№ 260453 18.09.2020г. Гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание
на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието
на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 21022 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3
от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Е.М.Д., ЕГН
********** е предявил срещу Информатор
ББС ЕООД с код по Булстат *** обективно
съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено
със Заповед № 7/11.12.2019г. , с която трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества у работника/служителя за
ефективно изпълнение на работата, и като такова да бъде отменено, да бъде
възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „******”” при ответника, и да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за оставане без работа за периода 11.12.2019г. – 11.06.2020г. в размер на 3360 лева, изчислено на база на БТВ от 560 лева на месец, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ищецът твърди,
че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „*** с място
на работа - в гр. Пловдив, като на
****. му било връчено предизвестие за
прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а със заповед от ****. ТПО било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, без да се
сочат мотиви.
Твърди се уволнението да е незаконосъобразно,
тъй като заповедта била немотивирана, доколкото в същата не били
изложени никаками обстоятелства, обосновващи основанието й, като работникът не
разбрал какви качества му липсват и кои задължения не може да изпълни липсата
им, с оглед на което не можел да организира защитата
си. Ето защо се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконно уволнението на ищеца, извършено с горепосочената заповед и като
такова да го отмени, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност и да й присъди обезщетение за оставане без работа за процесния
период от шест месеца. Претендира разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. К..
По същество
исковете се оспорват като неоснователни.
Признава се, че
между страните е съществувало ТПО, и че същото е прекратено, като се твърди
прекратяването да е извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – уволнение
поради липса на качества у работника за ефективно изпълнение на работата, със
заповед № 7/11.12.2019г.
Сочи се, че макар и формално в заповедта да
липсват мотиви, ищцата била наясно какви конкретни качества не притежава, за да може да изпълнява ефективно възложените
й с дл. характеристика трудови задължения.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че
е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е
прекратено с посоченото предизвестие, респ. заповед, като оттам насетне в
тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства –
представените от ищеца заверено копие от трудовия договор, заповед за прекратяване на ТПО, длъжностна характеристика на ищеца
се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „*****“ по безсрочно ТПО на пълно работно време с последно ОМВ
– 560 лева.
Със заповед ******. на осн. чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ – липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата ТПО с ищеца
било прекратено, считано от ****.
В заповедта не е посочено какви конкретно качества липсват на
ищеца, като
работодателят се е задоволил да посочи само правноо основание за прекратяване
на ТПО, като аналогично е положението и с предизвестието за прекратяване на
ТПО.
При така установеното от фактическа страна,
без да се налага анализ на останалите събрани в хода на производството писмени
и гласни доказателства, съдът счита, че извършеното уволнение е незаконно,
доколкото актът, с който трудовото
правоотношение се прекратява, не съдържа никакви мотиви – в заповедта не
са посочени какви конкретно качества липсват на работника за ефективно
изпълнение на работата. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ касае обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на
качества, като тези необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да
се извеждат от съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела
до неизпълнение на конкретни трудови задължения. Следователно наличието или
липсата на това основание за уволнение би могло да се установи единствено в
случай, че актът за прекратяване на трудовото правоотношение бъде мотивиран. Обстоятелството,
че ищцата била запозната с таргетите и ниските й резултати не означава, че е
знаела какви и кои конкретни качества й липсват, за да изпълнява ефективно
задълженията си, доколкото таргетите не съставляват документ, в който
работодателят да е удостоверил и посочил какви са именно конкретните липсващи
качества у ищеца за ефективното изпълнение на работата му. А и ниските резуртата
биха могли да се дължат на виновоно неизпълнение на задълженията от страна на
работника.
С оглед на
горното, уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно извършено и като
такова следва да бъде отменено.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „*****” съдът намира, че същият е основателен, тъй като
уволнението като незаконосъобразно се отменя, и ищецът е работил по безсрочно
ТПО. Ето защо този иск ще се уважи.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът намира
следното:
За да се уважи
този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, да се установи, че в посочения
период ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение,
размерът на брутното трудово възнаграждение, получавано при
ответника – база за изчисляване на обезщетението, като крайният срок, за който
има право ищецът да получи обезщетение, е 6 месеца след уволнението.
В случая ищецът
доказва в периода 11.12.2019г. – 11.06.2020г. вкл. да е останал без работа по ТПО, а и по
този въпрос страните нямат спор.
Ето защо съдът
приема, че ищецът доказва да е останал без работа за целия процесен период.
Относно размера на последното БТВ на ищеца, в издадената служебна бележка е посочено то да възлиза на 560 лева, ето защо искът за процесния за сумата от 3360 лева е изцяло основателен и ще се уважи.
Ще се присъди законната лихва върху главницата от 3360 лева от завеждането на исковата молба – 19.12.2019г., до окончателното плащане на дължимата сума.
С оглед изхода
на спора ищецът има право на разноски по делото. Същите се претендират, като
възлизат на 800 лева – платено адв. възнаграждение. Същите следва да
се възложат в тежест на ответника, исковете срещу когото се уважават.
Ответната
страна също е претендирала разноски, като с оглед изхода на спора такива не й
се следват.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в размер на 294,40 лева, от които по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 80 лева,
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - 80 лева, и 134,40 лева - ДТ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА уволнението на Е.М.Д., ЕГН
**********, извършено със Заповед № ****., с която трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
поради липса на качества у работника/служителя за ефективно изпълнение на
работата, считано от 11.12.2019 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. М. Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „*****” в Информатор ББС ЕООД с код по Булстат
******.
ОСЪЖДА „Информатор ББС“ ЕООД с Код по Булстат **** да заплати на Е.М.Д., ЕГН ********** сумата от 3360 лева /три хиляди триста и шестдесет лева/, представляваща дължимо обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е
останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 11.12.2019г. – 11.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 19.12.2019г. до окончателното плащане на дължимата сума, и сумата от 800 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Информатор ББС“ ЕООД с Код по Булстат ***да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 294,40 лева държавна
такса върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата, на постановяването му – 01.10.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: И.Б.