РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Сливен, 05. 07. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи
юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА
ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГАЛЯ ИВАНОВА касационно
административнонаказателно дело № 72 по описа на съда за 2023 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.Г.Д.,
подадена чрез пълномощник, против Решение № 73 от 27.02.2023 г., постановено по
АНД № 20222230201282 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
BG2022/1000-2015 от 25.10.2022 г., издадено от Началника на отдел МРР към ТД
Митница Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1
от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 3943,18 лева, представляваща 100 %
от размера на избегнатите публични държавни вземания, а именно: вносно мито в
размер на 1232,24 лева и ДДС в размер на 2710,94 лева, и жалбоподателят е
осъден да заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски в размер на 80 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен
съд – Сливен е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид допуснатите
противоречия и неясноти при описание на соченото административно нарушение и
отразяване на обстоятелствата по неговото извършване. Заявява, че при
определяне на митническата стойност от контролните органи е нарушен
материалният закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на
Районен съд – Сливен като незаконосъобразно. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба
чрез упълномощен процесуален представител поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Агенция
„Митници“, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа
изложените с отговора на касационната жалба доводи за правилност на обжалваното
решение, като моли същото да
бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди
обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е
осъществил състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, като е избегнал частично
заплащане на мито в размер 1 232,24 лева и на ДДС (публично държавно
вземане) в размер на 2 710,94 лева, поради което правилно била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Направил е извод, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила; АУАН и НП съдържали всички необходими реквизити по ЗАНН. Приел е, че
наложеното на жалбоподателя наказание е в размер, който съответства на
предвидения от закона и отговаря на допуснатото нарушение.
Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са
със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от
настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
в резултат от извършен последващ контрол на основание
чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, било
установено, че на 23.03.2021 г. била
приета митническа декларация /МД/ с MRN 21BG001009006704R5 с вносител С.Г.Д. и
пряк представител „Киси“ ЕООД, ЕИК *********, за
режим на допускане за свободно обращение на стока с
описание: лек автомобил с марка „Chevrolet“, модел „Camaro“, с номер на шаси /VIN/ 1G1FB1RS9J0107329; Код на
държавата на изпращане/износ – САЩ; с условие на доставка - „DAP- Доставено на
място“. Към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност бил
определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
на база декларираните за нея елементи: цена на автомобила, съгласно приложена
към МД фактура – 1800 USD; разходи за международен транспорт– 400 USD; цена на
автомобила при условия на доставка, DAP – 2200 USD; митническа стойност (2200
USD х валутен курс 1.62175 BGN/USD) - 3 567,85 лева. Към митническата
декларация била приложена фактура № 3231/14.01.2021 год., издадена от „Global Auto Exchange“ LLC.
Определени, взети под отчет и заплатени били вземания за мито в размер на 356,79
лева и ДДС в размер на 784,93 лева.
При проверката била открита информация за обявена
продажна цена на аукцион с дата 29.12.2020 г. за
автомобил със същия VIN номер на шаси в страната на
износа, със статус „Продадена“.
Публикуваната продажна цена била в размер на 7375 USD. При възникналите основателни съмнения относно
действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея
при определяне на митническата стойност, с писмо рег. № 32-259463/12.08.2021 г.
от вносителя били изискани допълнителни документи и доказателства. В отговор
представил приложена фактура /INVOICE/ №3231 от 14.01.2021 г.; удостоверение
издадено от страната износител с №40538192; МД с MPH 21BG001009006704R5/ 23.03.2021
г.; договор за потребителски кредит CARU - 17569037/ 07.01.2020 г.
Било отправено и с Писмо рег. № 32-273998 от 26.08.2021
г. искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Митници и
гранична защита, за предоставяне на информация и документи относно допуснати за
свободно обращение в Република България МПС от САЩ. От
митническата администрация на САЩ била предоставена информация с писмо рег. №
32-98517/ 25.03.2022 г. за автомобил със същия като декларирания от
жалбоподателя номер на шаси /VIN/ 1G1FB1RS9J0107329 от
страната на износ. Продажната цена била в размер на 9 298,25 USD. Проверяващите
установили, че в приложената към МД фактура били посочени разходи за
международен транспорт в размер на 400 USD, изчислени
във връзка с осъществен международен транспорт от пристанище на натоварване Savannah, САЩ до пристанище на разтоварване Варна, България.
Липсвали доказателства за извършеното плащане и за степента, в която тези
разходи са направени от купувача. Проверяващите приели, че като стандартна
тарифа на навлото за превоз до мястото на въвеждане,
следва да бъдат приети изчислените разходи в размер на 810.88 лева от
пристанище Savannah, САЩ до пристанище Бургас,
България.
Предвид установеното в хода на проверката, актосъставителят
приел, че митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с MRN 21BG001009006704R5 от 23.03.2021 г., се
определя в размер на 15 890,32 лева. (9 298,25 USD х вал. курс 1
USD/1,62175 лева = 15 079,44 лева + 810,88 лева) на основание чл. 70 и чл.
71, пар. 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. Приел, че с определения нов размер на митническата стойност за стоката от МД
от 23.03.2021 г. възниква вносно
митническо задължение в размер на 1 589,032 лева. При данъчна основа от 17 479,35 лева,
приел, че задължението за ДДС е в размер на 3 495,87 лева. Предвид
разликата между размера на вземанията, изчислен и заплатен на база
декларираните с МД данни за стока и установения след определяне на тяхната
митническа стойност, актосъставителят приел, че жалбоподателят е осъществил
състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, като е избегнал частично заплащане на
вносно мито в размер на 1 232,24 лева и други държавни вземания (ДДС) в
размер на 2 710,94 лева - общо 3 943,18 лева. Общият размер на избегнатото мито и други държавни
вземания (ДДС) не надхвърлял 35 на сто от митническата стойност на стоката,
възлизаща на 15 890,32 лева.
За констатираното бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, връчен на жалбоподателя на 23.06.2022 г. Срещу АУАН
било подадено възражение.
Въз основа на АУАН било издадено процесното
наказателното постановление.
От анализа на доказателствата по делото се установява,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган. При съставяне на АУАН и издаване
на НП са спазени разпоредбите съответно на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП, се съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е
описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези
обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да организира адекватно и да
упражни правото си на защита в пълен обем, което е и сторено от него. Предвид изложеното, като неоснователно се преценява
възражението на касационния жалбоподател за неясноти при описание на
административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Общият принцип за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност е
установен в чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. - въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза. Съгласно тази разпоредба, базата за митническата стойност
на стоките е договорната стойност - действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 71, § 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при
определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената
или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните
разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на
Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и
разходите за товаро-разтоварните и обработващите
операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. В случая при първоначалното
определяне на митническата стойност на стоката е представена фактура №
3231/14.01.2021 г., издадена от „Global Auto Exchange“ LLC, според която продажната цена на
автомобила е в размер на 1800 USD, с разходи за международен транспорт – 400
USD. Крайната цена на автомобила възлиза на 2200 USD, а митническа стойност е
определена в размер на 3 567,85 лева. Определени, взети под отчет и
заплатени били вземания за мито в размер на 356,79 лева и ДДС в размер на 784,93
лева. С писмо рег. № 32-259463/12.08.2021 г. от жалбоподателя – вносител, били
изискани допълнителни документи, доказателства и информация за извършени
плащания. В отговор представил потвърждение от „Global
Auto Exchange“ LLC, но не и доказателства за размера
на реално платената сума и осъществяване на плащането ѝ.
В първоинстанционното производство като част от административнонаказателната
преписка е представена Информация по линия за международно сътрудничество за
автомобили, изпратени от САЩ, според която от митническата администрация на САЩ
за автомобил с номер на шаси /VIN/ 1G1FB1RS9J0107329
от страната на износ, идентично с това на
декларираното от жалбоподателя с МД МПС, е декларирана стойност на МПС при износа 8525 USD. Приложена е квитанция на купувача, в превод, според която за същия
автомобил е платена цена от 8525 USD и начислени такси в размер на 773,25 USD,
или общо сума от 9298,25 USD. Видно от приложената Справка от митническата
информационна система, за 23.03.2021 г. според подадена декларация с отправно
пристанище и място на разтоварване, съответстващи на тези по МД на
жалбоподателя, декларираните транспортни разходи са в размер на 810,88 лева.
Предвид събраните в хода на
административнонаказателното производство писмени доказателства, е правилно
възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на
плащане цена в случая е установената в хода на проверката и е в размер на 15 890,32
лева.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, данъчната
основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена с, доколкото вече
не са включени в нея: т. 1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън
територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на
територията на страната; т. 2. свързани с вноса разходи, като комисиона,
опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на
стоките на територията на страната. Новата митническа стойност - 15 890,32
лева и изчисленото мито в размер на 1589,032 лева, определят и размера на
данъчната основа от 17 479,35 лева, при което задължението за ДДС при внос
на стоката е в размер на 3495,87 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
за митническа измама се наказва онзи, който избегне или направи опит да избегне
пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични
държавни вземания, събирани от митническите органи. В конкретния случай,
субектът на нарушението е санкциониран за това, че е избегнал частично
заплащане на мито и други публични държавни вземания, каквото е задължението за
данък върху добавената стойност.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 27.02.2023
г., постановено по АНД № 20222230201282/2022 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА С.Г.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: