№ 547
гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20235330200514 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Заложна къща Дарк Груп“ ООД против
Наказателно постановление № 683638- F673738/23.12.2022г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, с което на „Заложна
къща Дарк Груп“ ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено
на 04.01.2023г., а жалбата е подадена на 18.01.2023г., от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
„Заложна къща Дарг Груп“ ООД стопанисвало обект – заложна къща,
находяща се в гр. Пловдив, на бул. Руски № 119. На 26.08.2022г. в 09,45ч.
била извършена проверка на обекта от служители на НАП. В хода на
извършената проверка се установило, че в обекта липсвал паспорт на
наличното на мястото фискално устройство Datecs DP-150 KL с ИН на ФУ
*** и ИН на ФП ***, като такъв не бил представен на проверяващите.
Дубликат на същия бил представен в последствие на 30.08.2022г. от
представител на дружеството. С оглед на така констатираното, на 30.08.2022г.
бил съставен от св. П. АУАН № F673738, а впоследствие въз основа на него
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на
актосъставителката П., която в съдебно заседание категорично потвърди
констатациите от АУАН. Фактическата обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства. Извършената проверка е
протоколирана надлежно в Протокол сер. АА № 0120285/26.08.2022г., в която
изрично е посочено, че при същата не е бил представен процесният паспорт
на фискалното устройство. Видно е от Протокол сер. АА
№ 0120287/30.08.2022г. че дубликатът на същия е бил представен именно
тогава. От жалбоподателя не се излагат твърдения, нито се представят
доказателства, опровергаващи горното, както и за причината паспортът да не
е бил в обекта. По отношение на стореното в съдебното заседание възражение
в хода на устните състезания за евентуалната му липса поради даване на ФУ в
случай на ремонт следва да се посочи, че липсват каквито и да е
доказателства това да е било така, още повече, че в Протокола от 26.08.2022г.
изрично е посочено, че фискалното устройство се е намирало в обекта.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. се
2
установява компетентността на административно наказващия орган – т. 1.3. и
на актосъставителя – т. 2.1.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.08.2022г. за нарушение,
извършено на 26.08.2022г., а НП - на 23.12.2022г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. АУАН е съставен в
присъствие на представител на жалбоподателя – неговия управител Н.И..
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
издадена на основание чл. 118, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, лицето по чл. 3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: паспорта на ФУ,
с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. В случая дружеството
се явява лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ (аргумент за това е
и чл. 29, ал. 4 от Наредбата), като за него отсъстват и някои от изключенията
по чл. 4 от Наредбата. Безспорно се установява и че жалбоподателят не е
съхранявал в стационарния си обект на бул. Руски № 119 паспортът на
намиращото се в този обект фискално устройство - Datecs DP-150 KL с ИН на
ФУ *** и ИН на ФП ***. Липсват и твърдения или доказателства да са били
налице някои от изключенията по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 от Наредбата,
съответно в този момент паспортът да е бил предоставен на БИМ за
извършване на експертиза на ФУ за съответствието му с одобрения тип или
ФУ да е било предоставено за ремонт заедно с паспорта.
При така посоченото, правилно административнонаказващият орган е
счел, че е налице извършеното административно нарушение.
Приложена е правилната санкционна норма – чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС. Наложената санкция – имуществена санкция в размер на 500 лв., се
явява минимално законовото предвидена, поради което и същата не подлежи
на редуциране.
3
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
За да се счете, че случаят е маловажен следва да се констатира, че
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-
ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен
вид нарушения, по следните аргументи:
На първо място от жалбоподателя, нито са изложени доводи, нито са
представени доказателства да са налице някакви обективни причини, поради
което паспортът да не бъде в обекта, а наличието на такива обективни
причини съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства,
които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието.
Не може да доведе до извод за маловажност на деянието
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е
изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем
състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези,
при които това се повтаря, чрез въвеждането на нормите на чл. 185, ал. 5 и ал.
4 от ЗДДС. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че не се
касае за нарушение, свързано с неотразяване на приходи, доколкото
законодателят изрично е предвидил по-тежка наказуемост за този вид
нарушения, видно от нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съответно по-лека
наказуемост за нарушенията, при които липсва неотразяване на приходи и
която е била съобразена от административнонаказващия орган при
определянето на имуществената санкция. Без значение са и изрядността и
техническата изправност на фискалното устройство, доколкото в случая не е
ангажирана отговорността на дружеството за такива обстоятелства, за да
може същите да имат отношение към процесното деяние.
Следва да бъде съобразено и още едно обстоятелство - в случая е
наказан не управителят на ЮЛ, а е наложена имуществена санкция на самото
ЮЛ. За разлика от отговорността на физическите лица, за чието ангажиране
трябва да се установява вина, било то и под формата на небрежност,
отговорността на ЮЛ, е обективна, безвиновна, като за нейното ангажиране е
достатъчно да се установи наличие на правно валидно задължение и неговото
4
изпълнение, като не е необходимо да се изследват причините и мотивите за
извършване на нарушението.
Не на последно място съдът съобрази, че действително се установява,
че 4 дена по-късно дубликат на паспорта е бил представен на органите на
приходите. Същото обаче не санира извършеното нарушение, доколкото
задължение на търговеца е държи паспорта на ФУ, освен ако не са налице
изрично предвидените в закона предпоставки същото да се намира на друго
място, тъй като при липсата му практически се лишават проверяващите от
достъп не само до данни на фискалното устройство, но и до операции,
ремонти, ъпдейти на фискалната памет, фискалния принтер, свързан с
устройството и др., за които проверяващите не разполагат с данни, понеже
паспортът не е бил съхраняван в търговския обект – в този смисъл е и
Решение № 1550 от 21.10.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 954/2021 г.
Отделно от това, съдът няма как да игнорира и обстоятелството, че
представеното впоследствие представлява именно дубликат на паспорта на
ФУ, тоест с аргумент от чл. 21, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
фактически вече се е случило оригиналният паспорт да е бил загубен,
повреден или унищожен, което индицира на едно трайно установено
поведение на неглижиране и проявяване на небрежност по отношение на
същия, явяващо се също аргумент за неприложение на чл. 28 от ЗАНН – в
този смисъл е и Решение № 281 от 10.12.2021 г. на АдмС - Велико Търново по
к. а. н. д. № 10184/2021 г.
Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска
степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид. Нещо
повече, наложеното наказание в минимален размер изцяло съответства на
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища
в страната при сходни случаи на нарушения от този вид - Решение № 87 от
2.06.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 81/2022 г., Решение № 428 от
28.04.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 247/2022 г., Решение №
39 от 26.02.2021 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 232/2020 г., Решение №
1017 от 31.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1010/2020 г. и др.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
5
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27
ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 683638-
F673738/23.12.2022г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив, с което на „Заложна къща Дарк Груп“ ООД, ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42,
ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
ОСЪЖДА „Заложна къща Дарк Груп“ ООД, ЕИК ***, да заплати на
Националната Агенция по приходите на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
разноски в настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6