№ 5265
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110174142 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 5, т.
1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – М. Д., твърди, че с ответника – „фирма“ АД, са сключили договор за
превоз, като е закупила самолетен билет за полет FB 689 на „фирма“ АД от Б, Б до М,
Ш на дата 04.09.2018 г. Твърди, че процесният полет бил отменен, като за отмяната
ищецът е разбрал едва в деня на полета при явяването си на летището. Твърди, че,
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз, има право на обезщетение
в размер на 400 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй
като полетът е бил с разстояние над 1500 км. Твърди също, че на 21.09.2018 г. е
отправил покана до ответника за заплащане на сумата, но такова не е последвало и до
настоящия момент, поради което претендира и лихва за забава в размер на 233,41 лв. за
периода от 21.09.2018 г. до 29.08.2021 г. За посочените суми по заявление на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 51104/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав. „фирма“ АД е подало
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което заявителят предявява искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004
г., и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 06.10.2021 г. по ч.гр.д. № 51104/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав. Претендира законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до
1
окончателното плащане, както и разноските по производството.
Ответникът – „фирма“ АД, не подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК. Подава становище на 08.03.2022 г., в което оспорва исковете. Твърди, че
същите са недопустими. Счита също така, че исковете са неоснователни, поради факта,
че пътникът не е доказал да се е явил навреме за процесния полет. Твърди, че
задължението е погасено по давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 51104 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 48500 от 01.09.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 22.11.2021 г. заповедният съд е
дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4
ГПК заявителят е предявил искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач
по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети от 1500 км. до 3500 км.
За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО №
261/2004 г. по делото следва да се установи, че между страните е налице сключен
договор за превоз за полет на „фирма“ АД от Б, Б до М, Ш на дата 04.09.2018 г., че
процесният полет е с разстояние над 1500 км., като същият е бил отменен.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че между страните е налице сключен
договор за превоз за полет на „фирма“ АД от Б, Б до М, Ш на дата 04.09.2018 г., че
процесният полет е с разстояние над 1500 км., че същият е бил отменен.
Фактът, че между страните е бил налице договор за превоз, се доказва и от
приложения към молба от 05.04.2022 г. самолетен билет.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от РЕО № 261/2004 г., регламентът се прилага ако
пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с
отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. От граматическото тълкуване
на чл. 3, параграф 1 от РЕО № 261/2004 г. следва извод, че пътниците на отменени
полети не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация, не
2
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата, предвидени
в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в процесния случай
е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за съответния полет,
а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане. Както беше посочено, не се спори и по делото
се установява, че между страните е налице сключен договор за превоз за полет на
„фирма“ АД, FB 689, от Б, Б до М, Ш. Следователно, ищецът е имал потвърдена
резервация за процесния полет по смисъла на чл. 3, параграф 1 от РЕО № 261/2004 г.,
поради което и същият има правата, предвидени в регламента.
Не се твръди от ответника и не се доказва по делото, че отмяната на процесния
полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки, при която хипотеза на основание чл.
5, параграф 3 от регламента превозвачът не носи отговорност за отмяната на полета.
Във връзка с изложеното съдът счита, че по делото се установява по безспорен
начин, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет на „фирма“ АД,
FB 689, от Б, Б до М, Ш, че процесният полет е с разстояние над 1500 км., като същият
е бил отменен. Следователно и на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО №
261/2004 г. ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро.
Не следва да се разглежда възражението за давност на ответника, тъй като
същото е релевирано след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 92 ЗЗД, вр. чл.
5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. е изцяло основателен, поради което същият
следва да бъде уважен.
Съгласно извънсъдебна покана, получена от ответника на 21.09.2018 г. по
електронен път, ищецът е поискал да му бъде заплатено обезщетение за закъснението
на процесния полет. Следователно, за периода от 22.09.2018 г. до 29.08.2021 г.
ответникът е бил в забава и дължи мораторна лихва върху главницата от 400 евро,
която лихва е в размер на 233,18 лв. (лихвата е изчислена от съда на основание чл. 162
ГПК). Ето защо, искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се
уважи за сумата в размер на 233,18 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 22.09.2018 г. до 29.08.2021 г., като бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 233,41 лв. и за 21.09.2018 г.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като същото е в рамките на
минималния размер, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
3
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 699,84 лв.,
представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх,
дължи на М. Д., гражданин на Р ф, родена на ********** г., сумите, както следва: на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО №
261/2004 г. сумата в размер на 400 евро, ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за отменен полет № FB689 от Б, Б, до М, Р,
на 04.09.2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
233,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.09.2018
г. до 29.08.2021 г., за които суми в полза на ищеца срещу ответника в производството
по ч.гр.д. № 51104/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер
от 233,41 лв. и за 21.09.2018 г.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на М. Д.,
гражданин на Р ф, родена на ********** г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 699,84 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4