РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2120/10.11.2021г.
гр. Пловдив, 10 ноември 2021 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 2219 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс във връзка
с чл.63 ал.1 пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от М.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. И.М., против Решение № 1021 от 08.07.2021
г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД № 1005/2021 по описа на същия
съд, с което е потвърден електронен фиш на ОД на МВР - Пловдив, серия К №
4206947 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на М.С.М., в качеството
на законен представител на "Офис лидер“ ЕООД, е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател намира решението на първоинстанционния
съд за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния
закон. Твърди се, че в настоящия случай безспорно е установено, че нарушението
е заснето с мобилна система за видеоконтрол, като е посочено, че при наличието
на такава, установяването на нарушението става в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Изтъква
се също така, че установяването на обективните признаци на нарушението се
извършва автоматизирано с удостоверяване чрез съответното доказателства –
снимков материал, приложен в случая, като се твърди, че нарушението не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред
съда – нарушението е съществено и неотстранимо, като производството е опорочено
чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изключено от
закона. Иска от съда да отмени постановеното решение и претендира разноски в двете
инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. Депозирано е становище, с което се оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно, тъй като същото е мотивирано, изложена е цялата фактическа
обстановка и са анализирани всички доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че касационната жалба
бъде уважена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд - Пловдив
е правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в същите касационни основания, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.211 ал.1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, е
неоснователна.
За да потвърди ел. фиш, Районен съд - Пловдив е приел
в мотивите си следната фактическа обстановка:
Касаторът е санкциониран за това, че на 25.111.2020
г., в 10:46 ч. в гр. Пловдив, кръстовището
на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Шипка“, посока Ягодовско
шосе, с МПС – л. а. марка „Форд Торнео контакт С“ с рег. № ***, се е
движил с превишена скорост. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта (АТСС) – TFR1-M № 546, като
при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 30 км/ч и отчетен
толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установено скорост от 55 км/ч.
Така се формирало превишението на скоростта от 25
км/ч. Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
При така установеното, първоинстанционният
съд правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.21 ал.2 във
връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, като нарушението е доказано от АНО, върху когото
лежи доказателствената тежест. В тази връзка
настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е
потвърден ел. фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният
съд правилно е приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил
задълбочено, се установява, че на процесната дата и
място е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство.
Неоснователни се явяват възраженията в касационната
жалба. В конкретния случай административното наказание на касатора
е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато
възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш, съгласно чл.189 ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН,
а разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш
се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2
от ЗДвП реквизити,
поради което, в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.
д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189 ал.4 изр.2
от ЗДвП. В този
смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания,
тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът
определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се
издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189 ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване
и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие
на контролен орган и на нарушител.
Съгласно §6 т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен
надлежен протокол и снимков материал. Системата представлява одобрен тип
техническо средство, отговаря на метрологичните изисквания и към момента на
установяване на нарушението е била технически изправна.
Неоснователни са и доводите за нарушение на нормата на
чл.39 ал.4 ЗАНН. Последната следва да се тълкува в единство с нормата на чл.39 ал.2 ЗАНН и просто разширява приложението на последната, като дава възможност да се
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум в случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, като се
издава ел. фиш. Това не означава, че не могат да се налагат глоби с ел. фиш и
под необжалваемия минимум, както неправилно счита касатора.
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ
е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4
изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми
от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.2 във
връзка с ал.1 от ЗДвП. По делото
не се спори, че лекият автомобил, заснет с мобилната радарна система, е управляван
от касатора. Той е индивидуализиран с три
имена, ЕГН и адрес. В този смисъл авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано от събраните доказателства по
делото. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице –
ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен
и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за
превишаване на скоростта на движение в населено място, при въведено ограничение
на скоростта на движение с надлежен знак.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият
съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените
в жалбата пороци.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.218 ал.2 от АПК, съдът
не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото
следва да бъде оставено в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл.63 ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално
възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно
заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния
представител и изготвянето само на писмен отговор.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1021
от 08.07.2021 г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД № 1005/2021
ОСЪЖДА М.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: