№ 368
гр. Горна Оряховица, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20234120100296 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Й. М. срещу
Териториално поделение на НОИ – гр. В. Търново иск за признаване
установено спрямо ответника, че за периода 01.03.1988 г. – 16.05.1993 г. е
работила по трудово правоотношение първоначално в Стопанско дружество
„Авангард – Велико Търново“, като „организатор“ в периода 01.03.1988 г. до
16.05.1993 г., а впоследствие на длъжност „специалист в звено“ в
Дружествена фирма с ограничена отговорност „Технологичен център –
Авангард – Велико Търново“, впоследствие „Ариел“ ООД, в който период е
ползвала отпуски, свързани с майчинството на първото й дете до навършване
на 3-годишна възраст (родено на 15.03.1990 г.), което време се зачита за
трудов и осигурителен стаж. Твърди, че с разпореждане № 2113-04-1133 –
6/03.11.2022 г. на НОИ – ТП В. Търново е отказано да й бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочено, че осигурителния й
стаж за процесния период е 31 г. 07 месеца, 19 дни, а към 2023 г. е
необходимо навършване на 62 години, осигурителен стаж 36 години и 04
месеца за жените. В изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗУТОРРС
сочи работодателите, при които е упражнявал трудова дейност. Моли да бъде
признато за установено, че в периода от 01.03.1988 г. до 16.05.1993 г. е
работила в горепосочените дружества. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск, като излага твърдения, че след
като книжата на дружествата не са предадени в архив, то имало вероятност да
се съхраняват на друго място, което водело до недопустимост на предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически и правни положения:
Действащото трудово и осигурително право предвиждат два начина за
установяване на трудов и осигурителен стаж: 1. / Установяване с определени
документи /трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка или с
удостоверение-УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати,
присъствени списъци или др. документи/, в които трудовият стаж се вписва
от работодателя. Това действие се извършва на основание чл. 349, ал. 1, т. 9
от КТ и е юридическо задължение на работодателя. Трудовата книжка и
посоченото удостоверение имат материална доказателствена сила по смисъла
на чл. 179, ал. 1 от ГПК. 2. / Когато тези документи липсват, установяването
на трудов и/или осигурителен стаж се извършва единствено по съдебен ред, в
рамките на нарочно съдебно производство.
Действащата позитивно-правна уредба на установяването на трудов
и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в ЗУТОССР - обн. ДВ бр.
26 от 29.3.2011 г., който отмени указ за установяване на трудов стаж по
съдебен ред от 1961 г. /§ 1 ПЗР на ЗУТОССР/.
ЗУТОССР е процесуален закон, който урежда едно съдебно
производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване,
изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни
правоотношения.
Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира
определяне на неговото наличие и продължителност в правната
действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на
това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска
да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и
2
да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен
спор.
В ЗУТОССР се съдържат три хипотези, които са предмет на три
самостоятелни искови претенции: 1. / за установяване на трудов стаж,
придобит след 31.12.1999 г.; 2. / за установяване на осигурителен стаж по
КСО; 3. / за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите
дотогава разпоредби.
Активната легитимация по исковете се извлича от нормата на чл. 2 от
закона.
Работникът или служителят участва единствено в процесуалното
качество на ищец.
Пасивната легитимация е уредена в чл. 3 който предвижда, че искът за
установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт или само
срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност, а искът
за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното
териториално поделение на НОИ.
В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3
от ЗУТОССР.
Видно е от удостоверение № 5531-04-346 от 12.01.2023 г. /л. 73/, че в
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата
трудов/осигурителен стаж за периода от м. март 1988 г. до м. май 1993 г. при
работодател/осигурител „Ариел“ ООД(Стопанско дружество „Авангард“), гр.
Велико Търново.
От ангажирания писмен отказ за издаване на удостоверение обр. УП-17
от 16.12.2022г. /л. 74/ е видно, че в осигурителния архив на НОИ не са
предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за
заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени
от осигурителя „Ариел“ ООД.
От удостоверение от 12.12.2022 г. по ф. дело № 212/1989 г. по описа на
ВТОС /л. 10/ е видно, че с Решение от 05.06.1992 г. е вписана промяна в
наименованието на „технологичен център-Авнагард-Велико Търново“, като е
3
вписано с наименованието „Ариел“ ООД. На основание параграф 5 г., ал. 4 от
ПЗР на ЗТР дружеството се счита заличено, считано от 01.02.2017 г.
От анализа на горните удостоверения следва извода, че искът за
установяване на трудов стаж за времето от 01.03.1988 г. до 16.05.1993 г. е
процесуално допустим, защото осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник /правоприемникът е заличен през 2017 г. / и в ТП на НОИ
/архивохранилище/ гр. В. Търново/Тетевен липсват писмени данни за
претендирания от ищцата трудов стаж за посочения период /чл. 5, ал. 2
ЗУТОССР/. Наред с това писмото с изх. № 5531-04-346/12.01.2023 г., изд.
Началник сектор КРДОО при ТП НОИ – В. Търново, се установява, че в
предадените му за постоянно запазване документи, липсват ведомости за
заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи
осигурителен стаж и/или осигурителен доход или категория труд, водени от
осигурителя „Ариел“ ООД. Горното по същество означава, че тези документи
са изгубени или унищожени, поради което и обсъжданото писмо
удовлетворява изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР. Отделно, при
положение, че ответникът не е представил никакви доказателства, съдържащи
и индиция, че подобни документи съществуват, настоящият състав приема, че
наведените от ответника доводи за недопустимост на иска по арг. на чл. 5, ал.
1 и/или ал. 2 от ЗУТОССР, поддържани и в о. с. з., са несъстоятелни.
В представения препис от трудовата книжка на ищцата /л. 55-63/ е
вписано, че за времето от 01.03.1988 г. до 16.05.1993 г. същата е работила към
„Ариел“ ООД(Стопанско дружество „Авангард“), гр. Велико Търново на
длъжност "организатор " с месечно възнаграждение от 220. 00 лева до
16.03.1992 г.; 1400 лева от 16.03.1992 г. до 16.05.1993 г. Трудовото й
правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, т. 2 от КТ. Трудовата книжка
съдържа всички изискуеми реквизити, като в рекапитулацията на трудовия
стаж в предприятието за посочения по-горе период са вписани "пет години,
три месеца и четиринадесет дни". Така вписаният трудов стаж е надлежно
удостоверен с подписа на главния счетоводител, положен е и печатът на
предприятието - „Ариел“ ООД, както и подписа на управителя на
дружеството.
От показанията на свид. Н.П.С., допуснат до разпит в хипотезата на чл.
6, ал. 4 от ЗУТОССР /стр. 4 от о. с. з. от 28.04.2023 г. /, кредитирани от съда
4
като обективни и безпристрастни, отразяващи негови преки впечатления, се
установява, че свидетеля познава ищцата, доколкото са работили заедно в
стопанско дружество „Авангард“, преименувано в „Ариел“ ООД, респективно
от м. 01. 1988 г. до м. 03. 1992 г. Дружеството е било филиал на т. нар
Младежки технологичен център „Авнагард“ София. Първоначално се е
помещавало в сградата на Младежкия дом в гр. В. Търново, а след това в
окръжния комитет на партия. Посочва, че като генерален директор в
предприятието е подписвал ведомост за заплата на ищцата за периода 1988 г.
до 18.03.1992 г. Предприятието, в което са работили с ищцата, към момента
не съществувало.
От показанията на свид. А.Н.К., допуснат до разпит в хипотезата на чл.
6, ал. 4 от ЗУТОССР /стр. 5 от о. с. з. от 28.04.2023 г. /, кредитирани от съда
като обективни и безпристрастни, отразяващи нейни преки впечатления, се
установява, че се познава с ищцата от работата им в технологичен център
„Авангард“. Работила там в периода 1988 г. до м. юли 1992 г. Посочва, че
ищцата е работила на длъжност „организатор“. В част от процесния период
била в отпуск по майчинство. Посочва, че като организатор и личен състав в
дружеството е попълвала трудовите книжки на ищцата и останалите
служители. Не знае, къде се намира архива на дружеството и дали същият не
е унищожен. Посочва, че и други нейни колеги от дружеството са изпитвали
затруднения при събиране на документите необходими за доказване на
трудовия им стаж. Свидетелства, че към 11.06.1992 г. – датата на нейното
освобождаване от работа, ищцата била на работа в дружеството, но ползвала
отпуск по майчинство.
В заключение съдът приема, че трудовата книжка на ищцата
представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от
ЗУТОССР. Същата удостоверява наличие на трудово правоотношение и
представлява "начало на писмено доказателство" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от
закона. От записванията в трудовата книжка, анализирани в съвкупност с
показанията на свидетелите Стоянов и Конакчева, се налага единствения
възможен извод, като се изключва всяка друга възможна версия, а именно в
периода от 01.03.1988 г. до 16.05.1993 г. ищцата е работила в Стопанско
дружество „Авангард“, преименувано впоследствие на „Ариел“ ООД на
длъжност "организатор", а впоследствие „специалист звено“, което обуславя
основателността на предявения иск и неговото уважаване.
5
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и ТР № 2 от
6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК, в полза на ищцата следва да се
присъдят сторените в хода на исковото производство съдебно-деловодни
разноски, чийто общ размер възлиза на сумата от 700. 00 лева,
представляваща хонорар за един адвокат.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение
за прекомерност на възнаграждението, доколкото същото е под минималния
размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., изм., бр. 68 от 2020, бр.
88 от 2022 г.) – 1000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ – гр. В. Търново, със седалище и
адрес на управление гр. В. Търново, пл. „Център“ № 2, представлявано от
директора П.И. Й., че М. Й. М.-Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О. ***, в
периода от 01.03.1988 г. до 16.05.1993 г. е полагала труд в „Стопанско
дружество „Авангард – Велико Търново““, впоследствие преобразувано в
Дружествена фирма с ограничена отговорност „Технологичен център –
Авангард – Велико Търново“ и накрая – „Ариел“ ООД, на длъжност
"организатор", а след 16.03.1992 г. на длъжност „специалист звено“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и ТР № 2 от 06.06.2016 г.
на ВКС по т.д. № 2/2015 г., ОСГК, ТП на НОИ – гр. В. Търново, със седалище
и адрес на управление гр. В. Търново, пл. „Център“ № 2, представлявано от
директора П.И. Й. да заплати в полза на М. Й. М.-Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. Г.О. *** сумата в размер от 700. 00 лева /седемстотин лева/,
представляваща хонорар за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6
7