Решение по дело №388/2020 на Районен съд - Казанлък

     Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  №........

гр.К., .........2020 год.

 

В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря................Х. К.…….…..…..............................като разгледа докладваното от съдията.................................................гр.д.№388 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

               Искът е за развод с правно основание в чл.49, ал.1 от СК.

   Ищецът твърди, че сключили с ответницата граждански брак на 19.01.1985г. в гр.К., първи за двамата, от който имат две деца, вече пълнолетни– Ж. на 34 години и Р. на 29 години. Живели заедно със сина си апартамент в гр.К., ж.к.“И.“ ., който придобили по време на брака Проблемите им започнали преди повече от 20 години. Причина за тях била ежедневната употреба на ответницата на алкохол в големи количества, следствие на което непрекъснато вдигала скандали по различни поводи и най-вече за неоснователна ревност. Тя започнала да се държи хладно не само към него, а и към децата им. Провеждал многократни разговори с ответницата за да променят отношенията, но след тях тя с месеци мълчала и не говорела с никой от тях. В името на децата и на семейството правел компромиси, но търпението му към пристрастеността на ответницата към алкохола било свързано само заради децата. Твърди, че ответницата го обиждала с думата „боклук“, обиждала и децата, заплашвала ги. Ежедневно след завръщането й от работа, тя си купувала ракия, уиски и други напитки и започвала да пие. В такова състояние чупела чинии, вдигала скандали, обиждала ги. На рождения си ден на 19.02.2020г. ответницата се напила, хвърлила тортата на земята, размазала я по столовете, по стените и паднала на земята. Вдигнали я и започнал да почиства пода, мебелите, стените. Тъй като приятелите им знаели за този й порок, спрели да ги посещават и да ги канят. От години ответницата не готвела, рядко купувала хранителни продукти. Повече от 10 години хладилникът бил разделен на две и всеки си слагал храната в едната половина. В периода от 2010г. до 2016г. дъщеря им Ж. след като се разделила със съпруга си, живяла при тях, заедно с внучката им И.. Двете не могли да изтърпят поведението на ответницата и се изнесли от апартамента, а в жилището останал със сина им Р., с когото търпели последиците от алкохолизма. През последните 20 години всички месечни разходи на семейството – ел.енергия, вода, телевизия и др. плащал той, като от време на време ответницата давала по 1/5 от тези разходи, докато дъщеря им Ж. и внучката им живели при тях, т.е. тя плащала само за себе си. След като дъщеря им се изнесла, ответницата започнала по-често да плаща половината от разходите. Твърди, че апартаментът, в който живеели бил единственото им семейно жилище, което закупили през 1990г. Майката на ответницата живеела сама в техния блок, но във вход „Г“. Съпругата му имала сестра и двете имали наследствен дял в апартамента на майка си. Сестрата на ответницата живеела със семейството си в с.К.. Въпреки, че и двете знаели, че ответницата ежедневно употребявала алкохол в големи количества и създавала проблеми в семейството им, те я защитавали, вместо да я насочат към лечение. През м.май 2017г. получил инсулт и го приели в болницата. Не бил в състояние да се обади на съпругата си, а тя му се обадила едва на четвъртия ден, за да го пита какво прави там. Отишла пияна в болницата, вдигнала му скандал, че са я изолирали, тръгнала си и повече не го потърсила до изписването му . Желанието му за развод било непоколебимо, тъй като не можел повече да търпи ежедневната злоупотреба с алкохол от ответницата, последиците от това, унижението на което бил подложен, липсата на уважение и взаимно доверие. Счита бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание, вреден за семейството. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата, по нейна вина, да му бъде предоставено ползването семейното жилище в гр.К., ж.к.“И.“ ., както и да бъде върнато фамилното й име преди сключване на брака – Х., а в случай, че желае да запази фамилното си име П., не възразява. Претендира съдебни разноски. 

  В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответницата оспорва твърденията на ищеца, че причината за проблемите в семейството са скандалите, инициирани от нея следствие на ежедневната й злоупотреба с алкохол. Твърди, че тя не е злоупотребявала с алкохол, а ищецът. В началото семейният им живот вървял добре, но още през първата година на брака им, той посегнал да я бие. След време се нанесли в семейното им жилище и проблемите им се задълбочили. Ищецът правел кавги и скандали, ревнувал я без причина, биел я, като при един от побоите й счупил носа и той зараснал накриво. Ищецът биел и децата,  най-вече сина им докато бил малък, злоупотребявал ежедневно с алкохол – всяка вечер консумирал по 300-400 мл. твърд алкохол в следствие на което ставал агресивен. През годините на семейния живот, ищецът поддържал извънбрачни връзки. От години нямали общ бюджет за домакинските нужди в семейството – битовите сметки делили на половина, хладилника бил разделен на две и всеки пълнил своята част и консумирал от нея. През м.март, април и май 2019г. изцяло със собствени средства, ремонтирала основно апартамента. Ремонтът бил на стойност около *** лв., с включени труд, материали и обзавеждане, които сама платила от спестяванията си, а ищецът не дал и стотинка. Синът им, който живее в едно домакинство с тях, започнал да копира отношението на баща си към нея – отнасял се неуважително, посягал й и я душил. Когато се оплаквала на ищеца той не я защитавал, а заявявал на сина им „Тя си заслужава“. След като приключила цялостния ремонт на апартамента, през м.юни 2019г. ищецът казал на сина им „Тя нито те кърми вече, нито аз я ползвам за нещо – да вземем да я изгоним от нас!“ Заради нетърпимата атмосфера в семейството заявява, че също желае бракът да бъде прекратен, но по вина на ищеца. Възразява срещу искането на ищеца да му се предостави ползването на семейното жилище, защото жилището било изцяло ремонтирано с нейни средства, а дъщеря им си купила голям апартамент в гр.К., в който ищецът можел да отиде да живее след развода. След развода желае да носи брачното фамилно име П.. Претендира съдебни разноски.

                От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

    Ищецът Х.Д.П. и ответника М.Д.П. сключили  граждански брак на 19.01.1985г. в гр.К., първи и за двамата, от който имат две деца- Ж., родена на *** г. и Росен, роден на *** г. /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за брак №15/19.01.1985 г., 2 бр.заверени копия на удостоверение за раждане/.

Представено е заверено копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ННИ, от който е видно, че от 06.11.1990 г. страните са закупили апартамент №***, находящ се в гр.К., ж.к.“И.“ ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 70.03 кв.м., с прилежащо избено помещение №***, с полезна площ 3.56 кв.м.

            Не е спорно, че съпрузите живеят в закупеното жилище-апартамент №*** в гр.К., ж.к.“И.“ бл***.

             По делото са събрани гласни доказателства, чрез изслушването на свидетелите- Ж. Х.П. /дъщеря на страните/, Р. Х.П. /син на съпрузите/ и Р. П. Х. /майка на ответницата/.

  Свидетелят Ж. Х. П. споделя, че откакто се помни отношенията между родителите й не са добри.  Като малка ги чувала да се карат, като всяка година ставало все по-зле, особено след 2010 г. Ответницата ревнувала ищеца, който работел в гр.С., перяла само своите дрехи и ищецът се ядосвал от това, готвела само за себе си, злоупотребявала често с алкохол и в това състояние обиждала всички в семейството. /“..Негова колежка искаше да му донесе ваучерите за храна, и каза да излезне на улицата. Той лично ми ги даде на мен и ми каза да питам майка, ако има нещо, което да трябва да купя с тях. Попитах я, а тя директно ми каза: „С тези ваучери, аз храна няма да ям. Тази курва, дето ги е донесла.“. Баща ми се е ядосвал, че тя си пуска само нейно пране, а не пуска негово. ..Неведнъж съм я виждала, като е била пияна и детето ми я е виждало пияна. Налагало се е, да я затварям в стаята, за да не вижда това детето. Доста често се напива. В седмицата поне половината дни е пила, да не кажа и по-често. Вкъщи пие. Казвали сме й, че това е проблем … Когато е пияна, започва да говори срещу нас, че брат ми е боклук, че мен са ме изгонили от гр.С.….Като се напие, най-редовният й номер е да стои на мивката и да мие чинии. Става агресивна и започва да ни обижда…Тя с никой не говори… Никога не ме е прегърнала, не ме е целунала, не ме е питала как съм в училище, някой, дали ме е обидил…“/. Ищецът получил инсулт на 14.05.2017г. и бил приет в болница. Ответницата разбрала за това от сина им, който я помолил да приготви на баща им супа. За времето на престоя на ищеца в болничното заведение ответницата го посетила веднъж. Съпрузите не празнували заедно празници, не се събирали с общи приятели, ищецът не говорел с ответницата за да не влиза в пререкание с нея. Страните живеят заедно, но не общуват, не се хранят заедно, делят разходите.

Съгласно показанията на св.Р. Х. П. от 10 години, ответницата редовно пиела и злоупотребявала с алкохол. В това състояние тя залитала, вдигала скандали, наричала всички в семейството „боклуци, от вас нищо не става“. Ищецът настоявал да спре да пие. Ответницата обвинявала ищеца, че има любовница, когато работел заедно с баща си, пътували и по цял ден били заедно/“…. Точно в този момент, тя го обвиняваше, че има любовница, а ние сме били по цял ден заедно. Никога баща ми не е отсъствал от вкъщи. Може да е закъснявал, поради пътните обстановки, но да е отсъствал от къщи никога…/. Ищецът се оплаквал от студеното отношение на ответницата. Той не я уведомил, че постъпва в болница. Тя разбрала за това от свидетеля.  От 5-6 години всеки си купувал отделно храна и си готвел, не излизали заедно, не се събирали с приятели, не празнували празниците заедно. При ремонт на жилището ищецът платил на майсторите, а ответницата купила мебелите. Те са карали за алкохола, който ответницата употребявала и за сметките в домакинството.  

   В показанията си св.Р. П.Х. сочи, че от 30 години съпрузите не са като семейство. Ищецът и ответницата употребявали алкохол. През последните седем години, рядко посещавала семейството, не поддържала контакти и с внуците си. Ответницата и споделила, че ищецът не я уважава като съпруга, не ходел с нея никъде, че излизал само с децата им, а нея не я викали. Петдесетият си рожден ден ответницата празнувала без ищеца и децата им, които не отишли в заведението. Сина на страните ударил ответницата/“… Не съм я виждала да е напита. Не знам защо дъщеря ми и децата не се разбират. Ж. и Р. не идват при мен. Много отдавна не идват, откакто дядо им почина, 7-ма година. Не се обаждат, не ме търсят. Обаждам се само на правнучката, но й е забранено да говори с мен. Зет ми ми плащаше сметките, аз му давах пари ..Казвал ми е: „Нито имаш да ми даваш, нито имам да ти давам.“. В тях, за да се отиде, трябва пропуск, защото не ни искаха. Не ми е казвал Х., но аз разбирам, че не съм приета, защото единият нататък, другия нататък, не искат като семейство да седнат да си говорим. Не знам, дали Х. е посягал или не, не съм забелязала, не мога да си изкривя душата… когато си прави 50-годишнината, не бяха всички там. Бяхме там аз, сестра й и племениците й, а Х., децата и внучката й, не дойдоха. Нито Х. уважава жена си, нито децата уважават майка си, дори и внучката й са научили…. Дъщеря ми беше пила нормално, както всяка жена пие вечер. Х. ми се обади по телефона и ми каза: „Отиди да видиш, какво става у нас.“. Отидох, дъщеря ми беше в кухнята и я сварих ядеше, и после стана да си мие чиниите. Р. влезе и й каза да не пуска водата, защото щял да се къпе. Тя продължи да мие чиниите въпреки, че аз й казах да отидем да седнем в хола. Р. я хвана за косата, гърлото и я блъсна в печката. Беше пила нормално.. Когато говорих с Х. и му казах какво е станало, той мълча и се прибра..“./.

              От представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК №2686/27.11. 2017 г. е видно, че ищецът Х.Д.П. страда  от общо заболяване: след исхемичен моз.инсулт в БЛСМА,  без остатъчен неврл.дефицит.Арт.хипертония 3 ст., моз.-съд.форма, умерено-тежка ст.Хиперт.сърце.

            От удостоверение №9533/28.01.2020 г. и удостоверение №607/21.02.2020 г. е видно, че съпрузите работят по трудово правоотношение и реализират средно месечни доходи както следва: ищецът-***лв., а ответницата- ***лв.

              По делото е прието за безспорно между страните, че ищецът притежава идеална част от наследствен недвижим имот в с.Р., общ.Т., а ответницата- идеална част от наследствен имот в гр.К., ж.к.“И.“ ***., в който живее само нейната майка.

              Предвид фактическите твърдения в исковата молба, събраните по делото доказателства и установените обстоятелства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.  От показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, се установява, че макар съпрузите да живеят в семейното жилище от десет години не поддържат интимни и духовни контакти, не се хранят заедно, нямат общ семеен бюджет и социален живот. Установява се още по категоричен начин от показанията на свидетелите, че през последните десет години ответницата е готвела само за себе си, че е перяла само своите дрехи, често е употребявала  алкохол, в резултат на което е ставала раздразнителна, залитала, изричала думи, с които предизвиквала напрежение, прерастващо в конфликти в присъствието на децата им. Това нейно поведение е водело до отчуждаване и изолация. Не се установи ищецът да е изневерявал, като причина за проявяваната от ответницата ревност, но той не е направил дължимото за разсейване на тези насадили се у нея съмнения. Никой от съпрузите не е намерили достатъчно мотивация у себе си за разрешаване на възникналите проблеми и заздравяване на отношенията, а вместо това всеки от тях е приемал поведението /действие, бездействие/ на другия партньор за незачитане на достойнството му. Създалата се конфронтация между страните и взаимната изолация на съпрузите са довели до срив на брачната връзка. Между тях няма разбирателство, взаимност, уважение, доверие и желание за съвместен живот. Брачната връзка е изчерпана от дължимото се според закона и морала съдържание поради което бракът следва да бъде прекратен.

               Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. С оглед искането в този смисъл, направено както от ищеца в исковата молба, така и ответницата в отговора на исковата молба, съдът следва да се произнесе и относно вината за разстройството на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено от влошените отношения между съпрузите, причината за което е комплексна, но доколкото, по делото се установява преимуществено виновно поведение на съпругата, а именно системна злоупотреба с алкохол, липсата на самокритичност и предизвиквани с това й поведение конфликти, заедно с неглижирането на семейните отговорности през последните години, според съда са причините за крайно влошените брачните отношения. Предвид това съдът приема, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство има жената, поради което следва да прекрати брака с развод по вина на съпругата.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно §1 от ДР на СК семейното жилище, е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи. По делото няма спор, че семейно жилище на страните е апартамент №***, находящ се в гр.К., ж.к.“И.“ ***, със застроена площ от 70.03 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, е придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност.Съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца и двамата имат идеални части от наследствен недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1, изр.първо от СК, при допускане на развода, ако семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е направил искане за това и има жилищна нужда. Под невъзможност за съвместно ползване следва да се имат предвид пречки, както от техническо естество - неподеляемост на жилището, така и пречки свързани с нетърпимост в отношенията между бившите съпрузи. В случая семейното жилище е неподеляемо, а от показанията на свидетелите може да се изведе, че отношенията между съпрузите са нетърпими до степен, изключваща съвместното ползване на жилището. Ето защо, на основание чл.56, ал.1 от СК ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на единия от съпрузите. Съдът като прецени критериите посочени в чл.56, ал.5 от СК- вината на жената и другите обстоятелства установени по делото, а именно, че наследственият имот, в който ищецът има идеална част е в отдалечено населено място, че доходите на ответницата са по-високи от тези на ищеца, който е страда от заболяване, довело до намалена работоспособност счита, че следва да предостави ползването на семейното жилище след развода на съпруга.

               Относно фамилното име:

               Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. С оглед изричното желание на жената да запази брачното си фамилно име, то искането й следва да бъде уважено и след прекратяването на брака тя ще следва да носи брачното фамилно име П..

               При този изход на спора и разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.първо от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на *** лв. съгласно списък по чл.80 от ГПК.

            На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К.*** лв. окончателна държавна такса, съобразно чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на 19.01.1985г. в гр.К. граждански брак между Х.Д.П., с ЕГН-********** *** и М.Д.П., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.

                ОБЯВЯВА на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има съпругата М.Д.П., с ЕГН-**********

                ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се гр.К., ж.к.“И.“ ***, ап.*** на съпруга Х.Д.П., с ЕГН-**********.

               ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М.Д.П., с ЕГН-********** да носи  брачното фамилно име П..

               ОСЪЖДА М.Д.П., с ЕГН-********** *** да заплати на Х.Д.П., с ЕГН-********** ***, направените по делото разноски в размер на *** лв.

               ОСЪЖДА М.Д.П., с ЕГН-********** ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.*** лв. окончателна държавна такса.

                

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                    Районен съдия: