за неправилен извода на СГС, че водачът на Л.А. е нарушил
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр. 2; чл. 47 и чл. 117 ЗДП, както разпоредбите от ППЗДП
посочени на стр. 2 от мотивите към решението. Твърди, че по делото е установено, че
пострадалата (на 12г. към момента на произшествието), е пресичала на Т-образно
кръстовище и не е имало ограничения, препятстващи видимостта, като водачът е карал със
значително по - ниска скорост от максимално разрешена /30 км/ч./ и е спрял при
възникналата опасност и то преди да настъпи удар, който е настъпил изцяло по вина на
ищцата, която се удря в страничната част на вече спрелия автомобил. В условие на
евентуалност е заявено възражение за съпричиняване, тъй като причина за настъпване на
ПТП е нарушение на правилото на чл.113 ЗДвП от страна на ищцата, която внезапно е
навлязла на пътното платно, като не е пресичала на обозначено за целта място, но дори и да
е, то не е направила необходимото да избегне удара, а е имала обективна възможност за
това. Не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС. Намира, че не е
изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДП и се е поставила в превишен спрямо нормалния
риск. СГС неправилно е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредата, тъй като
пострадалата била пресичал правомерно върху „пешеходна пътека” в § 6, т.54 от ЗДвП,
каквито са продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на
кръстовищата са пешеходни пътеки. Съгласно разясненията, дадени в б.в) на т.6 на ТР №
2/2016 г. на ОСНК на ВКС, правилата за движението по пътищата не предвиждат отделен
режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Намира постановеното
решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства,
които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова
значителен размер, ведно с компенсаторна лихва, и в тази връзка счита съдебния акт, в
неговата обжалвана част, за постановен в нарушение на материалния закон - чл. 45 и 52 ЗЗД,
постановен в отклонение от задължителната практика на ВКС и в колизия с правилото, че
на компенсиране подлежат вреди, възникването на които е установено пълно и главно, и се
компенсират съответно към момента на тяхното възникване. Данните в представената
медицинска документация не удостоверяват твърдените в ИМ „изключително тежки
травматични увреждания“. Твърди, че вследствие на инцидента от 06.10.2020г. Р. К. е
получила повърхностна травма в областта на корема и контузия с охлузване на палеца на
ляв крак. Дали е имало черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение) е необходимо
представянето на допълнителна информация, затова счита, че наличието на такава травма не
е категорично доказано. Оспорва решението и в частта за лихвите. В случая застрахователят
дължи лихва по реда на чл. 497 КЗ, а разпоредбата на чл. 429 ал. 3 КЗ се отнася като обща
към специална спрямо чл. 497 КЗ. Ето защо застрахователят би дължал лихва, от датата на
изтичане на срока за произнасяне по щетата, след като е уведомен, а не от датата на
уведомяване. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
3
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата Р. А. К., чрез В. К. К. - майка и законен представител, твърди, че е пострадала като
пешеходец при ПТП, настъпило на 06.10.2020г., в резултат на което е претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания. Претендира сумата
от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 06.10.2020г., ведно със законната лихва от 06.10.2020г. и направените по
делото разноски.
Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Оспорва да е настъпило произшествието по описания механизъм, както и размера на
исковата претенция като прекомерна и неотговаряща на икономическата конюнктура.
Твърди случайно деяние от страна на ответника по смисъла на чл.15 НК и липса на
елементите на деликт. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на пешеходката, пресичала на необозначено за целта място.
От фактическа страна се установява, че на 06.10.2020 г. в гр. С., на ул. „Стефан Дуньов“,
в светлата част на денонощието, се е осъществило ПТП при следния механизъм: на
кръстовище с ул.„Стефан Дуньов“ и ул. „Светла“ (Т-образно кръстовище) пострадалата
пешеходка Р. А. К. е пресичала отдясно-наляво булеварда по посоката на движение, бутайки
велосипед, когато л.а.„Опел Вектра“ с рег.№ ***, управляван от Б. С. Г., движещ се по ул.
„Стефан Дуньов“ в посока ул.„375-ТА“ към ул.„362-РА“, със скорост около 30 км/ч, е
осъществил съприкосновение - удар с пострадалата.
От показанията на св.С. /пряк очевидец на ПТП/ се установява, че булевардът е наскоро
построен и затова няма светофари и пешеходни пътеки, липсват растителност, постройки
или заграждения, които да пречат на видимостта. Същият казва: „Докато едно дете
пресичаше булеварда, бутайки велосипед, по посока на движението, дойде автомобил и го
удари с предната част на колата. Детето пресичаше отдясно наляво по посока на движение
на л.а….Има кръстовище непосредствено преди мястото на удара. Детето пресичаше
непосредствено до кръстовището в продължение на тротоара. Там има две ленти за
движение…тя вече беше навлязла и той я блъсна.“
От заключението по допуснатата авто-техническа експертиза/л.56/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на
06.10.2020г. в гр. С., на ул. „Стефан Дуньов“, в светлата част на денонощието, се е
осъществило ПТП при следния механизъм: на кръстовище с ул.„Стефан Дуньов“ и ул.
„Светла“ (Т-образно кръстовище) пострадалата пешеходка Р. А. К. е пресичала отдясно-
наляво булеварда по посоката на движение, бутайки велосипед, когато л.а.„Опел Вектра“
рег.№ ***, управляван от Б. С. Г., движещ се по ул. „Стефан Дуньов“ в посока ул. „375-
ТА“, към. ул. „362-РА“, със скорост около 30 км/ч, е осъществил съприкосновение - удар
4
с пострадалата. Местопроизшествието е настъпило на кръстовище, необозначено с пътни
маркировки и сигнализации за пешеходна пътека, както и на мястото липсват обекти, които
да ограничат видимостта както на шофьора, така и на пешеходката. Според вещото лице
пешеходката е могла да възприеме движещия се към нея автомобил и да изчака
преминаването му преди да пресече, докато за водача на автомобила спирането е било
технически невъзможно в толкова голяма близост. Според вещото лице при наличието на
по-голямо внимание и от двете страни обаче, е било възможно ударът да бъде избегнат, тъй
като не е имало храсти или други МПС, ограничаващи видимостта. В о.с.з. твърди, че
съгласно локализацията на увреждането на л.а., по-вероятно е пешеходката да се е ударила в
л.а. Възможно е деформацията на л.а. да е от дръжката на кормилото на велосипеда.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че водачът е нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.116 ЗДВП /"Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено
към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора"./
т.е. неоснователно е наведено в жалбата оплакване, че въобще няма деликт, а е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Като основателно следва да се прецени обаче
възражението на ответния застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. Последната е допуснала нарушения на: чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП - не е
преминала на пешеходна пътека, а преди да навлезе на платното за движение не се е
съобразила с приближаващото МПС. При съпоставка на поведението и действията на водача
на л.а. и на ищцата и отчитане тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат, настоящият състав счита, че конкретният принос но
пострадалата е значително по-малък и се определя на 30 %.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза/л.37/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат
от настъпилото ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: 1/ черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък; 2/ контузия на корема
без клинични и рентгенологични данни за травматична увреда на паренхимен орган
или свободно подвижна течност в коремната кухина, 3/ травма на опорно-двигателния
апарат, състоящ се в протривна рана на палеца на левия крак без рентгенови данни за
счупване на костни структури. По отношение на мозъчното сътресение и контузията на
корема вещото лице сочи, че това са разстройства на здравето, неопасни за живота. Относно
травмата на палеца на левия крак заключението на вещото лице показва, че пострадалата е
търпяла болки и страдания. Спешна медицинска помощ пострадалата е получила в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. От компютърната томография на главния мозък не са
установени травматични промени в мозъчния паренхим, както и кръвоизливи над твърдата
мозъчна обвивка /епидурален/, под твърдата мозъчна обвивка/субдурален/, кръвоизливи,
както и под меките мозъчни обвивки /субарахноидален/. Протривната рана е промита,
направени са проследявания в областта на коремната кухина и е проведено лечение с
5
преливане на различни обезболяващи и други медикаменти. От клиничното проследяване и
ултразвуковата диагностика на корема /УЗД/ не са установени травматични увреждания на
парехнимни органи или свободно подвижна течност в коремната кухина. Изписана е от
болницата на 12.10.2020 г. /шестия ден от постъпването/, като са издадени препоръки за
едномесечен двигателен и диетичен режим. Съгласно експертизата най-интензивни болки и
страдания пострадалата е търпяла към момента на инцидента, непосредствено след него, по
време на болничното лечение , при обработката на протривната рана на палеца на левия
крак и при слагането и махането на превръзките. Към момента прегледа - осем месеца след
инцидента, общото здравословно състояние на пострадалата е стабилизирано. Според
вещото лице няма клинични или документални данни ищцата да е претърпяла някакви
негативни последици или усложнения по време на лечебния и възстановителен период на
уврежданията.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства - разпит на св.С. /очевидец/ и
П. /баба на детето/ в о.с.з. на 23.06.2021г.
От своя страна св.П. посочва, че след инцидента пострадалата се е оплаквала от болки в
корема, понякога се появявало и главоболие, което според нея може да се дължи на
настъпилото вследствие на удара мозъчно сътресение. Останала да се лекува самостоятелно
вкъщи заради пандемията, но претърпяла негативни психологически и физически последици
- не ходила на училище, не е могла да участва в часовете по физическо, да гледа телевизия,
да чете книги, да излиза на слънце. На детето останала травма от инцидента, защото изпитва
страх при пресичане и избягва да кара велосипед.
САС констатира, че показанията на бабата от една страна следва да се кредитират при
условията на чл.172 ГПК, а от друга съдържат и вътрешно противоречие - заради
пандемията останала на лечение вкъщи, но претърпяла вреди - че не ходи на училище и не
посещава часове по физическо при ноторно известния факт, че по време на пандемия
повечето часове се провеждаха онлайн, а не присъствено в училище. Именно затова част от
вредите остават недоказани пълно и главно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Гражданската отговорност на причинителя на вредите към момента на причиняването им е
била застрахована при ответното дружество по силата на сключен договор за застраховка
"гражданска отговорност" .
С отговора на ИМ, депозиран на л.48 от делото, застрахователят релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, което се изразява във факта, че е пресякла на
необозначено за целта място и без да се съобрази с приближаващото МПС. Първия
инстанция е приела, че същото е недоказано пълно и главно.
Материалноправният въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на
6
съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, както и
преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е
допринесъл за настъпване на деликта, в случая е разрешен в противоречие с постоянната
практика на ВКС, обективирана в решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т.
д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Според
постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването
на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на
водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът следва да определи обективния
принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на
пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП
отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е завишена
спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез законодателно вмененото им задължение за избиране
на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране
при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.
Неправилно въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка съдебният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното
ПТП и е приел, че детето не е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като е приложим пар.6
т.54 ПЗР на ЗДП т.е. СГС е приел, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията
на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
В случая е налице Т-образно кръстовище /доколкото към АТЕ няма скица на
местопроизшествието/, САС ползва тази на л.42 към наказателното постановление, от която
е видно, че пар.6 т.54 ПЗР е неприложима в конкретната хипотеза- детето е започнало да
пресича пътното платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци,
установени в разпоредбата на чл.113 ЗДвП, за пресичане на пешеходци, които са длъжни
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение. Когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, но и в този случай следва да спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4
на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. При осъществяване на дължимия родителски контрол, придружаване
на детето да пресече пътното платно и спазване на правилата на движение на пешеходците,
вкл. съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с неговата скорост на
движение, не биха възникнали условия за настъпване на процесното ПТП, нито
необходимост от намаляване на скоростта и евентуално спиране на л.а., който се е движел
със скорост 30 км/ч. при допустима скорост 50 км/ч. Обстоятелството, че делинквентът е
възприел пострадалата със закъснение, като ударът според в.л. е бил непредотвратим или
при своевременно възприемане на същата би могъл да спре или ако автомобилът се е
7
движел преди произшествието със скорост по-ниска, не освобождава пешеходците от
задължението им да спазват правилата за движение по пътищата, нито родителите от
изпълнение на задължението им по чл.125 ал.3 СК. Затова не може да бъде споделен
изводът на решаващата инстанция относно липсата на принос изобщо.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като категорично е могъл да забележи навреме пешеходката /дете с колело/ и да
предотврати удара. Тъй като ПТП е настъпило в района на кръстовище, водачът е имал
специални задължения за поведение - съгласно чл. 47 ЗДВП „Водач на ППС, приближаващо
се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.", В разглежданата
хипотеза на деликт съдът трябва да вземе предвид и обстоятелството, че съгласно чл.20
ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по- завишена спрямо тази не пешеходците, особено на децата. Съгласно
приетото в решение № 91/20.08.2014г., по т.д. № 66/2013 г. на І т.о., възрастта на
пострадалия при ПТП не само е релевантна за преценката на решаващия съд дали той би
могъл да допринесе за настъпила вредоносен резултат, но сама по себе си, по арг. от чл.116
и чл.117 ЗДвП е фактор, завишаващ дължимата от страна на водача на МПС грижа при
изпълнение на тази правно регламентирана дейност, представляваща по естеството си
източник на „повишена опасност“/по см. на чл. 134, ал. 1 НК/.
Ето защо и с оглед възрастта на пострадалата - дете на 12г., шофьорът е бил длъжен да
предвиди и избегне удара. Пострадалата не е пресякла на указано за целта място, тъй като
няма пешеходна пътека, нито светофар. В този смисъл тя също е нарушила правилата за
движение по пътищата, тъй като е допринесла за настъпване на вредите. Следователно при
установената ясна видимост на пътя и вмененото на водача на увреждащия автомобил общо
задължение по чл.20 ал. 2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на движение,
позволяваща му да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него
конкретна опасност избраната скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява
несъобразена с наличните пътни условия по см. на горецитираната разпоредба.
Неспазването на чл.20 ал.2 ЗДвП, означава непроявена дължима грижа от страна на водача
на увреждащия лек автомобил - фактор, който обуславя и правен извод, че приносът му
превишава значително този на пострадалата - обстоятелство, което СГС не е съобразил.
Поради изложеното обжалваното въззивно решение в тази му част е неправилно и следва да
бъде отменено. САС приема, че поведението на пострадалата е противоправно и е в
причинна връзка с настъпване на увреждането, тъй като са нарушени забраните, установени
в чл. 113, ал. 1, т. 1, чл. 113, ал. 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП: несъобразяване с приближаващите
се пътни превозни средства при пресичане извън определеното за това място в населено
място по двулентов двупосочен път, когато в близост не е имало пешеходна пътека. Чрез
тези си действия, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в причинна връзка с поведението на
делинквента - водач на увреждащото МПС тя е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, създавайки условия за същия. Следователно въведеното в процеса защитно
8
възражение на ответника, основано на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е доказано пълно и главно респ.
основателно. Налице е принос на увреденото лице, който не е тъждествен на приноса на
делинквента и следва да бъде определен на 30%.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените й вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на причинени леки телесни повреди за период от около 1 месец.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е дете - към датата на ПТП
през 2020г. е била на 12г., което съчетано с обстоятелството, че съгласно приетото и
неоспорено от страните заключение по допуснатата СМЕ са налице три леки телесни
повреди - 1/ черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък, без
загуба на съзнание 2/ контузия на корема без клинични и рентгенологични данни за
травматична увреда на паренхимен орган или свободно подвижна течност в коремната
кухина, 3/ протривна рана на палеца на левия крак, без рентгенови данни за счупване на
костни структури, че е лекувана изцяло консервативно, че е възстановена напълно и няма
данни за усложнения, че не е посещавала учебни часове по физическо възпитание, съдът
намира, че същото правилно е било определено общо на 10 000 лв., които към 2020г. са
напълно адекватни на присъжданите обезщетения с оглед икономическата конюктура в
страната и обема вреди. При отчитане на 30% принос или 3000 лв., остават дължими само
7000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде частично отменено в осъдителната му част - за
неимуществени вреди за горницата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и
искът следва да се отхвърли, а в останалата обжалвана част - потвърдено.
Върху главницата се дължи лихва, считано от датата на поканата - 02.12.2020г. т.е.
неоснователно е възражението на застрахователя, че дължи лихва по реда на чл. 497 КЗ, а
разпоредбата на чл. 429 ал. 3 КЗ се отнася като обща към специална спрямо чл. 497 КЗ т.е.
от датата на изтичане на срока за произнасяне по щетата, след като е уведомен, а не от
датата на уведомяване.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес общо 26 000 лв., като жалбата на ищцата е изцяло
неоснователна, а тази на застрахователя - частично основателна до 3000 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателката-
ищца направените по делото разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, но
такива няма направени. В полза на адв.Н. е дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА в
9
размер на 680 лв. върху уважената част от иска.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищца дължи в полза на жалбоподателя-ответник
направените по делото разноски в размер на 1300 лв. платен адв.хонорар и 200 лв. платена
д.т. или общо 1500 лв. От тях дължими с оглед отхвърлената част от жалбата респ. интереса
/19 000 лв./ са само 1096 лв.
Разноските, присъдени в полза на ищцата от СГС следва да бъдат преизчислени, съобразно
уважената част от иска, като на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 680 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита, съразмерно с уважената част от иска /7000 лв./
На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертизи, съдебни
удостоверения и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска - за
сумата от 1192 лв.
На основание чл.78 ал.6 ГПК застрахователят следва да плати по сметка на СГС сумата от
280 лв. дължима д.т. вместо вече присъдените 400 лв. т.е. следва да бъде намалена.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 18.11.2021г. постановено по гр.д. № 3229/2021г. по описа на СГС,
ГО, 10 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата над
7000 лв. до 10 000 лв., както и дължимата д.т. за разликата над 280 лв. до 400 лв. и
присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. К., ЕГН **********, представлявана от нейната майка
и законен представител В. К. К., ЕГН ********** срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, иск за заплащане на разликата над 7000 лв. /седем хиляди лева/ до сумата 10 000
лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от ПТП, настъпило на 06.10.2020г. в гр.С., на кръстовище с ул.
„Стефан Дуньов“ и ул. „Светла“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.12.2020г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен
представител В. К. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, сумата от 1096 лв./хиляда деветдесет и шест лева/ направени разноски пред
въззивна инстанция, както и сумата от 1191 лв./хиляда сто деветдесет и един лева/
направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от
280 лв./двеста и осемдесет лева/ дължима д.т. вместо присъдените 400 лв. на осн.чл.78 ал.6
10
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. С. К. Н.,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 350 лв./триста и петдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за първа инстанция, както и
сумата от 350 лв./триста и петдесет лева/ за процесуално представителство пред въззивна
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11