Мотиви към присъда №174 постановена по
НОХД № 4810 по описа за 2010 г. на БРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод
внесен в съда обвинителен акт от БРП, с който срещу Ж.К.Г. ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение по чл.194 ал.1от НК,
за това че:
На неустановена дата в края на месец юли на 2010 г. от
дом находящ се на ул.”Х. Б.” № ..., в село Р., община С., обл.Б. отнел чужди
движими вещи –радиокасетофон „Шарп” на стойност от 10,00 (десет ) лева и
парична сума от 1700 (хиляда и седемстотин ) лева или общо всичка на стойност
1710 (хиляда седемстотин и десет) лева от владението на В.П. ***, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
редовно призован, се явява в открито съдебно заседание.За него се явява
служебния му защитник адв.М.Ч. – БАК назначен с постановление от водещия
разследването в хода на досъдебното производство.
Производството
по делото по инициатива на подсъдимия и неговия служебен защитник се разви по процедурата по глава 27 от
НПК-съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. По
искане на подсъдимия производството по глава 27 от НПК се разви по диференцираната
процедура по чл.371 т.2 от НПК, като същият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът
на подсъдимия не оспорва правната квалификация на деянието. Искат от съда да
бъде наложено наказание глоба като не се уточнява на какво основание и в какъв
размер.
Подсъдимият Г. в последната си дума съжалява за
извършеното.
Прокурорът поддържа внесения обвинителен акт, както в
обстоятелствената част, така и правната квалификация на престъплението.
Предлага на съда на подсъдимия Г. да му се определи и наложи наказанието
„пробация” с приложението на чл.58а ал.4 от НК в редакцията му от ДВ бр.26 от
2010 г. вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, който се явява по-благоприятен за
дееца.
Пострадалият от престъплението свидетел В.П.П. редовно
призован се явява в открито съдебно заседание. Съдът го запозна с правото му да
предяви граждански иск в наказателното производство по настоящото дело и да
поиска от съда да бъде конституиран в качеството на граждански ищец в съдебното
производство. Свидетелят отказва да предяви граждански иск и да се конституира.
Съдът с
определение одобри изразеното съгласие от страна подсъдимия и неговия служебен
защитник за провеждането на процедурата по глава 27 от НПК, тъй като установи,
че са налице предпоставките и условията за това и че съответните действия по
разследването са извършени при условията и реда на НПК. Обяви, че при
постановяването на присъдата ще се ползва от съответните протоколи за разпит на
свидетели изготвени в хода на досъдебното производство, без да събира нови
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
С оглед
събраните по делото в хода на досъдебното и в хода на съдебното
производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Към момента на извършването на деянието подсъдимият Г. е неосъждано лице.
Подсъдимият Г. е наследствено обременен със слабоумие
и има лека умерено степен на умствена изостаналост (олигофрения дебиалис медия-
гравис). От заключението на вещото лице по назначената съдебно психиатрична
експертиза е видно, че това не му е пречело да разбира свойството и значението
на извършеното , като и да търпи наказание. Бил е институционно отглеждано
дете. Живее в село Р., община С. с баща си и брат си – свидетеля С. Г. Тъй като
предвид състоянието е бил безработен и в тежко финансово положение, често за
него полагала грижи леля му свидетелката А.В. Приемала го в дома си заедно със
съпруга си свидетелят В.П., хранели го, обличали го.
На 28.07.2010 г. семейство Петкови изтеглило от ОББ
1925 лева , тъй като им предстоял ремонт на покрива. Същият ден похарчили 300
лева и остатъка от сумата в размер на 1700 лева
прибрали в шкаф на секцията в една от стаите. Скоро след това на гости
им дошъл подсъдимия Ж. Г. и видял леля си да си взема от парите. След няколко
дни, в момент, в който останал сам в стаята, където били държани парите прибрал
ги в себе си и взел и радиокасетофон
„Шарп”, който също бил на секцията. Когато след няколко дни свидетелят В.П.
установил, че липсват парите, съмненията му били насочени към племенника на
съпругата му-подсъдимия Г. В жилището на подсъдимия, свидетелят П. видял в една
от стаите радиокасетофона си марка „Шарп” и уведомил органите на полицията.
Подсъдимият още
в хода на досъдебното производство прави пълни самопризнания. Логично и
последователно разказва за действията си. Обяснява, че парите били на куп ,
разделени по средата с листче, че у дома си ги преброил и че са били 1700 лева.Твърди,
че няколко дни преди това негов съсед свидетел К. Д. го накарал да помоли леля
си да му даде тези пари, а впоследствие поискал от тях 1200 лева за да си
прекара ток в краварника. Това обстоятелство категорично се отрича от свидетеля
К.Н. Д. Свидетелят С.Г. заявява, че дни наред му е правило впечатление, че брат
му разполага с пари, за които обяснявал, че ги е намерил.
От заключението на назначената съдебно оценъчна
експертиза е видно, че стойността на отнетия радиокасетофон марка „Шарп” към момента на извършването на
деянието е 10,00 (десет) лева.
От приложената справка за подсъдимия Г. е видно, че
същият е неосъждано лице.
От назначената съдебно-психиатрична експертиза на Ж.К.Г.,
вещото лице дава заключение, че към момента на извършеното деяние подсъдимия Г.
не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, дължащо се на психична болест
или слабоумие в такава степен, което да му попречи да разбира свойството
и значението на постъпките си и да
ръководи действията си. При подсъдимия
се установява лека към умерена степен на умствена изостаналост (олигофрения
дебиалис медия-гравис). С тази диагноза се води на отчет към ОДПЗС „проф.д-р И.
Т.” гр.Б. от 25.11.1998 г. но не е провеждал лечение в диспансера.
Горната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства –признанието на фактите, така както са изложени в обвинителния
акт от страна на подсъдимия, свидетелските показания, свидетелството за
съдимост на подсъдимия и изготвените експертизи.
С оглед на
гореизложената фактическа обстановка и събраните в хода на разследването
доказателства се установяват по безспорен е несъмнен начин следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От обективна и
от субективна страна подсъдимият Ж.К.Г. ЕГН ********** *** е извършил от
обективна и от субективна страна престъпление чл.194 ал.1 от НК, за това че:
На неустановена дата в края на месец юли на 20101 г.
от дом находящ се на ул.”Х. Б.” № ..., в село Р., община С., обл.Б. отнел чужди
движими вещи –радиокасетофон „Шарп” на стойност от 10,00 (десет ) лева и
парична сума от 1700 (хиляда и седемстотин ) лева или общо всичка на стойност
1710 (хиляда седемстотин и десет) лева от владението на В.П. ***, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като подсъдимият е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За
осъщественото от подсъдимия престъпление по чл.194 ал.1 НК, законът предвижда наказания лишаване от
свобода до осем години. Обществената опасност на деянието е висока.
Обществената опасност на дееца Г. е ниска като се има предвид данните за
съдимост към момента на извършването на деянието. Деянието е извършено на в
края на месец юли на 2010 г., т.е. след влизането на промените в НК досежно
приложението чл.58а НК (ДВ бр.26 от 20101 г.). Налице са многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Признанието на подсъдимия още в хода на досъдебното
производство, съдействието му за разкриване на обективната истина. На следващо
място с оглед личността на подсъдимия и неговото здравословно състояние,
обстоятелството, че страда от лека до умерена степен на умствена изостаналост,
което го прави доста податлив на манипулации представлява също смекчаващо
вината обстоятелство. Съдът счита, че при едновременното действие на условията
на ал.1 на чл.58а и чл.55 НК, следва да
приложи чл.55 НК, тъй като в настоящия казус се явява по-благоприятен за
дееца.
При това положение
съдебният състав определи наказание като взе предвид разпоредбата и приложи
чл.58а ал.4 вр. ал.1 от НК в редакцията му от ДВ бр. 26/2010 г. Тъй като наказанието предвидено в чл.194 ал.1 НК няма долна граница съдът
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК (в редакцията му от ДВ Бр.
103/2004 г.) и наложи на подсъдимия Г. наказанието „пробация” при следните
пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес в село Р.,
община С., обл.Б., ул.”А. С.” № ... за срок от шест месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично. ;2. Задължителни периодични срещи с
пробационния служител за срок от шест месеца. Настоящата инстанция намира, че с
тези две задължителни пробационни мерки са
в най-пълна степен биха се изпълнили изискванията на чл.36 НК досежно
индивидуалната превенция.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова